Готови ли сме за Живот с тийнейджър
" Живот с младеж - предизвикателство и опция " е озаглавена практическата лекция, проведена от фондация Digital Kids, като част от деянията, отдадени на цифровата просветеност и новаторско обучение. Събитието ще се организира в неделя от 11.30 часа. Водещ преподавател е консултант-психологът Наталия Кърджалийска , която уточни пред Радио София, че с цел да посрещнем провокациите на тийнейдърската възраст, е добре да се подготвим още от напълно ранна 2-3 годишна възраст.
Чувството на " царстване на децата над нас ", предвид на това да се свържем с тях качествено, е изцяло разумно и целесъобразно деяние на родителите, счита Наталия Кърджалийска. Същевременно е значимо да покажем на детето в йерархията, че ние сме от оня вид престижи, които са уважителни към съществуването на това дете, към свързването с него, към това, че имаме вяра в качествата му и към това, че може да продължи самоуверено напред и без нас, отбелязва психологът и прибавя:
Понякога в тийнейджърската възраст може да има и доста спокойни промени. Това е стадий на доста промени и е доста значимо в този миг да " употребяваме детето като огледало ", защото в никакъв случай не сме застраховани от това да стъпим изкривено някъде по пътя на построяването на връзка с детето. Ако самият родител е комплициран и подава неправилни сигнали към детето, това единствено може да докара до утежняване при него.
Основното, което се случва при родителя, е че се усеща беззащитен в тийнейдържската възраст на детето и постоянно държанието му става силово по отношение на детето, само че не с желание да го нарани. Доверителната връзка е базова и доста съществена и се образува още в най-ранното детство и тя играе главно значение в пубертета. Следващият стадий, който е добре да се мине, е в интервала от 2 до 3 години на детето, когато родителят дава опция за самостоятелност на детето и при него се образува вярването, че в действителност е способно да прави избрани неща. Ако родителят не даде на детето тази опция в вярното време, доста постоянно насъбраното въздържане избухва в тийнейдържската възраст и тогава желанието " да събориш престижа " става доста мощно.
Родителят не е некадърен да реагира вярно в интервала на тийнейджърската възраст на детето. Дори от време на време той да не може да си сдържи нервите, най-важното в такива моменти е не е изпизването на възприятието на виновност пред детето, а изправянето " очи в очи " с него " и намирането на метод за свързване с детето и " доста внимателно и елегантно престояване " в неговия психологичен свят. Приятелството, обаче, би трябвало да е с доста добре преценени граници. Затова и тук идва мястото на така наречен родителските стилове, които са три-четири съществени. Какви са те - чуйте детайлностите в изявлението с Наталия Кърджалийска.
Чувството на " царстване на децата над нас ", предвид на това да се свържем с тях качествено, е изцяло разумно и целесъобразно деяние на родителите, счита Наталия Кърджалийска. Същевременно е значимо да покажем на детето в йерархията, че ние сме от оня вид престижи, които са уважителни към съществуването на това дете, към свързването с него, към това, че имаме вяра в качествата му и към това, че може да продължи самоуверено напред и без нас, отбелязва психологът и прибавя:
Понякога в тийнейджърската възраст може да има и доста спокойни промени. Това е стадий на доста промени и е доста значимо в този миг да " употребяваме детето като огледало ", защото в никакъв случай не сме застраховани от това да стъпим изкривено някъде по пътя на построяването на връзка с детето. Ако самият родител е комплициран и подава неправилни сигнали към детето, това единствено може да докара до утежняване при него.
Основното, което се случва при родителя, е че се усеща беззащитен в тийнейдържската възраст на детето и постоянно държанието му става силово по отношение на детето, само че не с желание да го нарани. Доверителната връзка е базова и доста съществена и се образува още в най-ранното детство и тя играе главно значение в пубертета. Следващият стадий, който е добре да се мине, е в интервала от 2 до 3 години на детето, когато родителят дава опция за самостоятелност на детето и при него се образува вярването, че в действителност е способно да прави избрани неща. Ако родителят не даде на детето тази опция в вярното време, доста постоянно насъбраното въздържане избухва в тийнейдържската възраст и тогава желанието " да събориш престижа " става доста мощно.
Родителят не е некадърен да реагира вярно в интервала на тийнейджърската възраст на детето. Дори от време на време той да не може да си сдържи нервите, най-важното в такива моменти е не е изпизването на възприятието на виновност пред детето, а изправянето " очи в очи " с него " и намирането на метод за свързване с детето и " доста внимателно и елегантно престояване " в неговия психологичен свят. Приятелството, обаче, би трябвало да е с доста добре преценени граници. Затова и тук идва мястото на така наречен родителските стилове, които са три-четири съществени. Какви са те - чуйте детайлностите в изявлението с Наталия Кърджалийска.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ