Поетесата Маргарита Петкова пред в. ШОУ: Дъщеря ми ще живее, за да може да се отблагодари с живота си на хората
Животът е трансформирал Маргарита Петкова в мощен, борбен и въодушевяващ човек. И има за какво. Тя е огромната българска поетеса, за която „ болката отляво” е всичко, което от време на време може да каже сърцето. И през днешния ден нейното сърце разкрива своята огромна болежка – към този момент двегодишната битка на щерка й Надежда с подло заболяване. „ Аз не съм героиня. И не съм богоравна. Щом Ти даваш живот, единствено Ти го отнемаш. Щом по този начин си решил, да е Твоята популярност, да е Твоята воля! Но след мене. СЛЕД мене!”, написа поетесата ни във фейсбук профила си, само че това, което прибавя в този до болежка прям диалог съдържа доста повече от думи, доста повече от елементарен смисъл и същинска човешка топлота.
- Марги, не бих те попитала по какъв начин се чувстваш, тъй като знам, че пределната ти готовност в този момент е тъкмо толкоз огромна, колкото се оказа и човешката поддръжка към щерка ти Надя от последните дни. Познати и непознати хора се сплотиха в обществената мрежа в събирането на голямата сума пари, нужна за лекуването й, с което потвърдиха, че добротата в действителност прави чудеса!
- Това положително, което в този момент ни заля като една огромна вълна от топлота, някак компенсира последните две години, през които аз не съм обелила и дума за положението на щерка си. Всичко сме си го преживявали в фамилията.
- Може би, в случай че бе споделила още тогава, щеше да усетиш същата мощна човешка поддръжка?
- Но тук има нещо друго. Дъщеря ми се лекуваше в Англия и всичко вървеше по проект. Няма смисъл да занимавам хората, да се жалвам. Всеки човек има своята болежка, своята тъга, своите недобри неща, дребните нещастия, през които минава всекидневно. Има хиляди заболели от тази болест, а и от доста други. И какво бих съдействала аз, в случай че се изжалвам в общия хор?! Знаеш, че аз не обичам да съм в общественото пространство, изключително за персонални неща. Но в този момент нямаше метод да не изляза под прожекторите. И не поисквам на никого да е в тази светлина по подобен метод. Нещата опряха до пари, които ние няма по какъв начин да имаме, това е истината. Животът е подобен. Дотук сме се справяли сами – поради това и дребният ми наследник в този момент отиде в Англия, с цел да оказва помощ. Там законите са такива, че детето не може да отиде единствено на учебно заведение, нито ти имаш право да го оставиш единствено у дома. У нас също има подобен закон, само че той е прекомерно рядък. А внучката ми е на 9 години и всеки ден би трябвало да бъде водена на учебно заведение. Дъщеря ми и до момента в който беше на интервенция, и по време на тежките химиотерапии не е преставала да работи. Не е отишла в Англия, с цел да си купува тоалети и да върви по екскурзии. Не е мръднала от Англия един ден, даже когато беше здрава. Но аз доста желая да кажа какво усещам към всичките тези благи хора, които реагираха към щерка ми. Ти знаеш какъв виждаме всеки ден света към нас. Хората имат проблеми, не са ведро усмихнати, всеки гледа да отиде там, за където е тръгнал, да си преброи стотинките, да види дали може да си купи и 1/2 кг плодове. И в един миг тези хора внезапно се усмихнаха необятно, топло и подадоха ръка. Аз съм човек, който плаче единствено от положителното. От неспособност да върна обичта по този начин, както ми се желае. Мисля си, че напълно не е задоволително просто да харесам със сърчице всичките тези мнения в обществената мрежа с репликата „ Благодаря Ви”. То просто не стига. Не стига на моето сърце. И аз не мога да намеря такива хубави думи, които да дават отговор на жеста на всички тези хора.
- Най-хубавото е, че всичките тези думи, страсти и жива човешка поддръжка стигат до Надето, която най-вече се нуждае в този миг от тях.
- Господи, двете с нея ревем. В момента, в който тя пусна тази набирателна акция в обществената мрежа, цяла нощ стояхме на слушалката по интернет и плачем. Защото там се демонстрира кой дарил, а това са толкоз доста хора. И не е значимо дали си дарил 10 лв. или 100, това не е от голяма важност – скъпа е всяка стотинка, тъй като индивидът я е откъснал от залъка на децата си или от своя. Стояхме с Надето, от двете страни на Европа, добродушно ревем и взаимно се успокояваме. Тя ми сподели: „ Мамо, аз не вярвах”, а аз й отвърнах: „ Наде, аз още по-малко”. Все отново съм на повече години от нея, с по-голям витален опит. Но когато тя реши да направи тази акция, аз нямах метод да не я поддържа, споделих я и аз. Тук става въпрос за живота на детето. Аз за себе си нищо в никакъв случай не съм поискала. Ако някой може да излезе и да каже – тая ми е желала пари на заем за нещо, дано го направи. Но няма такова нещо.
- Казваш, че две години сте се борили напълно сами с заболяването. Какво се случи през този интервал?
- Досега Надя мина през три интервенции. Откриха й тази болест през май 2016 година. Започна лекуване. Интензивна химиотерапия. От 1 март 2017-а започнаха интервенциите. Махнаха главния израстък. Извадиха стома, тъй като с изключение на главния израстък се оказа, че тя има и други неща, които би трябвало да се отстранят. Премина през още две химиотерапии, които не помогнаха. И лекарите в Лондон подвигнаха ръце, споделиха, че нямат друга алтернатива и терапия, която да приложат. Основният израстък даде разсейки в черен и бял дроб и не се повлия от химиотерапиите. Дори нейната онколожка й беше споделила: „ Твоите тумори са прекомерно умни”, та се смеехме, че какво друго да чакаме – ние сме глупави, само че туморите ни са умни... Ако не се майтапим, няма по какъв начин да продължим.
Не седим и просто да желаеме някакви пари от хората, а продължаваме да се борим, да търсим решението, метода. Вече имаме назначена дата в болница в Истанбул – вместо началото на август първата процедура е в този момент на 16 юли. Там ще пресечен кръвотока към инфектирания лоп на черния дроб. След това още веднъж ще има химиотерапия, а след това и интервенция, с цел да отстранят, каквото е належащо.
- Ти си човек с доста богата и сензитивна душа, твоята щерка е същата. Преди две години, когато тази обстановка се случва, появи ли се оня неминуем въпрос у вас „ Защо на мен?”
- При мен особено този въпрос в никакъв случай не се е появявал. Никога не запитвам за какво на мене – ами да, тъй като на мене. Никой не е застрахован. Аз не съм нищо повече от другите и другите не са нищо повече от мен. Ние всички сме хора. И най-лошият човек си мисли, че е добър. Ние сме неприятни за другите. Аз се считам за един естествен човек. Не съм светица, имам своите неточности. Няма метод да нямам грехове, всички бъркаме – волно или несъзнателно. Има хора, които ме считат за най-лошия човек на света несъмнено и това е тяхно право. Ние виждаме у другите единствено това, на което сме способни ние самите, ти отлично го знаеш. За мен огромният удар бе сега, когато Надя ми сподели по телефона какво се случва, какво са й разкрили, а след половин час моят издател трябваше да пристигна с колата, да ме вземе и да вървим в Разград, където имах среща с обществеността. Бях в нокаут, само че съдията живот ти брои... и просто ставаш. Разбрах, че в този момент, в случай че отида и просто скоча от балкона, това няма да помогне на никого – нито на щерка ми, нито на внуците, нито на другите ми две деца, нито на майка ми и сестра ми, и на мен няма да помогне. Затова просто си взех чантата, слязох долу, качих се в колата и отидох да работя.
Надя е по-млада и по-чувствителна от мен. И когато лекарите й споделиха, че нямат повече разновидности за лекуването й в Англия, тя сподели: „ Мамо, не е почтено...”. А аз й споделих: „ Надя, нямаш право да приказваш по този начин! Всичко е почтено на този свят! Щом ти се е случило, значи е трябвало да преминеш през това.” Цял живот съм мислела по този начин. Никой не е застрахован. Най-страшното нещо е да попиташ: „ Боже, но за какво на мене??!” – А какво искаш, на съседа ли?! Каквото е пристигнало, това е. Още от баба си съм възпитавана по този начин – че човек всеки ден би трябвало да благодари – и за меда, и за жилото.
- Този въпрос по-скоро е израз на вътрешна опозиция или на моментно изтощение за това, което е тръгнало да става умишлено...
- Така е, права си. Аз знам, че 90% от хората си го мислят, тъй като всеки се счита за добър човек. Но аз съм от другите 10, които някак си знаят, че не сме бели и положителни. И че животът е без застраховка. Не можеш да си платиш. Още когато взехме решение да споделим с хората какво се случва, предизвестих Надя – да знаеш, че това ще ти донесе повече негативи, в сравнение с позитиви. Цялото това крякане – „ и в този момент какво, тя, като е щерка на поетеса, ние да мрем ли?”. Такива реакции са чести. И нощес, когато Надя си пристигна от Англия, ми се обажда късно от летището и споделя: „ Мамо, стана ми неприятно, само че хората ми помогнаха. Дадоха ми вода...”. Попитах я от какво, за какво... „ Ами тъй като четох коментарите”. Отвърнах: „ Ей, момиченце златно, аз какво ти споделих! Четеш публикацията и надолу курсора не минава.”
- Тя е чела мненията на по този начин наречените злобари, за които от дълго време е ясно, че не е значимо към кого ще насочат негативите си, а какъв брой ще бъдат те за деня!
- Точно по този начин. Тези хора се хранят от това, аз ги скърбя, тъй като те няма в живота си нещо, за което да се заловен. Те са дълбоки нещастни, по тази причина реагират по този начин. „ Мамо, те пишат, че ти вървиш да крякаш по медиите „ Спасете детето ми!”, или пишат „ Тая така и така ще почине, тъй като в Турция всички умират, ракът е нелечим”. Викам: „ Надя, айде влез си в този момент в платформата, влез си в профила, влез в моя профил и чети там, тъй като тези хора, които пишат там, са си изпратили от паричките, които са изработили и могат да дадат за нещо друго”. Те й споделят „ Мило момиче, всяка заран се апелирам за тебе!”. „ Надежда, ти ще успееш!” Аз не мога да вляза във форумите ли, с цел да подредя тези хора, както би трябвало?! Глупости на търкалета! Моят баща имаше един прелестен израз, когато някой се заяжда. Казваше: „ А ощипи се в този момент с един пръст!” С други думи – не отговаряй, дано всеки си приказва, каквото изиска. Затова откликвам към всички тези хора по същия метод – благи хора, успейте да се ощипете с един пръст и бъдете щастливи! Ако тези сквернословия ви вършат щастливи, ми пишете! На Надя постоянно съм й казвала – славата е кръст. А аз този кръст го нося към този момент 40 години. Оставям настрани интервала, в който съм била ученичка и в учебно заведение съм печатала или рецитирала стихотворения и е имало деца, които ми завиждат, или пък родителите им. Но аз съм към този момент остаряло куче, нищо не може да ме учуди. Интересува ме единствено животът на детето ми и това, че тя ще живее с помощта на добротата, на човещината. А тази, която се случва в този момент, е нещо голямо, голямо. Надя оня ден ми сподели: „ Мамо, знаеш ли, че у всеки човек, и у най-лошия, има някакво зрънце положително. И когато го полееш, то покълва”.
- И по тази причина положителното ще й се върне, умножено по 1000!
- А на тези хора, които й оказват помощ, дано се върне, умножено по 100 000. Наистина си мисля по този начин. Винаги съм казвала, че очите ми не са на мокро място, което не значи обаче, че не съм сензитивен човек, просто виждам да не демонстрирам болния си пръст на никого, тъй като всеки ще те удари по него. От 29 юни вечерта не мога да дремя, нито да хапвам – поради всичките тези хора, на които просто не знам по какъв начин да се отблагодаря. Прегръщам ги всичките – и познати, и непознати. От сърце искам на всеки един да му се стовари такава голяма добрина на главата и да може да я понесе. Но не по подобен мотив, не по неприятен мотив. Аз благодаря за всяка стотинка, само че най-много благодаря за вярата и вярата, които вдъхват в моето дете. Тя ще живее, с цел да може да се отблагодари с живота си на тези хора, които повярваха в нея. Надя цялостен живот, дай Боже да е по-дълъг, би трябвало да връща положителното. Но не с „ Благодаря ти”, а със своя живот и с този на децата си – с това какви хора ще бъдат те в дните, които им предстоят.
Дарете Надежда за Надежда
Един от най-удобните способи да дарите средства за лекуването на Надежда Огойска е този, който предлага фейсбук, тъй като както излиза наяве – тя няма право на DMS-кампания, защото живее в чужбина. SMS-кампания също е малко евентуална, защото мобилните оператори нормално се ангажират с акции на институции, а не на елементарни жители.
Предоставяме банковата сметка на Надежда Огойска на всички, които биха желали да й оказват помощ:
IBAN BG77STSA93000021658416
BIC STSABGSF
Банка ДСК
Христина Огойска в интерес на Надежда Огойска
Също по този начин PayPal – [email protected]
Адв. Красимир Недев прикани депутатите
„ Тя е Надежда. Учител по живеене. Има рак. Но той няма нея... (потърсете я във ФБ – Надежда Огойска. И в случай че откриете прашинка уязвимост в нейна обява, аз ще се хвърля от Аспаруховия мост. Без въже!). Майка ѝ се споделя Маргарита Петкова. Да – същата Маргарита. Поетесата. Кой не е разплисквал страст с нейните „ Иване, Иване”, „ Отведи ме оттук” или „ Болката отляво”? Кой??? Нейната „ болежка отляво” обаче през днешния ден е детето ѝ. Нейната Надежда. Казах ли ви, че Надежда също е поетеса? Не? Е, тя също има гений. Но няма време. Животът няма цена. Но спасението на Живота има. Не пречи да пишем статуси. Но има потребност от пари. Банален кеш. За здраве. И за живот...”, това написа в профила си юрист Красимир Недев сега, в който Маргарита Петкова обявява какво се случва с нейната щерка. И освен това. Навръх рождения ден на Надежда – 2 юли, Недев прикани депутатите от 44-тото Народно събрание да реагират навреме!
„...Този зов е популистки. И е към всеки един от вас, само че в персонално качество. Спокойно можете да го приемете като късмет за себе си. Надежда Огойска от две години се бори с рака. Ако ви трябват хора-знамена за всякакви ваши дела, умерено можете да се свържете с нея. Днес, 2 юли, Надежда има рожден ден. Има и воля. Погледнете надписа на Парламента – убеждавам ви, че силата й е по-голяма от онази, която би трябвало да има(те), в случай че бяхте съединени. Единственото, което няма в задоволителна степен, е време.
Впрочем тя има и двусмисления късмет да е щерка на огромната ни поетеса Маргарита Петкова. Защо двузначен ли – ами тъй като не е наследница на богаташко новобогаташ. А за струващата 78 000 паунда интервенция не можело да се заплаща със стихотворения... Бил необходим прост кеш!”, се споделя в него.
Ажда Чаушева оказва помощ посредством благотворителен базар
„ Благотворителен онлайн базар за Надежда. Очаквам да поканите всички Ваши другари, добавяйки ги, и, несъмнено, да наддавате за обичани продукти! Благодаря Ви!”, по този начин показва идеята си и Ажда Чаушева, за която да оказва помощ на тези, които имат потребност от помощ, от дълго време се е трансформирало в метод на живот. И прибавя още: „ Дъщерята на обичната българска поетеса Маргарита Петкова - Надежда е нашата идея. Ще я спечелим с Ваша помощ.”
Към момента, в рамките единствено на 4 дни от откриването на базара в обществена мрежа фейсбук, е събрана сумата от 2253 лв..
Междувременно поетът Ивайло Диманов също поде самодейността, създавайки събитие в поддръжка на дъщерята на Маргарита Петкова. „ Скъпи другари, елате идния четвъртък (12 юли, б.а.) в Клуб „ Журналист”, с цел да подкрепим една млада, красива жена, която води война с подло заболяване. Надя е най-хубавото стихотворение на Маргарита Петкова и би трябвало да живее!”, написа той в профила си.
БЛИЦ напомня, че Деси Радева продаде роклята си в помощ на Надя.
Съпругата на президента Румен Радев – Десислава, бе една от първите, които откликнаха на апела за събиране на средства за Надежда Огойска. Тя се включи във фейсбук търга, основан и проведен от Ажда Чаушева. Първата ни дама подари своята рокля от копринен жоржет, с която бе на приема на 24 май, а под фотосите написа: „ За да има вяра за лъчезарната Надежда”. Включването на Деси Радева в търга трогна до сълзи нейната майка Маргарита Петкова – по този начин, както го сториха и стотици други хора. „ Има персони, които нямат потребност от подкана, тъй като знаят, че не персоналният ПР, а персоналният образец е това, от което се нуждаем всички в тази държава”, са част от думите, които огромната ни поетеса написа като отговор в профила си.
Подготви: Анелия ПОПОВА. в. ШОУ
- Марги, не бих те попитала по какъв начин се чувстваш, тъй като знам, че пределната ти готовност в този момент е тъкмо толкоз огромна, колкото се оказа и човешката поддръжка към щерка ти Надя от последните дни. Познати и непознати хора се сплотиха в обществената мрежа в събирането на голямата сума пари, нужна за лекуването й, с което потвърдиха, че добротата в действителност прави чудеса!
- Това положително, което в този момент ни заля като една огромна вълна от топлота, някак компенсира последните две години, през които аз не съм обелила и дума за положението на щерка си. Всичко сме си го преживявали в фамилията.
- Може би, в случай че бе споделила още тогава, щеше да усетиш същата мощна човешка поддръжка?
- Но тук има нещо друго. Дъщеря ми се лекуваше в Англия и всичко вървеше по проект. Няма смисъл да занимавам хората, да се жалвам. Всеки човек има своята болежка, своята тъга, своите недобри неща, дребните нещастия, през които минава всекидневно. Има хиляди заболели от тази болест, а и от доста други. И какво бих съдействала аз, в случай че се изжалвам в общия хор?! Знаеш, че аз не обичам да съм в общественото пространство, изключително за персонални неща. Но в този момент нямаше метод да не изляза под прожекторите. И не поисквам на никого да е в тази светлина по подобен метод. Нещата опряха до пари, които ние няма по какъв начин да имаме, това е истината. Животът е подобен. Дотук сме се справяли сами – поради това и дребният ми наследник в този момент отиде в Англия, с цел да оказва помощ. Там законите са такива, че детето не може да отиде единствено на учебно заведение, нито ти имаш право да го оставиш единствено у дома. У нас също има подобен закон, само че той е прекомерно рядък. А внучката ми е на 9 години и всеки ден би трябвало да бъде водена на учебно заведение. Дъщеря ми и до момента в който беше на интервенция, и по време на тежките химиотерапии не е преставала да работи. Не е отишла в Англия, с цел да си купува тоалети и да върви по екскурзии. Не е мръднала от Англия един ден, даже когато беше здрава. Но аз доста желая да кажа какво усещам към всичките тези благи хора, които реагираха към щерка ми. Ти знаеш какъв виждаме всеки ден света към нас. Хората имат проблеми, не са ведро усмихнати, всеки гледа да отиде там, за където е тръгнал, да си преброи стотинките, да види дали може да си купи и 1/2 кг плодове. И в един миг тези хора внезапно се усмихнаха необятно, топло и подадоха ръка. Аз съм човек, който плаче единствено от положителното. От неспособност да върна обичта по този начин, както ми се желае. Мисля си, че напълно не е задоволително просто да харесам със сърчице всичките тези мнения в обществената мрежа с репликата „ Благодаря Ви”. То просто не стига. Не стига на моето сърце. И аз не мога да намеря такива хубави думи, които да дават отговор на жеста на всички тези хора.
- Най-хубавото е, че всичките тези думи, страсти и жива човешка поддръжка стигат до Надето, която най-вече се нуждае в този миг от тях.
- Господи, двете с нея ревем. В момента, в който тя пусна тази набирателна акция в обществената мрежа, цяла нощ стояхме на слушалката по интернет и плачем. Защото там се демонстрира кой дарил, а това са толкоз доста хора. И не е значимо дали си дарил 10 лв. или 100, това не е от голяма важност – скъпа е всяка стотинка, тъй като индивидът я е откъснал от залъка на децата си или от своя. Стояхме с Надето, от двете страни на Европа, добродушно ревем и взаимно се успокояваме. Тя ми сподели: „ Мамо, аз не вярвах”, а аз й отвърнах: „ Наде, аз още по-малко”. Все отново съм на повече години от нея, с по-голям витален опит. Но когато тя реши да направи тази акция, аз нямах метод да не я поддържа, споделих я и аз. Тук става въпрос за живота на детето. Аз за себе си нищо в никакъв случай не съм поискала. Ако някой може да излезе и да каже – тая ми е желала пари на заем за нещо, дано го направи. Но няма такова нещо.
- Казваш, че две години сте се борили напълно сами с заболяването. Какво се случи през този интервал?
- Досега Надя мина през три интервенции. Откриха й тази болест през май 2016 година. Започна лекуване. Интензивна химиотерапия. От 1 март 2017-а започнаха интервенциите. Махнаха главния израстък. Извадиха стома, тъй като с изключение на главния израстък се оказа, че тя има и други неща, които би трябвало да се отстранят. Премина през още две химиотерапии, които не помогнаха. И лекарите в Лондон подвигнаха ръце, споделиха, че нямат друга алтернатива и терапия, която да приложат. Основният израстък даде разсейки в черен и бял дроб и не се повлия от химиотерапиите. Дори нейната онколожка й беше споделила: „ Твоите тумори са прекомерно умни”, та се смеехме, че какво друго да чакаме – ние сме глупави, само че туморите ни са умни... Ако не се майтапим, няма по какъв начин да продължим.
Не седим и просто да желаеме някакви пари от хората, а продължаваме да се борим, да търсим решението, метода. Вече имаме назначена дата в болница в Истанбул – вместо началото на август първата процедура е в този момент на 16 юли. Там ще пресечен кръвотока към инфектирания лоп на черния дроб. След това още веднъж ще има химиотерапия, а след това и интервенция, с цел да отстранят, каквото е належащо.
- Ти си човек с доста богата и сензитивна душа, твоята щерка е същата. Преди две години, когато тази обстановка се случва, появи ли се оня неминуем въпрос у вас „ Защо на мен?”
- При мен особено този въпрос в никакъв случай не се е появявал. Никога не запитвам за какво на мене – ами да, тъй като на мене. Никой не е застрахован. Аз не съм нищо повече от другите и другите не са нищо повече от мен. Ние всички сме хора. И най-лошият човек си мисли, че е добър. Ние сме неприятни за другите. Аз се считам за един естествен човек. Не съм светица, имам своите неточности. Няма метод да нямам грехове, всички бъркаме – волно или несъзнателно. Има хора, които ме считат за най-лошия човек на света несъмнено и това е тяхно право. Ние виждаме у другите единствено това, на което сме способни ние самите, ти отлично го знаеш. За мен огромният удар бе сега, когато Надя ми сподели по телефона какво се случва, какво са й разкрили, а след половин час моят издател трябваше да пристигна с колата, да ме вземе и да вървим в Разград, където имах среща с обществеността. Бях в нокаут, само че съдията живот ти брои... и просто ставаш. Разбрах, че в този момент, в случай че отида и просто скоча от балкона, това няма да помогне на никого – нито на щерка ми, нито на внуците, нито на другите ми две деца, нито на майка ми и сестра ми, и на мен няма да помогне. Затова просто си взех чантата, слязох долу, качих се в колата и отидох да работя.
Надя е по-млада и по-чувствителна от мен. И когато лекарите й споделиха, че нямат повече разновидности за лекуването й в Англия, тя сподели: „ Мамо, не е почтено...”. А аз й споделих: „ Надя, нямаш право да приказваш по този начин! Всичко е почтено на този свят! Щом ти се е случило, значи е трябвало да преминеш през това.” Цял живот съм мислела по този начин. Никой не е застрахован. Най-страшното нещо е да попиташ: „ Боже, но за какво на мене??!” – А какво искаш, на съседа ли?! Каквото е пристигнало, това е. Още от баба си съм възпитавана по този начин – че човек всеки ден би трябвало да благодари – и за меда, и за жилото.
- Този въпрос по-скоро е израз на вътрешна опозиция или на моментно изтощение за това, което е тръгнало да става умишлено...
- Така е, права си. Аз знам, че 90% от хората си го мислят, тъй като всеки се счита за добър човек. Но аз съм от другите 10, които някак си знаят, че не сме бели и положителни. И че животът е без застраховка. Не можеш да си платиш. Още когато взехме решение да споделим с хората какво се случва, предизвестих Надя – да знаеш, че това ще ти донесе повече негативи, в сравнение с позитиви. Цялото това крякане – „ и в този момент какво, тя, като е щерка на поетеса, ние да мрем ли?”. Такива реакции са чести. И нощес, когато Надя си пристигна от Англия, ми се обажда късно от летището и споделя: „ Мамо, стана ми неприятно, само че хората ми помогнаха. Дадоха ми вода...”. Попитах я от какво, за какво... „ Ами тъй като четох коментарите”. Отвърнах: „ Ей, момиченце златно, аз какво ти споделих! Четеш публикацията и надолу курсора не минава.”
- Тя е чела мненията на по този начин наречените злобари, за които от дълго време е ясно, че не е значимо към кого ще насочат негативите си, а какъв брой ще бъдат те за деня!
- Точно по този начин. Тези хора се хранят от това, аз ги скърбя, тъй като те няма в живота си нещо, за което да се заловен. Те са дълбоки нещастни, по тази причина реагират по този начин. „ Мамо, те пишат, че ти вървиш да крякаш по медиите „ Спасете детето ми!”, или пишат „ Тая така и така ще почине, тъй като в Турция всички умират, ракът е нелечим”. Викам: „ Надя, айде влез си в този момент в платформата, влез си в профила, влез в моя профил и чети там, тъй като тези хора, които пишат там, са си изпратили от паричките, които са изработили и могат да дадат за нещо друго”. Те й споделят „ Мило момиче, всяка заран се апелирам за тебе!”. „ Надежда, ти ще успееш!” Аз не мога да вляза във форумите ли, с цел да подредя тези хора, както би трябвало?! Глупости на търкалета! Моят баща имаше един прелестен израз, когато някой се заяжда. Казваше: „ А ощипи се в този момент с един пръст!” С други думи – не отговаряй, дано всеки си приказва, каквото изиска. Затова откликвам към всички тези хора по същия метод – благи хора, успейте да се ощипете с един пръст и бъдете щастливи! Ако тези сквернословия ви вършат щастливи, ми пишете! На Надя постоянно съм й казвала – славата е кръст. А аз този кръст го нося към този момент 40 години. Оставям настрани интервала, в който съм била ученичка и в учебно заведение съм печатала или рецитирала стихотворения и е имало деца, които ми завиждат, или пък родителите им. Но аз съм към този момент остаряло куче, нищо не може да ме учуди. Интересува ме единствено животът на детето ми и това, че тя ще живее с помощта на добротата, на човещината. А тази, която се случва в този момент, е нещо голямо, голямо. Надя оня ден ми сподели: „ Мамо, знаеш ли, че у всеки човек, и у най-лошия, има някакво зрънце положително. И когато го полееш, то покълва”.
- И по тази причина положителното ще й се върне, умножено по 1000!
- А на тези хора, които й оказват помощ, дано се върне, умножено по 100 000. Наистина си мисля по този начин. Винаги съм казвала, че очите ми не са на мокро място, което не значи обаче, че не съм сензитивен човек, просто виждам да не демонстрирам болния си пръст на никого, тъй като всеки ще те удари по него. От 29 юни вечерта не мога да дремя, нито да хапвам – поради всичките тези хора, на които просто не знам по какъв начин да се отблагодаря. Прегръщам ги всичките – и познати, и непознати. От сърце искам на всеки един да му се стовари такава голяма добрина на главата и да може да я понесе. Но не по подобен мотив, не по неприятен мотив. Аз благодаря за всяка стотинка, само че най-много благодаря за вярата и вярата, които вдъхват в моето дете. Тя ще живее, с цел да може да се отблагодари с живота си на тези хора, които повярваха в нея. Надя цялостен живот, дай Боже да е по-дълъг, би трябвало да връща положителното. Но не с „ Благодаря ти”, а със своя живот и с този на децата си – с това какви хора ще бъдат те в дните, които им предстоят.
Дарете Надежда за Надежда
Един от най-удобните способи да дарите средства за лекуването на Надежда Огойска е този, който предлага фейсбук, тъй като както излиза наяве – тя няма право на DMS-кампания, защото живее в чужбина. SMS-кампания също е малко евентуална, защото мобилните оператори нормално се ангажират с акции на институции, а не на елементарни жители.
Предоставяме банковата сметка на Надежда Огойска на всички, които биха желали да й оказват помощ:
IBAN BG77STSA93000021658416
BIC STSABGSF
Банка ДСК
Христина Огойска в интерес на Надежда Огойска
Също по този начин PayPal – [email protected]
Адв. Красимир Недев прикани депутатите
„ Тя е Надежда. Учител по живеене. Има рак. Но той няма нея... (потърсете я във ФБ – Надежда Огойска. И в случай че откриете прашинка уязвимост в нейна обява, аз ще се хвърля от Аспаруховия мост. Без въже!). Майка ѝ се споделя Маргарита Петкова. Да – същата Маргарита. Поетесата. Кой не е разплисквал страст с нейните „ Иване, Иване”, „ Отведи ме оттук” или „ Болката отляво”? Кой??? Нейната „ болежка отляво” обаче през днешния ден е детето ѝ. Нейната Надежда. Казах ли ви, че Надежда също е поетеса? Не? Е, тя също има гений. Но няма време. Животът няма цена. Но спасението на Живота има. Не пречи да пишем статуси. Но има потребност от пари. Банален кеш. За здраве. И за живот...”, това написа в профила си юрист Красимир Недев сега, в който Маргарита Петкова обявява какво се случва с нейната щерка. И освен това. Навръх рождения ден на Надежда – 2 юли, Недев прикани депутатите от 44-тото Народно събрание да реагират навреме!
„...Този зов е популистки. И е към всеки един от вас, само че в персонално качество. Спокойно можете да го приемете като късмет за себе си. Надежда Огойска от две години се бори с рака. Ако ви трябват хора-знамена за всякакви ваши дела, умерено можете да се свържете с нея. Днес, 2 юли, Надежда има рожден ден. Има и воля. Погледнете надписа на Парламента – убеждавам ви, че силата й е по-голяма от онази, която би трябвало да има(те), в случай че бяхте съединени. Единственото, което няма в задоволителна степен, е време.
Впрочем тя има и двусмисления късмет да е щерка на огромната ни поетеса Маргарита Петкова. Защо двузначен ли – ами тъй като не е наследница на богаташко новобогаташ. А за струващата 78 000 паунда интервенция не можело да се заплаща със стихотворения... Бил необходим прост кеш!”, се споделя в него.
Ажда Чаушева оказва помощ посредством благотворителен базар
„ Благотворителен онлайн базар за Надежда. Очаквам да поканите всички Ваши другари, добавяйки ги, и, несъмнено, да наддавате за обичани продукти! Благодаря Ви!”, по този начин показва идеята си и Ажда Чаушева, за която да оказва помощ на тези, които имат потребност от помощ, от дълго време се е трансформирало в метод на живот. И прибавя още: „ Дъщерята на обичната българска поетеса Маргарита Петкова - Надежда е нашата идея. Ще я спечелим с Ваша помощ.”
Към момента, в рамките единствено на 4 дни от откриването на базара в обществена мрежа фейсбук, е събрана сумата от 2253 лв..
Междувременно поетът Ивайло Диманов също поде самодейността, създавайки събитие в поддръжка на дъщерята на Маргарита Петкова. „ Скъпи другари, елате идния четвъртък (12 юли, б.а.) в Клуб „ Журналист”, с цел да подкрепим една млада, красива жена, която води война с подло заболяване. Надя е най-хубавото стихотворение на Маргарита Петкова и би трябвало да живее!”, написа той в профила си.
БЛИЦ напомня, че Деси Радева продаде роклята си в помощ на Надя.
Съпругата на президента Румен Радев – Десислава, бе една от първите, които откликнаха на апела за събиране на средства за Надежда Огойска. Тя се включи във фейсбук търга, основан и проведен от Ажда Чаушева. Първата ни дама подари своята рокля от копринен жоржет, с която бе на приема на 24 май, а под фотосите написа: „ За да има вяра за лъчезарната Надежда”. Включването на Деси Радева в търга трогна до сълзи нейната майка Маргарита Петкова – по този начин, както го сториха и стотици други хора. „ Има персони, които нямат потребност от подкана, тъй като знаят, че не персоналният ПР, а персоналният образец е това, от което се нуждаем всички в тази държава”, са част от думите, които огромната ни поетеса написа като отговор в профила си.
Подготви: Анелия ПОПОВА. в. ШОУ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ