Живее в производственото халеПчелният восък се използва от незапомнени времена

Живее в индустриалното хале


Пчелният восък се употребява от незапомнени времена в козметиката и фармацията, както и за изработката на свещи. Пчеларят Деяна Такиева обаче трансформира този естествен артикул в творби на изкуството – цветя, фигурки на животни, декоративни свещи и други хубости, които могат да се видят до бурканите с мед на нейния щанд в границите на фермерския пазар. Той се организира всяка сряда пред земеделското министерство.

“Започнах преди може би 10 години. Това ми е занимание, не се стремя да спечелвам от него, само че интерес въпреки всичко има ”, споделя пред “Труд ” майсторката, до момента в който показва уменията си. Прави сама множеството от своите калъпи, а подобаващи могат да се закупят от магазин за сладкарски такъми.

Свещите от пчелен восък не съдържат изкуствени аромати и синтетични парфюми. Те са натурални с натурален мирис на мед и не провокират алергии. Горят чисто и не отделят сажди както парафиновите, които са петролен артикул. Освен това създават негативни йони и способстват за унищожаване на праха, замърсяванията и неприятните миризми във въздуха, акцентира дамата.

Двамата със брачна половинка й Николай Червенков стартират да развиват пчеларството като част от домашното си стопанство през 1992 година с три кошера в старозагорското село Сърнево. От 15 години обаче това е главният бизнес, с който фамилията се препитава. Днес отглеждат към 400 пчелни фамилии и са едни от дребното в сектора у нас, които практикуват така наречен преносимо пчеларство. Ползата от местенето на кошерите е двойна – изяснява Николай – по този метод пчелите опрашват аграрни култури в региони където няма стационарни пчелини, като в това време създават разнородни типове мед – акациев, липов, лавандулов, билков и така нататък “През пролетта и лятото кошерите ни са разпръснати на 5-6 места ”, споделя фермерът.

Бизнесът на Червенкови се разраства, откакто преди няколко години съумяват да купят чисто ново хале от банкрутирал локален предприемач, което с изключение на за работно място приспособяват и като собствен дом. Част от кошерите си пък закупуват с пари по европейската стратегия “Млад фермер ”. “В халето вадим меда, центруфугираме го, съхраняваме празните кошери и добития мед. В него и живеем ”, споделят двамата.

Пчеларят Николай Червенков:


Можем да конкурираме вносния мед единствено с качество


Миналата година пчелинът на Червенкови дава 6 тона мед, само че това е малко спрямо предходни реколти, които са достигали и до 12 тона. „ Изгубихме доста пчелни фамилии. Изкуствените торове са пагубни за пчелите, а и природата не постоянно е благосклонна “, споделя Николай и изяснява за какво все пак не би си разрешил компромис с качеството: „ Идеята ни постоянно е била да добиваме по-малко мед, само че с по-добро качество, тъй като е доста издирван. Обикновено съумяваме да осъществяваме цялото количество, като се опитваме да продаваме единствено на дребно, тъй като при изкупвачите цената е два пъти по-ниска – дават ни по 4 лв. на кг. Ниската цена на едро кара пчеларите всеобщо да зареждат пчелите със захар и подсладители. Получава се един затворен кръг. “

„ Принудени сме да се конкурираме с страни като Китай и Украйна, а това е все едно селският ни тим по футбол да се изправи против „ Челси “, споделя пчеларят. Те създават големи количества, а ние можем да ги бием единствено по качество, само че то е на по-висока цена. А у нас и хубавият, и неприятният мед са на една цена. Това е казусът. Ако търговците на едро имат диференцирани цени – за индустриален и различен мед, нещата ще се оправят. От друга страна дотациите са едвам 4 лв. на кошер и не си коства усилието, споделя той.