Житие на св. преподобна Ефросиния През петия век живял в

Житие на св. преподобна Ефросиния

През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил прекомерно богат, почитан поради благородството си от всички.

Жена му също по този начин била добра християнка. Но нямала деца дълго време.

Пафнутий правел доста благодеяния на бедните, въобще на нуждаещете се.

Най-после му се родила щерка, която нарекли Ефросиния. Родителите й дали хубаво обучение. На 12 години, откакто се лишила от майка, дъщерята станала предмет на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотрасла още, тя пленявала младежите. Любвеобилният татко, като направил избор сред момците, заречен да я даде на един юноша, който се отличавал както с образованието, по този начин и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, откровено копнеела да живее единствено за Господа. И правела всичко, с цел да се извърши това нейно предпочитание.

Един от братята в манастира, на който Пафнутий постоянно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да предложения благодетеля да пристигна на храмовия празник в светата обител.

Той обаче не заварил Пафнутий в дома му. Видял се с щерка му. Ефросиния го разпитала в детайли за манастирския живот. Открила му, че доста желае да се посвети в работа на Бога. С горест му споделила и това, че татко й, който доста я обичал, към този момент я заречен на един момък. При това състояние нямало да се съгласи да я пусне в манастир.

Монахът й обяснил преимуществата на девството. Прекарала нощта в молитва. Усилено молила Бога да се извърши над нея неговата света воля. Ефросиния чувствала, че Бог желае тя да посвети живота си Нему.

На празника старецът - йеромонах пристигнал при нея. Говорил й дълго за смисъла на християнското самоотречение. Остригал косата й и я облякъл в отшелнически облекла. Оставало единствено да отиде в някой манастир. Но в кой? В зевически манастир татко й би могъл да я откри. Облечена в облекла на духовник Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се показала като евнух Смарагд.

Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния споделила, че е евнух, който е служил при царския двор, само че, обезпокоен и отегчен от светската суетност, пристигнал в манастира да избавя душата си.

Теодосий поверил младия духовник Смарагд на опитния свещеник Агапит, който да го управлява в духовния живот.

Красотата на Смарагд, същинска женска хубост, станала предмет на разстройване за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Това си разстройване те изразили и пред игумена.

Това станало причина Теодосий да повика при себе си Смарагд. Предложи му да живее в самотна килия. Ефросиния приела съвета с наслада.

В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва, до края на земните си дни.

През това време бащата идвал доста пъти в манастира, разкривал скръбта си по изгубената своя щерка и желал упорито от братята да се молят за разкриване на следите й.

Веднъж той изливал пред игумена скръбта си изключително мощно. Теодосий го запитал, дали не желае да побеседва с един благоверен брат, който в предишното бил чиновник в императорския двор. Пафнутий приел незабавно това предложение.

По това време Ефросиния била постигнала към този момент огромен нравствен прогрес. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при пандизчията Смарагд. Като видяла татко си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. От бдения и сълзи хубостта й била повяхнала. Лицето й било покрито с монашеско покривало.

Дълго беседвала тя с татко си. Говорила му за вечността и небесната популярност, за смирението и чистотата, за любовта и милосърдието - високи добродетели, които доближават до Бога, Който е безкрайната доброта. Говорила му също, че любовта към децата не би трябвало да стои по-високо от любовта към Бога, ме краткотрайните скърби, в случай че се понасят търпеливо, усъвършенстват душата за Небето. Уверявала го, че след толкоз молебствия и при Божията доброта дъщерята му безусловно ще бъде открита, в случай че е надобър път, и че каквото и да се случи - Господ ще го утеши в свое време.

Беседата на дъщерята оживила надълбоко натъжената душа на бащата. След като се разделил с нея, Пафнутий отново се явил пред игумена и му споделил:

- Аз получих толкоз доста изгода от тоя брат, като че открих щерка си!

За света Ефросиния - тая чиста девственица - не е било леко да живее измежду общество от мъже. Особено тежко е било за нея свиждането й с нейния гальовен татко. Тя гледала душевните му премеждия и страдала не по-малко от него.

Св. Ефросиния се борела с природата си. С пост, молитва и помощта на Божията берекет тя победила.

Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия - затвор покрай манастира.

Дните на земния й живот свършвали. Тя легнала тежко болна.

В това време татко й отново пристигнал в манастира. Узнал за тежката болест на Смарагд. С дълбока тъга говорел, че гибелта на Смарагд ще бъде за него втора загуба след загубата на щерка му. Твърдял, че единствено нему дължи оная смиреност на Промисъла, с която понасял загубата на щерка си.

Пафнутий изпросил от игумена позволение за рандеву със пандизчията за финален път. Преподобна Ефросиния, която към този момент чакала последния час на земния си живот, помолила татко си да остани три дни в манастира. Обещала да му открие нещо ненадейно. Бащата предполагал, че пандизчията е имал видения за щерка му. И останал да чака.

След три дни отново пристигнал при отиващия си от тоя свят Смарагд. Тогава светата девственица му разкрила, че той се намира в килията на щерка си. Сломена до прекаленост от заболяването, тя му декларирала, че оставила годеника си и него поради Господа. Тя помолила татко си да не разрешава на никого да се допира до нея. Поискала от него самичък да измие тялото на неверната си щерка. Накрай го помолила да подари на манастира имуществото, което могло да й принадлежи.

След това блажено умряла в прегръдката на татко си.

Това станало към 445 година.

Открилата се загадка за така дълго търсената щерка произвела на бащата потресаващо деяние. Смъртта й дефинитивно го сломила. Със мощен зов той паднал безсърдечен на пода. По това време Агапит бил някъде вън от килията. Като чул вика, той се втурнал в килията и свестил бащата. Веднага по-късно съобщил на игумена за станалото.

Скоро се събрали към тялото на преподобна Ефросиния всички братя. Тайната станала известна на цялото манастирско приятелство. Всички въздали хвала на Бога, че дал мощ за победа в една толкоз сложна битка.

Пафнутий подарил забележителна част от имението си на манастира. Останалата част раздал на небогати хора. Решил да прекара остатъка от живота си в килията на щерка си. Тук живял 10 години. Умрял на същата оная черга, на която умряла щерка му. Погребали го с чест до гроба на неговата щерка.

Братята открили всяка година да празнуват паметта на благочестивия татко и на неговата скъпа щерка, преподобна Ефросиния.

Дивната Божия берекет се показала посредством мощите на света Ефросиния още в деня на гибелта й. Само няколко часа след гибелта й един от манастирските братя, кьорав с едното око, се помолил горещо на преподобната и внезапно прогледнал.

Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

Преподобный Сергий РадонежскийТози популярен вълшебник (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал голямо въздействие върху монашеството в цяла Русия.

Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: " Още от вътрешност на Тебе съм оставен; от вътрешност майчина ми Ти си мой Бог " (Пс. 21:11) били изцяло оправдани още от раждането на свети Сергий, тъй като от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си привички: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката изцяло престанала да яде локална храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на учебно заведение и изпитвал от цялото си сърце жадност за обучение, само че то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето огромна тъга. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разсъдъка му, тъй че да може да учи.

Веднъж, търсейки в полето изгубен кон, Сергий срещнал един възрастен духовник и излял тъгата си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и по-късно му споделил: " Дете мое, занапред Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници. " След това му дал късче просфора и добавил: " Вземи и изяж това. То ти се дава по берекет Божия и с цел да придобиеш разсъдък да разбираш Светото Писание. " От този миг свети Сергий почнал да демонстрира големи резултати в учението. И до през днешния ден мнозина прибягват към неговото молитвено покровителство, когато търсят триумф в учението или желаят да придобият духовна мъдрост.

След това знамение у Сергий изцяло укрепнало желанието да посвети живота си напълно на Бога. Той израснал като непретенциозен и безмълвен младеж. С всички бил мирен и вежлив, в никакъв случай и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял единствено самун и вода, само че в сряда и петък въобще не приемал храна.

Когато родителите му умряли той се заселил в една гъста гора покрай град Радонеж и там заживял монашески живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили дребна дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила фамозната Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия.

По-късно братът на Сергий се отдръпнал в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава самичък в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви демонски набези е минал младият духовник. Но дивното му самообладание, любовта му към Бога и откровените молебствия победили всички компликации. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори един път Сергий дал на една мечка късче самун и от този момент мечката идвала при него, с цел да му служи. Векове по-късно същото се случило и с различен популярен съветски подвижник - свети Серафим Саровски.

Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрестанно растяла и привличала към него монаси, които имали потребност от духовно управление. Всички те молели св. Сергий да стане техен свещеник. Той дълго не се съгласявал, само че най-после виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: " Предпочитам да се подчинявам, а не да председателствам, само че се опасявам от съда Господен и по тази причина се предавам на Божията воля. "

Отначало новата обител била извънредно бедна, само че това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал образец във всеки героизъм, като ги учел на примирение, самообладание, самоограничение и състрадание.

Авторитетът на преподобния бил голям освен измежду духовенството, само че се популяризирал и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде помирител при разнообразни междуособици на съветските князе.

Преподобни Сергий Радонежски. Руска икона от XVI в., източник: pravoslavie.ru

Заради благочестивия си живот св. Сергий Радонежски бил почетен от Бога с дара на чудотворството. И чудесата, които правил били в действителност неизброими. Той освен лекувал болните, утешавал скърбящите, само че даже възкресявал мъртви. Братята го виждали да съслужва Божествена литургия с ангел Господен.

Веднъж му се явила Пресвета Богородица с апостолите Петър и Йоан. От невероятното зарево, което те излъчвали преподобният паднал на земята, само че Пресветата Божия Майка го докоснала с ръка и му дала обещание постоянно да покровителства неговата обител.

Когато усетил наближаващата гибел, великият Божи ласкател събрал към себе си монасите и сходно на наследство им оставил последния си съвет: " Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте боязън Божи, душевна непорочност и нелицемерна обич. "

Мощехранителница с мощите на преп. Сергий Радонежси. Източник: bogistina.info.Заради невероятните му земни подвизи преподобни Сергий Радонежски е именуван свещеник на цялата съветска земя. А чудесата, които преподобният прави, в никакъв случай не са преставали. Хора от целия свят търсят неговото молитвено покровителство и получават неговата плодородна помощ съгласно вярата си. Хиляди и хиляди се стичат при мощите му в Троице-Сергиевата Лавра, всеки със своята тъга, тъга, болест или признателност за чудотворната поддръжка и за бащинската обич и угриженост.

Но, с цел да укрепва вярата ни в Бога, Който е дивен в Своите светии, си коства да приведем и един образец за чудесата на свети Сергий. Той е разказан от един съветски офицер на име Евгений. Веднъж той и негови сътрудници отишли, както те се изразили, на разходка в Троице-Сергиевата лавра. Те почнали да разпитват един от отците за историята на лаврата, за смисъла на монашеския живот и най-много, несъмнено, за преподобни Сергий. Отецът отговарял в детайли на всичките им въпроси, само че най-много разказвал за св. Сергий, за детството му, за основаването на манастира, за многочислените чудеса на светеца по време на неговия живот и след кончината му. Отецът изключително се стараел да притегли вниманието на гостите с голям брой поразителни случаи на изцеления при мощите на преподобния и след молитва към него. Той привеждал непредвидени и трогателни образци.

Но какъв брой са слепи очите ни и какъв брой са безчувствени сърцата ни! Ние постоянно гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме, не можем и не желаеме да повярваме. Така и те - деликатно и с интерес слушали, задавали въпроси, само че не могли да схванат каква връзка разказаното има с живота през днешния ден....

На излизане от храма, атеистът Евгений се обърнал към мощите и споделил към св. Сергий, щом толкоз доста хора са се изцелили тук и в случай че в действителност съществува, да направи по този начин, че той пък да се разболее за две години. Слeд това Евгений излязъл от храма, прибрал се и не запомнил за случилото се.

Не след дълго като че ли настинал. Бил спокоен и мощен човек и бил сигурен, че ще изкара заболяването на крайник. Само че заболяването се влошила и той скоро примрял. Свестил се на болничното легло почни изцяло имобилен. Жена му била обезпокоена, само че Евгений не се отчайвал, той имал сили да се бори с заболяването, въпреки че единственото, което бил в положение да прави било да чете полулегнал. При него идвали всевъзможни лекари-специалисти и знахари, учели го на специфични дихателни извършения, само че нищо не пособие.

Една пролетна заран Евгений се събудил от слънцето, което прелестно галело лицето му през прозореца. Обзел го прилив на сили и той опитал да направи упражненията си. Тялото му обаче било толкоз сковано, че към този момент и това не можел да направи. Тогава ненадейно го връхлетяла смазваща тъга. Той заплакал, заридал: " Господи, не мога повече. " А жена му го прегърнала и споделила, че счита да отиде на черква. Евгений останал безучастен. Така функциите им се разменили. Евгений се отчаял изцяло, а жена му се изпълнила с религия и последователно се трансформирала. Опитвала се да му вдъхне вяра, а той единствено държал ръката й и си мислел: " Свършено е! ".

Една събота жена му още веднъж отишла в храма. Евгений равнодушно се пресегнал към една от книгите, които жена му оставила. На нея пишело: " Житие на преподобни Сергий, Радонежски Чудотворец ". Изведнъж Евгений си спомнил всичко. В този миг някой го извикал по име. Евгений помислил, че е някой прочут. Тогава още веднъж чул: " Ставай, Евгений, ти си здрав. " До леглото му стоял чужд остарял човек с бяла брада и дълга тъмна дреха, който го подканял да стане. Непознатият го гледал право в очите и от това съществото на Евгений се изпълвало с нова мощ. " Евгений, през днешния ден се навършват две години - споделил старецът - Помниш ли? Вече си здрав. " След това тихо излязъл. Евгений опитал да го последва, само че старецът като че ли бил липсващ, а вратата била заключена извън.

Когато жена му пристигнала, сварила Евгений да плаче като дете, паднал на колене над книгата. Той бил изцяло здрав. Без думи двамата се прегърнали, а от книгата ги гледал обликът на свети Сергий, остарял човек с бяла брада и тъмна дреха. Евгений и жена му имали сили единствено с боязън и наслада да шушукат: " Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас! "

Ето по този начин свети Сергий излекувал един човек от гибелния му атеизъм.
Нека, впрочем, и ние дружно с тях с религия да възкликнем: Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!