Преп. Атанасий Атонски. Преп. Сергий Радонежки чудотворец
Житие на св. преподобни Атанасий Атонски
Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наименуван Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.
По-късно отишъл в Цариград. Там той се срещнал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години дребния Аврамий мощно желаел да служи на Бога посредством иночески писания. Той станал възпитаник на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на сложен аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ерудиция, и великите си дарования. Но това се оказало невероятно. Разчули се както огромните му познания, по този начин и неговия свет и благодетелен отшелнически живот. Мнозина почнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за това време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.
По-късно Никифор става византийски император. Той обилно подпомагал Атанасия в построяването и разширението на светогорските манастири и изключително в построяването на учредения от Атанасия манастир, именуван в този момент Великата лавра св. Атанасий Атонски.
Благочестивият духовник Атанасий получил от Бога подарък да прави чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И до момента този извор се назовава на неговото име.
Св. Атанасий Атонски приключил земния си път в края на Х век.
Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски
Преподобный Сергий РадонежскийТози популярен вълшебник (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал голямо въздействие върху монашеството в цяла Русия.
Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: " Още от вътрешност на Тебе съм оставен; от вътрешност майчина ми Ти си мой Бог " (Пс. 21:11) били изцяло оправдани още от раждането на свети Сергий, тъй като от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си привички: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката изцяло престанала да яде локална храна.
Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на учебно заведение и изпитвал от цялото си сърце жадност за обучение, само че то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето огромна тъга. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разсъдъка му, тъй че да може да учи.
Веднъж, търсейки в полето изгубен кон, Сергий срещнал един възрастен духовник и излял тъгата си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и по-късно му споделил: " Дете мое, занапред Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници. " След това му дал късче просфора и добавил: " Вземи и изяж това. То ти се дава по берекет Божия и с цел да придобиеш разсъдък да разбираш Светото Писание. " От този миг свети Сергий почнал да демонстрира големи резултати в учението. И до през днешния ден мнозина прибягват към неговото молитвено покровителство, когато търсят триумф в учението или желаят да придобият духовна мъдрост.
След това знамение у Сергий изцяло укрепнало желанието да посвети живота си напълно на Бога. Той израснал като непретенциозен и безмълвен младеж. С всички бил мирен и вежлив, в никакъв случай и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял единствено самун и вода, само че в сряда и петък въобще не приемал храна.
Когато родителите му умряли той се заселил в една гъста гора покрай град Радонеж и там заживял монашески живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили дребна дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила фамозната Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия.
По-късно братът на Сергий се отдръпнал в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава самичък в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви демонски набези е минал младият духовник. Но дивното му самообладание, любовта му към Бога и откровените молебствия победили всички компликации. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори един път Сергий дал на една мечка късче самун и от този момент мечката идвала при него, с цел да му служи. Векове по-късно същото се случило и с различен популярен съветски подвижник - свети Серафим Саровски.
Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрестанно растяла и привличала към него монаси, които имали потребност от духовно управление. Всички те молели св. Сергий да стане техен свещеник. Той дълго не се съгласявал, само че най-после виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: " Предпочитам да се подчинявам, а не да председателствам, само че се опасявам от съда Господен и по тази причина се предавам на Божията воля. "
Отначало новата обител била извънредно бедна, само че това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал образец във всеки героизъм, като ги учел на примирение, самообладание, самоограничение и състрадание.
Авторитетът на преподобния бил голям освен измежду духовенството, само че се популяризирал и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде помирител при разнообразни междуособици на съветските князе.
Преподобни Сергий Радонежски. Руска икона от XVI в., източник: pravoslavie.ru
Заради благочестивия си живот св. Сергий Радонежски бил почетен от Бога с дара на чудотворството. И чудесата, които правил били в действителност неизброими. Той освен лекувал болните, утешавал скърбящите, само че даже възкресявал мъртви. Братята го виждали да съслужва Божествена литургия с ангел Господен.
Веднъж му се явила Пресвета Богородица с апостолите Петър и Йоан. От невероятното зарево, което те излъчвали преподобният паднал на земята, само че Пресветата Божия Майка го докоснала с ръка и му дала обещание постоянно да покровителства неговата обител.
Когато усетил наближаващата гибел, великият Божи ласкател събрал към себе си монасите и сходно на наследство им оставил последния си съвет: " Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте боязън Божи, душевна непорочност и нелицемерна обич. "
Мощехранителница с мощите на преп. Сергий Радонежси. Източник: bogistina.info.Заради невероятните му земни подвизи преподобни Сергий Радонежски е именуван свещеник на цялата съветска земя. А чудесата, които преподобният прави, в никакъв случай не са преставали. Хора от целия свят търсят неговото молитвено покровителство и получават неговата плодородна помощ съгласно вярата си. Хиляди и хиляди се стичат при мощите му в Троице-Сергиевата Лавра, всеки със своята тъга, тъга, болест или признателност за чудотворната поддръжка и за бащинската обич и угриженост.
Но, с цел да укрепва вярата ни в Бога, Който е дивен в Своите светии, си коства да приведем и един образец за чудесата на свети Сергий. Той е разказан от един съветски офицер на име Евгений. Веднъж той и негови сътрудници отишли, както те се изразили, на разходка в Троице-Сергиевата лавра. Те почнали да разпитват един от отците за историята на лаврата, за смисъла на монашеския живот и най-много, несъмнено, за преподобни Сергий. Отецът отговарял в детайли на всичките им въпроси, само че най-много разказвал за св. Сергий, за детството му, за основаването на манастира, за многочислените чудеса на светеца по време на неговия живот и след кончината му. Отецът изключително се стараел да притегли вниманието на гостите с голям брой поразителни случаи на изцеления при мощите на преподобния и след молитва към него. Той привеждал непредвидени и трогателни образци.
Но какъв брой са слепи очите ни и какъв брой са безчувствени сърцата ни! Ние постоянно гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме, не можем и не желаеме да повярваме. Така и те - деликатно и с интерес слушали, задавали въпроси, само че не могли да схванат каква връзка разказаното има с живота през днешния ден....
На излизане от храма, атеистът Евгений се обърнал към мощите и споделил към св. Сергий, щом толкоз доста хора са се изцелили тук и в случай че в действителност съществува, да направи по този начин, че той пък да се разболее за две години. Слeд това Евгений излязъл от храма, прибрал се и не запомнил за случилото се.
Не след дълго като че ли настинал. Бил спокоен и мощен човек и бил сигурен, че ще изкара заболяването на крайник. Само че заболяването се влошила и той скоро примрял. Свестил се на болничното легло почни изцяло имобилен. Жена му била обезпокоена, само че Евгений не се отчайвал, той имал сили да се бори с заболяването, въпреки че единственото, което бил в положение да прави било да чете полулегнал. При него идвали всевъзможни лекари-специалисти и знахари, учели го на специфични дихателни извършения, само че нищо не пособие.
Една пролетна заран Евгений се събудил от слънцето, което прелестно галело лицето му през прозореца. Обзел го прилив на сили и той опитал да направи упражненията си. Тялото му обаче било толкоз сковано, че към този момент и това не можел да направи. Тогава ненадейно го връхлетяла смазваща тъга. Той заплакал, заридал: " Господи, не мога повече. " А жена му го прегърнала и споделила, че счита да отиде на черква. Евгений останал безучастен. Така функциите им се разменили. Евгений се отчаял изцяло, а жена му се изпълнила с религия и последователно се трансформирала. Опитвала се да му вдъхне вяра, а той единствено държал ръката й и си мислел: " Свършено е! ".
Една събота жена му още веднъж отишла в храма. Евгений равнодушно се пресегнал към една от книгите, които жена му оставила. На нея пишело: " Житие на преподобни Сергий, Радонежски Чудотворец ". Изведнъж Евгений си спомнил всичко. В този миг някой го извикал по име. Евгений помислил, че е някой прочут. Тогава още веднъж чул: " Ставай, Евгений, ти си здрав. " До леглото му стоял чужд остарял човек с бяла брада и дълга тъмна дреха, който го подканял да стане. Непознатият го гледал право в очите и от това съществото на Евгений се изпълвало с нова мощ. " Евгений, през днешния ден се навършват две години - споделил старецът - Помниш ли? Вече си здрав. " След това тихо излязъл. Евгений опитал да го последва, само че старецът като че ли бил липсващ, а вратата била заключена извън.
Когато жена му пристигнала, сварила Евгений да плаче като дете, паднал на колене над книгата. Той бил изцяло здрав. Без думи двамата се прегърнали, а от книгата ги гледал обликът на свети Сергий, остарял човек с бяла брада и тъмна дреха. Евгений и жена му имали сили единствено с боязън и наслада да шушукат: " Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас! "
Ето по този начин свети Сергий излекувал един човек от гибелния му атеизъм.
Нека, впрочем, и ние дружно с тях с религия да възкликнем: Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!
Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наименуван Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.
По-късно отишъл в Цариград. Там той се срещнал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години дребния Аврамий мощно желаел да служи на Бога посредством иночески писания. Той станал възпитаник на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на сложен аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ерудиция, и великите си дарования. Но това се оказало невероятно. Разчули се както огромните му познания, по този начин и неговия свет и благодетелен отшелнически живот. Мнозина почнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за това време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.
По-късно Никифор става византийски император. Той обилно подпомагал Атанасия в построяването и разширението на светогорските манастири и изключително в построяването на учредения от Атанасия манастир, именуван в този момент Великата лавра св. Атанасий Атонски.
Благочестивият духовник Атанасий получил от Бога подарък да прави чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И до момента този извор се назовава на неговото име.
Св. Атанасий Атонски приключил земния си път в края на Х век.
Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски
Преподобный Сергий РадонежскийТози популярен вълшебник (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал голямо въздействие върху монашеството в цяла Русия.
Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: " Още от вътрешност на Тебе съм оставен; от вътрешност майчина ми Ти си мой Бог " (Пс. 21:11) били изцяло оправдани още от раждането на свети Сергий, тъй като от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си привички: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката изцяло престанала да яде локална храна.
Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на учебно заведение и изпитвал от цялото си сърце жадност за обучение, само че то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето огромна тъга. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разсъдъка му, тъй че да може да учи.
Веднъж, търсейки в полето изгубен кон, Сергий срещнал един възрастен духовник и излял тъгата си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и по-късно му споделил: " Дете мое, занапред Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници. " След това му дал късче просфора и добавил: " Вземи и изяж това. То ти се дава по берекет Божия и с цел да придобиеш разсъдък да разбираш Светото Писание. " От този миг свети Сергий почнал да демонстрира големи резултати в учението. И до през днешния ден мнозина прибягват към неговото молитвено покровителство, когато търсят триумф в учението или желаят да придобият духовна мъдрост.
След това знамение у Сергий изцяло укрепнало желанието да посвети живота си напълно на Бога. Той израснал като непретенциозен и безмълвен младеж. С всички бил мирен и вежлив, в никакъв случай и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял единствено самун и вода, само че в сряда и петък въобще не приемал храна.
Когато родителите му умряли той се заселил в една гъста гора покрай град Радонеж и там заживял монашески живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили дребна дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила фамозната Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия.
По-късно братът на Сергий се отдръпнал в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава самичък в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви демонски набези е минал младият духовник. Но дивното му самообладание, любовта му към Бога и откровените молебствия победили всички компликации. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори един път Сергий дал на една мечка късче самун и от този момент мечката идвала при него, с цел да му служи. Векове по-късно същото се случило и с различен популярен съветски подвижник - свети Серафим Саровски.
Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрестанно растяла и привличала към него монаси, които имали потребност от духовно управление. Всички те молели св. Сергий да стане техен свещеник. Той дълго не се съгласявал, само че най-после виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: " Предпочитам да се подчинявам, а не да председателствам, само че се опасявам от съда Господен и по тази причина се предавам на Божията воля. "
Отначало новата обител била извънредно бедна, само че това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал образец във всеки героизъм, като ги учел на примирение, самообладание, самоограничение и състрадание.
Авторитетът на преподобния бил голям освен измежду духовенството, само че се популяризирал и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде помирител при разнообразни междуособици на съветските князе.
Преподобни Сергий Радонежски. Руска икона от XVI в., източник: pravoslavie.ru
Заради благочестивия си живот св. Сергий Радонежски бил почетен от Бога с дара на чудотворството. И чудесата, които правил били в действителност неизброими. Той освен лекувал болните, утешавал скърбящите, само че даже възкресявал мъртви. Братята го виждали да съслужва Божествена литургия с ангел Господен.
Веднъж му се явила Пресвета Богородица с апостолите Петър и Йоан. От невероятното зарево, което те излъчвали преподобният паднал на земята, само че Пресветата Божия Майка го докоснала с ръка и му дала обещание постоянно да покровителства неговата обител.
Когато усетил наближаващата гибел, великият Божи ласкател събрал към себе си монасите и сходно на наследство им оставил последния си съвет: " Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте боязън Божи, душевна непорочност и нелицемерна обич. "
Мощехранителница с мощите на преп. Сергий Радонежси. Източник: bogistina.info.Заради невероятните му земни подвизи преподобни Сергий Радонежски е именуван свещеник на цялата съветска земя. А чудесата, които преподобният прави, в никакъв случай не са преставали. Хора от целия свят търсят неговото молитвено покровителство и получават неговата плодородна помощ съгласно вярата си. Хиляди и хиляди се стичат при мощите му в Троице-Сергиевата Лавра, всеки със своята тъга, тъга, болест или признателност за чудотворната поддръжка и за бащинската обич и угриженост.
Но, с цел да укрепва вярата ни в Бога, Който е дивен в Своите светии, си коства да приведем и един образец за чудесата на свети Сергий. Той е разказан от един съветски офицер на име Евгений. Веднъж той и негови сътрудници отишли, както те се изразили, на разходка в Троице-Сергиевата лавра. Те почнали да разпитват един от отците за историята на лаврата, за смисъла на монашеския живот и най-много, несъмнено, за преподобни Сергий. Отецът отговарял в детайли на всичките им въпроси, само че най-много разказвал за св. Сергий, за детството му, за основаването на манастира, за многочислените чудеса на светеца по време на неговия живот и след кончината му. Отецът изключително се стараел да притегли вниманието на гостите с голям брой поразителни случаи на изцеления при мощите на преподобния и след молитва към него. Той привеждал непредвидени и трогателни образци.
Но какъв брой са слепи очите ни и какъв брой са безчувствени сърцата ни! Ние постоянно гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме, не можем и не желаеме да повярваме. Така и те - деликатно и с интерес слушали, задавали въпроси, само че не могли да схванат каква връзка разказаното има с живота през днешния ден....
На излизане от храма, атеистът Евгений се обърнал към мощите и споделил към св. Сергий, щом толкоз доста хора са се изцелили тук и в случай че в действителност съществува, да направи по този начин, че той пък да се разболее за две години. Слeд това Евгений излязъл от храма, прибрал се и не запомнил за случилото се.
Не след дълго като че ли настинал. Бил спокоен и мощен човек и бил сигурен, че ще изкара заболяването на крайник. Само че заболяването се влошила и той скоро примрял. Свестил се на болничното легло почни изцяло имобилен. Жена му била обезпокоена, само че Евгений не се отчайвал, той имал сили да се бори с заболяването, въпреки че единственото, което бил в положение да прави било да чете полулегнал. При него идвали всевъзможни лекари-специалисти и знахари, учели го на специфични дихателни извършения, само че нищо не пособие.
Една пролетна заран Евгений се събудил от слънцето, което прелестно галело лицето му през прозореца. Обзел го прилив на сили и той опитал да направи упражненията си. Тялото му обаче било толкоз сковано, че към този момент и това не можел да направи. Тогава ненадейно го връхлетяла смазваща тъга. Той заплакал, заридал: " Господи, не мога повече. " А жена му го прегърнала и споделила, че счита да отиде на черква. Евгений останал безучастен. Така функциите им се разменили. Евгений се отчаял изцяло, а жена му се изпълнила с религия и последователно се трансформирала. Опитвала се да му вдъхне вяра, а той единствено държал ръката й и си мислел: " Свършено е! ".
Една събота жена му още веднъж отишла в храма. Евгений равнодушно се пресегнал към една от книгите, които жена му оставила. На нея пишело: " Житие на преподобни Сергий, Радонежски Чудотворец ". Изведнъж Евгений си спомнил всичко. В този миг някой го извикал по име. Евгений помислил, че е някой прочут. Тогава още веднъж чул: " Ставай, Евгений, ти си здрав. " До леглото му стоял чужд остарял човек с бяла брада и дълга тъмна дреха, който го подканял да стане. Непознатият го гледал право в очите и от това съществото на Евгений се изпълвало с нова мощ. " Евгений, през днешния ден се навършват две години - споделил старецът - Помниш ли? Вече си здрав. " След това тихо излязъл. Евгений опитал да го последва, само че старецът като че ли бил липсващ, а вратата била заключена извън.
Когато жена му пристигнала, сварила Евгений да плаче като дете, паднал на колене над книгата. Той бил изцяло здрав. Без думи двамата се прегърнали, а от книгата ги гледал обликът на свети Сергий, остарял човек с бяла брада и тъмна дреха. Евгений и жена му имали сили единствено с боязън и наслада да шушукат: " Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас! "
Ето по този начин свети Сергий излекувал един човек от гибелния му атеизъм.
Нека, впрочем, и ние дружно с тях с религия да възкликнем: Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ