Живко Мутафов: Как протича изборния ден в Америка на федерално и местно ниво
Живко Мутафов: Как протича изборния ден в Америка на федерално и локално равнище
Изборите в Съединени американски щати са забавни освен поради отражението им върху международната политика. За българите те са също мотив за съпоставяне сред родната изборна система и комплицирания и много друг от наша позиция механизъм, по който американците гласоподават. Акцентът тук ще е върху самия процес; сигурен съм че самите резултати ще бъдат отразени и коментирани обширно.
Президент се избира на всеки 4 години, само че избори за други длъжности на федерално, щатско или общинско равнище има всяка година при започване на ноември. Американският Конгрес (парламент) се състои от Горна и Долна Камара. Ето по какъв начин протича изборния ден в Америка на федерално и локално равнище (в случая община Сан Франциско, щат Калифорния), явно пречупени през субективната позиция на един човек.
В Сената всеки щат е показан по равно (от двама сенатори) без значение от популацията. Така Калифорния с нейните близо 40 милиона поданици има същата тежест в Сената като Уайоминг с неговите 580 хиляди. Сенаторите имат мандат от 6 години и на всеки две изтича мандата на към 1/3 от тях. Така измененията в състава на Сената са постепенни. Гласуването е мажоритарно и в не малко случаи хората дават доверие на сенатор от партия, която губи президентския избор в щата. Мажоритарният принцип разрешава на претендент сенаторите да водят политика, която постоянно е много друга от тази на ядрото на партията, която те съставляват. Тази година се гласоподава за 35 от 100-те сенатори в конгреса. От тези 35 места, 26 са заети от демократи, а 9 от републиканци. 10 от 26-те места, които демократите пазят са в щати, извоювани от Тръмп през 2016. Само едно от 9-те места, защитавани от републиканците е в щат, извоюван от Клинтън преди две години. Затова смяна на болшинството в Сената е доста мъчно през 2018. През 2020 и 2022 година обаче, местата ще са разменени и пътят към болшинство на републиканците ще е надалеч по-труден. Хората в Сан Франциско също гласоподават за един от двамата калифорнийски сенатори (за двамата по едно и също време съвсем в никакъв случай не се гласува). Там нещата са на практика предрешени и сенатор Файнстайн (демократ) ще получи мандат за още шест години.
В Камарата на Представителите ( House of Representatives), нещата са по-сложни и регламентът е по-различен. Там всеки един от 435-те представители се избира на всеки две години. Всеки щат е показан съгласно популацията си: Калифорния има 53 представители, а Уайоминг има един. Изборът още веднъж е мажоритарен по области. Така теоретически изборите за Долна Камара би трябвало да отразяват партийните желания в страната на всеки две години. Практически обаче, това не е тъкмо по този начин. Определянето на областите, излъчващи собствен представител е предмет на надълбоко користни политически игри, в които губернаторът и локалния щатски конгрес трансформират границите на областите по метод, който да облагодетелства партиите, които са ги издигнали. Това е една от аргументите изборите за губернатор и парламент на щата да имат значение. Предвид настроенията в обществото, би трябвало демократите да имат доста преимущество в изборите за Камара на Представителите. Областите обаче са избрани най-вече от републикански губернатори и щатски управляващи, които имаха повече триумфи при предходни избори, тъй че резултатът по никакъв начин не е съдбоносен макар преимуществото на демократите. В Сан Франциско нещата още веднъж са на практика ясни. Представителят на региона ще е демократът Спейер, което надали учудва някого поради че Тръмп завоюва под 10% в региона преди две години. Очевиден минус на изборите за Сенат и Долна Камара в Сан Франциско е, че републиканския глас там е изцяло неправилен, тъй като няма тежест или значение в народен мащаб. Представителите на общината ще са демократи.
Това е най-често дискутираната част от изборите, само че надалеч не цялата. Изборната бюлетина се състои от 8 страници. Такива бюлетини са изпратени на всички регистрирани гласоподаватели преди повече от месец. Не дребна част от тях са ги попълнили и изпратили по пощата. За какво още се гласоподава? Една от значимите длъжности е губернатор на Калифорния, където се чака множеството калифорнийци да гласоподават. Освен това се избират: заместител губернатор (независимо от самия губернатор, което съгласно много хора е безсмислено); към десетина второстепенни щатски длъжности ( където не малко хора просто не познават претендентите и или не гласоподават или го вършат по партиен принцип); съдии (включително висшия съд на Калифорния), общински длъжности като учебни настоятели или шеф на публичния превоз и други третостепенни длъжности, където изборната интензивност е ниска. Всички изборни позиции са показани в указател, изпратен по пощата дружно с бюлетините до всички регистрирани гласоподаватели. Там са разказани отговорностите на всяка служба и всеки претендент се показва и излага позициите си в резюме. Един от главните проблеми в този развой е, че доста хора не са осведомени и не се интересуват, тъй че относително дребна група деятели може да провежда и завоюва подобен избор.
Последната част от бюлетините са свързани с поредност щатски и локални референдуми. Тази година на щатско равнище се гласоподава за или срещу разнообразни щатски налози върху горива и недвижима благосъстоятелност, за лятното часово време в Калифорния, за това дали да има минимални условия за повърхност при развъждане на добитък, дали публични чиновници са длъжни да дават отговор на позвънявания при повреди през почивно време и така нататък На локално равнище самодейностите са сходни: дали да се построи нова стена против наводняване по брега на залива; дали да се вкара спомагателен налог върху едрия локален бизнес, с цел да се подкрепят бездомниците; до каква степен информация за договорните връзки на общината би трябвало да са публично притежание и дали да се обложат прадавачите на марихуана с спомагателен налог. За всички тези начинания има обстойна информация в справочника, изпратен до гласоподавателите. Там последователите и съперниците на всяка позиция са изложили личните си причини и са разкритикували причините на съперниците си. Звучи доста рационално, само че на процедура постоянно се оказва, че хората нямат време или предпочитание да се занимават, тъй че популистки показани начинания или такива, подкрепени от добре проведени деятели печелят и стават закон в щата или града при ниска изборната интензивност.
Така протича изборния (не-президентски) ден в един американски град. Различни щати и общини си имат лични правила, които постоянно са много разнообразни. Дали демокрацията побеждава или даже работи безпрепятствено е въпрос на персонално усещане. Безспорно е обаче, че нещата са в ръцете на хората. Ако нещо не работи, отговорни са си хората. Те са дали своят вот или избрали да не гласоподават и ще живеят с следствията. В това отношение, нещата са тъкмо като в България. /БГНЕС
-------------------------------------
Анализ на Живко Мутафов за Агенция БГНЕС. Мутафов отпътува при започване на 90-те години да следва в Съединени американски щати. Има магистърска степен по Бизнес Администрация, а в последните 20 години се занимава с финансови пазари и борсови вложения в разрастващите се страни.
Изборите в Съединени американски щати са забавни освен поради отражението им върху международната политика. За българите те са също мотив за съпоставяне сред родната изборна система и комплицирания и много друг от наша позиция механизъм, по който американците гласоподават. Акцентът тук ще е върху самия процес; сигурен съм че самите резултати ще бъдат отразени и коментирани обширно.
Президент се избира на всеки 4 години, само че избори за други длъжности на федерално, щатско или общинско равнище има всяка година при започване на ноември. Американският Конгрес (парламент) се състои от Горна и Долна Камара. Ето по какъв начин протича изборния ден в Америка на федерално и локално равнище (в случая община Сан Франциско, щат Калифорния), явно пречупени през субективната позиция на един човек.
В Сената всеки щат е показан по равно (от двама сенатори) без значение от популацията. Така Калифорния с нейните близо 40 милиона поданици има същата тежест в Сената като Уайоминг с неговите 580 хиляди. Сенаторите имат мандат от 6 години и на всеки две изтича мандата на към 1/3 от тях. Така измененията в състава на Сената са постепенни. Гласуването е мажоритарно и в не малко случаи хората дават доверие на сенатор от партия, която губи президентския избор в щата. Мажоритарният принцип разрешава на претендент сенаторите да водят политика, която постоянно е много друга от тази на ядрото на партията, която те съставляват. Тази година се гласоподава за 35 от 100-те сенатори в конгреса. От тези 35 места, 26 са заети от демократи, а 9 от републиканци. 10 от 26-те места, които демократите пазят са в щати, извоювани от Тръмп през 2016. Само едно от 9-те места, защитавани от републиканците е в щат, извоюван от Клинтън преди две години. Затова смяна на болшинството в Сената е доста мъчно през 2018. През 2020 и 2022 година обаче, местата ще са разменени и пътят към болшинство на републиканците ще е надалеч по-труден. Хората в Сан Франциско също гласоподават за един от двамата калифорнийски сенатори (за двамата по едно и също време съвсем в никакъв случай не се гласува). Там нещата са на практика предрешени и сенатор Файнстайн (демократ) ще получи мандат за още шест години.
В Камарата на Представителите ( House of Representatives), нещата са по-сложни и регламентът е по-различен. Там всеки един от 435-те представители се избира на всеки две години. Всеки щат е показан съгласно популацията си: Калифорния има 53 представители, а Уайоминг има един. Изборът още веднъж е мажоритарен по области. Така теоретически изборите за Долна Камара би трябвало да отразяват партийните желания в страната на всеки две години. Практически обаче, това не е тъкмо по този начин. Определянето на областите, излъчващи собствен представител е предмет на надълбоко користни политически игри, в които губернаторът и локалния щатски конгрес трансформират границите на областите по метод, който да облагодетелства партиите, които са ги издигнали. Това е една от аргументите изборите за губернатор и парламент на щата да имат значение. Предвид настроенията в обществото, би трябвало демократите да имат доста преимущество в изборите за Камара на Представителите. Областите обаче са избрани най-вече от републикански губернатори и щатски управляващи, които имаха повече триумфи при предходни избори, тъй че резултатът по никакъв начин не е съдбоносен макар преимуществото на демократите. В Сан Франциско нещата още веднъж са на практика ясни. Представителят на региона ще е демократът Спейер, което надали учудва някого поради че Тръмп завоюва под 10% в региона преди две години. Очевиден минус на изборите за Сенат и Долна Камара в Сан Франциско е, че републиканския глас там е изцяло неправилен, тъй като няма тежест или значение в народен мащаб. Представителите на общината ще са демократи.
Това е най-често дискутираната част от изборите, само че надалеч не цялата. Изборната бюлетина се състои от 8 страници. Такива бюлетини са изпратени на всички регистрирани гласоподаватели преди повече от месец. Не дребна част от тях са ги попълнили и изпратили по пощата. За какво още се гласоподава? Една от значимите длъжности е губернатор на Калифорния, където се чака множеството калифорнийци да гласоподават. Освен това се избират: заместител губернатор (независимо от самия губернатор, което съгласно много хора е безсмислено); към десетина второстепенни щатски длъжности ( където не малко хора просто не познават претендентите и или не гласоподават или го вършат по партиен принцип); съдии (включително висшия съд на Калифорния), общински длъжности като учебни настоятели или шеф на публичния превоз и други третостепенни длъжности, където изборната интензивност е ниска. Всички изборни позиции са показани в указател, изпратен по пощата дружно с бюлетините до всички регистрирани гласоподаватели. Там са разказани отговорностите на всяка служба и всеки претендент се показва и излага позициите си в резюме. Един от главните проблеми в този развой е, че доста хора не са осведомени и не се интересуват, тъй че относително дребна група деятели може да провежда и завоюва подобен избор.
Последната част от бюлетините са свързани с поредност щатски и локални референдуми. Тази година на щатско равнище се гласоподава за или срещу разнообразни щатски налози върху горива и недвижима благосъстоятелност, за лятното часово време в Калифорния, за това дали да има минимални условия за повърхност при развъждане на добитък, дали публични чиновници са длъжни да дават отговор на позвънявания при повреди през почивно време и така нататък На локално равнище самодейностите са сходни: дали да се построи нова стена против наводняване по брега на залива; дали да се вкара спомагателен налог върху едрия локален бизнес, с цел да се подкрепят бездомниците; до каква степен информация за договорните връзки на общината би трябвало да са публично притежание и дали да се обложат прадавачите на марихуана с спомагателен налог. За всички тези начинания има обстойна информация в справочника, изпратен до гласоподавателите. Там последователите и съперниците на всяка позиция са изложили личните си причини и са разкритикували причините на съперниците си. Звучи доста рационално, само че на процедура постоянно се оказва, че хората нямат време или предпочитание да се занимават, тъй че популистки показани начинания или такива, подкрепени от добре проведени деятели печелят и стават закон в щата или града при ниска изборната интензивност.
Така протича изборния (не-президентски) ден в един американски град. Различни щати и общини си имат лични правила, които постоянно са много разнообразни. Дали демокрацията побеждава или даже работи безпрепятствено е въпрос на персонално усещане. Безспорно е обаче, че нещата са в ръцете на хората. Ако нещо не работи, отговорни са си хората. Те са дали своят вот или избрали да не гласоподават и ще живеят с следствията. В това отношение, нещата са тъкмо като в България. /БГНЕС
-------------------------------------
Анализ на Живко Мутафов за Агенция БГНЕС. Мутафов отпътува при започване на 90-те години да следва в Съединени американски щати. Има магистърска степен по Бизнес Администрация, а в последните 20 години се занимава с финансови пазари и борсови вложения в разрастващите се страни.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ