С 18 на сто щастливи млади сме №1 в Европа
Живот в бащиния дом и поддръжка от родителите дълго след пълноправие изясняват доволството им от живота
Има щастливи българи, въпреки картината в интернационален проект да не е от най-благоприятните за нас - 23% от сънародниците ни се афишират за такива и по този начин сме на опашката.
За сметка на това с 18% щастливи млади на възраст 15-24 години България е №1 в Европа. На опашката са Ирландия, Кипър, Англия (по 6%) и Австрия (7%) Това демонстрират данни от деветото издание на Европейското обществено проучване (ESS 2018/19 www.europeansocialsurvey.org )
Да, ние продължаваме да водим отрицателната ранглиста с минимум хора, които се усещат щастливи. И сякаш свикнахме с сходни съпоставения, надали не се примирихме с аутсайдерската си позиция. Но! Има едно огромно НО, когато вникнем в дълбочина и съпоставим освен общото систематизиране на щастливи- неутрални- нещастливи за всяка страна, само че и по какъв начин стоят нещата според от съществени характерности на изследваните лица като възраст, статус на претовареност, витален стандарт.
В най-общ проект европейската карта по оста щастливи - нещастливи извежда Финландия, Швейцария, Холандия и Норвегия отпред с над 70%
от техните жители, самоопределящи се като щастливи. Ние сме на другия полюс с едвам 23%, които се усещат по същия метод. Най-близо до нас са Унгария, Чехия, Италия и Сърбия, само че и там щастливите са много повече.
Макар да има над 2000 избрания що е то благополучие и какво кара хората да се усещат щастливи, учените към момента нямат еднопосочен отговор. Едно обаче е съвсем несъмнено - щастието не е кратковременен проблясък на наслада от реализирана цел или еуфория след преодоляно затруднение. Когато се усеща благополучен, човек нормално е в естетика със себе си – той е това, което желае да бъде, постигнал е това, към което се е стремял в последно време, среща се там, където желае да бъде през днешния ден и в този момент, дружно е с хората, с които му е прелестно да е.
В същото време може да е благополучен и освен когато всичко му е идеално. Един от парадоксите на щастието е, че нерядко хората, които заявяват, че са щастливи, не са на върха на обществото – не е изключено да са небогати, с влошено здраве, да се усещат изгубени. Парите и благосъстоянието също не може да се изведат като единствен знак за благополучие - с тях в действителност може да се купи независимост от ограничения, само че щастието е нещо доста повече и доста по-широко.
Има щастливи българи, въпреки картината в интернационален проект да не е от най-благоприятните за нас - 23% от сънародниците ни се афишират за такива и по този начин сме на опашката.
За сметка на това с 18% щастливи млади на възраст 15-24 години България е №1 в Европа. На опашката са Ирландия, Кипър, Англия (по 6%) и Австрия (7%) Това демонстрират данни от деветото издание на Европейското обществено проучване (ESS 2018/19 www.europeansocialsurvey.org )
Да, ние продължаваме да водим отрицателната ранглиста с минимум хора, които се усещат щастливи. И сякаш свикнахме с сходни съпоставения, надали не се примирихме с аутсайдерската си позиция. Но! Има едно огромно НО, когато вникнем в дълбочина и съпоставим освен общото систематизиране на щастливи- неутрални- нещастливи за всяка страна, само че и по какъв начин стоят нещата според от съществени характерности на изследваните лица като възраст, статус на претовареност, витален стандарт.
В най-общ проект европейската карта по оста щастливи - нещастливи извежда Финландия, Швейцария, Холандия и Норвегия отпред с над 70%
от техните жители, самоопределящи се като щастливи. Ние сме на другия полюс с едвам 23%, които се усещат по същия метод. Най-близо до нас са Унгария, Чехия, Италия и Сърбия, само че и там щастливите са много повече.
Макар да има над 2000 избрания що е то благополучие и какво кара хората да се усещат щастливи, учените към момента нямат еднопосочен отговор. Едно обаче е съвсем несъмнено - щастието не е кратковременен проблясък на наслада от реализирана цел или еуфория след преодоляно затруднение. Когато се усеща благополучен, човек нормално е в естетика със себе си – той е това, което желае да бъде, постигнал е това, към което се е стремял в последно време, среща се там, където желае да бъде през днешния ден и в този момент, дружно е с хората, с които му е прелестно да е.
В същото време може да е благополучен и освен когато всичко му е идеално. Един от парадоксите на щастието е, че нерядко хората, които заявяват, че са щастливи, не са на върха на обществото – не е изключено да са небогати, с влошено здраве, да се усещат изгубени. Парите и благосъстоянието също не може да се изведат като единствен знак за благополучие - с тях в действителност може да се купи независимост от ограничения, само че щастието е нещо доста повече и доста по-широко.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ