Албена Спасова: Ние, потребителите, овластяваме интернет гигантите с информация
Живеем в епоха на информация. Като консуматори желаеме безвъзмездни услуги, бързи услуги, които да достъпваме отвред. Ние сме един артикул, който генерира непрестанно информация и тази информация основава интернет колосите като Фейсбук и Гугъл. И в действителност безплатните услуги, които получаваме в интернет са най-скъпото, тъй като заплащаме за тях с нашата персонална информация.
Това съобщи пред БГНЕС Албена Спасова, ръководител на Управителния съвет на Международната академия за образование по киберразследвания.
Срещаме се с нея, с цел да беседваме във връзка рецесията с Cambridge Analytica („ Кеймбридж Аналитика “) - всеобщото приключване на данни от Фейсбук (Фейсбук), към компания, обвързвана с акцията на американския президент Доналд Тръмп. Социалната мрежа се оказа в центъра на скандал и против него към този момент има следствия и тъжби от двете страни на Атлантическия океан, откакто предишния уикенд се разкри, че компанията „ Кеймбридж Аналитика “ е употребила персоналните данни на 50 млн. консуматори на обществената мрежа за политически цели посредством приложение за психически проби, създадено през 2013 година от психолога Александър Коган.
Според Спасова рецесията с „ Кеймбридж Аналитика ” не е нищо ново и прераства в скандал, защото в тази ситуация събраната информация се употребява за образуване на несъмнено мнение у нас потребителите. Това е моментът, който ни тормози и кара като потребителите да се усещаме некомфортно и да виждаме скандал, счита Албена Спасова.
Случилото се с Facebook не е нищо ново под слънцето, само че казусът ни кара да си зададем въпроса каква е нашата роля като консуматори – дали в последна сметка ние сме клиентът или сме продуктът? Този въпрос е значим, тъй като ние сме тези, които генерираме персонална информация, ние сме тези, които храним платформите като Facebook с наша персонална информация и в последна сметка това, което те оферират за нас като услуга е резултатът от данни, които ние сме им дали. Затова главният въпрос, който би трябвало да си зададем ние като консуматори е, каква е нашата роля? А нашата роля е точно, че ние сме този артикул, с който боравят огромните колоси.
Ние сме тези, които решаваме какво споделяме и къде го споделяме. Но това, което би трябвало да запомним е, че ние не сме притежателите на тази информация, даже да считаме, че тя е персонална, сега, в който я споделим в интернет – тя към този момент не е наша благосъстоятелност, тя към този момент е благосъстоятелност на платформата, на която я предоставяме. Затова и един от най-печелившите бизнеси на нашето време е бизнесът на така наречен data брокери – фирмите, които търгуват с информация, изясни специалистът по киберсигурност.
Тя даде и образец със актуалните способи при асортимент на личен състав в разнообразни компании. Една банка да речем, когато наема хора, като се изключи че може да направи своите изследвания за съответното лице във Facebook, тя може и да се обърне към един data брокер и да си купи информация. Така бъдещият шеф ще разбере името на домашния ни любим, да вземем за пример, какви са желанията, заниманията ни… даже такива данни, които ние самите за себе си не знам.
Ние, потребителите, овластяваме онлайн платформите. Плащаме за гратис поддържаме връзка с близки по целия свят, шерване на фотоси и видеа, с нашите персонални данни.
Да погледнем Гугъл (Гугъл). Google се сътвори като стартира да предлага основни думи за реклама през 2000 година През 2004 година стартира да ни предлага безвъзмезден e-mail. Защо е безвъзмезден? Защото Google има опцията да сканира информацията в мейлите, които употребяваме, по избрани критерии и да извлича информация, която е потребна за тях, с цел да могат да знаят какво желаеме ние като клиенти и надлежно по-добре да ни таргетират.
Ако към днешна дата погледнем към всички услуги, които ни предлага колосът – Гугъл Earth, Drive, Maps, Documents – това е една голяма власт. Това е една компания, която има достъп до безусловно всичко и те знаят повече неща за нас, в сравнение с знаят нашите близки. Така че ние овластяваме сходните платформи да познават и да знаят до най-големи детайлности нашия живот.
Погледнете един YouTube (Ю Туб) – ние сме тези, които генерираме цялото видеосъдържание там и надлежно ние трансформираме този артикул в толкоз скъп запас, а като консуматори получаваме просто една безвъзмездна платформа.
От тук нататък въпросът е какво се случва с всичката тази информация, която ние предоставяме?
Според Албена Спасова от нашумелия случай зад Океана не би следвало да прибягваме до заличаване на профили от обществената мрежа.
Общо взето това е като приказката за Хензел и Гретел – колкото повече трохички пускаме, толкоз по-лесно ще можем да бъдем открити.
Ние сме тези, които решаваме каква информация желаеме да споделим за себе си и дали изобщо ще употребяваме обществените мрежи. Защото изборът, пред който ние стоим е или да употребяваме услугите, или да не ги употребяваме и надлежно да бъдем изолирани от софтуерния живот, което също не е опция, тъй като тогава няма да бъдем в крайник с времето. Много постоянно в такива случаи ние като консуматори, когато смъкваме едно приложение, когато влизаме в една мрежа би трябвало да знаем какви са разпоредбите за употребяваме. Но не е загадка, че най-голямата неистина в интернет е „ аз прочетох разпоредбите за прилагане.
Според изследване на американския университет „ Карнеги Мелън “ един средностатистически жител се среща с над 1700 правила за прилагане в границите на една година, като всяко едно от тези правила за прилагане има над 2500 думи. Тоест, в случай че ние тръгнем да четем най-подробно всички правила за прилагане, то това ще отнеме към 74 работни дни от цялата ни година, а никой от нас не разполага с това време. Така че въпрос на персонален избор е каква информация ще споделя и какво ще смъква като приложения и стратегии на своето устройство, съобщи Албена Спасова.
Най-малкото, което може да създадем преди да инсталираме обещано приложение, е да се поинтересуваме каква информация ще събира то за нас и дали ще я споделя. Когато става дума за Facebook може просто да влезем в настройките и да забележим какви са приложенията, които наблюдават нашето държание и да отметнем те да нямат тази опция.
Държавни регулации или държание по време на цифрова гражданска война
Според специалистът по киберсигурност по-строга регулация от страна на страната при сходни на случая „ Кеймбридж Аналитика “ не би трансформирала нищо.
Това, което би трябвало да променяме е личното си държание и да сме наясно, че ние живеем в епоха на информация. Информация, която генерираме ние като консуматори, с цел да използваме услуги, които са безвъзмездни. Трябва да знаем, че най-скъпото нещо е това, което получаваме гратис, тъй като ние го плащаме с нашата информация. Тоест, в случай че тръгнем в посока по-строга регулация от страна на страната, това няма по никакъв метод да спре този развой, уверена е Спасова.
„ Вишинг “, „ смишинг “ и „ фишинг “ – не идват единствено по е-поща
Питане ръководителят на УС на Международната академия за образование по киберразследвания за дебнещите ни рискове освен в онлайн пространството, само че и за тези, идващи по пощата и телефона. Спасова предизвестява, че сложността на фишинг офанзивите става все по-голяма.
Ако преди години фишинг офанзивите бяха главно ориентирани към финансови институции, в този момент ние получаваме един офанзиви, които се назовават „ spear фишинг ”. Тоест, те идват от едно лице, на което ние се доверяваме и считаме, че получаваме нещо, което е предопределено за нас.
Съветът на експерта е да пазим в загадка и да не запаметяваме в интернет браузъра потребителско име и ключова дума, изключително когато става дума за банкови интервенции, както и да използваме лицензиран антивирусен програмен продукт и постоянно да обновяваме употребяваната система с лицензиран и закупен програмен продукт. /БГНЕС
Това съобщи пред БГНЕС Албена Спасова, ръководител на Управителния съвет на Международната академия за образование по киберразследвания.
Срещаме се с нея, с цел да беседваме във връзка рецесията с Cambridge Analytica („ Кеймбридж Аналитика “) - всеобщото приключване на данни от Фейсбук (Фейсбук), към компания, обвързвана с акцията на американския президент Доналд Тръмп. Социалната мрежа се оказа в центъра на скандал и против него към този момент има следствия и тъжби от двете страни на Атлантическия океан, откакто предишния уикенд се разкри, че компанията „ Кеймбридж Аналитика “ е употребила персоналните данни на 50 млн. консуматори на обществената мрежа за политически цели посредством приложение за психически проби, създадено през 2013 година от психолога Александър Коган.
Според Спасова рецесията с „ Кеймбридж Аналитика ” не е нищо ново и прераства в скандал, защото в тази ситуация събраната информация се употребява за образуване на несъмнено мнение у нас потребителите. Това е моментът, който ни тормози и кара като потребителите да се усещаме некомфортно и да виждаме скандал, счита Албена Спасова.
Случилото се с Facebook не е нищо ново под слънцето, само че казусът ни кара да си зададем въпроса каква е нашата роля като консуматори – дали в последна сметка ние сме клиентът или сме продуктът? Този въпрос е значим, тъй като ние сме тези, които генерираме персонална информация, ние сме тези, които храним платформите като Facebook с наша персонална информация и в последна сметка това, което те оферират за нас като услуга е резултатът от данни, които ние сме им дали. Затова главният въпрос, който би трябвало да си зададем ние като консуматори е, каква е нашата роля? А нашата роля е точно, че ние сме този артикул, с който боравят огромните колоси.
Ние сме тези, които решаваме какво споделяме и къде го споделяме. Но това, което би трябвало да запомним е, че ние не сме притежателите на тази информация, даже да считаме, че тя е персонална, сега, в който я споделим в интернет – тя към този момент не е наша благосъстоятелност, тя към този момент е благосъстоятелност на платформата, на която я предоставяме. Затова и един от най-печелившите бизнеси на нашето време е бизнесът на така наречен data брокери – фирмите, които търгуват с информация, изясни специалистът по киберсигурност.
Тя даде и образец със актуалните способи при асортимент на личен състав в разнообразни компании. Една банка да речем, когато наема хора, като се изключи че може да направи своите изследвания за съответното лице във Facebook, тя може и да се обърне към един data брокер и да си купи информация. Така бъдещият шеф ще разбере името на домашния ни любим, да вземем за пример, какви са желанията, заниманията ни… даже такива данни, които ние самите за себе си не знам.
Ние, потребителите, овластяваме онлайн платформите. Плащаме за гратис поддържаме връзка с близки по целия свят, шерване на фотоси и видеа, с нашите персонални данни.
Да погледнем Гугъл (Гугъл). Google се сътвори като стартира да предлага основни думи за реклама през 2000 година През 2004 година стартира да ни предлага безвъзмезден e-mail. Защо е безвъзмезден? Защото Google има опцията да сканира информацията в мейлите, които употребяваме, по избрани критерии и да извлича информация, която е потребна за тях, с цел да могат да знаят какво желаеме ние като клиенти и надлежно по-добре да ни таргетират.
Ако към днешна дата погледнем към всички услуги, които ни предлага колосът – Гугъл Earth, Drive, Maps, Documents – това е една голяма власт. Това е една компания, която има достъп до безусловно всичко и те знаят повече неща за нас, в сравнение с знаят нашите близки. Така че ние овластяваме сходните платформи да познават и да знаят до най-големи детайлности нашия живот.
Погледнете един YouTube (Ю Туб) – ние сме тези, които генерираме цялото видеосъдържание там и надлежно ние трансформираме този артикул в толкоз скъп запас, а като консуматори получаваме просто една безвъзмездна платформа.
От тук нататък въпросът е какво се случва с всичката тази информация, която ние предоставяме?
Според Албена Спасова от нашумелия случай зад Океана не би следвало да прибягваме до заличаване на профили от обществената мрежа.
Общо взето това е като приказката за Хензел и Гретел – колкото повече трохички пускаме, толкоз по-лесно ще можем да бъдем открити.
Ние сме тези, които решаваме каква информация желаеме да споделим за себе си и дали изобщо ще употребяваме обществените мрежи. Защото изборът, пред който ние стоим е или да употребяваме услугите, или да не ги употребяваме и надлежно да бъдем изолирани от софтуерния живот, което също не е опция, тъй като тогава няма да бъдем в крайник с времето. Много постоянно в такива случаи ние като консуматори, когато смъкваме едно приложение, когато влизаме в една мрежа би трябвало да знаем какви са разпоредбите за употребяваме. Но не е загадка, че най-голямата неистина в интернет е „ аз прочетох разпоредбите за прилагане.
Според изследване на американския университет „ Карнеги Мелън “ един средностатистически жител се среща с над 1700 правила за прилагане в границите на една година, като всяко едно от тези правила за прилагане има над 2500 думи. Тоест, в случай че ние тръгнем да четем най-подробно всички правила за прилагане, то това ще отнеме към 74 работни дни от цялата ни година, а никой от нас не разполага с това време. Така че въпрос на персонален избор е каква информация ще споделя и какво ще смъква като приложения и стратегии на своето устройство, съобщи Албена Спасова.
Най-малкото, което може да създадем преди да инсталираме обещано приложение, е да се поинтересуваме каква информация ще събира то за нас и дали ще я споделя. Когато става дума за Facebook може просто да влезем в настройките и да забележим какви са приложенията, които наблюдават нашето държание и да отметнем те да нямат тази опция.
Държавни регулации или държание по време на цифрова гражданска война
Според специалистът по киберсигурност по-строга регулация от страна на страната при сходни на случая „ Кеймбридж Аналитика “ не би трансформирала нищо.
Това, което би трябвало да променяме е личното си държание и да сме наясно, че ние живеем в епоха на информация. Информация, която генерираме ние като консуматори, с цел да използваме услуги, които са безвъзмездни. Трябва да знаем, че най-скъпото нещо е това, което получаваме гратис, тъй като ние го плащаме с нашата информация. Тоест, в случай че тръгнем в посока по-строга регулация от страна на страната, това няма по никакъв метод да спре този развой, уверена е Спасова.
„ Вишинг “, „ смишинг “ и „ фишинг “ – не идват единствено по е-поща
Питане ръководителят на УС на Международната академия за образование по киберразследвания за дебнещите ни рискове освен в онлайн пространството, само че и за тези, идващи по пощата и телефона. Спасова предизвестява, че сложността на фишинг офанзивите става все по-голяма.
Ако преди години фишинг офанзивите бяха главно ориентирани към финансови институции, в този момент ние получаваме един офанзиви, които се назовават „ spear фишинг ”. Тоест, те идват от едно лице, на което ние се доверяваме и считаме, че получаваме нещо, което е предопределено за нас.
Съветът на експерта е да пазим в загадка и да не запаметяваме в интернет браузъра потребителско име и ключова дума, изключително когато става дума за банкови интервенции, както и да използваме лицензиран антивирусен програмен продукт и постоянно да обновяваме употребяваната система с лицензиран и закупен програмен продукт. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ