Какъв е животът на арабските жени зад вратите на харемите
Животът на мюсюлманките е обект на голям брой стандарти измежду чужденците и през днешния ден е доста мъчно да се направи разграничаване кое е правилно и кое –не.
Френският уебсайт Sympa-Sympa.com, представен от profit.bg, споделя по какъв начин в действителност живеят мистериозните дами от Ориента.
Уговорен брак
Истината е, че половината от браковете в доста арабски страни към момента се основават на волята на родителите. Поради това мнозина считат, че никой не се интересува от мнението на момичето.
В реалност, не е тъкмо по този начин. Ако дамата не обича въпросния мъж, тя има цялостното право да отхвърли предлагането за брак.
Задължително се подписва сватбен контракт. За разлика от останалия свят, арабските страни съблюдават прецизно това предписание. Жените рядко подписват брак с мъже от друга вяра, защото съюзът им може да докара до прогонването им от страната.
Мъжете имат по-привилегирована позиция. Разрешено им е да се женят за християнки или еврейки, само че в този случай дамите не получават поданство и при положение на бракоразвод децата остават при бащата.
В множеството арабски страни минималната възраст за подписване на брак за мъжете и дамите е 18 години. В реалност обаче междинната възраст на младоженките е 25 години, а на младоженците – 30 години.
В някои развити страни към момента се практикуват сватби в ранна възраст. Например, над половината от дамите в Саудитска Арабия и Йемен се омъжват преди 18-годишна възраст.
В другите страни обичаите са разнообразни, само че постоянно арабските младоженци честват сватбата настрана. Сватбата на мъжа не може да се състои в същия ден, като сватбата на дамата и протича по следния метод – пиянство на чай, пиянство на кафе, вечеря. Сватбата на дамата е по-луксозна – огромни зали, сервитьорки и актьори.
Женската женитба е мотив дамите да покажат диамантите, марковите си обувки, балните си рокли, които всекидневно са скрити под бурката. Поради това на нея могат да участват единствено дами. Мъжете нямат достъп до сватбата на дамата.
Обслужващият личен състав се състои единствено от дами, в това число артистите, фотографите и ди джеите. Ако дамите поканят прочут артист, той не може да вижда нито младоженката, нито гостенките й, а пее зад тъмна завеса или в настрана помещение с предаване онлайн в залата на сватбеното празненство.
Пристигането на младоженеца се афишира авансово, с цел да могат всички дами да се преоблекат и да се покрият с бурка. Ако мъжът дойде с братята или татко си, младоженката също се покрива с бяла бурка, защото даже членовете на фамилията на мъжа нямат право да виждат хубостта й.
Не се гледа с положително око, в случай че гостите подарят пари или домашен уреди на сватбата. Добре е младоженката да получи като подарък бижута.
Полигамия
Повечето бракове са моногамни. Не всички арабски мъже могат да си разрешат полигамия. Ислямът разрешава до четири съпруги, само че всяка от тях би трябвало да има лична къща и подаръците, вниманието и бижутата би трябвало да са на еднообразно равнище за всички съпруги.
Така че да имат няколко дами е привилегия единствено на шейховете и богаташите.
Първият брак е най-съществен и се назовава „ огромната женитба “. Той е считан за главен, а брачната половинка – за най-важна. Ако брачният партньор е сключил брак с повече от една жена, другите съпруги би трябвало да я одобряват.
Те би трябвало да се подчиняват на волята на мъжа си и да не демонстрират никакви страсти. Обичайно всички дами живеят в къщите си и се виждат доста рядко.
Развод
Ако мъжът желае да се разведе с жена си, съгласно старите традиции той може да й каже „ Върви си! “ три пъти. След това дамата би трябвало да напусне къщата, като има право да отнесе единствено това, което носи в този миг.
Поради това дамите нормално се кичат с всичките си бижута. Но в реалност разводите по самодейност на мъжа са необичайност. Освен това, при положение на бракоразвод, децата остават с бащата.
Жената може да се разведе, в случай че брачният партньор й не се грижи правилно за нея. Съдилищата нормално обръщат изключително внимание и постоянно извършват настояванията на дамите.
В арабския свят мъжът не показва любовта си с цветя, а със злато и бижута. Например, той е задължен да води жена си на ресторант, да й купува дарове и скъпи облекла. Ако мъжът има няколко съпруги, той е задължен да им отдава същото внимание и да дава идентични дарове на всяка от тях.
Права на дамите
Въпреки съществуващите стандарти, арабските дами са доста уважавани от мъжете. Арабките са измежду първите, които получават правото да се омъжват по лична воля, да се развеждат и да имат имущество. Това стартира през VII век, до момента в който в други страни дамите към момента нямат такива благоприятни условия.
Според мюсюлманските закони бракът сред мъж и жена е считан за контракт, който може да влезе в действие единствено със единодушието на двете страни. Освен това правото на дамите да имат имущество и да разполагат с благосъстояние, получено от фамилията или извоювано с труд, е утвърдено по-късно.
Веднъж в седмицата всички плажове, СПА центрове и козметични студиа в Обединените арабски емирства са непокътнати само за дамите.
Достъпът на мъжете е неразрешен. Но дамата въпреки всичко се нуждае от позволението на брачна половинка си. За да отиде някъде, тя би трябвало да го уведоми и да получи разрешението му.
Дрехи
Жените би трябвало да крият тялото си с дълги, необятни облекла и кърпа. Те могат да се обличат по друг метод – с къси поли, дънки или къси панталони. Много девойки, които следват модата, могат да завиждат за метода, по който се обличат арабките.
Но би трябвало да се има поради, че дамите от Ориента са длъжни да се увиват в копринено було, които скрива тялото им до глезените, а лицето им също би трябвало да бъде покрито. Тъй като хубостта на дамата принадлежи единствено на мъжа й, другите мъже нямат право да я виждат.
Има и изключения – на церемониите за дами или на женските сватби, на които мъж не може да участва, дамите имат право да покажат красивите си дизайнерски рокли. Но този бит не е натрапен на всички места и дамите би трябвало да покриват главата си на процедура във всички арабски страни.
Кувейт е единствената арабска страна, в която дамите се обличат по европейски фасон. Те обаче би трябвало да имат доста непретенциозен външен тип и да са добре покрити.
За сметка на това, в Йемен и Судан са непокътнати старите традиции, които задължават дамите да носят черно було, което скрива тялото им от главата до петите.
Образование и работа
Арабските дами могат да учат, в случай че го желаят, това не е неразрешено. Много дами даже отиват да учат в чужбина. Например, в Йордания неграмотността измежду дамите е 14%. В ОАЕ 77% от дамите приключват приблизително обучение, а 75% от тях учат в университета Ал Аин.
Домакинската работа е обвързване на дамите. Но в някои богати страни това обвързване се пада на домашните помощници, а главната задача на съпругите е да се грижат за децата си.
Има и благоприятни условия за работа. В ОАЕ 2% от дамите заемат управителни постове, 20% работят в администрацията и дамите съставляват 35% от работната ръка в страната. Освен това в ОАЕ дамите могат да бъдат съдии и да заемат държавна служба, да вземем за пример да работят в полицията.
В Народното събрание на Тунис над 26% от членовете са дами. Но картинката не е толкоз розова, защото към момента има доста арабски страни, в които дамите не могат да работят без разрешението на брачна половинка или на ментора си.
Френският уебсайт Sympa-Sympa.com, представен от profit.bg, споделя по какъв начин в действителност живеят мистериозните дами от Ориента.
Уговорен брак
Истината е, че половината от браковете в доста арабски страни към момента се основават на волята на родителите. Поради това мнозина считат, че никой не се интересува от мнението на момичето.
В реалност, не е тъкмо по този начин. Ако дамата не обича въпросния мъж, тя има цялостното право да отхвърли предлагането за брак.
Задължително се подписва сватбен контракт. За разлика от останалия свят, арабските страни съблюдават прецизно това предписание. Жените рядко подписват брак с мъже от друга вяра, защото съюзът им може да докара до прогонването им от страната.
Мъжете имат по-привилегирована позиция. Разрешено им е да се женят за християнки или еврейки, само че в този случай дамите не получават поданство и при положение на бракоразвод децата остават при бащата.
В множеството арабски страни минималната възраст за подписване на брак за мъжете и дамите е 18 години. В реалност обаче междинната възраст на младоженките е 25 години, а на младоженците – 30 години.
В някои развити страни към момента се практикуват сватби в ранна възраст. Например, над половината от дамите в Саудитска Арабия и Йемен се омъжват преди 18-годишна възраст.
В другите страни обичаите са разнообразни, само че постоянно арабските младоженци честват сватбата настрана. Сватбата на мъжа не може да се състои в същия ден, като сватбата на дамата и протича по следния метод – пиянство на чай, пиянство на кафе, вечеря. Сватбата на дамата е по-луксозна – огромни зали, сервитьорки и актьори.
Женската женитба е мотив дамите да покажат диамантите, марковите си обувки, балните си рокли, които всекидневно са скрити под бурката. Поради това на нея могат да участват единствено дами. Мъжете нямат достъп до сватбата на дамата.
Обслужващият личен състав се състои единствено от дами, в това число артистите, фотографите и ди джеите. Ако дамите поканят прочут артист, той не може да вижда нито младоженката, нито гостенките й, а пее зад тъмна завеса или в настрана помещение с предаване онлайн в залата на сватбеното празненство.
Пристигането на младоженеца се афишира авансово, с цел да могат всички дами да се преоблекат и да се покрият с бурка. Ако мъжът дойде с братята или татко си, младоженката също се покрива с бяла бурка, защото даже членовете на фамилията на мъжа нямат право да виждат хубостта й.
Не се гледа с положително око, в случай че гостите подарят пари или домашен уреди на сватбата. Добре е младоженката да получи като подарък бижута.
Полигамия
Повечето бракове са моногамни. Не всички арабски мъже могат да си разрешат полигамия. Ислямът разрешава до четири съпруги, само че всяка от тях би трябвало да има лична къща и подаръците, вниманието и бижутата би трябвало да са на еднообразно равнище за всички съпруги.
Така че да имат няколко дами е привилегия единствено на шейховете и богаташите.
Първият брак е най-съществен и се назовава „ огромната женитба “. Той е считан за главен, а брачната половинка – за най-важна. Ако брачният партньор е сключил брак с повече от една жена, другите съпруги би трябвало да я одобряват.
Те би трябвало да се подчиняват на волята на мъжа си и да не демонстрират никакви страсти. Обичайно всички дами живеят в къщите си и се виждат доста рядко.
Развод
Ако мъжът желае да се разведе с жена си, съгласно старите традиции той може да й каже „ Върви си! “ три пъти. След това дамата би трябвало да напусне къщата, като има право да отнесе единствено това, което носи в този миг.
Поради това дамите нормално се кичат с всичките си бижута. Но в реалност разводите по самодейност на мъжа са необичайност. Освен това, при положение на бракоразвод, децата остават с бащата.
Жената може да се разведе, в случай че брачният партньор й не се грижи правилно за нея. Съдилищата нормално обръщат изключително внимание и постоянно извършват настояванията на дамите.
В арабския свят мъжът не показва любовта си с цветя, а със злато и бижута. Например, той е задължен да води жена си на ресторант, да й купува дарове и скъпи облекла. Ако мъжът има няколко съпруги, той е задължен да им отдава същото внимание и да дава идентични дарове на всяка от тях.
Права на дамите
Въпреки съществуващите стандарти, арабските дами са доста уважавани от мъжете. Арабките са измежду първите, които получават правото да се омъжват по лична воля, да се развеждат и да имат имущество. Това стартира през VII век, до момента в който в други страни дамите към момента нямат такива благоприятни условия.
Според мюсюлманските закони бракът сред мъж и жена е считан за контракт, който може да влезе в действие единствено със единодушието на двете страни. Освен това правото на дамите да имат имущество и да разполагат с благосъстояние, получено от фамилията или извоювано с труд, е утвърдено по-късно.
Веднъж в седмицата всички плажове, СПА центрове и козметични студиа в Обединените арабски емирства са непокътнати само за дамите.
Достъпът на мъжете е неразрешен. Но дамата въпреки всичко се нуждае от позволението на брачна половинка си. За да отиде някъде, тя би трябвало да го уведоми и да получи разрешението му.
Дрехи
Жените би трябвало да крият тялото си с дълги, необятни облекла и кърпа. Те могат да се обличат по друг метод – с къси поли, дънки или къси панталони. Много девойки, които следват модата, могат да завиждат за метода, по който се обличат арабките.
Но би трябвало да се има поради, че дамите от Ориента са длъжни да се увиват в копринено було, които скрива тялото им до глезените, а лицето им също би трябвало да бъде покрито. Тъй като хубостта на дамата принадлежи единствено на мъжа й, другите мъже нямат право да я виждат.
Има и изключения – на церемониите за дами или на женските сватби, на които мъж не може да участва, дамите имат право да покажат красивите си дизайнерски рокли. Но този бит не е натрапен на всички места и дамите би трябвало да покриват главата си на процедура във всички арабски страни.
Кувейт е единствената арабска страна, в която дамите се обличат по европейски фасон. Те обаче би трябвало да имат доста непретенциозен външен тип и да са добре покрити.
За сметка на това, в Йемен и Судан са непокътнати старите традиции, които задължават дамите да носят черно було, което скрива тялото им от главата до петите.
Образование и работа
Арабските дами могат да учат, в случай че го желаят, това не е неразрешено. Много дами даже отиват да учат в чужбина. Например, в Йордания неграмотността измежду дамите е 14%. В ОАЕ 77% от дамите приключват приблизително обучение, а 75% от тях учат в университета Ал Аин.
Домакинската работа е обвързване на дамите. Но в някои богати страни това обвързване се пада на домашните помощници, а главната задача на съпругите е да се грижат за децата си.
Има и благоприятни условия за работа. В ОАЕ 2% от дамите заемат управителни постове, 20% работят в администрацията и дамите съставляват 35% от работната ръка в страната. Освен това в ОАЕ дамите могат да бъдат съдии и да заемат държавна служба, да вземем за пример да работят в полицията.
В Народното събрание на Тунис над 26% от членовете са дами. Но картинката не е толкоз розова, защото към момента има доста арабски страни, в които дамите не могат да работят без разрешението на брачна половинка или на ментора си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ