Журналистка в Мадрид: Не крия лоши новини, но без "кошмар"
Живея в Мадрид, центърът на епидемията от ковид в Испания. От 10 март насам извозвам по-голямата част от деня да давам отговор на въпроси на читатели и в писане на дневен бюлетин за моя вестник - El Diario. Десетки хиляди са заболели, а хиляди умират, като случаите се усилват по-бързо, в сравнение с в Китай, Италия и Иран. Намираме се под тотална обсада: не можем да излизаме от домовете си, с изключение на до магазина или за медикаменти. Или да отидем на работа в дребното случаи, в които офисите са отворени, най-много за съществени услуги. Не можем да излизаме даже за разходка или крос или да отидем в някоя градина, до момента в който през това време армията и полицията патрулират по улиците. Не можем да отидем в различен град, даже в Испания. Най-големият конферентен център в Мадрид сега е полева болница, най-голямата в страната. Най-голямата ледена пързалка пък е превърната в морга.
Вестник El Diario е издание, насочено към основаване на лоялна читателска общественост и приемане на финансова поддръжка от нея, сходно на " Гардиън ". Нямаме paypall, а молим читателите да заплащат абонамент в поддръжка на нашата задача. Членовете на общността получават някои бонуси като да вземем за пример достъп до откритията ни няколко часа преди останалите читатели. Основният ни доход към момента е рекламата, само че към 1/3 от постъпленията идват непосредствено от читателите. В момента имаме към 39 000 цифрови клиенти, повече от всеки различен народен вестник в Испания.
Ние постоянно споделяме, че предлагаме социална услуга, макар че сме частна компания. През двете десетилетия, в които работя като публицист, постоянно съм харесвала тази формулировка на нашата работа, само че в никакъв случай не съм я виждала толкоз жестоко и непосредствено, както в този момент.
По време на 14-часовия си работен ден в нашия отдалечен нюзрум аз се пробвам да прецеждам и изясня главните вести за деня на фона на лавина от информация, както и от дезинформация. Особено внимавам за тона, заобикалям прилагателните доста повече от нормално и не акцентирам най-горчивите детайлите в главното наличие на мейлите, които адресирам на клиентите. Избягвам гръмки думи като " рецесия ", " злополучие ", " злополука ", " безпорядък ", " призрачен сън " и други, които човек се сеща в тази дни. Запазвам някои неща, които съм разкрила, за по-нататък, защото сега те няма да прибавят нищо потребно за читателите.
Някои читатели пишат, молейки за повече положителни вести. Няма смисъл да се заобикалят ключовите лоши новини . Изчерпателната информация е главен инструмент на публичното здраве. Всеки би трябвало да знае какъв брой неприятна е обстановката, с цел да може да вземе ограничения. Да се захаросва информацията би било рисково и безконтролно. Но в бюлетина се пробвам да включвам по-оптимистични зрънца. На видно място в раздела " Последни вести " подкрепям секция " Нещо хубаво ", в която обявявам вести за ваксини, лекуване, взаимност и нововъведения. Има и раздел за ентусиазъм с неща, които да вършиме, четете или гледате от вкъщи. Включих персонални желания като епизод от Aria Code /онлайн платформа за лъчение на оперни постановки/ от “Порги и Бес ”, също камера, показваща скалите на Шетландските острови, както и доста вдъхновяващи клипове с ръкопляскане и пеене, с които ние всяка вечер благодарим от нашите прозорци на здравните служащи за техните старания и всеотдайност.
Много читатели ми пишат с въпроси и оферти. При тези условия върша всичко допустимо да намеря най-хубавите източници на информация от обществени и частни институции и да пратя отговори с цялата нерешителност, подбудена от несигурността, пред която сме изправени. Опитвам се да давам отговор даже в случаи, в които отговорът е, че няма отговор. Читателите пишат за болните си бебета, за личните си признаци, за подозрителни аудиозаписи, които получават по WhatsApp, за паниките си, че скоро ще изгубят компенсациите си за безработица, за компликациите си да отворят връзка на The Washington Post. Пишат също да благодарят на мен и на сътрудниците ми за работата по материал, който визира живота им по разнообразни способи.
Една от многото последствия от блокадата в Испания е неочакваният спад на приходите от реклама, които към момента сформират 2/3 от издръжката на El Diario. Това е доста млад вестник. Той бе учреден от публицисти през 2012 година и е от този момент е на облага. Все още е благосъстоятелност от публицисти и има екип от 100 индивида. Сега вестникът се сблъсква със сериозна обстановка, както и доста други вестници по света.
Екипът към този момент направи редица съкращения на разноските . След огромни диспути взехме решение да увеличим цената на годишния абонамент за сайта от 60 евро на 80 евро. Ако читатели ни осведомят, че не могат да си разрешат новата цена, им позволяваме да останат на остарялата. Отговорът на членовете на нашата общественост беше извънредно положителен. Над 90 на 100 от нашите клиенти одобриха новата годишна такса. Само за ден имаме над 1 000 нови клиенти, а над 1 600 души желаеха по свое предпочитание да заплащат повече. Само за няколко часа числата се повишиха толкоз, че трябваше да проверим втори и трети път, с цел да се уверим, че не е неточност. Не беше. С тези темпове приходите от абонамент ще компенсират останалите загуби при най-лош сюжет.
Сега е мъчно даже да си показва по какъв начин и по кое време ще се върнем към работата си както нормално, в случай че изобщо в миналото се върнем. Нашият вестник, както и самата страна и доста компании, ще се борим в продължение на доста месеци. Но имам вяра, че ще се променим, откакто преодолеем всичко това. По-добре ще осъзнаем значимите неща в специалността. Читателите и публицистите ще имат по-ясна визия по кое време информацията е полезност, публично богатство, и по кое време не е.
Вестник El Diario е издание, насочено към основаване на лоялна читателска общественост и приемане на финансова поддръжка от нея, сходно на " Гардиън ". Нямаме paypall, а молим читателите да заплащат абонамент в поддръжка на нашата задача. Членовете на общността получават някои бонуси като да вземем за пример достъп до откритията ни няколко часа преди останалите читатели. Основният ни доход към момента е рекламата, само че към 1/3 от постъпленията идват непосредствено от читателите. В момента имаме към 39 000 цифрови клиенти, повече от всеки различен народен вестник в Испания.
Ние постоянно споделяме, че предлагаме социална услуга, макар че сме частна компания. През двете десетилетия, в които работя като публицист, постоянно съм харесвала тази формулировка на нашата работа, само че в никакъв случай не съм я виждала толкоз жестоко и непосредствено, както в този момент.
По време на 14-часовия си работен ден в нашия отдалечен нюзрум аз се пробвам да прецеждам и изясня главните вести за деня на фона на лавина от информация, както и от дезинформация. Особено внимавам за тона, заобикалям прилагателните доста повече от нормално и не акцентирам най-горчивите детайлите в главното наличие на мейлите, които адресирам на клиентите. Избягвам гръмки думи като " рецесия ", " злополучие ", " злополука ", " безпорядък ", " призрачен сън " и други, които човек се сеща в тази дни. Запазвам някои неща, които съм разкрила, за по-нататък, защото сега те няма да прибавят нищо потребно за читателите.
Някои читатели пишат, молейки за повече положителни вести. Няма смисъл да се заобикалят ключовите лоши новини . Изчерпателната информация е главен инструмент на публичното здраве. Всеки би трябвало да знае какъв брой неприятна е обстановката, с цел да може да вземе ограничения. Да се захаросва информацията би било рисково и безконтролно. Но в бюлетина се пробвам да включвам по-оптимистични зрънца. На видно място в раздела " Последни вести " подкрепям секция " Нещо хубаво ", в която обявявам вести за ваксини, лекуване, взаимност и нововъведения. Има и раздел за ентусиазъм с неща, които да вършиме, четете или гледате от вкъщи. Включих персонални желания като епизод от Aria Code /онлайн платформа за лъчение на оперни постановки/ от “Порги и Бес ”, също камера, показваща скалите на Шетландските острови, както и доста вдъхновяващи клипове с ръкопляскане и пеене, с които ние всяка вечер благодарим от нашите прозорци на здравните служащи за техните старания и всеотдайност.
Много читатели ми пишат с въпроси и оферти. При тези условия върша всичко допустимо да намеря най-хубавите източници на информация от обществени и частни институции и да пратя отговори с цялата нерешителност, подбудена от несигурността, пред която сме изправени. Опитвам се да давам отговор даже в случаи, в които отговорът е, че няма отговор. Читателите пишат за болните си бебета, за личните си признаци, за подозрителни аудиозаписи, които получават по WhatsApp, за паниките си, че скоро ще изгубят компенсациите си за безработица, за компликациите си да отворят връзка на The Washington Post. Пишат също да благодарят на мен и на сътрудниците ми за работата по материал, който визира живота им по разнообразни способи.
Една от многото последствия от блокадата в Испания е неочакваният спад на приходите от реклама, които към момента сформират 2/3 от издръжката на El Diario. Това е доста млад вестник. Той бе учреден от публицисти през 2012 година и е от този момент е на облага. Все още е благосъстоятелност от публицисти и има екип от 100 индивида. Сега вестникът се сблъсква със сериозна обстановка, както и доста други вестници по света.
Екипът към този момент направи редица съкращения на разноските . След огромни диспути взехме решение да увеличим цената на годишния абонамент за сайта от 60 евро на 80 евро. Ако читатели ни осведомят, че не могат да си разрешат новата цена, им позволяваме да останат на остарялата. Отговорът на членовете на нашата общественост беше извънредно положителен. Над 90 на 100 от нашите клиенти одобриха новата годишна такса. Само за ден имаме над 1 000 нови клиенти, а над 1 600 души желаеха по свое предпочитание да заплащат повече. Само за няколко часа числата се повишиха толкоз, че трябваше да проверим втори и трети път, с цел да се уверим, че не е неточност. Не беше. С тези темпове приходите от абонамент ще компенсират останалите загуби при най-лош сюжет.
Сега е мъчно даже да си показва по какъв начин и по кое време ще се върнем към работата си както нормално, в случай че изобщо в миналото се върнем. Нашият вестник, както и самата страна и доста компании, ще се борим в продължение на доста месеци. Но имам вяра, че ще се променим, откакто преодолеем всичко това. По-добре ще осъзнаем значимите неща в специалността. Читателите и публицистите ще имат по-ясна визия по кое време информацията е полезност, публично богатство, и по кое време не е.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ