Животът в България е труден за много хора, но най-вече

Животът в България е сложен за доста хора, само че най-много за доста възрастни българи, които оцеляват с мизерни пенсии. Не са малко тези измежду тях, които си спомнят с носталгия за годините на „ развития социализъм “ у нас. Те приказват за обезпечено право на труд, положителни заплати, гратис опазване на здравето и обучение, сигурност и отбрана от страната на държавата…
Така ли беше в действителност?! Много хора си спомнят за острия недостиг на артикули, за възбраната на персонално мнение по доста въпроси – най-много да критикуваш ръководството на Българска комунистическа партия, възбраната да напускаш България без „ изходна виза “, възбраната да „ копираш упадъчното въздействие на Запада “ и така нататък

Предлагаме ви спомените на една българка за годините на „ развития социализъм в България “, представена от retro.bg „ (публикуваме без редакторска намеса).
„ Казвам се Елена Димитрова от Горна Оряховица, не мога да се устоявам с пенсията, принудена съм да пребивавам на остарели години при сина и снахата в Асеновград. Комунистка не съм била, в Партията не съм членувала.Всеки получаваше карта за отмора и санаториум, пионерските организации възпитаваха децата да почитат старите хора

ОБРАЗОВАНИЕ. Не единствено децата на дейните борци ходеха в влиятелни учебни заведения. В класовете на моите синове бяха деца на партизани, които през днешния ден са отлични хирурзи, инженери, икономисти. Синът на Милка Палаузова да вземем за пример беше елементарен служащ в Депото. А от мои познати, които ми се оплакаха, знам, че когато отишли да помолят Първия секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия Димитър Стоичков за рекомендация за сина им за Университета, той им отказал с думите, че нищо не му е пречело да заляга над учебниците и да не посрамва родителите си, които са се борили за тази власт.МЕДИЦИНА.

Помня по какъв начин едно западно величие в медицината в тогавашния в. „ Отечествен фронт “ беше написал, че медицината е на високо равнище и добре проведена, би трябвало единствено да се направи нещо за възстановяване на заплащането на медицинските фрагменти. Мога да потвърдя това. На 75 години майка ми заболя от подла болест. Девет месеца заран в 9 часа и след обяд в 16 часа идваше сестра с кола за спешна помощ да ѝ слага болкоуспокояващи. Аз в непозната страна – в Съюз на съветските социалистически републики, получих тромбофлебит, лекуваха ме 28 дни в болница и с изключение на рубли за букет на лекуващата лекарка не съм заплатила стотинка. Не съм плащала за лекуване в България, който споделя, че е плащал – ЛЪЖЕ. Сега моя сватя умря в огромни страдания и брачният партньор ѝ задлъжня, с цел да заплаща по 5000 лв. на седмица за лекуването ѝ.

БЕЗРАБОТИЦА. В директната си и социална работа съм била в доста колективи. Навсякъде се работеше пълноценно. Имало е и лентяи, само че те биваха изключвани от колективите. Който е измислил фразата – „ ние ги лъжехме, че работим, а те ни лъжеха, че ни заплащат “, е един от най-големите лентяи.

РАВЕНСТВО. Много се изкривява наличието на тази дума от хора като този жител. Равенството е за еднакъв старт – и богаташът, и беднякът да имат еднакъв старт и да върви напред този, който е по-добър.ПОЧИВКА. Работникът или служителят още при започване на годината дава поръчка по кое време и къде желае да почива на отговорника на колектива, в който работи. Заявките се предават за правене на план-програма от управлението на предприятието и профпредседателя. Много предприятия имаха лични почивни станции. Които нямаха, даваха пред профсъюзите поръчки за карти по направление. Много служащи получаваха карти за водолечение също на налични цени. Може ли през днешния ден някой да се похвали с това. Та те балнеосанаториумите и почивните домове не съществуват или са в ръцете на лица, до които не можеш да достигнеш, в случай че нямаш пари.

АРМИЯ. Там със суровия живот, със строгите условия и най-разглезеният мамин наследник се каляваше като мъж. А за издевателствата се наказваше строго. А за какво граничарите да пускат да се бяга от родината? Който обича отечеството си, не бяга, а се бори за добруването му.УВЕРЕНОСТ В УТРЕШНИЯ ДЕН. Да, била съм уверена в утрешния ден, тъй като съм живяла почтено, спазвала съм нормите и законите на страната.

ВЪЗПИТАНИЕ. В учебно заведение възпитаваха децата, изключително в пионерските организации, да почитат старите хора, да оказват помощ на другарчетата си, да не хулиганстват, да усвояват познания, с цел да станат почтени жители. А имаше една организация – „ Отечествен фронт “, която ги учеше да опазват чист квартала, да оказват помощ на възрастни хора, да събират вторични първични материали и билки, като ги възнаграждаваше за старанието им.СТОКИТЕ В МАГАЗИНИТЕ. Да, имаше дефицит на вносни артикули. Но никой не споделя по какъв начин се възстановяваше родното произвеждане, стопанска система след войната. Трудни години бяха. Тогава можехме да се задоволяваме с родното произвеждане, което беше чисто и същинско – чисти и пълноценни храни, облекла от естествени нишки, обувки от естествени кожи. В Добрич беше най-хубавият цех за детски обувки на Балканите. Днес има многообразни артикули за сметка на качеството. Всеки ден се изнасят данни какви отпадъци ни дава Европейския съюз.

СИГУРНОСТ. И Жоро Павето е истина, имаше и единици джебчии и апаши, само че те отиваха там, където им е мястото, за разлика от през днешния ден.

А чувал ли е тогава господинът деца да убиват деца, както е през днешния ден? Чувал ли е да ти продават дома за начислени безобразни лихви? Чувал ли е елементарният трудов българин да се тревожи, че ще го изхвърлят на улицата, като влезе в пенсионна възраст? Държавата се грижеше за жителите си.

Почти всички си строяха жилища със заеми, тъй като бяха сигурни, че ще са на работа и ще могат да си заплащат вноските. Аз персонално съм си закупила апартамент за 7840 лв. през 1966 година – без връзки, като страната ми даде заем 4000 лв., които изплащах за двадесет години по 24 лв. на месец.

Елена Димитрова, Асеновград

Инфо: Бгспомен