Св. ап. Андрей Първозвани
Житие на свети деятел Андрей Първозвани
Св. ап. Андрей се назовава Първозвани, тъй като пръв от апостолите бил извикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Иисус, споделил: " Ето Агнецът Божий! " Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с Него целия ден.
След това отишъл да откри брата си Симон (Петър), съобщил му радостната новина: " Намерихме Месия ", и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предходен живот и се занимавали с рибарство. Те били родом от ВитсаидаРечник. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им споделил: " Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на индивиди ". От тогава те на всички места вървели след Спасителя и били очевидци на Неговите чудеса, гибел и възкресение.
Името на св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранване на народа с пет хляба (Йоан.6:5 - 13). Андрей с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата орис на Църквата и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света (Марк. 13:3). Той дружно с Филип споделил на Иисус, че някои елини желаят да го видят, и чул думите на Спасителя: Дошъл е часът да се популяризира Син Човешки (Иоан.12:22).
След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по всякакви страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите крайбрежия на Черно море той стигнал до страната, населявана от скитите. Тая страна, тогава дива и незнайна, е настояща Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С самообладание понасял гонение от езичниците и на всички места със своето слово, чудеса и образцов живот спечелвал нови почитатели за Христа.
В Понтийския град Синоп, покрай Черно море, където св. Андрей дошъл със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели извънредно гонение от юдеите, които със завист видели, че Христовото обучение печели доста почитатели. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тюрма, били ги до гибел и ги хвърлили вън от градските врати. Но изцереният посредством отлично явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, траял проповедта и обърнал мнозина към Христа. Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона.
Св. Андрей проповядвал старателно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал заболели, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите плебеи и да имат обич към всички.
Св. апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали от време на време в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на различен триумфа на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължение на трудовете и по-късно предприемали нови пътешествия. Заедно със св. Йоан Богослов ап. Андрей посетил Ефес и по-късно прекарал две години в Никея, където направил доста чудеса и обърнал към Христа голям брой езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. деятел привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: " Наистина ти си възпитаник и другар на благия и милостивия Бог, и Той приказва посредством твоите уста! " Св. деятел обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и до момента са непокътнати предания за неговото престояване там.
По време на своите пътешествия св. деятел Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил крайбрежията на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север - за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият съветски летописец Нестор споделя по поверие, запазило се до негово време, че св. деятел стигнал до река Днепър до мястото, където в този момент се намира Киев. Като се изкачил на един рид, той забил кръст и споделил на намиращите се с него възпитаници: " На това място ще възсияе Божията берекет, ще се повдигнат църкви на Христа и същинската светлина ще излезне от тук по цялата страна ". Сега на същия тоя рид стои църквата на името на св. Андрей Първозвани.
След това мъчно странствуване ап. Андрей посетил Синоп и градовете, които лежали покрай Черно море. Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв свещеник Стахий, един от 70-те Христови възпитаници. Обхождайки градовете на Гърция, той към този момент в преклонни години пристигнал до гр. Патра, където трябвало да приключи неговият земен героизъм. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към същинския Бог. Между тях била дамата на шефа, която апостолът излекувал от тежка болест, и братът на шефа - философът Стратоклий. Сам шефът Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).
След връщането си в Патра Егеат разбрал, че новото обучение бързо се популяризира из града, та даже проникнало и в фамилията му. Пламнал от яд, той почнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей самоуверено се застъпил за християните. Той споделил на Егеат: " Ти самичък, арбитър на индивидите, би следвало да познаеш висшия Съдия, същинския Бог! "
Управителят почнал да ругатни Спасителя и Неговото обучение.
- За това лъжливо обучение - споделил той - юдеите разпнаха на кръст твоя преподавател Иисус.
- О, да искаше ти да схванеш тайната на Кръста! - се провикнал Андрей. - Не срещу волята Си, а непринудено пострада на него нашият Спасител, с цел да изкупи своите люде.
- Удивлявам се - споделил шефът - по какъв начин ти можеш да вярваш в един човек, който по какъвто и да било метод - непринудено или несъзнателно - бил прикрепен на кръст!
Ап. Андрей почнал да слави Господа и оповестил на Егеат, че радостно ще одобри кръстна гибел за името Господне.
- Поради своето безумство ти хвалиш кръста - споделил Егеат - и заради дързостта си не се боиш от гибелта.
- Не заради дързостта, а заради вярата не се багра от гибелта - дал отговор Андрей.
Управителят упорствал Андрей да се поклони на езическите богове и д извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна гибел при положение на непокорство. Светият деятел останал неотстъпчив и Егеат заповядал да го затворят в тюрма.
Християните като разбрали за затварянето на своя обичан преподавател, обкръжили тъмницата и желали да ги видят, само че тъмничните порти били заключени. Ап. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезнали, и св. деятел се молил дружно стях и беседвал с тях като поскал вино и самун, той направил тайнстовото Евхаристия, причастил всички и по-късно ръкоположил Стратоклий за свещеник. Християните били в огромно неспокойствие. Те желали да убият Егеат и принудително да освободят ап. Андрей. Но той ги сдържал:
" Не обръшайте мира на нашия Господ Иисус в демонски бунт! Не пречете на моето страдалчество, само че сами бъдете подготвени да понесете тествания и премеждия като положителни Христови бойци ".
Ап. Андрей прекарал цяла нощ в молитва и сказка с вярващите. След това благословил всички, разпуснал ги и с къстно предсказание още веднъж заключил тъничните порти.
На другия ден Егеат почнал още веднъж да убеждава Андрей да се отхвърли от Господа. След отхвърли му той заповядал грубо да го бият, като продължавал в това време да го заплашва с кръстна гибел.
- Аз съм раб на кръста Христов - дал отговор апостолът.
- Аз повече я искам, в сравнение с се багра от кръстната гибел. Аз повече оплаквам за твоята крах, в сравнение с за своите премеждия.
Като не послушал кротките увещания на св. Андрей, Егеат го осъдил на кръстна гибел. Но с цел да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Когато водели светеца на гибел, народът се натрупал към него и викал: " Какъв грях стори този праведник, този другар Божий, та го водят на разпятие? " Но Андрей успокоявал народа и с наслада отивал на кръстна гибел.
Привързали го към кръста. Няколко хиляди души се струпали към него, негодувайки против решението на шефа, и гръмогласно викали: " Напразно страда този мъж! " А апостолът се стараел да успокои вълнуващите се и продължавал да ги поучава на Божие слово.
Егеат, изплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и самичък отишъл на мястото на наказването, с цел да заповяда да снемат Андрей от кръста. Св. Андрей, като го видял, споделил:
" Защо си пристигнал, Егеате? Ако искаш да повярваш в Иисуса Христа, ще ти се отворят вратите на благодатта. Ако ли си пристигнал да ме снемеш от кръста, то знай, че аз не искам това. Вече виждам моя Цар, към този момент Му се покланям, към този момент заставам пред Него. Но ми е жалост за тебе. Погрижи се за своята душа, до момента в който още не е късно! "
По заповедта на Егеат прислужниците почнали да отвързват апостола от кръста. Тогава св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: " Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста, и не ме лишавай от гибел, сходна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите безконечни селения! " Като споделил това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.
Християните погребали светия страдалец. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята гибел посещавали гроба на апостола. Те служили старателно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били сложени в църквата " Св. Апостоли ". Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 година Там те почиват и до в този момент. А честната глава на св. Андрей Първозвани била в Рим. През 1964 година тя бе предадена от Римокатолическата черква на Цариградската патриаршия като подарък в символ на възобновените положителни връзки сред двете свети църкви.
Св. ап. Андрей се смята деятел на православните християни, зашото той е ръкоположил първият свещеник в Цариград - деятел Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни - българи, сърби, руси и други.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Св. ап. Андрей се назовава Първозвани, тъй като пръв от апостолите бил извикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Иисус, споделил: " Ето Агнецът Божий! " Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с Него целия ден.
След това отишъл да откри брата си Симон (Петър), съобщил му радостната новина: " Намерихме Месия ", и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предходен живот и се занимавали с рибарство. Те били родом от ВитсаидаРечник. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им споделил: " Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на индивиди ". От тогава те на всички места вървели след Спасителя и били очевидци на Неговите чудеса, гибел и възкресение.
Името на св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранване на народа с пет хляба (Йоан.6:5 - 13). Андрей с трима други апостоли разпитвал Господа за бъдещата орис на Църквата и чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света (Марк. 13:3). Той дружно с Филип споделил на Иисус, че някои елини желаят да го видят, и чул думите на Спасителя: Дошъл е часът да се популяризира Син Човешки (Иоан.12:22).
След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по всякакви страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите крайбрежия на Черно море той стигнал до страната, населявана от скитите. Тая страна, тогава дива и незнайна, е настояща Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С самообладание понасял гонение от езичниците и на всички места със своето слово, чудеса и образцов живот спечелвал нови почитатели за Христа.
В Понтийския град Синоп, покрай Черно море, където св. Андрей дошъл със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели извънредно гонение от юдеите, които със завист видели, че Христовото обучение печели доста почитатели. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тюрма, били ги до гибел и ги хвърлили вън от градските врати. Но изцереният посредством отлично явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, траял проповедта и обърнал мнозина към Христа. Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона.
Св. Андрей проповядвал старателно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал заболели, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите плебеи и да имат обич към всички.
Св. апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали от време на време в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на различен триумфа на общото дело, в общата молитва придобивали нови сили за продължение на трудовете и по-късно предприемали нови пътешествия. Заедно със св. Йоан Богослов ап. Андрей посетил Ефес и по-късно прекарал две години в Никея, където направил доста чудеса и обърнал към Христа голям брой езичници. Кротостта и добродетелният живот на св. деятел привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: " Наистина ти си възпитаник и другар на благия и милостивия Бог, и Той приказва посредством твоите уста! " Св. деятел обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и до момента са непокътнати предания за неговото престояване там.
По време на своите пътешествия св. деятел Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил крайбрежията на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север - за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият съветски летописец Нестор споделя по поверие, запазило се до негово време, че св. деятел стигнал до река Днепър до мястото, където в този момент се намира Киев. Като се изкачил на един рид, той забил кръст и споделил на намиращите се с него възпитаници: " На това място ще възсияе Божията берекет, ще се повдигнат църкви на Христа и същинската светлина ще излезне от тук по цялата страна ". Сега на същия тоя рид стои църквата на името на св. Андрей Първозвани.
След това мъчно странствуване ап. Андрей посетил Синоп и градовете, които лежали покрай Черно море. Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв свещеник Стахий, един от 70-те Христови възпитаници. Обхождайки градовете на Гърция, той към този момент в преклонни години пристигнал до гр. Патра, където трябвало да приключи неговият земен героизъм. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към същинския Бог. Между тях била дамата на шефа, която апостолът излекувал от тежка болест, и братът на шефа - философът Стратоклий. Сам шефът Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).
След връщането си в Патра Егеат разбрал, че новото обучение бързо се популяризира из града, та даже проникнало и в фамилията му. Пламнал от яд, той почнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей самоуверено се застъпил за християните. Той споделил на Егеат: " Ти самичък, арбитър на индивидите, би следвало да познаеш висшия Съдия, същинския Бог! "
Управителят почнал да ругатни Спасителя и Неговото обучение.
- За това лъжливо обучение - споделил той - юдеите разпнаха на кръст твоя преподавател Иисус.
- О, да искаше ти да схванеш тайната на Кръста! - се провикнал Андрей. - Не срещу волята Си, а непринудено пострада на него нашият Спасител, с цел да изкупи своите люде.
- Удивлявам се - споделил шефът - по какъв начин ти можеш да вярваш в един човек, който по какъвто и да било метод - непринудено или несъзнателно - бил прикрепен на кръст!
Ап. Андрей почнал да слави Господа и оповестил на Егеат, че радостно ще одобри кръстна гибел за името Господне.
- Поради своето безумство ти хвалиш кръста - споделил Егеат - и заради дързостта си не се боиш от гибелта.
- Не заради дързостта, а заради вярата не се багра от гибелта - дал отговор Андрей.
Управителят упорствал Андрей да се поклони на езическите богове и д извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна гибел при положение на непокорство. Светият деятел останал неотстъпчив и Егеат заповядал да го затворят в тюрма.
Християните като разбрали за затварянето на своя обичан преподавател, обкръжили тъмницата и желали да ги видят, само че тъмничните порти били заключени. Ап. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезнали, и св. деятел се молил дружно стях и беседвал с тях като поскал вино и самун, той направил тайнстовото Евхаристия, причастил всички и по-късно ръкоположил Стратоклий за свещеник. Християните били в огромно неспокойствие. Те желали да убият Егеат и принудително да освободят ап. Андрей. Но той ги сдържал:
" Не обръшайте мира на нашия Господ Иисус в демонски бунт! Не пречете на моето страдалчество, само че сами бъдете подготвени да понесете тествания и премеждия като положителни Христови бойци ".
Ап. Андрей прекарал цяла нощ в молитва и сказка с вярващите. След това благословил всички, разпуснал ги и с къстно предсказание още веднъж заключил тъничните порти.
На другия ден Егеат почнал още веднъж да убеждава Андрей да се отхвърли от Господа. След отхвърли му той заповядал грубо да го бият, като продължавал в това време да го заплашва с кръстна гибел.
- Аз съм раб на кръста Христов - дал отговор апостолът.
- Аз повече я искам, в сравнение с се багра от кръстната гибел. Аз повече оплаквам за твоята крах, в сравнение с за своите премеждия.
Като не послушал кротките увещания на св. Андрей, Егеат го осъдил на кръстна гибел. Но с цел да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Когато водели светеца на гибел, народът се натрупал към него и викал: " Какъв грях стори този праведник, този другар Божий, та го водят на разпятие? " Но Андрей успокоявал народа и с наслада отивал на кръстна гибел.
Привързали го към кръста. Няколко хиляди души се струпали към него, негодувайки против решението на шефа, и гръмогласно викали: " Напразно страда този мъж! " А апостолът се стараел да успокои вълнуващите се и продължавал да ги поучава на Божие слово.
Егеат, изплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и самичък отишъл на мястото на наказването, с цел да заповяда да снемат Андрей от кръста. Св. Андрей, като го видял, споделил:
" Защо си пристигнал, Егеате? Ако искаш да повярваш в Иисуса Христа, ще ти се отворят вратите на благодатта. Ако ли си пристигнал да ме снемеш от кръста, то знай, че аз не искам това. Вече виждам моя Цар, към този момент Му се покланям, към този момент заставам пред Него. Но ми е жалост за тебе. Погрижи се за своята душа, до момента в който още не е късно! "
По заповедта на Егеат прислужниците почнали да отвързват апостола от кръста. Тогава св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: " Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста, и не ме лишавай от гибел, сходна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите безконечни селения! " Като споделил това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.
Християните погребали светия страдалец. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята гибел посещавали гроба на апостола. Те служили старателно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били сложени в църквата " Св. Апостоли ". Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 година Там те почиват и до в този момент. А честната глава на св. Андрей Първозвани била в Рим. През 1964 година тя бе предадена от Римокатолическата черква на Цариградската патриаршия като подарък в символ на възобновените положителни връзки сред двете свети църкви.
Св. ап. Андрей се смята деятел на православните християни, зашото той е ръкоположил първият свещеник в Цариград - деятел Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни - българи, сърби, руси и други.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ