Перфекционизъм извън контрол
Живеем свят, който слага перфекционизма на фундамент. От ранна възраст нашите родители, учители и треньори ни предизвикват да си слагаме високи цели и да даваме всички от себе си, с цел да ги реализираме. Те обаче не ни учат по какъв начин да живеем уравновесено. Нашият живот минава в преследването на тези цели, като ние по този начин и не научаваме по кое време е време да отстъпим.
За мнозина перфекционизмът придобива сходни мащаби, че той се трансформира от положително качество в минус. Това е изключително тревожно, защото редица проучвани демонстрират, че перфекционизмът е обвързван с меланхолия, тревога и психологични проблеми.
За да преборите перфекционизма, първо би трябвало да се научите да разпознавате токсичната му форма. Това не е по никакъв начин елементарно, защото несъразмерния перфекционизъм постоянно се крие зад „ хубавичко работа “ и „ високата мотивираност “. Ето няколко признака, че перфекционизма ви е отвън надзор:
Осъзнавате, че имате проблем с перфекцинизма, само че смятате, че това е нужна жертва в името на триумфа
Понякога човек би трябвало да се докара до ръба на силите си, с цел да успее. Когато перфекционизма ви е отвън надзор, вие елементарно може да започнете да употребявате „ упоритата работа “ като опрощение за ненужна болежка и премеждия. Не се заблуждавате, перфекционизъм основава ненужно напрежение, което въздейства отрицателно на вашето показване. Когато го поставите под надзор вие в действителност можете да.
Заемате отбранителна позиция, когато получавате противоположна връзка.
Перфекционистите обръщат извънредно огромно внимание на мнението на другите за тях. Това е една от аргументите те да не одобряват изключително добре рецензиите. В тези случаи даже доброжелателната и градивна противоположна връзка може да бъде призната остра офанзива. Перфекционистите заемат отбранителна позиция, още преди да са чули какво техният събеседник има да каже за тях. Това се дължи главно на жаждата им за триумф, която за жалост в никакъв случай не могат да задоволят. В последна сметка обаче обраната връзка (дори тази, която не е изключително приятна), може да ви помогне да подобрите работата си. Това е едно от нещата, които в реалност могат да ви приближат до съвършенството, което преследвате, стига да си вземете нужните поучения.
Но не се свените да критикувате другите
Като се има поради неспособността им да одобряват рецензии, перфекционистите несъмнено не са хора, които заобикалят да подлагат на критика другите. Те просто не могат да спрат да се съпоставят с останалите, което ги кара да омаловажават техните триумфи и достижения за сметка на своите лични. Това обаче е единствено една от аргументите. Перфекционистите са изключително сериозни към останали и заради обстоятелството, че те ги съпоставят с непостижимите стандарти, които са сложили пред себе си.
Непрекъснато отлагате
Перфекционизмът и страхът от неуспех вървят ръка за ръка. Резултатът от тази композиция е постоянно, защото тя трансформира даже най-обикновените ежедневни действия в провокации, които би трябвало да бъдат изпълнени напълно. Повечето писатели отделят часове за измисляне на разнообразни герои и сюжети и за написването на голям брой страници с цялостното схващане, че те в последна сметка може да не влязат в тяхната книга. Те вършат това, тъй като знаят, че концепциите имат потребност от време за развиване. Перфекционистите изпадат в парализа, когато би трябвало да стартират нещо ново, тъй като знаят, че първичните им хрумвания не са най-хубавите и работата им може да отиде напразно. Как обаче човек може да реализира нещо велико, в случай че не в никакъв случай не пробва и не дава време на концепциите си? Както споделя писателката Джоди Пико: „ Може да редактирате една неприятна страница, само че не може да извършите нищо с празна такава “.
Приемате грешките си прекомерно персонално
Перфекционистите гледат на работата си толкоз съществено, че са склонни да надценяват мащаба и значимостта на своите неточности. Малки и незначителни събития могат да им носят голямо отчаяние. Това е сериозен проблем, защото той унищожава тяхната резистентност - способността им да се изправят на крайници, откакто се провалят. Перфекционистите би трябвало да схванат, че неуспехът не съставлява удостоверение, че не са задоволително положителни в даден нещо.
Чуждите провали ви носят наслаждение
Тъмната загадка на перфекционизма не е толкоз злонамерена, колкото звучи. Истината е, че мизерията обича компания, а перфекционистите няма по какъв начин да не намерят задоволство в знанието, че някой различен изпита същите разочарования като самите тях. Тези удоволствия обаче са краткотрайни и в последна сметка не носят никакви позитиви на перфекционистите.
Страхувате се да поемате опасности
Страхът от неуспех носи и боязън от вдишване на опасности. Здравата работа и вниманието към детайлите на перфекционистите водят до новаторски хрумвания и визии, само че за жалост те постоянно остават на назад във времето поради боязън от поемането на риск. Единственият метод да свикнете с поемането на опасности е като започнете да го вършиме. Началото в никакъв случай не е елементарно, само че с времето ще изградите убеденост и ще осъзнаете, че неуспехите не са толкоз неприятни, колкото сте си представяли.
Страхувате се да не бъдете отхвърлени
Перфекционитите се нуждаят от утвърждението на другите, с цел да се усещат сполучливи. Този нрав води до парализиращ боязън от отменяне. Перфекционистите се опасяват от това да желаят покачване или да преследват ползите си, защото се опасяват, че това може да им коства утвърждението на другите. Животът, белязан от боязън от отменяне е ужасяващ. Той убива вашата креативност и забавя растежа ви като персона. Спрете да се притеснявате толкоз за непознатото мнение и започнете да следвате личните си стремежи.
......................
Травис Брадбери , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “и съосновател на TalentSmart, за
Редактор: Георги Георгиев
За мнозина перфекционизмът придобива сходни мащаби, че той се трансформира от положително качество в минус. Това е изключително тревожно, защото редица проучвани демонстрират, че перфекционизмът е обвързван с меланхолия, тревога и психологични проблеми.
За да преборите перфекционизма, първо би трябвало да се научите да разпознавате токсичната му форма. Това не е по никакъв начин елементарно, защото несъразмерния перфекционизъм постоянно се крие зад „ хубавичко работа “ и „ високата мотивираност “. Ето няколко признака, че перфекционизма ви е отвън надзор:
Осъзнавате, че имате проблем с перфекцинизма, само че смятате, че това е нужна жертва в името на триумфа
Понякога човек би трябвало да се докара до ръба на силите си, с цел да успее. Когато перфекционизма ви е отвън надзор, вие елементарно може да започнете да употребявате „ упоритата работа “ като опрощение за ненужна болежка и премеждия. Не се заблуждавате, перфекционизъм основава ненужно напрежение, което въздейства отрицателно на вашето показване. Когато го поставите под надзор вие в действителност можете да.
Заемате отбранителна позиция, когато получавате противоположна връзка.
Перфекционистите обръщат извънредно огромно внимание на мнението на другите за тях. Това е една от аргументите те да не одобряват изключително добре рецензиите. В тези случаи даже доброжелателната и градивна противоположна връзка може да бъде призната остра офанзива. Перфекционистите заемат отбранителна позиция, още преди да са чули какво техният събеседник има да каже за тях. Това се дължи главно на жаждата им за триумф, която за жалост в никакъв случай не могат да задоволят. В последна сметка обаче обраната връзка (дори тази, която не е изключително приятна), може да ви помогне да подобрите работата си. Това е едно от нещата, които в реалност могат да ви приближат до съвършенството, което преследвате, стига да си вземете нужните поучения.
Но не се свените да критикувате другите
Като се има поради неспособността им да одобряват рецензии, перфекционистите несъмнено не са хора, които заобикалят да подлагат на критика другите. Те просто не могат да спрат да се съпоставят с останалите, което ги кара да омаловажават техните триумфи и достижения за сметка на своите лични. Това обаче е единствено една от аргументите. Перфекционистите са изключително сериозни към останали и заради обстоятелството, че те ги съпоставят с непостижимите стандарти, които са сложили пред себе си.
Непрекъснато отлагате
Перфекционизмът и страхът от неуспех вървят ръка за ръка. Резултатът от тази композиция е постоянно, защото тя трансформира даже най-обикновените ежедневни действия в провокации, които би трябвало да бъдат изпълнени напълно. Повечето писатели отделят часове за измисляне на разнообразни герои и сюжети и за написването на голям брой страници с цялостното схващане, че те в последна сметка може да не влязат в тяхната книга. Те вършат това, тъй като знаят, че концепциите имат потребност от време за развиване. Перфекционистите изпадат в парализа, когато би трябвало да стартират нещо ново, тъй като знаят, че първичните им хрумвания не са най-хубавите и работата им може да отиде напразно. Как обаче човек може да реализира нещо велико, в случай че не в никакъв случай не пробва и не дава време на концепциите си? Както споделя писателката Джоди Пико: „ Може да редактирате една неприятна страница, само че не може да извършите нищо с празна такава “.
Приемате грешките си прекомерно персонално
Перфекционистите гледат на работата си толкоз съществено, че са склонни да надценяват мащаба и значимостта на своите неточности. Малки и незначителни събития могат да им носят голямо отчаяние. Това е сериозен проблем, защото той унищожава тяхната резистентност - способността им да се изправят на крайници, откакто се провалят. Перфекционистите би трябвало да схванат, че неуспехът не съставлява удостоверение, че не са задоволително положителни в даден нещо.
Чуждите провали ви носят наслаждение
Тъмната загадка на перфекционизма не е толкоз злонамерена, колкото звучи. Истината е, че мизерията обича компания, а перфекционистите няма по какъв начин да не намерят задоволство в знанието, че някой различен изпита същите разочарования като самите тях. Тези удоволствия обаче са краткотрайни и в последна сметка не носят никакви позитиви на перфекционистите.
Страхувате се да поемате опасности
Страхът от неуспех носи и боязън от вдишване на опасности. Здравата работа и вниманието към детайлите на перфекционистите водят до новаторски хрумвания и визии, само че за жалост те постоянно остават на назад във времето поради боязън от поемането на риск. Единственият метод да свикнете с поемането на опасности е като започнете да го вършиме. Началото в никакъв случай не е елементарно, само че с времето ще изградите убеденост и ще осъзнаете, че неуспехите не са толкоз неприятни, колкото сте си представяли.
Страхувате се да не бъдете отхвърлени
Перфекционитите се нуждаят от утвърждението на другите, с цел да се усещат сполучливи. Този нрав води до парализиращ боязън от отменяне. Перфекционистите се опасяват от това да желаят покачване или да преследват ползите си, защото се опасяват, че това може да им коства утвърждението на другите. Животът, белязан от боязън от отменяне е ужасяващ. Той убива вашата креативност и забавя растежа ви като персона. Спрете да се притеснявате толкоз за непознатото мнение и започнете да следвате личните си стремежи.
......................
Травис Брадбери , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “и съосновател на TalentSmart, за
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ