10 жизнено важни правила за човешките същества
„ Животът е поредност от уроци, които би трябвало да се изживеят, с цел да бъдат разбрани. “ – Хелън Келър
Правило 1. Ще получите тяло.
Дали ще го харесвате или ненавиждате, то ще бъде ваше от самото начало, до момента в който сте на тази земя. То става дом на вашата душа, приютява същинското ви „ Аз “.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнете естетика с тялото си, с цел да може то да ви служи, да ви научи на самоуважение, ценене и удовлетворение от самия себе си.
„ Тялото е твоето транспортно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се с него добре, с цел да ти служи уместно. “ – Сузи Прудън
Правило 2. Ще усвоявате уроци.
Записани сте в целодневното импровизирано учебно заведение, наречено „ Живот “. Всеки ден ще имате опция да усвоявате уроци. Някои от тези уроци може и да не ви харесат; други може и да намразите; трети може да ви се сторят неуместни и глупави, само че те са част от образователната ви стратегия.
Предизвикателството на Правило 2 е да следвате единствено личния си път, като усвоявате персоналните си уроци. Тогава ще съумеете да разкриете мистерията на своето предопределение и да го извършите. Ще престанете да се изживявате като жертва на ориста или на нечия ненавист и ще установите надзор над личния си живот.
„ Когато опитът се пояснява вярно, той води към портите на царството на душата. “ – Йон Кабат-Зин
Правило 3. Няма неточности, има единствено уроци.
Израстването е развой на непрестанно изпробване, серия от проби, неточности и краткотрайни победи. Неуспешните опити също са част от пътя към триумфа.
Вместо да възприемате своите неточности като провали, а грешките на другите – като обиди, възползвайте се от опцията да се поучите от тях. Грешката – наша или непозната, е единствено катализатор на духовната еволюция.
Невинаги е елементарно да видите положителното във всяко злощастие, което ви спохожда. Затова би трябвало да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и най-после – на хумора.
„ Няма нито неточности, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, тъй като идва да ни научи на нещо. “ – Елизабет Кюблер-Рос
Правило 4. Урокът се повтаря, до момента в който бъде теоретичен.
Един и същи урок ще ви бъде представян в разнообразни форми, до момента в който го научите. Когато го усвоите изцяло, можете да се заемете със идващия.
Докато не предадат посланието, което носят, до момента в който не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората във вашия живот. Всяка обстановка, всеки човек са учители. За да излезете от омагьосания кръг на повтарящите се обстановки, би трябвало да осъзнаете урока и да го интегрирате в себе си като потребен опит.
„ Искам “ е основа на избор, който води до деяние. „ Би трябвало “ е основа за решение, което води до жертва.
Правило 5. Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, която да не съдържа уроци. Докато сте живи, постоянно ще има уроци, които би трябвало да бъдат научени.
Животът не е зависим на надзор. Невъзможно е да се отървете от уроците. Безмисловното твърдоглавие и съпротивата водят само до прочувствен срив. Животът е целогодишно учебно заведение, в което на процедура дипломиране няма. Учебният развой придава смисъл на съществуването.
Правило 5 ви учи, че би трябвало да убедите Егото си да одобри ролята на безконечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Трябва да приемете за своя съществена житейска задача преодоляването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при вас във формата на колебливост, когато вземате решение, или в компликации и трудности, когато се заемете с осъществяването на към този момент взетото решение.
„ И когато изкачиш върха на планината, едвам тогава започваш същински да се изкачваш. “ – Халил Джубран
Вселената не толерира арогантността и прекомерната самонадеяност и елементарно смъква прекомерно раздутото Его назад на земята. Целта й е не да ви накаже, а да поддържа салдото в самите вас.
Правило 6. „ Там “ не е по-добре от „ Тук “.
Когато вашето „ там “ стане „ тук “, вие просто ще откриете друго „ там “, което отново ще ви наподобява по-добро от „ тук “.
Предизвикателството на Правило 6 е да живеете в сегашното.
„ Щом престанете да сравнявате това, което е тук и в този момент с това, което желаете да бъде, ще започнете да се наслаждавате на това, което е. “ – Чери Хюбър
„ Най-богат е оня, който изпитва същинско удовлетворение от това, което има сега. “ – Робърт К. Савидж
Правило 7. Другите са единствено огледала, които ви отразяват.
Не можете да обичате или ненавиждате нещо у някого, в случай че в него не виждате отразено това, което обичате или ненавиждате у себе си.
Начинът, по който възприемате близките, е доста прецизен барометър за отношението ви към самите вас.
Ако за момент допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с обилие от скъпа информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че би трябвало да отклоним вниманието си от близките и да го насочим към себе си. Вместо да преценяме и да съдим другите, на първо време би трябвало да опознаем себе си.
„ Всичко, което ни нервира у близките, в действителност ни води към самоопознаване. “ – Карл Юнг
„ Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва единствено да гледаме в вярната посока. “ – Джери Гарсия
Правило 8. От вас зависи по какъв начин ще изживеете живота си.
Разполагате с всички принадлежности и запаси, които са ви нужни. Как ще ги употребявате зависи само от вас. Винаги, когато и да е изборът е само ваш.
Всеки има авторското право върху живота си. Правило 8 ви провокира сами да моделирате живота си според от личния си избор и стремежи.
„ Трябва да сме в положение да приемем следствията от всяко свое деяние, дума и мисъл. “ – Елизабет Кюблер-Рос
Да носиш отговорност значи да признаеш личната си роля и принос за събитията, в които попадаш, както и да понесеш следствията от това.
Освободете се от предмети, обстановки или хора, от личните си привички или личното си минало. Позволете им да си отидат и ще бъдете свободни.
Всичко, което би трябвало да извършите, е да поемете надълбоко въздух и да пристъпите към деяние.
Правило 9. Всички отговори са някъде във вас.
Отговорите на всички въпроси, които животът ви слага, носите в себе си. Трябва единствено да повярвате и да се възползвате.
Всеки има своята духовна ДНК, която всъщност е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предопределение.
Непрекъснато получаваме известия или инструкции от интуицията си, която праволинейно ни води към същинската цел на нашия живот. Независимо от настройката и желанието ни, същинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в собствен съдружник в пътешествието си през живота.
„ Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този темп. “ – Ралф Уолдо Емерсън
Правило 10. С раждането си ще забравите всичко това.
Ако желаете още веднъж да си спомните, би трябвало да разплетете двойната серпантина на вътрешното познание.
Нерядко в процеса на асимилиране на уроците, те ни се костват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем. Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето – изпадане в положение на краткотрайна амнезия. Когато сте несигурни, когато се колебаете, вие сте не запомнили.
Всяко прекалено отклонение от положението на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо създание.
Предизвикателството на Правило 10 е още веднъж и още веднъж да си спомняш своята истина и постоянно, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
„ Вярата е подарък на духа, който разрешава на душата да следва личното си развиване. “ – Томас Мор
„ Вярвам в слънцето – даже когато не свети. Вярвам в любовта – даже когато не е проявена. Вярвам в Бога – даже когато мълчи. “ – жертва на Холокоста
„ Мъдростта се дава; ние сами би трябвало да я открием в пътешестване, в което никой не може да не анулира или от което да ни пожали. “ – Марсел Пруст
Мъдростта не значи просветеност. Тя е най-високото ходило на прочувствената, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието – колкото опциите, и вдъхновението – колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното схващане се слива с всекидневието.
създател: Чери Картър Скот /Ако животът е игра, това са правилата/
Източник: Gnezdoto.net
Правило 1. Ще получите тяло.
Дали ще го харесвате или ненавиждате, то ще бъде ваше от самото начало, до момента в който сте на тази земя. То става дом на вашата душа, приютява същинското ви „ Аз “.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнете естетика с тялото си, с цел да може то да ви служи, да ви научи на самоуважение, ценене и удовлетворение от самия себе си.
„ Тялото е твоето транспортно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се с него добре, с цел да ти служи уместно. “ – Сузи Прудън
Правило 2. Ще усвоявате уроци.
Записани сте в целодневното импровизирано учебно заведение, наречено „ Живот “. Всеки ден ще имате опция да усвоявате уроци. Някои от тези уроци може и да не ви харесат; други може и да намразите; трети може да ви се сторят неуместни и глупави, само че те са част от образователната ви стратегия.
Предизвикателството на Правило 2 е да следвате единствено личния си път, като усвоявате персоналните си уроци. Тогава ще съумеете да разкриете мистерията на своето предопределение и да го извършите. Ще престанете да се изживявате като жертва на ориста или на нечия ненавист и ще установите надзор над личния си живот.
„ Когато опитът се пояснява вярно, той води към портите на царството на душата. “ – Йон Кабат-Зин
Правило 3. Няма неточности, има единствено уроци.
Израстването е развой на непрестанно изпробване, серия от проби, неточности и краткотрайни победи. Неуспешните опити също са част от пътя към триумфа.
Вместо да възприемате своите неточности като провали, а грешките на другите – като обиди, възползвайте се от опцията да се поучите от тях. Грешката – наша или непозната, е единствено катализатор на духовната еволюция.
Невинаги е елементарно да видите положителното във всяко злощастие, което ви спохожда. Затова би трябвало да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и най-после – на хумора.
„ Няма нито неточности, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, тъй като идва да ни научи на нещо. “ – Елизабет Кюблер-Рос
Правило 4. Урокът се повтаря, до момента в който бъде теоретичен.
Един и същи урок ще ви бъде представян в разнообразни форми, до момента в който го научите. Когато го усвоите изцяло, можете да се заемете със идващия.
Докато не предадат посланието, което носят, до момента в който не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората във вашия живот. Всяка обстановка, всеки човек са учители. За да излезете от омагьосания кръг на повтарящите се обстановки, би трябвало да осъзнаете урока и да го интегрирате в себе си като потребен опит.
„ Искам “ е основа на избор, който води до деяние. „ Би трябвало “ е основа за решение, което води до жертва.
Правило 5. Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, която да не съдържа уроци. Докато сте живи, постоянно ще има уроци, които би трябвало да бъдат научени.
Животът не е зависим на надзор. Невъзможно е да се отървете от уроците. Безмисловното твърдоглавие и съпротивата водят само до прочувствен срив. Животът е целогодишно учебно заведение, в което на процедура дипломиране няма. Учебният развой придава смисъл на съществуването.
Правило 5 ви учи, че би трябвало да убедите Егото си да одобри ролята на безконечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Трябва да приемете за своя съществена житейска задача преодоляването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при вас във формата на колебливост, когато вземате решение, или в компликации и трудности, когато се заемете с осъществяването на към този момент взетото решение.
„ И когато изкачиш върха на планината, едвам тогава започваш същински да се изкачваш. “ – Халил Джубран
Вселената не толерира арогантността и прекомерната самонадеяност и елементарно смъква прекомерно раздутото Его назад на земята. Целта й е не да ви накаже, а да поддържа салдото в самите вас.
Правило 6. „ Там “ не е по-добре от „ Тук “.
Когато вашето „ там “ стане „ тук “, вие просто ще откриете друго „ там “, което отново ще ви наподобява по-добро от „ тук “.
Предизвикателството на Правило 6 е да живеете в сегашното.
„ Щом престанете да сравнявате това, което е тук и в този момент с това, което желаете да бъде, ще започнете да се наслаждавате на това, което е. “ – Чери Хюбър
„ Най-богат е оня, който изпитва същинско удовлетворение от това, което има сега. “ – Робърт К. Савидж
Правило 7. Другите са единствено огледала, които ви отразяват.
Не можете да обичате или ненавиждате нещо у някого, в случай че в него не виждате отразено това, което обичате или ненавиждате у себе си.
Начинът, по който възприемате близките, е доста прецизен барометър за отношението ви към самите вас.
Ако за момент допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с обилие от скъпа информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че би трябвало да отклоним вниманието си от близките и да го насочим към себе си. Вместо да преценяме и да съдим другите, на първо време би трябвало да опознаем себе си.
„ Всичко, което ни нервира у близките, в действителност ни води към самоопознаване. “ – Карл Юнг
„ Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва единствено да гледаме в вярната посока. “ – Джери Гарсия
Правило 8. От вас зависи по какъв начин ще изживеете живота си.
Разполагате с всички принадлежности и запаси, които са ви нужни. Как ще ги употребявате зависи само от вас. Винаги, когато и да е изборът е само ваш.
Всеки има авторското право върху живота си. Правило 8 ви провокира сами да моделирате живота си според от личния си избор и стремежи.
„ Трябва да сме в положение да приемем следствията от всяко свое деяние, дума и мисъл. “ – Елизабет Кюблер-Рос
Да носиш отговорност значи да признаеш личната си роля и принос за събитията, в които попадаш, както и да понесеш следствията от това.
Освободете се от предмети, обстановки или хора, от личните си привички или личното си минало. Позволете им да си отидат и ще бъдете свободни.
Всичко, което би трябвало да извършите, е да поемете надълбоко въздух и да пристъпите към деяние.
Правило 9. Всички отговори са някъде във вас.
Отговорите на всички въпроси, които животът ви слага, носите в себе си. Трябва единствено да повярвате и да се възползвате.
Всеки има своята духовна ДНК, която всъщност е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предопределение.
Непрекъснато получаваме известия или инструкции от интуицията си, която праволинейно ни води към същинската цел на нашия живот. Независимо от настройката и желанието ни, същинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в собствен съдружник в пътешествието си през живота.
„ Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този темп. “ – Ралф Уолдо Емерсън
Правило 10. С раждането си ще забравите всичко това.
Ако желаете още веднъж да си спомните, би трябвало да разплетете двойната серпантина на вътрешното познание.
Нерядко в процеса на асимилиране на уроците, те ни се костват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем. Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето – изпадане в положение на краткотрайна амнезия. Когато сте несигурни, когато се колебаете, вие сте не запомнили.
Всяко прекалено отклонение от положението на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо създание.
Предизвикателството на Правило 10 е още веднъж и още веднъж да си спомняш своята истина и постоянно, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
„ Вярата е подарък на духа, който разрешава на душата да следва личното си развиване. “ – Томас Мор
„ Вярвам в слънцето – даже когато не свети. Вярвам в любовта – даже когато не е проявена. Вярвам в Бога – даже когато мълчи. “ – жертва на Холокоста
„ Мъдростта се дава; ние сами би трябвало да я открием в пътешестване, в което никой не може да не анулира или от което да ни пожали. “ – Марсел Пруст
Мъдростта не значи просветеност. Тя е най-високото ходило на прочувствената, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието – колкото опциите, и вдъхновението – колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното схващане се слива с всекидневието.
създател: Чери Картър Скот /Ако животът е игра, това са правилата/
Източник: Gnezdoto.net
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ