Защо е важно и необходимо сътрудничеството между Китай и Европа
Живеем във все по-объркан свят и по-заплетени времена. Времена, когато развитите западни страни, заслепени от егоизма и алчността си, обричат народите си на беднотия, липса на задоволително артикули по магазините, висока инфлация, ниски заплати, а всичко това води до затъване на стопанската система. Затъване, от което евентуално ще са нужни години, с цел да се възвърне.
За никого не е загадка, че ситуацията през днешния ден в Европа е трагично. Военният спор сред Русия и Украйна единствено усложнява ситуацията. Хората в най-големите европейски столици и градове излизат непрекъснато на улиците, участвайки в гневни митинги, с претенции за по-добър и обективен метод на живот.
Какво може да се направи?
Най-малкото Европа може да стане съучастник на Китай и да се измъкне, в случай че не напълно, то най-малко в по-голямата си част, от задушаващата прегръдка на Съединени американски щати. Най-малкото, тъй като самите Щати, колкото и да не им се желае, към този момент не са същата суперсила, каквато бяха преди години. И въпреки към момента да се пробват да диктуват международния дневен ред, да постановат своите възгледи и показа за „ народна власт “, от ден на ден излиза наяве, че те са в невъзможност. Банки банкрутират, жителите от някои щати отиват да пазарят в Мексико, тъй като рафтовете по магазините са празни и броят на бездомните се усилва.
Защо следователно, Европа не се замисли за самодейността „ Един пояс, веднъж “ и какво в действителност знаем за нея?
Започната през 2013 година по концепция на президента Си Дзинпин, самодейността употребява мощните страни на Китай във финансирането и построяването на инфраструктура, с цел да „ построи необятна общественост от общи ползи “ в цяла Азия, Африка и Латинска Америка.
Днес, 10 години по-късно, мрачните прогнози на Запада, че самодейността ще изгуби инерция, че опозицията против нея в целевите страни ще нарасте, а задълженията – ще се усилят, не се сбъднаха.
Точно едно десетилетие по-късно над 150 страни и организации са включени, за разлика от първичните 70. Към 2019 година са развити икономическите връзки с 138 страни и 30 интернационалните организации. Осигурени са доста нови работни места, усъвършенствани са стопанската система и методът на живот на доста хора. Изградени са пристанища, железопътни възли, автомагистрали, електроцентрали, летища и други Външният дълг също е доста понижен. Въпреки че самодейността е едвам първоначално си, за 10 години са реализирани внушителни триумфи, изключително, имайки поради обстоятелството, че към три години от този интервал минаха под сянката на пандемията от КОВИД-19.
Готови ли са европейските водачи да загърбят гордостта си и да одобряват протегнатата от Китай ръка за помощ?
Защото Пекин не е зложелател или противник, колкото и Съединени американски щати да се пробват да го показват по този метод. И макар някои западни интернационалните наблюдаващи, които виждат таен проект на китайците за международно владичество.
Дали в действителност не сме очевидци на типичния случай, при който „ крадецът вика: дръжте крадеца? “ Защото доста добре знаем по какъв начин в исторически проект, „ Великите сили “ са били подготвени на какви ли не безчинства, закононарушения и произволи и са разполагали и играли с човешките ориси и животи, както са си желали. Дали гузната им съвест не е почнала да проговаря и по тази причина по този начин плахо и с последни сили да си самовнушават, че ще се оправят сами? Постъпвайки, за следващ път, чест и достолепие, единствено и единствено да не „ правят отстъпка първото място “?
Учените са потвърдили, че инстинктът за самозапазване се ускорява, когато стартира мъката. А за Европа и Западния свят като цяло, тя към този момент стартира. Затова по-голямата част от водачите се пробват да злепоставят Китай в очите на елементарните хора. Други, по-хитри, постъпвайки изменнически по отношение на „ правилните си сътрудници “, подмолно се договарят за по-изгодни покупко-продажби (Франция, Италия, Нидерландия, Белгия, Испания, Австрия). А трети, като водачите на Сърбия, Република Сръбска, Босна и Херцеговина, мислейки за положителното на народите си и разсъждавайки трезво, не се тормозят да си сътрудничат с Китай, въпреки това да „ заплашва “ присъединението им към Европейски Съюз.
Така образец Сърбия, Черна гора и Унгария, (която не се опасява от евросанкции), притеглят доста количество директни китайски вложения. Благодарение на тях, Белград може да се похвали с директна авиолиния с Пекин, сега се разискват ж.п. планове с Унгария, а Черна гора има издигната автомагистрала.
Ето за какво е належащо да се знае истината за Китай, а не сляпо да се има вяра на западната агитация, съгласно която става въпрос за диктаторска страна в Азия, стремяща се да завладее света. Защото Китай в никакъв случай не е колонизирал никого, не е крадял непознати благосъстояния, от които да се възползва, не е превръщал други нации в плебеи, с цел да се усеща мощен и популярен. Нещо, с което не могат да се похвалят редица европейски страни, построили големи здания със злато, пропито с кръв.
Точно противоположното. Китай е страна, която е съумяла да се оправи с крайната беднотия и редица други проблеми, разчитайки на себе си и народа си. На мощна дисциплинираност, съблюдаване на традициите, удостояване на предците и тъкмо избрани проекти за бъдещето. Виждайки, че това е допустимо при население от 1.4 милиарда души, за какво да не е допустимо и в другите страни?!
Също по този начин е значимо да се има поради, че Китай почита разликата. Не се пробва по никакъв метод да наложи политиката си на ръководство. Приет е този метод на ръководство, който най-вече пасва на културата и традициите. Който е непосредствен до метода на мислене на народа. И не се пробват да „ изнасят “ своето виждане за народна власт. Нито са съгласни да бъдат слагане под общ знаменател с други социалистически страни. Напротив. Винаги акцентират, че тяхното е „ социализъм с китайски характерности “ и си е персонално техен. За тях той работи. И не биха позволили непозната интервенция, по този начин както и те не биха се намесили.
Но Европа, за жалост, не може да проумее това. Въпреки че Китай и Европейският съюз са вторите по величина търговски сътрудници и годишно се регистрира напредък от 2,4%, призракът на страха дебне на Стария континент.
А какъв брой по-добър би бил животът, в случай че можеше да се не помни упоритостта за притежаване и за мерене на мускули и сили! В Китай спомените са живи, а предишното, когато са имали купонна система, не е толкоз далечно. Затова желанието да се помогне на останалите да се оправят с компликациите е толкоз огромно. Показвайки образец си, участвайки в взаимни планове, разширявайки самодейността „ Един пояс, веднъж “... Инструментите са доста и са радикално разнообразни от тези, с които нормално сме привикнали. Защото не включват оръжия, бомби, кръв, жертви, а работа, предпочитание, равнопоставено партньорство и почтени връзки.
Сътрудничество сред Китай и Европа е освен значимо, само че и належащо. За да стане светът едно по-добро място за живеене и хегемонията на Съединени американски щати да бъде разрушена, тъй като с времето стана ясно, че вредите от нея са повече от изгодите!
За никого не е загадка, че ситуацията през днешния ден в Европа е трагично. Военният спор сред Русия и Украйна единствено усложнява ситуацията. Хората в най-големите европейски столици и градове излизат непрекъснато на улиците, участвайки в гневни митинги, с претенции за по-добър и обективен метод на живот.
Какво може да се направи?
Най-малкото Европа може да стане съучастник на Китай и да се измъкне, в случай че не напълно, то най-малко в по-голямата си част, от задушаващата прегръдка на Съединени американски щати. Най-малкото, тъй като самите Щати, колкото и да не им се желае, към този момент не са същата суперсила, каквато бяха преди години. И въпреки към момента да се пробват да диктуват международния дневен ред, да постановат своите възгледи и показа за „ народна власт “, от ден на ден излиза наяве, че те са в невъзможност. Банки банкрутират, жителите от някои щати отиват да пазарят в Мексико, тъй като рафтовете по магазините са празни и броят на бездомните се усилва.
Защо следователно, Европа не се замисли за самодейността „ Един пояс, веднъж “ и какво в действителност знаем за нея?
Започната през 2013 година по концепция на президента Си Дзинпин, самодейността употребява мощните страни на Китай във финансирането и построяването на инфраструктура, с цел да „ построи необятна общественост от общи ползи “ в цяла Азия, Африка и Латинска Америка.
Днес, 10 години по-късно, мрачните прогнози на Запада, че самодейността ще изгуби инерция, че опозицията против нея в целевите страни ще нарасте, а задълженията – ще се усилят, не се сбъднаха.
Точно едно десетилетие по-късно над 150 страни и организации са включени, за разлика от първичните 70. Към 2019 година са развити икономическите връзки с 138 страни и 30 интернационалните организации. Осигурени са доста нови работни места, усъвършенствани са стопанската система и методът на живот на доста хора. Изградени са пристанища, железопътни възли, автомагистрали, електроцентрали, летища и други Външният дълг също е доста понижен. Въпреки че самодейността е едвам първоначално си, за 10 години са реализирани внушителни триумфи, изключително, имайки поради обстоятелството, че към три години от този интервал минаха под сянката на пандемията от КОВИД-19.
Готови ли са европейските водачи да загърбят гордостта си и да одобряват протегнатата от Китай ръка за помощ?
Защото Пекин не е зложелател или противник, колкото и Съединени американски щати да се пробват да го показват по този метод. И макар някои западни интернационалните наблюдаващи, които виждат таен проект на китайците за международно владичество.
Дали в действителност не сме очевидци на типичния случай, при който „ крадецът вика: дръжте крадеца? “ Защото доста добре знаем по какъв начин в исторически проект, „ Великите сили “ са били подготвени на какви ли не безчинства, закононарушения и произволи и са разполагали и играли с човешките ориси и животи, както са си желали. Дали гузната им съвест не е почнала да проговаря и по тази причина по този начин плахо и с последни сили да си самовнушават, че ще се оправят сами? Постъпвайки, за следващ път, чест и достолепие, единствено и единствено да не „ правят отстъпка първото място “?
Учените са потвърдили, че инстинктът за самозапазване се ускорява, когато стартира мъката. А за Европа и Западния свят като цяло, тя към този момент стартира. Затова по-голямата част от водачите се пробват да злепоставят Китай в очите на елементарните хора. Други, по-хитри, постъпвайки изменнически по отношение на „ правилните си сътрудници “, подмолно се договарят за по-изгодни покупко-продажби (Франция, Италия, Нидерландия, Белгия, Испания, Австрия). А трети, като водачите на Сърбия, Република Сръбска, Босна и Херцеговина, мислейки за положителното на народите си и разсъждавайки трезво, не се тормозят да си сътрудничат с Китай, въпреки това да „ заплашва “ присъединението им към Европейски Съюз.
Така образец Сърбия, Черна гора и Унгария, (която не се опасява от евросанкции), притеглят доста количество директни китайски вложения. Благодарение на тях, Белград може да се похвали с директна авиолиния с Пекин, сега се разискват ж.п. планове с Унгария, а Черна гора има издигната автомагистрала.
Ето за какво е належащо да се знае истината за Китай, а не сляпо да се има вяра на западната агитация, съгласно която става въпрос за диктаторска страна в Азия, стремяща се да завладее света. Защото Китай в никакъв случай не е колонизирал никого, не е крадял непознати благосъстояния, от които да се възползва, не е превръщал други нации в плебеи, с цел да се усеща мощен и популярен. Нещо, с което не могат да се похвалят редица европейски страни, построили големи здания със злато, пропито с кръв.
Точно противоположното. Китай е страна, която е съумяла да се оправи с крайната беднотия и редица други проблеми, разчитайки на себе си и народа си. На мощна дисциплинираност, съблюдаване на традициите, удостояване на предците и тъкмо избрани проекти за бъдещето. Виждайки, че това е допустимо при население от 1.4 милиарда души, за какво да не е допустимо и в другите страни?!
Също по този начин е значимо да се има поради, че Китай почита разликата. Не се пробва по никакъв метод да наложи политиката си на ръководство. Приет е този метод на ръководство, който най-вече пасва на културата и традициите. Който е непосредствен до метода на мислене на народа. И не се пробват да „ изнасят “ своето виждане за народна власт. Нито са съгласни да бъдат слагане под общ знаменател с други социалистически страни. Напротив. Винаги акцентират, че тяхното е „ социализъм с китайски характерности “ и си е персонално техен. За тях той работи. И не биха позволили непозната интервенция, по този начин както и те не биха се намесили.
Но Европа, за жалост, не може да проумее това. Въпреки че Китай и Европейският съюз са вторите по величина търговски сътрудници и годишно се регистрира напредък от 2,4%, призракът на страха дебне на Стария континент.
А какъв брой по-добър би бил животът, в случай че можеше да се не помни упоритостта за притежаване и за мерене на мускули и сили! В Китай спомените са живи, а предишното, когато са имали купонна система, не е толкоз далечно. Затова желанието да се помогне на останалите да се оправят с компликациите е толкоз огромно. Показвайки образец си, участвайки в взаимни планове, разширявайки самодейността „ Един пояс, веднъж “... Инструментите са доста и са радикално разнообразни от тези, с които нормално сме привикнали. Защото не включват оръжия, бомби, кръв, жертви, а работа, предпочитание, равнопоставено партньорство и почтени връзки.
Сътрудничество сред Китай и Европа е освен значимо, само че и належащо. За да стане светът едно по-добро място за живеене и хегемонията на Съединени американски щати да бъде разрушена, тъй като с времето стана ясно, че вредите от нея са повече от изгодите!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ