Живко Коевски е от хората, които спокойно можем да наречем

Живко Коевски е от хората, които умерено можем да назовем авантюристи по душа. Въпреки че има техническо обучение и години наред работи в тази сфера, това, за което постоянно е мечтал са дълбоките, сини талази и безкрайния простор на морския мироглед. Приключенската му душа е толкоз жадна за страсти, че неговите стремежи намират реализация в нещо, което в никакъв случай не му е давало мира - плаването в открити води. Така за негативно време Живко става част от SP Sailing - компания, която провежда екскурзии с ветроходни яхти и катамарани в най-вече в Егейско и Йонийско море, а не след дълго става и съсобственик на яхта. Колко скъпо е да притежаваш яхта, какви хора наемат яхти, какъв брой вълнуващо е да участваш в регата, споделя Живко Коевски пред.

От дребен чета единствено пиратски книги. Едно от първите ми детски стремежи беше да стана моряк. След това в главното учебно заведение започнах да рисувам кораби. После записах британска гимназия. Там се снабдих и с първия компютър и по този начин взех решение, че ще изучавам компютри и по този начин се озовах след години в Техническия университет. Впоследствие започнах кариера в тази сфера и по този начин се стигна до 2014 година, когато плавах за пръв път.
Качих се на лодката с актуалните си съдружници. Отидох на проведен трип на Северни Споради. Още в мига, в който се качих на лодката, си споделих: " Леле, аз тук няма просто да се возя. Не мога да бъда единствено куфар... " Започнах да подпитвам капитана за всякакви неща и да се изучавам. След това започнах да плувам с тях. Винаги съм обичал и спорта и съм се занимавал и със спорт, а във ветроходството има много спорт. Така че, в този момент желая да се концентрирам във ветрохотството и нещата, които съм научил от бизнеса, спорта и света на коропорациите да ги пренеса там.

Изисква ли се специфична подготовка или документ, с цел да управляваш яхта?
Има курс, който би трябвало да изкараш. Българският, който е за 40 бруто тона (или почти до 18 м дължина) прави работа. За страдание наподобява малко на листовки на КАТ и човек добива дребен на практика опит. Подходящ е по-скоро да караш моторна лодка, да вървиш за риба. Ако искаш в действителност да се занимаваш с ветроходство, мястото за мен е Гърция. Там към този момент се е трансформирало в бизнес, а и имат неободимите условия. Аз станах капитан преди една година и започнах последователно да плувам с хора. Междувременно от клиент се трансфорах в другар, а от другар в съучастник. Ноември 2017 година се събрахме и взехме решение, че ще разтеглим активността на компанията. В момента разполагаме с един катамаран, с който обслужваме Егейско море В Йонийско море също плаваме доста, само че не с наши лодки за момента. Една от упоритостите ни е да развиваме флота, да прибавяме лодки, а другата – да разширяваме плаванията ни като ползи. В момента имаме лов на риба, образование, спортни и чисто туристически плавания, тиймбилдинги.
Колко скъпо е да притежаваш лодка и по какъв начин се справяте с разноските?
Има една сентенция, че двата най-щастливи момента в живота на притежателя на яхта е този, в който я купува и този, в който се разделя с нея. Говорим за вложения от най-малко шестцифрени суми в евро. Струват от над 100 000 евро до суми в милиони. Подръжката също не е евтина – варира към 10 000 евро на година. Така, че първичната инвестиция в случай че искаш да си купиш яхта не е по никакъв начин дребна. Затова се събрахме няколко души и всеки рискува с нещо. Инвестицията има възвръщаемост стига да се работи рационално. Пазарът се развива и има интерес, което е хубаво.

Какви хора наемат яхти – повече българи или чужденци? Вие въпреки всичко плавате в Гърция.
В интернационален мащаб промишлеността е доста развита. Доста хора от Западна Европа наемат лодки в Гърция. Има големи чартърни компании от Англия, Австрия, Германия. Те оперират непосредствено там. Държат лодките си в Гърция, имат десетки лодки и си водят клиенти непосредствено от Англия или Германия. За момента оперираме единствено в България, само че планираме да се разрастваме и да таргетираме и задграничния пазар. Иначе – и българи, и чужденци наемат яхтата. Част от тях желаят и да се обучат. Идват с нас на регати и на надпревари.
Разкажи ни някоя любопитна история от регата. Чувала съм, че е огромно премеждие...
Така е. Правим го и като спорт, участваме в надпревари. Най-голямото, в което сме взели участие е въпросната Егейска регата, която е голямо мероприятие. Провежда се всяка година и нормално е известна с това, че се случва август месец и в никакъв случай стартът не е бил отменян заради неприятно време. Август месец е интервалът, в който е Егейско море, духат североизточни ветрове, които могат да бъдат доста мощни. Обикновено тази регата се прави точно в най-голямата блъсканица. Състои се от 4-5 гонки, с кото се минава съвсем цялото море в едната посока. След вскяа гонка приставаме на съответния остров – към 100-тина лодки и на брега слизаме към 600-700 души. Там ни чакат локалните, които от време на време са по-малко от нас. Следва награждаване, гала на пристанището, оркестър. На идващия ден се качваме назад и регата продължава. Това е прекарване за хора, които в действителност желаят премеждие. Не е наложително да си максималко квалифициран, само че е хубаво да знаеш в какво се забъркваш.

Снимки: Личен списък
Защо съгласно теб хората наемат лодки – за наслаждение или с цел да показват някакъв статут?
Ние имаме разнообразни артикули и ценови категории. По-голямата част от клиентите ни го вършат за удоволстиве. По-масовите артикули, които продаваме са тези в по-приемливия ценови диапазон. Клиентите са щастливи, че са някое доста крепко място, че споделят фотоси от прелестни заливи със сини води, където се стига единствено с лодка. Не от това, че самата яхта е доста първокласна. Имаме и артикули, които са по-скъпи – да вземем за пример плавания с чисто нови първокласни с катамарани. Някои хора в действителност желаят да покажат статут – обаждат се и споделят: " Имате ли нещо по-лъскаво за мен? ".
Кое прави пътешествието с яхта толкоз примамливо?
Чувството за независимост – преди всичко. Това, че си всеки ден на друго място, даже да попаднеш на някой по-туристически плаж, гледаш навалицата от морето. Скачаш от лодката, плуваш и изчезваш на някъде. Това че всякога си на друго място, спиш от време на време в залив, под звездите, през днешния ден може да е горещина и всички да скачат в морето, а на следващия ден да има стихия. Лодката е една огромна играчка, с която е доста занимателно да си играеш. В работата в офиса си обхванат от таблици, документи, срещи, а когато си на лодката те интересува единствено вятъра и водата – от къде духа, какво е времето – все същински неща. Като капитан би трябвало много да премислям обстановката, малко е като в шаха, да предвидиш какво може да се случи. Но като си претърпял по-тежки обстановки, си спомняш и разказваш с горделивост превъзмогването им.
Интервю на Милена Славкова