Животът на Тасула Зисаки-Хили е достоен за филм. Гъркиня с

Животът на Тасула Зисаки-Хили е заслужен за филм. Гъркиня с английски паспорт, тя приема България за своя татковина. Родена в Синая, Румъния. Родителите са бойци от Демократичната войска на Гърция и след това политемигранти. През 1954 година Тасула идва с родителите и по-малкия си брат в България, където трите сестри живеят от 1948 година Завършва с отличие Английската гимназия в Пловдив и британска лингвистика в Софийския университет. Преподавала е в университети в Африка, Близкия изток, Европа. В Чехия живее от 1991 година - била е учител в Техническия университет в Прага. Дългогодишен ръководител на гръцката общественост в Прага и основен редактор на списание " Катимерини ". Член на клуб " Възраждане " на българската общественост в Прага. Неотдавна Зисаки-Хили показа в Пловдив книгата си " Гражданската война в Гърция (1946-1949) и ориста на политическите емигранти ".

- С какво книгата Ви за малко прочут, само че трагичен интервал провокира толкоз мощен интерес?

- Това не е публична история. Събрала съм ориси на хора, попаднали в следващия исторически въртоп - Гражданската война в Гърция, едно от най-трагичните събития в националната история, в което умират над 80 000 души от двете страни, хиляди са политемигрантите с трагични ориси.

Най-важно в тази книга са дребните, елементарни хора, които са същинските герои. Те даже не знаят какъв брой героично е това, което са изживели като деца. Да бягаш необут през планините, да живееш в непозната страна, макар гостоприемството и закрилата на страната, е в действителност тежка орис.

Книгата е отдадена на племенника ми Деян Костов, който я преведе на български, само че не доживя да я види подготвена.

Зарадва ме доста огромният интерес на българите към този малко прочут интервал от историята.

- Кой бе най-вълнуващият миг в работата по книгата?

- Много са. Един от борците на Демократичната войска ми описа разтърсваща история. На 12 април 1948 година в Тесалия завалял сняг, свил мраз, замръзнали автоматите и на партизаните, и на държавната войска. Влезли партизаните в палатките на врага и бойците им дали коняк и стафиди! Природата сдобрила краткотрайно враговете, които вместо гибел си подарили коняк и стафиди! За страдание примирието било прекомерно малко. Сбогуването с оръжията е мъчно, както знаем от шедьовъра на Ърнест Хемингуей.

У децата, претърпели войната, са живи спомените за изминатите километри през планините, боси, криейки се из горите. Вървели вечер поради американските напалмови бомби - за пръв път напалм е употребен преди Виетнам, през 1948 година против Демократичната войска в гражданската война в Гърция. Хората, претърпели този смут, до през днешния ден имат уплаха от самолети - контузиите от войната не отшумяват.

Изпитала съм ужаса на дете, невиждало татко си с години - моят е воювал от 1940 до 1949 година: против италианците, против немците, в Гражданската война. Една от трите ми сестри, родени в Гърция и пристигнала в България на 4 години, получила анорексия от стрес. А какъв брой още са били в нейното състояние!

- Силна ли беше носталгията по Гърция?

- След рухването на хунтата през 1974 година съвсем всички гръцки политемигранти са се върнали в родината. В Пловдив да вземем за пример са останали единствено 4 фамилии със смесени бракове.

Обяснимо е - израснахме с носталгията. Дори деца като мен, родени в чужбина, които в никакъв случай не са виждали Гърция, бързаха да се върнат. Всъщност в Пловдив дойдохме от Румъния. Баща ми и майка ми са били борци партизани в Демократичната войска, само че в разнообразни региони - той до албанската граница, тя в Еврос - до турската. Майка ми, бременна с мен, е изпратена в Румъния, с цел да приготви палат в Синая за приемането на гръцки деца.
След раждането ми баща е бил тежко ранен и изпратен на лекуване в Унгария. По-късно намира майка ми в Румъния, там се ражда и брат ми. След това схващат, че по-големите ми три сестри са настанени в детски дом в Павел баня. Така фамилията ни се събра, с цел да се разделим още веднъж - омъжих се за англичанин и отпътувах за Англия през 1974 година След рухването на хунтата сестрите ми се върнаха в Гърция. В Пловдив останаха единствено родителите ми, към този момент покойници, и брат ми.

Подобни трагични истории има в хиляди гръцки фамилии.

- Какъв беше Пловдив от детството ви?

- Тук живях 10 години - от 1959 до 1969 година В Пловдив приключих Английската гимназия, одобрявам града на Марица като мой роден. На сърцето ми е поради щастливото детство тук, поради положителните хора, които ни одобриха като свои.

Много непоколебим беше редът в гимназията - шеф беше известният Любен Христов. Правех доста дивотии, постоянно ме наказваха, само че си припомням за това време с носталгия.

Най-ярките ми мемоари са от гръцката общественост, от клуба на Главната, където пеех, танцувах, декламирах. Обичах екскурзиите в Рила, из Родопите. Беряхме вкусни ягоди, малини, гъби на Бяла църква.

Все ни повтаряха, че сме политемигранти, че би трябвало да учим езика и историята на Гърция, да сме подготвени да се върнем там.

Понякога някогашните партизани разказваха за войната, само че с комизъм, сякаш са били на женитба. А там е било ужасно - пред очите им са умирали хора, техни близки.

Училището, където учехме гръцки, беше против Радиото. Стана ми мъчително, като го видях в този момент - тази чудесна постройка наподобява много запуснато.

България ми липсва, несъмнено. И през днешния ден домът ми в Прага наподобява повече български, в сравнение с гръцки - посрещам гостите си с пловдивски покривки, чинии, битови чаши. И мъжът ми харесва всичко българско - живял е тук. Дори нашият фамилен химн е „ Моя страна, моя България ” - пеем тази прелестна ария на Емил Димитров на два гласа. А българският ни е тайният език. Чехия е страната, в която най-дълго сме живели, само че най-хубавите ни мемоари са от обичаната ни България.

- Как ви наподобяват днешните българи?

- Докато бяха живи родителите ми, идвах всяко лято в Пловдив. През 1990-те сърцето ми се късаше при типа на грозните сергии по улиците. Къде изчезна прелестният град от детството ми?

Сега виждам и много положителни неща, само че има здания в неприятно положение - като моето учебно заведение да вземем за пример. Много ме впечатли Римският стадион на Джумаята, основната улица е красива.

Приятно ме изненадват усмихнатите хора по улиците на Пловдив, в заведенията. Това са Балканите - ние имаме тази лъчезарност. В Прага не се усмихват, даже те отбягват с взор.

- Свърши ли рецесията в Гърция?

- Как да е свършила, като пенсиите паднаха от 700 на 250 евро! Безработицата е 50 %, 25 на 100 от младежта работи в чужбина.

Напълно поддържам митингите на гърците по разногласието със Скопие. Гърците няма да одобряват съглашението за името. За разлика от българите ние можем да споделяме " не ". Българите са по-търпеливи, само че повода не е в турското иго - вие сте били 500 години, ние - 450.
Какво значи Северна Македония? А ние какво сме - Южна Македония? А вие - Западна? Това е неуместна измислица, за която се надявам Алексис Ципрас да заплати цената на изборите.

А и казусът въобще не е в името Северна Македония, а в упоритостите на НАТО за нови военни бази там.

- Кой е основният урок от драмата с гражданската война в Гърция?

- Поколенията би трябвало да знаят тази история, която до 1974 година е била табу в Гърция, след това пък я преиначават жестоко. Днес имаме същински справедлива история на гражданската война с помощта на проф. Гьоргос Маргаритис от Солунския университет. Всеки народ би трябвало да знае историята си - за жалост още не сме научили тази азбучна истина и позволяваме същите неточности. Особено ние на Балканите!