С аутизма в съседния коридор
Животът не е съревнование. Животът е да правиш най-хубавото. Най-доброто, което е по силите ти или отвън тях. В живота постоянно се състезаваме с другите. Има едни специфични хора, които се състезават, но… със себе си и побеждават. Защото какво правиш, когато се страхуваш? Бягаш? Живееш със страха? Или го побеждаваш? Него и себе си… Това се случва и с едно момче – Емил Кондев. Побеждава! Роден с аутизъм, той се опасява от водата. Майка му обаче взима решение, което трансформира живота му. Той стартира да преплува… страха. Само си представете, какво благополучие може да провокира един скок във водата. Един скок в страха… Емил стартира да тренира плуване, с цел да потвърди, че може!
Избраникът за треньор на Емо е Петър Георгиев. Млад и въодушевен. Емил е първото дете, с което работи. Началото е повече от мъчно. И за двамата. Много обич и самообладание са нужни на 27-годишния треньор, с цел да научи Емо да плува.
" Беше ми доста необичайно първоначално, че надали не съм определен от Емо, тъй като майка му пристигна и сподели: " Разгледала съм тук кой е треньор и кой работи и мисля, че ти ще се оправиш, изглеждаш ми стимулиран.”, споделя младият треньор.
Преди 4 години Емо идва на плувния басейн с една единствена цел – да пребори своя боязън от водата. Да се научи да обича водата. Без да допуска, че напълно скоро ще стартира да печели медали.
“Това беше последната ми грижа. Дали ще върви на надпревари, дали ще плува. Целта беше той да влезе във водата, да се забавлява. Първият орден, първата премия беше доста прочувствен момент. Представете си един цялостен басейн с деца, които са с компликации в развиването си. Супер доста сила идва тъкмо от тях. И те са пристигнали да покажат по какъв начин са се научили да плуват. Плакал съм доста пъти от благополучие тъй като те са съумели. В момента, в който влязат във водата, те са съумели.”
Рамо до рамо на първата подготовка на Емо застава и неговия по-малък брат Крум. Целите пред двамата са разнообразни. Крум се състезава с другите деца, а Еми с аутизма и със самия себе си! Затова ги разделят. Сега, когато и двамата печелят медали – още веднъж упражняват дружно. Помагат си. Учат се да броят по време на подготовка. Плуват дружно.
Преди година в живота на Емо се появява една специфична жена - златното момиче от ансамбъла по художествена гимнастика Ренета Камберова. Силната им връзка се заражда, до момента в който Рени награждава дребния плувец, без да допуска за какво плуването му е толкоз особено. А той ѝ отвръща с най-силната прегръдка.
”Тя влезе в залата, той единствено я погледна, кимна на една страна, усмихна ѝ се, гушна я все едно цяло живот са се познавали”, споделя треньорът.
„ От тогава той стана мое ентусиазъм и видях света някак си много по друг откакто видях какво прави той. Много малко хора съумяват да победят себе си. Обикновено, с цел да се състезаваш със себе си, първо би трябвало да победиш себе си, а той го прави всеки ден”, споделя златното момиче.
Година по-късно, връзката сред двамата е още по-силна. Рени посещава тренировките на Емо постоянно, макар че това не влиза в отговорностите ѝ. Тя му вдъхва кураж... а какво може да се чака от едно златно момиче на плувен басейн...
„ Треньорът му ми сподели: " Ама ти какво си мислиш, че единствено ще гледаш ли? Тук съм ти подготвил един обръч и дано да помислим какво можеш да направиш с него ". И по този начин започнахме да опитвам. Когато си приказвам с треньора му и той каже: " Знаеш ли, че ми споделиха, че той това няма да може да го направи, а в идващия миг, той го прави и го повтаря " … За мен това нещо е скъпо.”
Младият треньор получава предложения за треньорска активност от Испания и Холандия. За Петър този вид въобще не стои като алтернатива. Не единствено поради Емо. Той е единствено едно от многочислените деца, които трансформират живота му. През май в Пазарджик следва съревнование по плуване за деца със усложнения в развиването, на което Петър Георгиев желае да ревизира тъкмо до каква степен е стигнал Еми.
Емо рядко приказва с думи. Рядко ли? Почти в никакъв случай. На тях обаче не са им нужни. Те приказват с очи. Усещат се. В плуването Емо открива избавление. Въпреки че от време на време е мъчно. Но в света, в който живеем, единствено спортът потвърждава, че може да реализира всичко.
Избраникът за треньор на Емо е Петър Георгиев. Млад и въодушевен. Емил е първото дете, с което работи. Началото е повече от мъчно. И за двамата. Много обич и самообладание са нужни на 27-годишния треньор, с цел да научи Емо да плува.
" Беше ми доста необичайно първоначално, че надали не съм определен от Емо, тъй като майка му пристигна и сподели: " Разгледала съм тук кой е треньор и кой работи и мисля, че ти ще се оправиш, изглеждаш ми стимулиран.”, споделя младият треньор.
Преди 4 години Емо идва на плувния басейн с една единствена цел – да пребори своя боязън от водата. Да се научи да обича водата. Без да допуска, че напълно скоро ще стартира да печели медали.
“Това беше последната ми грижа. Дали ще върви на надпревари, дали ще плува. Целта беше той да влезе във водата, да се забавлява. Първият орден, първата премия беше доста прочувствен момент. Представете си един цялостен басейн с деца, които са с компликации в развиването си. Супер доста сила идва тъкмо от тях. И те са пристигнали да покажат по какъв начин са се научили да плуват. Плакал съм доста пъти от благополучие тъй като те са съумели. В момента, в който влязат във водата, те са съумели.”
Рамо до рамо на първата подготовка на Емо застава и неговия по-малък брат Крум. Целите пред двамата са разнообразни. Крум се състезава с другите деца, а Еми с аутизма и със самия себе си! Затова ги разделят. Сега, когато и двамата печелят медали – още веднъж упражняват дружно. Помагат си. Учат се да броят по време на подготовка. Плуват дружно.
Преди година в живота на Емо се появява една специфична жена - златното момиче от ансамбъла по художествена гимнастика Ренета Камберова. Силната им връзка се заражда, до момента в който Рени награждава дребния плувец, без да допуска за какво плуването му е толкоз особено. А той ѝ отвръща с най-силната прегръдка.
”Тя влезе в залата, той единствено я погледна, кимна на една страна, усмихна ѝ се, гушна я все едно цяло живот са се познавали”, споделя треньорът.
„ От тогава той стана мое ентусиазъм и видях света някак си много по друг откакто видях какво прави той. Много малко хора съумяват да победят себе си. Обикновено, с цел да се състезаваш със себе си, първо би трябвало да победиш себе си, а той го прави всеки ден”, споделя златното момиче.
Година по-късно, връзката сред двамата е още по-силна. Рени посещава тренировките на Емо постоянно, макар че това не влиза в отговорностите ѝ. Тя му вдъхва кураж... а какво може да се чака от едно златно момиче на плувен басейн...
„ Треньорът му ми сподели: " Ама ти какво си мислиш, че единствено ще гледаш ли? Тук съм ти подготвил един обръч и дано да помислим какво можеш да направиш с него ". И по този начин започнахме да опитвам. Когато си приказвам с треньора му и той каже: " Знаеш ли, че ми споделиха, че той това няма да може да го направи, а в идващия миг, той го прави и го повтаря " … За мен това нещо е скъпо.”
Младият треньор получава предложения за треньорска активност от Испания и Холандия. За Петър този вид въобще не стои като алтернатива. Не единствено поради Емо. Той е единствено едно от многочислените деца, които трансформират живота му. През май в Пазарджик следва съревнование по плуване за деца със усложнения в развиването, на което Петър Георгиев желае да ревизира тъкмо до каква степен е стигнал Еми.
Емо рядко приказва с думи. Рядко ли? Почти в никакъв случай. На тях обаче не са им нужни. Те приказват с очи. Усещат се. В плуването Емо открива избавление. Въпреки че от време на време е мъчно. Но в света, в който живеем, единствено спортът потвърждава, че може да реализира всичко.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ