Писмото на 83-годишна дама до приятелката й е пълно с житейски уроци
Животът е съревнование за някои хора: съревнование за покачване на работа, за съвършеното тяло, за продажбите през януари. В това бясно гонене не разполагаме със свободна минута, с цел да спрем, да се огледаме и да кажем: " Животът е толкоз хубав! " За страдание, това възприятие на естетика в никакъв случай не идва или от време на време идва, когато е прекомерно късно. Когато сте 83, да вземем за пример.
Ще споделим с вас писмото на една 83-годишна дама до приятелката й. Много е значимо да разберете какво има поради тя допустимо най-скоро и преди да е станало прекомерно късно. Струва си да препишете последния ред на писмото на записка и да я поставите на място, където да я виждате всеки ден.
" Скъпа, Берта,
Аз чета повече и разчиствам у дома по-малко. Седя в двора и се удивлявам на гледката, без да се безпокоя за плевелите в градината. Прекарвам повече време със фамилията си и приятелите си и работя по-малко.
Винаги, когато е допустимо, животът би трябвало да бъде поредност от прекарвания, на които се любуваме, а не такива, на които опитваме да издържим. Опитвам се да разпознаят тези моменти в този момент и да им се любувам.
Не " вардя " нищо. Използваме чиниите от прекрасен порцелан и кристалните чаши в всекидневието, а освен на специфични мотиви, като преди.
Нося новото си сако даже до магазина. Теорията ми е, че в случай че наподобявам добре, мога да си разреша да похарча малко повече пари на пазара.
Не си вардя хубавия парфюм за специфични мотиви, а го употребявам всеки ден.
" Някой ден " и " тези дни " губят сцеплението си с речника ми. Ако си заслужава да се види или чуе или прави, желая да го видя и чуя и да го направя в този момент.
Не съм сигурна какво биха създали другите, в случай че знаеха, че няма да са тук на следващия ден, че всички одобряваме за даденост. Мисля, че биха се обадили на членове на фамилията и няколко близки другари. Те може би биха се обадили на няколко някогашни другари да се извинят и да изгладят минали недоразумения. Харесва ми да мисля, че биха излезли на специфична вечеря. Предполагам; Никога няма да схвана.
Това са тези дребни неща, оставени несвършени, които биха ме ядосали, в случай че знам, че часовете ми са преброени. Бих била ядосана, че не съм написала тези писма, които съм желала да напиша. Ядосана, че не съм казвала задоволително на брачна половинка ми и на родителите какъв брой доста ги обичам.
Сериозно пробвам да не отсрочвам нищо или отхвърлям нищо, което ми внесло смях и искра в живота.
И всяка заран, когато разтварям очите си, си споделям, че това е нещо особено. Всеки ден, всяка минута, всеки мирис в действителност е подарък от Бога.
Може би животът ни се оказва ария, друга от това, което сме желали. Но до момента в който сме тук, към момента можем да танцуваме. "
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Ще споделим с вас писмото на една 83-годишна дама до приятелката й. Много е значимо да разберете какво има поради тя допустимо най-скоро и преди да е станало прекомерно късно. Струва си да препишете последния ред на писмото на записка и да я поставите на място, където да я виждате всеки ден.
" Скъпа, Берта,
Аз чета повече и разчиствам у дома по-малко. Седя в двора и се удивлявам на гледката, без да се безпокоя за плевелите в градината. Прекарвам повече време със фамилията си и приятелите си и работя по-малко.
Винаги, когато е допустимо, животът би трябвало да бъде поредност от прекарвания, на които се любуваме, а не такива, на които опитваме да издържим. Опитвам се да разпознаят тези моменти в този момент и да им се любувам.
Не " вардя " нищо. Използваме чиниите от прекрасен порцелан и кристалните чаши в всекидневието, а освен на специфични мотиви, като преди.
Нося новото си сако даже до магазина. Теорията ми е, че в случай че наподобявам добре, мога да си разреша да похарча малко повече пари на пазара.
Не си вардя хубавия парфюм за специфични мотиви, а го употребявам всеки ден.
" Някой ден " и " тези дни " губят сцеплението си с речника ми. Ако си заслужава да се види или чуе или прави, желая да го видя и чуя и да го направя в този момент.
Не съм сигурна какво биха създали другите, в случай че знаеха, че няма да са тук на следващия ден, че всички одобряваме за даденост. Мисля, че биха се обадили на членове на фамилията и няколко близки другари. Те може би биха се обадили на няколко някогашни другари да се извинят и да изгладят минали недоразумения. Харесва ми да мисля, че биха излезли на специфична вечеря. Предполагам; Никога няма да схвана.
Това са тези дребни неща, оставени несвършени, които биха ме ядосали, в случай че знам, че часовете ми са преброени. Бих била ядосана, че не съм написала тези писма, които съм желала да напиша. Ядосана, че не съм казвала задоволително на брачна половинка ми и на родителите какъв брой доста ги обичам.
Сериозно пробвам да не отсрочвам нищо или отхвърлям нищо, което ми внесло смях и искра в живота.
И всяка заран, когато разтварям очите си, си споделям, че това е нещо особено. Всеки ден, всяка минута, всеки мирис в действителност е подарък от Бога.
Може би животът ни се оказва ария, друга от това, което сме желали. Но до момента в който сме тук, към момента можем да танцуваме. "
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ