Бившият футболист на Левски Борис Деркач: От футболната слава до килър на мафията
Животът и ориста на украинеца Борис Деркач са почтени за филмиране в Холивуд. Кариерата му е низ от възходи и стремглави провали. В драмата му има и българска диря - той е първият легионер в най-новата история на Левски. В София се крие от рискови хора, които са по петите му поради задължения от хазарт, написа " Витоша Нюз ".
Обещаващ футболен гений, умел бранител, безсърдечен палач в автомат в ръка и отписан от всички пандизчия без право на обжалване - всичко това е Деркач. Колко дълъг е пътят от футболната популярност до килията? С какъв брой трудности е изпълнена пътеката от отчаянието до вярата? Вижте отговорите, които дава самият Борис...
Животът на нашия воин може да се раздели на две елементи или серии. В първата: Той е ФУТБОЛНА ЗВЕЗДА. Играч на ЦСКА, Металист (Харков) и Динамо (Киев), печели титли, къпе се в блясъка на славата, известен и обичан футболист е, вкарва решителни голове...
Във втората: Той е ПРЕСТЪПНИК. Застрелва сутеньор и изкарва 12 години по пандизите, от които седем в единична килия. Вече излязъл на независимост, и изтървял пътя към своята персонална Голгота, украинецът си изкарва прехраната като футболен управител и скаут до...новото проваляне в Ада.
Металист и ЦСКА
Борис Деркач се ражда на 14 януари 1964 година в Харков. На 17-годишна възраст е взет в дубъла на локалния Металист, за който записва 48 мача. През 1983 година е изпратен да се обиграва в третодивизионния Маяк, а там изиграва още 49 срещи, преди да се завърне в Металист. С екипа на родния отбор дебютира във Висшата лига на Съюз на съветските социалистически републики. Изкарва казармата в Киев, където облича екипа на военния СКА. Активът му там е отличен - 48 мача и 8 гола във Втора лига през сезона 1985/1986. После отива в ЦСКА (Москва), където записва 14 мача и 1 гол.
" Те ( " армейците " - б.р.) бяха тогава във Втора дивизия. През 1986 година спечелихме промоция с ЦСКА. Чувствах се съвършено в отбора, бях титуляр. Живеехме с хокеистите въз основата в Архалгелское. Бяхме другари с тях, с тези момчета от великия отбор ан Вячеслав Тихонов. Имаме приятни взаимни мемоари. Често се събирахме на по кафе в парка " Горки ". Там природата е невероятна - езеро, гора, лов на риба...С мен играеха гении като Татарчук, Пятницкий, Мананников, Брошин, споделя Деркач. - Дойде обаче покана да се върна в Харков. От Металист ми предложиха жилище и добра заплата. Реших да приема офертата. "
Радостин Василев: Държавата не би трябвало да оказва помощ на Левски
" Клубът би трябвало да премине през един катарзис "
Така през юли се връща в Металист, за който рита до 1989 година Печели Купата на Съюз на съветските социалистически републики през 1988 година Идва и върхът в кариерата на Деркач - трансфер в хегемона Динамо (Киев). Валерий Лобановски харесва Борис и го предложения в редиците на гранда. По същото време отборът се е разделил с куп титуляри, потърсили шанса си в западни тимове. След прехвърлянето на Олег Кузнецов в Глазгоу Рейнджърс Деркач става титуляр в защитата. През 1990 година купата се изплъзва на киевския гранд, само че на идващият грешката е поправена.
Звездният момент
7 октомври 1990 година е звездният момент в кариерата на Деркач. В решителния конфликт от 22-ия кръг на шампионата против ЦСКА Москва (4:1) точно Деркач бележи значим първи гол в 23-ата минута. Попадението против някогашния му отбор е красиво - с шут от над 35 метра. Игор Корнеев (38) изравнява, само че след това Сергей Юран (52) още веднъж извежда динамовци напред в резултата - 2:1. Деркач с топовен шут от близо 30 метра безусловно разстрелва вратаря на " армейците " Ерьомин за 3:1. Гол, оказал се шампионски. Олег Саленко (64-дузпа) оформя успеха на Динамо. Между другото, на вратата на бъдещите първенци в оня мач е Виктор Чанов, който единствено преди време си отиде от този свят след свиреп побой.
Препълненият Републикански стадион ще се срути по шевовете от изпадналите в възторг почитатели. Част от тях дори нахлуват в насладата си на терена. Преднината на киевляни към този момент е 7 точки. Последвалите загуби от Динамо (Минск) с 2:3 и от Арарат с 1:2 се оказват без значение. Титлата е извоювана, момчетата на иконата Лобановски се къпят в славата! Разпознавани са на всички места, преследвани са от тълпи обожатели и обожателки. Именно от тук, от този максимален успех в живота и кариерата на Борис Деркач, обаче стартира и неговата покруса.
Източник:
Профуква 20 000 $ в казино
" Пари имах - бол. Бях единствено на 26 - мислех си, че животът е пред мен. Тръгнах обаче по неприятен път - станах подвластен от хазарта. А това е страшна болест. В деня, в който вземех заплатата си от клубната канцелария, тичах право в казиното. Направя един залог - изгубвам, дублирам - още веднъж изгубвам, след това отново и отново...Е, от време на време ми вървеше, само че когато те повлече колелото надолу, изплъзване няма. За половин година профуках 20 000 $. Това беше голяма за това време сума - за 15 000 $ можех да си купя тристаен апартамент. А се намираха и за 3 000. Започнах да натрупвам задължения. В Динамо взимах към 1000 $ на месец. Изход не виждах. Трябваше да потърся някакво решение ", връща се обратно във времето футболистът.
И подобен излаз му предлага негов прочут управител, който има връзки в Турция. Уж всичко с прехвърлянето в Бурсаспор е уредено, само че в последния миг нещата зациклят. Сделката пропада. Деркач е обезверен, кредиторите го тормозят всекидневно: " Боря, по кое време ще ни върнеш парите? Нали знаеш какво ще ти се случи, в случай че не ги върнеш? ".
А въпросните хора са рискови, въобще не си поплюват.
С парите от Левски изплаща задълженията си
Защитникът се хваща като удавник за сламка за една странна оферта, получена от него - от българския Левски. Деркач безусловно натоварва два куфара с най-необходимия багаж и хваща самолета за София. Той бяга от преследвачите си. В Левски идва през лятото на 1991 година На " Герена " получава 1000 $ заплата, а при подписването на контракта получава 25 000 $. Те с добре пристигнали за футболиста.
" Щом взех парите, незабавно отлетях назад за Киев. Разплатих се, почистих си задълженията. Сдадох в Динамо ключът от жилището и от служебния мерцедес. Тогава концернът беше спонсор на Динамо. Получихме като подарък 20 втомобила. Можех да придобия и моя мерцедес, само че изискването беше да играя най-малко три сезона за клуба. Яд ме бише за хубавата кола, само че след това си помислих: " Та ти си единствено на 29, можеш още 3-4 сезона да играеш за Динамо. " Така и щеше да стане, в случай че не бяха задълженията. Те ме накараха да напусна ", твърди Дрекач.
За Динамо записва 29 мача и 5 гола.
В Левски отначалото всичко е наред - играе постоянно по време а предсезонните мачове. Започва обаче шампионата и старши треньорът Васил Методиев го забива на пейката.
Деркач по този начин и не съумява да запише формален мач със синия екип в " А " група. Влиза в игра един-единствен път - в среща от Купата на България против Черно море (1:0). С идването на новия старши треньор Динко Дерменджиев през октомври 1991 година за украинеца излиза наяве, че няма място повече на " Герена ".
Пътят към пъкъла
Следващата спирка в кариерата му е Унгария. Там играе за дебютанта в локалния футболен хайлайф Ниредхаза. В отбора има и други легионери - двама украинци и двама румънци. Заплатата е дребна - 400-500 $. Твърде дребна сума, а разноските на Деркач към този момент са огромни. Той има семейство, дребна дъщеричка. Изведнъж взема решение да зареже футбола. Натоварва жена си и детето в една бричка и потегля към Будапеща.
" Отначало се пробвах да си уредя трансфер в някой от столичните отбори. В Будапеща тогава имаше и много мои другари: Олег Ширинбеков играеше във Вашаш, Василий Рац - за Ференцварош, Виктор Грачев - за Дебрецен. Обещаха ми и трансфер в Австрия. Евгений Лемешко, който ми беше треньор в Металист, ми позвъня от Запорожие, канеше ме там, в Торпедо. Но аз не желаех да се връщам в Украйна. Забърках се в бели, събрах се с неприятна компания ", сбит е Деркач.
Килър на мафията
Именно тази компания го вкарва в пандиза. По това време проведената престъпност в Унгария се управлява от две огромни групировки от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Нашият воин се забърква с една от тях. От полицията настояват, че се е трансформирал в бияч и даже наемен палач. Местният престъпен контингент пропищял от безмилостния украинец с ледено сърце и лице, само че което не потрепва нито един мускул.
" Времето беше такова...Цареше незаконен разгул. В прилежаща Полша и Унгария прииждаха момчета от целия Съветски съюз, с цел да търсят прехранване. Факт е, че и мен ме повлече течението. В Унгария аз получих късмет да изкарвам в пъти повече пари, в сравнение с като футболист ", признава Борис.
Източник:
Освен добър футболист, той е и отличен стрелец. Нееднократно получава награди по време на военната си работа.
" Научих се да изстрелвам още като дете. Дядо ми ме взимаше със себе си на лов още, когато бях едвам 6-годишен. Бродехме за дивеч из черниговските гори, спомня си Деркач. - Пистолет обаче взех в ръцете си чак в Унгария. В този " бизнес " се задържах малко. В пандиза попаднах поради въоръжен обир. Стрелях по един сутеньор, който отхвърляше да ни заплаща рекет. С него бяха и две проститутки, които избягаха с писъци от стаята ", пределно прям е някогашният футболист пред sports.ru.
Изкарва две години в предварителния арест. Осъден е на 11 години непоколебим тъмничен затвор. Шокът е голям. Деркач взема решение да избяга от следствения изолатор. Отначало всичко върви като по вода. Със собствен съкилийник подкупват защитата на пандиза, надзирателите им предават по време на рандеву пила и други принадлежности. В килията Деркач откъртва две от стойките за леглата, на които спят. Помагат им и пандизчии от прилежащите килии - в едната лежи грузинец, в другата беларусин.
" В следствието бяха вкарали общо 15 души. От тях - шестима бяха от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Местните пандизчии ги беше боязън и дума да ни кажа, толкоз ги бяхме наплашили. С останалите дори фотография си направих. Обиколил съм 3-4 пандиза в Унгария, във всички имаше от нашите. Вече в единичната килия, когато ме вкараха, над мен имаше двама беларуси, две момчета от Киев, грузинци, чеченци... "
Бягството протича на пръв взор сполучливо. " Ние бяхме на третия етаж. Пет часа ни бяха нужни, с цел да изпилим решетките. И по този начин в ранното утро на 31 декември 1995 година започнахме да се спускаме надолу. Охраната обаче се оказа бдителна. Стреляха по нас с автоматизирани револвери от американската войска. Нас ни избави дистанцията - надалеч бяхме от вишката. Прескочихме стената и се опитахме да се скрием в гората. Откриха ни полицейските кучета. Моят другар съумя да избяга. Издирваха го посредством Интерпол. Намериха го чак 5 години по-късно. Към моята присъда пък прибавиха още 4 години поради опита за бягство. Общо получих 16 години. Щях да изляза на независимост чак през 2009 година ", невъзмутимо описа пандизчията.
Точно тогава получава помощ от своя някогашен съотборник Олег Лужни. По това време той играе за Арсенал (Лондон). Неговият персонален сътрудник Шандор Варга идва на рандеву в пандиза. Олег дава 10 000 $ на фамилията на своя другар. С тази сума околните на Деркач стартират процедура по екстрадацията на Борис в украински затвор. Майката на играча изпраща писмо до Министерство на външните работи и Министерство на вътрешните работи на Украйна. Процедурата лишава няколко години.
Престъпление и наказване
" Не скърбя за нищо. Лобановски споделяше: " Всичко става по този начин, както е трябвало да стане. Даже в случай че стане другояче. " Всичко е взаимосвързано. Бог ми изпрати тествания, само че не ме умъртви. Седем години в единична килия не всеки може да ги преживее. Веднага след опита за бягство ме хвърлиха в карцера, където изкарах до 6 май 1996 година В " единочката " беше ужасно! Позволяваха ми да се разхождам единствено рано заран, с цел да не виждам съкилийниците си. Дори през прозореца не ми даваха да си приказвам с тях. Слагаха ми белезниците. А храната...Лоша беше. Но пък имаше избор - вегетарианска за вегетарианците, за мюсюлманите имаше ястие съгласно техните обичаи.
В пандиза започнах да подвигам щанги, по-точно тежести. Тренирах ръцете си, като по през целия ден подвигах две 10-литрови туби, цялостни с вода. Това бяха моите " щанги ". По-късно ми разрешиха да влизам три пъти седмично във фитнеса на пандиза. Когато попаднах в пандиза тежах 74 кг. Когато излязох - към този момент бях станал 107 кг. Пушех в продължение а 7 година, само че след това захвърлих цигарите. Татуировки не обичам. Когато бях зад решетките ни си сложих, та в този момент ли? Вижте, че множеството настоящи футболисти са нашарени с рисунки повече, в сравнение с има по гърбината на един пандизчия. "
След девет години из унгарските затвори Деркач е изместен в Ужгород. Около година трае следствието, след това е въдворен в общежитие край Харков. Освободен е предварително през април 2005 година
Кара такси, остава без пари, само че открива смисъл да живее
Лека-полека Деркач се връща към естествения живот. Налял върху снагата си близо 30 кг повече и с съвсем олисяла глава, безпаричен, само че спокоен. Така посреща към този момент превратностите на ориста.
С остатъка от парите, дадени от Олег Лужни, си купува кола. Кара такси, с цел да изкарва прехраната си. Именно в таксито се среща и с бъдещата си жена. Татяна му ражда две деца - Артьом и Анна.
Бившият футболист пробва се върне и към футбола. Свързва се с различен собствен другар от терените - Ахрик Цвейба. Грузинецът го среща с лицензирания футболен сътрудник Юрий Предбайло. Борис става част от екипа му.
" Сега за мен на първи проект е единствено фамилията. Децата са моят живот. Те ме върнаха към живота. Вече от 10 години аз съм като прероден. Унгарските завършения и пандиза ми се костват като заплашителен сън. Не го поисквам на никого, даже на най-големия си зложелател ", изяснява Деркач през 2017-а.
И няма по какъв начин да не му повярваш. Той наподобява като човек, претърпял своя катарзис.
Източник:
Краят
В този миг хазартът обаче още веднъж се завръща в живота му. Завръщат се тъгата и самотата.
Татяна го напуща през 2018-а и взима със себе си двете деца. Останал без една стотинка, още веднъж пропаднал до дъното на живота, Борис първо отива в Камбоджа, а по-късно и в Малайзия. Работи като строител и какво ли не... Алкохолът и хазартът обаче отново го унищожават. В Куала Лумпур Деркач дори остава без заслон и става...бездомник. Някогашното футболно великолепие стига до такава степен, че проси пари и пиячка от съветски и украински туристи, с цел да им споделя старите си футболни подвизи.
Деркач търси помощ от украинското посолство. На срещата отива пийнал и е изпъден. През пролетта на 2019 година е настанен в болница в извънредно тежко здравословно и психическо положение.
Борис е свалил доста килограми, замязял е на скелет, обезверен и унищожен е. Не може да напусне Малайзия - липсват му 2500 $. С тях би трябвало да заплати санкцията за престояване в страната без документи.
На 30 април 2019 година въпреки всичко съумява да се завърне в Украйна. Настанен е в жилището на свои другари. В същото жилище през май месец 2019 година е открит трупът му. Борис е заровен в Харков. На гроба му постоянно има оставени свежи цветя...
Обещаващ футболен гений, умел бранител, безсърдечен палач в автомат в ръка и отписан от всички пандизчия без право на обжалване - всичко това е Деркач. Колко дълъг е пътят от футболната популярност до килията? С какъв брой трудности е изпълнена пътеката от отчаянието до вярата? Вижте отговорите, които дава самият Борис...
Животът на нашия воин може да се раздели на две елементи или серии. В първата: Той е ФУТБОЛНА ЗВЕЗДА. Играч на ЦСКА, Металист (Харков) и Динамо (Киев), печели титли, къпе се в блясъка на славата, известен и обичан футболист е, вкарва решителни голове...
Във втората: Той е ПРЕСТЪПНИК. Застрелва сутеньор и изкарва 12 години по пандизите, от които седем в единична килия. Вече излязъл на независимост, и изтървял пътя към своята персонална Голгота, украинецът си изкарва прехраната като футболен управител и скаут до...новото проваляне в Ада.
Металист и ЦСКА
Борис Деркач се ражда на 14 януари 1964 година в Харков. На 17-годишна възраст е взет в дубъла на локалния Металист, за който записва 48 мача. През 1983 година е изпратен да се обиграва в третодивизионния Маяк, а там изиграва още 49 срещи, преди да се завърне в Металист. С екипа на родния отбор дебютира във Висшата лига на Съюз на съветските социалистически републики. Изкарва казармата в Киев, където облича екипа на военния СКА. Активът му там е отличен - 48 мача и 8 гола във Втора лига през сезона 1985/1986. После отива в ЦСКА (Москва), където записва 14 мача и 1 гол.
" Те ( " армейците " - б.р.) бяха тогава във Втора дивизия. През 1986 година спечелихме промоция с ЦСКА. Чувствах се съвършено в отбора, бях титуляр. Живеехме с хокеистите въз основата в Архалгелское. Бяхме другари с тях, с тези момчета от великия отбор ан Вячеслав Тихонов. Имаме приятни взаимни мемоари. Често се събирахме на по кафе в парка " Горки ". Там природата е невероятна - езеро, гора, лов на риба...С мен играеха гении като Татарчук, Пятницкий, Мананников, Брошин, споделя Деркач. - Дойде обаче покана да се върна в Харков. От Металист ми предложиха жилище и добра заплата. Реших да приема офертата. "
Радостин Василев: Държавата не би трябвало да оказва помощ на Левски
" Клубът би трябвало да премине през един катарзис "
Така през юли се връща в Металист, за който рита до 1989 година Печели Купата на Съюз на съветските социалистически републики през 1988 година Идва и върхът в кариерата на Деркач - трансфер в хегемона Динамо (Киев). Валерий Лобановски харесва Борис и го предложения в редиците на гранда. По същото време отборът се е разделил с куп титуляри, потърсили шанса си в западни тимове. След прехвърлянето на Олег Кузнецов в Глазгоу Рейнджърс Деркач става титуляр в защитата. През 1990 година купата се изплъзва на киевския гранд, само че на идващият грешката е поправена.
Звездният момент
7 октомври 1990 година е звездният момент в кариерата на Деркач. В решителния конфликт от 22-ия кръг на шампионата против ЦСКА Москва (4:1) точно Деркач бележи значим първи гол в 23-ата минута. Попадението против някогашния му отбор е красиво - с шут от над 35 метра. Игор Корнеев (38) изравнява, само че след това Сергей Юран (52) още веднъж извежда динамовци напред в резултата - 2:1. Деркач с топовен шут от близо 30 метра безусловно разстрелва вратаря на " армейците " Ерьомин за 3:1. Гол, оказал се шампионски. Олег Саленко (64-дузпа) оформя успеха на Динамо. Между другото, на вратата на бъдещите първенци в оня мач е Виктор Чанов, който единствено преди време си отиде от този свят след свиреп побой.
Препълненият Републикански стадион ще се срути по шевовете от изпадналите в възторг почитатели. Част от тях дори нахлуват в насладата си на терена. Преднината на киевляни към този момент е 7 точки. Последвалите загуби от Динамо (Минск) с 2:3 и от Арарат с 1:2 се оказват без значение. Титлата е извоювана, момчетата на иконата Лобановски се къпят в славата! Разпознавани са на всички места, преследвани са от тълпи обожатели и обожателки. Именно от тук, от този максимален успех в живота и кариерата на Борис Деркач, обаче стартира и неговата покруса.
Източник:
Профуква 20 000 $ в казино
" Пари имах - бол. Бях единствено на 26 - мислех си, че животът е пред мен. Тръгнах обаче по неприятен път - станах подвластен от хазарта. А това е страшна болест. В деня, в който вземех заплатата си от клубната канцелария, тичах право в казиното. Направя един залог - изгубвам, дублирам - още веднъж изгубвам, след това отново и отново...Е, от време на време ми вървеше, само че когато те повлече колелото надолу, изплъзване няма. За половин година профуках 20 000 $. Това беше голяма за това време сума - за 15 000 $ можех да си купя тристаен апартамент. А се намираха и за 3 000. Започнах да натрупвам задължения. В Динамо взимах към 1000 $ на месец. Изход не виждах. Трябваше да потърся някакво решение ", връща се обратно във времето футболистът.
И подобен излаз му предлага негов прочут управител, който има връзки в Турция. Уж всичко с прехвърлянето в Бурсаспор е уредено, само че в последния миг нещата зациклят. Сделката пропада. Деркач е обезверен, кредиторите го тормозят всекидневно: " Боря, по кое време ще ни върнеш парите? Нали знаеш какво ще ти се случи, в случай че не ги върнеш? ".
А въпросните хора са рискови, въобще не си поплюват.
С парите от Левски изплаща задълженията си
Защитникът се хваща като удавник за сламка за една странна оферта, получена от него - от българския Левски. Деркач безусловно натоварва два куфара с най-необходимия багаж и хваща самолета за София. Той бяга от преследвачите си. В Левски идва през лятото на 1991 година На " Герена " получава 1000 $ заплата, а при подписването на контракта получава 25 000 $. Те с добре пристигнали за футболиста.
" Щом взех парите, незабавно отлетях назад за Киев. Разплатих се, почистих си задълженията. Сдадох в Динамо ключът от жилището и от служебния мерцедес. Тогава концернът беше спонсор на Динамо. Получихме като подарък 20 втомобила. Можех да придобия и моя мерцедес, само че изискването беше да играя най-малко три сезона за клуба. Яд ме бише за хубавата кола, само че след това си помислих: " Та ти си единствено на 29, можеш още 3-4 сезона да играеш за Динамо. " Така и щеше да стане, в случай че не бяха задълженията. Те ме накараха да напусна ", твърди Дрекач.
За Динамо записва 29 мача и 5 гола.
В Левски отначалото всичко е наред - играе постоянно по време а предсезонните мачове. Започва обаче шампионата и старши треньорът Васил Методиев го забива на пейката.
Деркач по този начин и не съумява да запише формален мач със синия екип в " А " група. Влиза в игра един-единствен път - в среща от Купата на България против Черно море (1:0). С идването на новия старши треньор Динко Дерменджиев през октомври 1991 година за украинеца излиза наяве, че няма място повече на " Герена ".
Пътят към пъкъла
Следващата спирка в кариерата му е Унгария. Там играе за дебютанта в локалния футболен хайлайф Ниредхаза. В отбора има и други легионери - двама украинци и двама румънци. Заплатата е дребна - 400-500 $. Твърде дребна сума, а разноските на Деркач към този момент са огромни. Той има семейство, дребна дъщеричка. Изведнъж взема решение да зареже футбола. Натоварва жена си и детето в една бричка и потегля към Будапеща.
" Отначало се пробвах да си уредя трансфер в някой от столичните отбори. В Будапеща тогава имаше и много мои другари: Олег Ширинбеков играеше във Вашаш, Василий Рац - за Ференцварош, Виктор Грачев - за Дебрецен. Обещаха ми и трансфер в Австрия. Евгений Лемешко, който ми беше треньор в Металист, ми позвъня от Запорожие, канеше ме там, в Торпедо. Но аз не желаех да се връщам в Украйна. Забърках се в бели, събрах се с неприятна компания ", сбит е Деркач.
Килър на мафията
Именно тази компания го вкарва в пандиза. По това време проведената престъпност в Унгария се управлява от две огромни групировки от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Нашият воин се забърква с една от тях. От полицията настояват, че се е трансформирал в бияч и даже наемен палач. Местният престъпен контингент пропищял от безмилостния украинец с ледено сърце и лице, само че което не потрепва нито един мускул.
" Времето беше такова...Цареше незаконен разгул. В прилежаща Полша и Унгария прииждаха момчета от целия Съветски съюз, с цел да търсят прехранване. Факт е, че и мен ме повлече течението. В Унгария аз получих късмет да изкарвам в пъти повече пари, в сравнение с като футболист ", признава Борис.
Източник:
Освен добър футболист, той е и отличен стрелец. Нееднократно получава награди по време на военната си работа.
" Научих се да изстрелвам още като дете. Дядо ми ме взимаше със себе си на лов още, когато бях едвам 6-годишен. Бродехме за дивеч из черниговските гори, спомня си Деркач. - Пистолет обаче взех в ръцете си чак в Унгария. В този " бизнес " се задържах малко. В пандиза попаднах поради въоръжен обир. Стрелях по един сутеньор, който отхвърляше да ни заплаща рекет. С него бяха и две проститутки, които избягаха с писъци от стаята ", пределно прям е някогашният футболист пред sports.ru.
Изкарва две години в предварителния арест. Осъден е на 11 години непоколебим тъмничен затвор. Шокът е голям. Деркач взема решение да избяга от следствения изолатор. Отначало всичко върви като по вода. Със собствен съкилийник подкупват защитата на пандиза, надзирателите им предават по време на рандеву пила и други принадлежности. В килията Деркач откъртва две от стойките за леглата, на които спят. Помагат им и пандизчии от прилежащите килии - в едната лежи грузинец, в другата беларусин.
" В следствието бяха вкарали общо 15 души. От тях - шестима бяха от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Местните пандизчии ги беше боязън и дума да ни кажа, толкоз ги бяхме наплашили. С останалите дори фотография си направих. Обиколил съм 3-4 пандиза в Унгария, във всички имаше от нашите. Вече в единичната килия, когато ме вкараха, над мен имаше двама беларуси, две момчета от Киев, грузинци, чеченци... "
Бягството протича на пръв взор сполучливо. " Ние бяхме на третия етаж. Пет часа ни бяха нужни, с цел да изпилим решетките. И по този начин в ранното утро на 31 декември 1995 година започнахме да се спускаме надолу. Охраната обаче се оказа бдителна. Стреляха по нас с автоматизирани револвери от американската войска. Нас ни избави дистанцията - надалеч бяхме от вишката. Прескочихме стената и се опитахме да се скрием в гората. Откриха ни полицейските кучета. Моят другар съумя да избяга. Издирваха го посредством Интерпол. Намериха го чак 5 години по-късно. Към моята присъда пък прибавиха още 4 години поради опита за бягство. Общо получих 16 години. Щях да изляза на независимост чак през 2009 година ", невъзмутимо описа пандизчията.
Точно тогава получава помощ от своя някогашен съотборник Олег Лужни. По това време той играе за Арсенал (Лондон). Неговият персонален сътрудник Шандор Варга идва на рандеву в пандиза. Олег дава 10 000 $ на фамилията на своя другар. С тази сума околните на Деркач стартират процедура по екстрадацията на Борис в украински затвор. Майката на играча изпраща писмо до Министерство на външните работи и Министерство на вътрешните работи на Украйна. Процедурата лишава няколко години.
Престъпление и наказване
" Не скърбя за нищо. Лобановски споделяше: " Всичко става по този начин, както е трябвало да стане. Даже в случай че стане другояче. " Всичко е взаимосвързано. Бог ми изпрати тествания, само че не ме умъртви. Седем години в единична килия не всеки може да ги преживее. Веднага след опита за бягство ме хвърлиха в карцера, където изкарах до 6 май 1996 година В " единочката " беше ужасно! Позволяваха ми да се разхождам единствено рано заран, с цел да не виждам съкилийниците си. Дори през прозореца не ми даваха да си приказвам с тях. Слагаха ми белезниците. А храната...Лоша беше. Но пък имаше избор - вегетарианска за вегетарианците, за мюсюлманите имаше ястие съгласно техните обичаи.
В пандиза започнах да подвигам щанги, по-точно тежести. Тренирах ръцете си, като по през целия ден подвигах две 10-литрови туби, цялостни с вода. Това бяха моите " щанги ". По-късно ми разрешиха да влизам три пъти седмично във фитнеса на пандиза. Когато попаднах в пандиза тежах 74 кг. Когато излязох - към този момент бях станал 107 кг. Пушех в продължение а 7 година, само че след това захвърлих цигарите. Татуировки не обичам. Когато бях зад решетките ни си сложих, та в този момент ли? Вижте, че множеството настоящи футболисти са нашарени с рисунки повече, в сравнение с има по гърбината на един пандизчия. "
След девет години из унгарските затвори Деркач е изместен в Ужгород. Около година трае следствието, след това е въдворен в общежитие край Харков. Освободен е предварително през април 2005 година
Кара такси, остава без пари, само че открива смисъл да живее
Лека-полека Деркач се връща към естествения живот. Налял върху снагата си близо 30 кг повече и с съвсем олисяла глава, безпаричен, само че спокоен. Така посреща към този момент превратностите на ориста.
С остатъка от парите, дадени от Олег Лужни, си купува кола. Кара такси, с цел да изкарва прехраната си. Именно в таксито се среща и с бъдещата си жена. Татяна му ражда две деца - Артьом и Анна.
Бившият футболист пробва се върне и към футбола. Свързва се с различен собствен другар от терените - Ахрик Цвейба. Грузинецът го среща с лицензирания футболен сътрудник Юрий Предбайло. Борис става част от екипа му.
" Сега за мен на първи проект е единствено фамилията. Децата са моят живот. Те ме върнаха към живота. Вече от 10 години аз съм като прероден. Унгарските завършения и пандиза ми се костват като заплашителен сън. Не го поисквам на никого, даже на най-големия си зложелател ", изяснява Деркач през 2017-а.
И няма по какъв начин да не му повярваш. Той наподобява като човек, претърпял своя катарзис.
Източник:
Краят
В този миг хазартът обаче още веднъж се завръща в живота му. Завръщат се тъгата и самотата.
Татяна го напуща през 2018-а и взима със себе си двете деца. Останал без една стотинка, още веднъж пропаднал до дъното на живота, Борис първо отива в Камбоджа, а по-късно и в Малайзия. Работи като строител и какво ли не... Алкохолът и хазартът обаче отново го унищожават. В Куала Лумпур Деркач дори остава без заслон и става...бездомник. Някогашното футболно великолепие стига до такава степен, че проси пари и пиячка от съветски и украински туристи, с цел да им споделя старите си футболни подвизи.
Деркач търси помощ от украинското посолство. На срещата отива пийнал и е изпъден. През пролетта на 2019 година е настанен в болница в извънредно тежко здравословно и психическо положение.
Борис е свалил доста килограми, замязял е на скелет, обезверен и унищожен е. Не може да напусне Малайзия - липсват му 2500 $. С тях би трябвало да заплати санкцията за престояване в страната без документи.
На 30 април 2019 година въпреки всичко съумява да се завърне в Украйна. Настанен е в жилището на свои другари. В същото жилище през май месец 2019 година е открит трупът му. Борис е заровен в Харков. На гроба му постоянно има оставени свежи цветя...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ