1 Неделя на Великия пост Православна. Св. мчци Конон и Йоан Българин.
Житие на св. страдалец Йоан Българин
Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но след някое време той осъзнал своето огромно провинение и почнал да се кае за отричането си от християнската религия.
В това душевно положение, търсейки утешение на своята съвест, той напуснал родното си място, пристигнал в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един нравствен дъртак. Но тъй като съвестта му към момента не му давала покой, той постоянно бил посърнал, скръбен и безмълвен. Самият му тип показвал, че е претърпял някаква огромна акцидент.
Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, пристигнал в Цариград, облякъл се като турчин и в този си тип влезнал в джамията " Св. София ". Там той почнал да се кръсти и да се моли по християнски, което изключително поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили против него и го питали за какво прави по този начин. А той храбро изповядал, че е християнин, по тази причина се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и същински Бог.
Агаряните се пробвали да го отклонят от неговата вероизповед, само че като се убедили, че тя е непоколебима, те незабавно му отсекли главата вън в двора на " Св. София ". Това станало на 5 март 1784 година.
Така блаженият Йоан получил ярък страдалчески венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.
Св. страдалец Конон Исаврийски
Чества се на 5 март
Тропар на страдалец, глас 4
Твоят страдалец, Господи,
при своето страдалчество одобри от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята поддръжка, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната смелост:
с неговите молебствия избави нашите души.
Кондак на свети Конон, глас 3
Чистотою крепко ангел на земли пожив,
отонудуже собеседник ангелом быти сподобился еси,
и родители ко Христову познанию привел еси,
и единаго Бога в Троице исповедав, потърпевш еси до крове мучениче Кононе,
моли его непрекъснато о всех нас.
Живял си в непорочност, като ангел на земята
и по тази причина си се сподобил да бъдеш събеседник на ангелите,
и родителите си в знание на Христа си привел.
Изповядал Единия Бог в Троица, си потърпевш до кръв, мъчениче Кононе,
Него моли непрекъснато за всички нас.
Исаврия - неголяма околност, скрита в планините на античната Мала Азия, граничеща на изток с Ликаония, на север - с част от Фригия, на запад - с Писидия и на юг - с планинската Киликия
В този ден се празнува паметта на светия страдалец Онисий, живял и потърпевш едновременно с страдалец Конон Исаврийски.
Житие и страдалчество на светия страдалец Конон Исаврийски
Светият деятел на езичниците* Павел, по време на едно от своите благовестнически пътешествия**, просветил жителите на град Исаврия*** със светлината на истинната религия в нашия Господ Иисус Христос.
* На свети деятел Павел е даено названието " деятел на езичниците " за неговите велики проповеднически писания, по време на които той е популяризирал Евангелието от вътрешността на Азия до Рим и дори, съгласно преданието, до Испания и Британия. Бел.ред.
** Благовестнически пътешествия на св.ап. Павел. След обръщането си от гонител на християните в себеотрицателен Христов почитател, свети деятел Павел прекарал целия си живот в благовестнически писания. Първото си странствуване с проповядване на Евангелието апостолът почнал от Антиохия, където дружно с Варнава бил свикан от Светия Дух за великото дело на благовестието (Деян. 13, 1-3): като взели със себе си Иоан Марк, апостолите посетили Кипър и пристигнали в Мала Азия, и тук, в Антиохия Писидийска, в Икония и Ликаонските градове Листра и Дервия, мнозина просветили с Христовото обучение, излагайки се на непрестанни гонения от страна на иудеите (Деян. 13, 4-52, гл. 14).
Второто странствуване свети деятел Павел подхванал дружно със Сила след апостолския събор (51 г.) в Иерусалим (Деян. гл. 15): откакто посетил учредените по-рано църкви, деятел Павел с триумф проповядвал в Македония и Гърция, основал популярните църкви във Филипи, Солун, Берия, Атина и Коринт; в Коринт той прекарал към половин година. (Деян. 15, 36-41; гл. 16, 17 и 18).
Третото странствуване апостолът още веднъж почнал от Антиохия: откакто още веднъж посетил устроените от него църкви, той прекарал в Ефес, където проповядвал повече от две години; по-късно още веднъж минал през Македония и Гърция и се върнал в Иерусалим. Тук бил арестуван и след двегодишно изтезаване под стража в Кесария бил изпратен в Рим, където живял две години и гладко проповядвал царството Божие (Деян. гл. 18-22).
Според преданието апостолът, оправдал се пред съда на Кесаря, подхванал четвърто странствуване с проповядване на Евангелието, стигайки до границите на Запада (Евсевий и Климент Римски) и след второто оковаване във вериги в Рим, приключил живота си страдалчески при царуването на Нерон. Бел.ред.
*** Исаврия - неголяма околност, скрита в планините на античната Мала Азия, граничеща на изток с Ликаония, на север - с част от Фригия, на запад - с Писидия и на юг - с планинската Киликия. Бел.ред.
По това време в селището Витания, намиращо се на 18 стадия от град Исаврия, живеел един човек на име Нестор с жена си Нада. Родил им се наследник Конон.
* Стадий - антична мярка за дължина, към 80 или малко повече сажена. Бел.ред.
Когато момчето пораснало, родителите намислили да го оженят и го сгодили за красивата девственица Анна. Но преди този момент на Конон във тип на ярък мъж се явил свети архистратиг Михаил. След като поучил Конон в истинната религия, архистратигът го завел на реката, кръстил го в името на Пресвета Троица, причастил го с Божествените Тайни, а по-късно го осенил с кръстното предсказание и станал незабележим. Оттогава момчето се изпълнило със Светия Дух, а архистратиг Михаил постоянно невидимо обитавал с него.
В деня на сватбата женихът и невестата при общо забавление били отведени в брачния чертог. Тук Конон покрил с един съд запалената свещ и попитал девицата:
- Кое е по-добро, тъмнината или светлината?
Девицата дала отговор:
- Светлината, несъмнено, е по-добра от тъмнината.
Тогава Конон отворил своите изпълнени с Божествена берекет уста и почнал да убеждава невестата да резервира своето девство и непорочност на живота и да повярва в Христа, Истинния Бог.
- И това е - казвал той - непомръкващата светлина, а плътският живот и езическата нечестива религия е мрачевина.
Девицата имала положително сърце, семената на словото Божие паднали на добра почва и невестата скоро се съгласила със своя младоженец във всичко. Тя повярвала в Христа и дала обет вечно да резервира своето девство. Така тази свята двойка живяла в девствена непорочност, като брат и сестра, или, по-точно казано, като два ангела Божии, сходно на серафимите, горейки от обич към Бога и угаждайки на Него Единия. След не доста време на блажения Конон се удало да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се извърнат към Христа. Конон кръстил своите татко, майка и булка и всички те, наставлявани и поучавани от него, угаждали на Бога. Бащата на Конон, блаженият Нестор, се удостоил и с страдалчески венец, бивайки убит от идолопоклонниците за изобличаване на техните заблуждения. След не доста време и майката на светеца, блажената Нада, отишла с мир при Господа, а след нея и светата дева Анна, обручницата на Конон, се преселила в нетленния чертог на небесния младоженец Христа. Всички тях Конон с чест погребал на едно място.
Останал самичък, Конон продължавал да живее за Бога, упражнявайки се в Богомислие, умъртвявайки тялото си с пост, писания и всенощни молебствия. За своите подвизи той се удостоил с благодатта на Светия Дух, която, като някакво богатство дълго се таяла в него и се разкрила едвам в дните на старостта му. Това станало по този начин.
В тази страна, на пустинно място, в непроходимите планини имало пещера, страшна и тъмна. В пещерата имало идолско капище, където стоял колосален каменен кумир на нечестивия господ Аполон*, който изключително почитали в исаврийската страна. Исавряните имали бит всяка година да се събират там в деня на Аполон за жертвоприношение и за честване на богомерзкия празник.
* Аполон - господ на античните гърци и римляни; бил уважаван като господ на светлината, а също и на умственото просвещение, поезията и музиката, господ прорицател, врач на заболявания и страж на гражданския ред. Бел.ред.
Когато пристигнал денят на този празник и всички поданици на града се приготвили да отидат в капището, намиращо се в пещерата, Конон, подтикнат от Божия Дух, пристигнал в града. Като видял голям брой въоръжен народ, на коне и пешком, като приготвили се за стълкновение, той с висок глас извикал към тях:
- Мъже исаврийски, почакайте малко, желая да ви кажа нещо. Защо сте въоръжени? Нима вражески войски са нападнали страната ви и ви приканват за борба?
Народът дал отговор на Конон:
- Не, само че отиваме да принесем жертва на господ Аполон и да почетем празника му.
Конон още веднъж ги попитал:
- Искам да узная от вас кой е този Аполон и каква е неговата власт?
Хората дали отговор:
- Той е наш промислител, подарява ни всички блага; той е укрепявал и нашите татковци, от които и ние сме възприели обичая да го честваме.
Тогава светецът, надсмивайки им се, им задал подобен въпрос:
- Чули ли сте в миналото глас или някакво слово от своя господ?
Те дали отговор:
- Не! Но нашите татковци са ни заповядали да имаме вяра в него.
На това Конон им дал отговор:
- Вашите татковци, като безсловесни животни, сами са се намирали в хубост, не познавайки Истинния Бог; тъй като, в случай че те Го познаваха, не биха отдавали респект на един ням, глух и непристоен кумир. Дайте ми власт над вашите богове и аз ще ви покажа кого почитате и кой е вашият господ. Ако го намажа с багра, той ще може ли да се измие? Ако го разбия с стоманен чук, ще може ли още веднъж да стане цялостен? Ако му дам да яде, ще протегне ли ръка, с цел да вземе храната и да стартира да яде?! Докога ще безумствате? Послушайте ме, тъй като и аз съм от вашия град, само че съм непознат на вашите дела; оставете идолопоклонството и аз ще ви науча по какъв начин би трябвало да почитате Истинния Бог и да се покланяте на Седящия във висините. Той е Бог незабележим, само че всевиждащ, Творец на небето и земята, и морето, и на всичко, което е в тях, Цар як и всесилен, спасяващ Своите раби и разрушителен Своите врагове, тези, които се покланят на идоли и принасят жертва на бесовете. Този Бог не желае кървави жертвоприношения, само че желае идващите при Него да Го познават без завист и коварство и да имат вяра, че Той е Истинният Бог, Отец на Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, неразделящ се от Отца, Който посредством Него е сътворил вековете; с Тях царства и безконечният Свети Дух, изхождащ от Отца. Тези три лица всъщност са Един Бог, горящ с огън ненавиждащите Го идолослужители, само че обичащ обичащите Го; Неговото състрадание няма лимит, тъй като Той е милосърден към всички, възлагащи вярата си на Него и с религия призоваващи името Му.
Народът се развълнувал от думите на светеца и измежду него се вдигнал огромен звук: едни се нахвърлили върху светеца да го убият, други ги удържали и не им давали да вдигнат ръце върху него, тъй като желали да чуят още нещо от него. Когато националното неспокойствие поутихнало, някои от народа попитали светеца:
- С какво можеш да ни убедиш, че има Бог, по-велик от нашия господ Аполон, който ние почитаме повече от всички други богове; покажи ни някакво предсказание от твоя Бог, с цел да повярваме и ние в Него.
Конон, като чул, че желаят предсказание, упълномощил своето очакване на Бога и споделил на народа:
- Ето, доста от вас са на коне и значително хора са пристигнали пешком, млади и мощни юноши. Да тръгнем всички към пещерата на Аполон, на мястото на вашето заседание, вие напред, а аз, като дъртак, ще ви последвам, и ще си дадем един на различен дума, че който от нас стигне по-рано, неговият Бог е популярен и истинен, и на Него прилича да се има вяра. Ако едни от вас на коне, а други, мощни и млади, пешком ме изпреварите, мене, остарелия и слабия по тяло, и стигнете до Аполоновото капище преди мен, то вашият господ е истинен Бог. А в случай че аз, старецът, пешком стигна там по-бързо от вас, то моят Бог е по-велик от вашия господ и вие би трябвало да повярвате в Него.
Всички одобрили думите му и се съгласили на препоръчаното от него изискване, говорейки между тях:
- Този дъртак за четири дни не може да пристигна до тук: пътят е дълъг и неуместен, защото минава през високи планини и дълбоки долини, покрити с гъст буренак.
След това всички побързали към пещерата - едни надявайки се на своите коне, други - на своите нозе, а Конон тръгнал след тях, придвижвайки се с труд. По пътя той горещо се помолил на Бога и незабавно пред него застанал свети архистратиг Михаил, взел го и за един момент го пренесъл на мястото, към което всички се били устремили. А хората, бързащи на коне и пешком, архангелът с невидима мощ довел до разстройване и те блуждаели по планини и глъбини и хората и конете падали от планинските височини и се пребивали, и през целия ден и цяла нощ не могли да се доберат до Аполоновата пещера и дори не били уверени по този път ли вървят. На сутринта ненадейно за тях отсреща им излязъл свети Конон. Като го видял, народът изпаднал в огромно учудване. Светецът, усмихвайки се, попитал:
- Защо не можахте да дойдете по-бързо? Аз дълго ви чаках и взех решение да потегли отсреща ви.
Хората, мощно измъчени, разказали на светеца всичко, което се случило с тях, и го умолявали да им покаже пътя към Аполоновото капище. Тогава свети Конон тръгнал пред тях и откакто ги довел до пещерата, им споделил:
- Ето, аз изпълних своето изискване и пристигнах тук преди вас. Сега вие би трябвало да признаете, че моят Бог е популярен и да повярвате в Него, а вашия господ предайте в моите ръце и аз ще му въздам за това, че до момента ви е прелъстявал.
Но те крещели на светеца:
- Не, не хвърляй виновността върху нашия господ и не му отмъщавай: ние сами сме отговорни, че се забавихме да дойдем: загубихме се по пътя и по тази причина не можахме да осъществим изискването.
Такъв отговор мощно разгневил светеца и той им споделил:
- Ако вие и в този момент не повярвате в моя Бог и продължавате да вярвате на своя кумир, то ще извършите ли това, което той самичък ви възвести?
Всички те дали отговор:
- Ако ние в действителност чуем гласа на нашия господ, то неотложно ще осъществим словото му, тъй като без подозрение имаме вяра в него.
И още веднъж сключили спогодба със светеца и дали дума, по-твърда от първата, че ще повярват на всичко, което им каже техният господ. Тогава светецът, застанал пред пещерата, където се намирало капището на Аполон, с висок глас извикал към идола:
- Идоле! На тебе приказвам: по този начин заповядва моят Господ Иисус Христос, излез от капището и ела тук при мен.
И в този момент бездушният истукан се заклатил като жив, паднал от мястото си и търкаляйки се по земята, стигнал до светеца, и като станал от земята, се изправил пред него. Цялото голям брой народ изпаднало в мощен смут и с крясъци се втурнало да бяга. Конон им махал с ръка, уговарял ги да не се боят и едвам съумял да ги спре. Като ги успокоил, той още веднъж се обърнал към идола и всички почнали деликатно да гледат какво още ще се случи. А светецът попитал идола:
- Кажи ни, бездушни истукане, кой е Истинният Бог, ти ли, или проповядваният от мен мой Господ Иисус Христос?
В този момент каменният кумир с боязън издигнал ръцете си към небето и гръмко, с човешки глас произнесъл:
- Един е Истинният Бог, проповядваният от тебе Христос.
Като споделил това, идолът паднал и се счупил. Като видял това знамение, целият народ възкликнал:
- Един е Истинният Бог, Богът на Конон: Той победи.
И доста хора повярвали в Христа и като разрушили идолите, приели свето Кръщение. А други, яростни, останали в предходното обезверение и мощно скърбели за гибелта на Аполоновия кумир. Но след това, виждайки многото разнообразни чудеса, осъществявани от свети Конон, повярвали в Христа и останалите езичници на тази земя.
В същата Исаврийска страна, в друга пещера, намираща се също на пустинно място, обитавал заплашителен бяс. Той, като боец или бандит, нападал минаващите хора и животни и ги умъртвявал. Исавряните му принасяли голям брой жертви, умолявайки го да не им предизвиква щета и да не ги умъртвява, само че молбите не им донасяли никаква изгода, а служели за още по-голяма погибел. Тогава се събрали доста хора, вярващи и езичници, и всички те тръгнали към Конон и старателно го молели да прогони беса от тяхната страна. Вярващите го молели, без ни минимум да се съмняват в Христовата мощ, съдействаща на Конон; а езичниците подло го изкушавали, тъй като мислели, че той не може да изгони свирепия бяс, а в противен случай, бесът ще го умъртви. Благоволявайки към молбите на исавряните, Конон се отправил нататък, придружаван от голям брой народ. Той се доближил до самата пещера, където обитавал бесът, а народът с боязън стоял надалече. Обръщайки се с лице към пещерата, светият в името Христово заповядал на нечистия дух да излезе от нея, пред погледа на целия народ. Бесът от вътрешната страна извикал към светия, молейки го да му позволи да излезе невидимо, с цел да не виждат хората мерзкия облик. Но той заплашително му заповядал да се яви пред всички. Тогава бесът пред очите на целия народ излязъл от пещерата във тип на страшна, тресяща се жена. Светецът, забранявайки на беса да предизвиква щета на който и да е, го отпратил в геената*.
* Геена е гръцкият превод на еврейската дума, означаваща: котловина на Енома или " синове на Енома " ; под тази котловина се схваща дълбока, тясна дупка, където иудеите в миналото принасяли децата си в жертва на Молох (4 Цар. 10, 24); Иерем. 7, 11). В по-късно време тя служела за място за изхвърляне на всевъзможен тип нечистотии, за унищожаването на които непрекъснато се поддържал огън: по тази причина долината на Еном станала знак на място на безконечните страдания. Именно в този смисъл, на пъкъл, думата геена се използва в Новия Завет (Мат. 5, 24-40; 10, 28; 18, 9; 23, 15; Лук. 9, 43, 45; Лук. 12, 5; Иак. 3, 6). Бел.ред.
В момент бесът станал незабележим, а целият народ възкликнал:
- Велик е Богът на Конон!
Множество езичници повярвали в Христа. А свети Конон, откакто добре поучил народа във вярата в Истинния Бог, се върнал в града. Народът го придружавал с радостно пение; светецът самичък започвал пението, а народът пригласял, прославяйки Христа, Истинния Бог. Като се върнал, свети Конон се поселил в своето село, в дома на татко си, вършейки чудеса, изцелявайки от всевъзможни заболявания идващите при него с религия и изгонвайки бесове, над които му била дадена власт от Бога.
Един от най-знатните поданици на Исаврия бил ограбен от крадци, които отнесли със себе си доста злато. Мнозина били оклеветени за тази кражба и предадени на мъчения: почтените държали в окови и в тюрма, само че златото не се намирало. Тогава при свети Конон пристигнал този, чието злато било откраднато, и роднините на почтено оклеветените и измъчвани в тюрма, и падайки пред нозете на светеца, го умолявали да се помоли Бог да помогне да се откри откраднатото злато. Светецът, съжалявайки за оклеветените и почтено страдащи, се съгласил да извърши молбата на жителите. Той се отправил към града. Тук, застанал на площада, той вдигнал ръцете си към небето и старателно се молел на Бога до тогава, до момента в който Бог не му разкрил къде е прикрито откраднатото злато. Свети Конон взел мнозина от народа и тръгнал с тях отвън града и преминавайки много дълго разстояние в пустинята, се доближил до един камък. Под камъка се оказало скритото от крадците злато; свети Конон заповядал на пристигналите с него да вземат златото и да го отнесат в града. Целият исаврийски народ мощно се удивлявал и прославял Бога. Когато този, чието злато било откраднато, изискал да узнае кои са били крадците и попитал за това свети Конон, светецът му дал отговор:
- Вземи си златото и бъди удовлетворен с това, че то ти е върнато без загуба, а измъчващите се в пандиза освободи.
Той по този начин и постъпил. Вестта за това знамение се разнесла из цялата страна, мнозина се обърнали към Бога и от ден дневно Христовата Църква растяла и се умножавала.
След известно време свети Конон, пребивавайки в своя дом в мълчание, видял голям брой бесове, опълчили се против него. Всички бесове, живели на острова и изгонени от хората и от идолските капища, се въоръжили срещу светеца. Като видял бесовете, светецът ги вързал в името Иисусово, тъй че те не можели да помръднат. Тогава бесовете почнали да молят Конон да не ги отпраща в бездната, само че да им заповяда да създадат това, което му е угодно. Светецът, като им забранил да предизвикват щета на хората, ги изпратил на разнообразни работи: на едни споделил да прекопават градината и да изкореняват плевелите, тръните, копривата, на други да орат нивите и да ги засяват, на трети да пазят плодовете, на четвърти да пасат стадата и да ги пазят от зверовете, на пети да цепят дърва и да носят вода и да правят всякаква домашна работа. Бесовете служели на блажения Конон като плебеи и пленници до тогава, до момента в който му било угодно, изпълнявайки с старание всяко предоставено им дело, тъй като, свързани от непобедимата Божия мощ, те били покорни на Божия ласкател.
Една нощ се случило домът на светеца да бъде атакуван от разбойници, които се надявали да намерят богата плячка, защото той бил прочут по цялата страна.
Като вързали светеца, разбойниците желали посредством изтезания да го принуждават да им уточни мястото, където е прикрито златото. Те към този момент почнали да го изтезават, когато внезапно, по Божия заповед, се явили служещите на светеца бесове, хванали разбойниците и безмилостно ги били; по-късно запалили огън и почнали да обгарят телата им, а светеца освободили от веригите. Светецът, като се смилил над разбойниците, запретил на бесовете и те престанали да изтезават разбойниците, които били едвам живи. По молитвите па светеца те пристигнали на себе си и блаженият ги отпуснал с мир, като им дал заповед да оставят злодействието си. Бесовете освен освободили свети Конон от разбойниците, само че по Божия воля дори начели достойнството на името му. Защото, в случай че някой от невярващите исавряни дръзвал да ругатни Конон, такива тутакси били нападани и бити от бесовете, и по този начин името на Конон станало за всички предмет па респект и боязън.
Една нощ се случило домът на светеца да бъде атакуван от разбойници, които се надявали да намерят богата плячка, защото той бил прочут по цялата страна.
Като вързали светеца, разбойниците желали посредством изтезания да го принуждават да им уточни мястото, където е прикрито златото. Те към този момент почнали да го изтезават, когато внезапно, по Божия заповед, се явили служещите на светеца бесове, хванали разбойниците и безмилостно ги били; по-късно запалили огън и почнали да обгарят телата им, а светеца освободили от веригите. Светецът, като се смилил над разбойниците, запретил на бесовете и те престанали да изтезават разбойниците, които били едвам живи. По молитвите на светеца те пристигнали на себе си и блаженият ги отпуснал с мир, като им дал заповед да оставят злодействието си. Бесовете освен освободили свети Конон от разбойниците, само че по Божия воля дори пазели достойнството на името му. Защото, в случай че някой от невярващите исавряни дръзвал да ругатни Конон, такива тутакси били нападани и бити от бесовете, и по този начин името на Конон станало за всички предмет на респект и боязън. Веднъж двама идолопоклонници си спомнили за Конон и почнали да го ругаят с хулни думи. Бесовете тутакси ги нападнали, били ги и ги влачили по пътя за косите и хвърлили хулителите в нозете на светеца. След това всички невярващи имали подобен мощен боязън пред Конон, че дори не дръзвали да си помислят нещо неприятно за него. Веднъж някакъв човек се вмъкнал в градината на Конон с желание да открадне ябълки. Но невидимите стражи го хванали, набили го и дружно с магарето и чувала му, запълнен с плодове, го довели при светеца. Светецът му дал напътствие и като му заповядал повече да не краде, го пуснал с мир.
Една бедна вдовица по време на беритба пристигнала на полето, ходела след жътварите и събирала останалите след тях класове. В ръцете си държала единствения си невръстен наследник. Изведнъж от гората изскочил един вълк, измъкнал детето от ръцете на майката и го отнесъл в пустинята. Народът се втурнал да го гони, само че не съумял да го настигне и да освободи детето от устата на вълка. Опечалената жена пристигнала при светия, плакала и паднала в нозете му, му разкрила тъгата си. Той незабавно дал заповед на своите невидими прислужници и те в същия момент хванали вълка, държащ детето в зъбите си, и сложили детето пред светеца. Той върнал на майката сина й жив и незасегнат, а на вълка заповядал да си отиде, откъдето е пристигнал.
Но не всички бесове били свързани от думата на светеца; и ето, някои от тях почнали да изпращат на жителите на тази страна разнообразни заболявания, и най-много шарка. Светецът, като схванал бесовските козни, се помолил на Бога и тутакси получил власт и над тези бесове. Той ги събрал всички и им запретил, едни прогонил в пустинята, други отпратил в бездната, а трети вързал и затворил в тридесет залети с олово глинени гърнета и като ги запечатал с кръстното предсказание, ги заровил в земята под къщата си.
По това време се надигнало гонение против християните, а в Исаврия с царски декрет служел един воевода, на име Магдон. Воеводата на първо време измъчил до гибел свети Онисий в селището Усорово. След това бил заловен и свети Конон. Подложили го на доста и жестоки мъчения, принуждавайки го да принесе жертва на идолите.
Исавряните, като чули, че воеводата е предал на страдания свети Конон, се събрали с оръжие и се отправили към селището Усорово, с цел да умъртвят воеводата. Като разбрал за желанието им, воеводата дружно със прислужниците си се качил на конете и избягал от рамките на тази страна. Исавряните го гонели, само че не могли да го настигнат.
Като намерили свети страдалец Конон вързан, затрупан с рани по тялото и оцапан с кръв, те го развързали и плакали за него. Избърсвайки кръвта му, те мажели с нея телата си, искайки да получат освещение от кръвта на светеца, и с трогване целували язвите, получени от него за Христа. Светият страдалец мощно скърбял и страдал в душата си, че не са му дали да пострада до дъно, тъй като той желаел да почине в страдания за своя Христос.
След това вярващите отвели светеца в дома на татко му, в село Витания, и положили всички грижи, с цел да излекуват раните му.
Две години след страданията свети Конон се преставил в Бога. Жителите на цялата Исаврийска страна се събрали и плакали за светеца. Погребали го при блажените му родители и неговата свята булка, до края на живота си запазила своето непорочно девство.
След погребението на свети Конон исавряните замислили да преустроят дома на мъченика в черква. Когато почнали да копаят земята за основите, намерили тридесет глинени съда, в които свети Конон бил затворил бесовете. Като не знаели какво има в тези съдове, само че предполагали, че в тях е прикрито злато или сребро, намерилите ги се зарадвали и счупили един съд.
На часа от него излезли бесовете във тип на гъст и зловонен пушек и като помрачили въздуха, провокирали заплашителен ураган. Всички хора се ужасили - някои паднали от боязън, а други избягали. Бесовете летели из въздуха и вдигайки мощен звук, се викали един различен по име. Всички в това населено място изпаднали в подобен мощен смут, че след залез слънце никой не се осмелявал да излиза от вкъщи си, тъй като нощем се явявали доста бесовски страшилища и плашели хората и животните, което краткотрайно било позволено от Бога за наказване на сребролюбивите хора, очакващи да намерят богатство в съдовете.
По молитвите на свети Конон бесовските привидения били прогонени. Останалите двадесет и девет съда, в които били затворени бесовете, били зарити под църквата на свети Конон. По неговите свети молебствия постоянно да пребъдем и ние невредими от бесовете, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица във безконечни епохи. Амин.
Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но след някое време той осъзнал своето огромно провинение и почнал да се кае за отричането си от християнската религия.
В това душевно положение, търсейки утешение на своята съвест, той напуснал родното си място, пристигнал в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един нравствен дъртак. Но тъй като съвестта му към момента не му давала покой, той постоянно бил посърнал, скръбен и безмълвен. Самият му тип показвал, че е претърпял някаква огромна акцидент.
Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, пристигнал в Цариград, облякъл се като турчин и в този си тип влезнал в джамията " Св. София ". Там той почнал да се кръсти и да се моли по християнски, което изключително поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили против него и го питали за какво прави по този начин. А той храбро изповядал, че е християнин, по тази причина се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и същински Бог.
Агаряните се пробвали да го отклонят от неговата вероизповед, само че като се убедили, че тя е непоколебима, те незабавно му отсекли главата вън в двора на " Св. София ". Това станало на 5 март 1784 година.
Така блаженият Йоан получил ярък страдалчески венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.
Св. страдалец Конон Исаврийски
Чества се на 5 март
Тропар на страдалец, глас 4
Твоят страдалец, Господи,
при своето страдалчество одобри от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята поддръжка, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната смелост:
с неговите молебствия избави нашите души.
Кондак на свети Конон, глас 3
Чистотою крепко ангел на земли пожив,
отонудуже собеседник ангелом быти сподобился еси,
и родители ко Христову познанию привел еси,
и единаго Бога в Троице исповедав, потърпевш еси до крове мучениче Кононе,
моли его непрекъснато о всех нас.
Живял си в непорочност, като ангел на земята
и по тази причина си се сподобил да бъдеш събеседник на ангелите,
и родителите си в знание на Христа си привел.
Изповядал Единия Бог в Троица, си потърпевш до кръв, мъчениче Кононе,
Него моли непрекъснато за всички нас.
Исаврия - неголяма околност, скрита в планините на античната Мала Азия, граничеща на изток с Ликаония, на север - с част от Фригия, на запад - с Писидия и на юг - с планинската Киликия
В този ден се празнува паметта на светия страдалец Онисий, живял и потърпевш едновременно с страдалец Конон Исаврийски.
Житие и страдалчество на светия страдалец Конон Исаврийски
Светият деятел на езичниците* Павел, по време на едно от своите благовестнически пътешествия**, просветил жителите на град Исаврия*** със светлината на истинната религия в нашия Господ Иисус Христос.
* На свети деятел Павел е даено названието " деятел на езичниците " за неговите велики проповеднически писания, по време на които той е популяризирал Евангелието от вътрешността на Азия до Рим и дори, съгласно преданието, до Испания и Британия. Бел.ред.
** Благовестнически пътешествия на св.ап. Павел. След обръщането си от гонител на християните в себеотрицателен Христов почитател, свети деятел Павел прекарал целия си живот в благовестнически писания. Първото си странствуване с проповядване на Евангелието апостолът почнал от Антиохия, където дружно с Варнава бил свикан от Светия Дух за великото дело на благовестието (Деян. 13, 1-3): като взели със себе си Иоан Марк, апостолите посетили Кипър и пристигнали в Мала Азия, и тук, в Антиохия Писидийска, в Икония и Ликаонските градове Листра и Дервия, мнозина просветили с Христовото обучение, излагайки се на непрестанни гонения от страна на иудеите (Деян. 13, 4-52, гл. 14).
Второто странствуване свети деятел Павел подхванал дружно със Сила след апостолския събор (51 г.) в Иерусалим (Деян. гл. 15): откакто посетил учредените по-рано църкви, деятел Павел с триумф проповядвал в Македония и Гърция, основал популярните църкви във Филипи, Солун, Берия, Атина и Коринт; в Коринт той прекарал към половин година. (Деян. 15, 36-41; гл. 16, 17 и 18).
Третото странствуване апостолът още веднъж почнал от Антиохия: откакто още веднъж посетил устроените от него църкви, той прекарал в Ефес, където проповядвал повече от две години; по-късно още веднъж минал през Македония и Гърция и се върнал в Иерусалим. Тук бил арестуван и след двегодишно изтезаване под стража в Кесария бил изпратен в Рим, където живял две години и гладко проповядвал царството Божие (Деян. гл. 18-22).
Според преданието апостолът, оправдал се пред съда на Кесаря, подхванал четвърто странствуване с проповядване на Евангелието, стигайки до границите на Запада (Евсевий и Климент Римски) и след второто оковаване във вериги в Рим, приключил живота си страдалчески при царуването на Нерон. Бел.ред.
*** Исаврия - неголяма околност, скрита в планините на античната Мала Азия, граничеща на изток с Ликаония, на север - с част от Фригия, на запад - с Писидия и на юг - с планинската Киликия. Бел.ред.
По това време в селището Витания, намиращо се на 18 стадия от град Исаврия, живеел един човек на име Нестор с жена си Нада. Родил им се наследник Конон.
* Стадий - антична мярка за дължина, към 80 или малко повече сажена. Бел.ред.
Когато момчето пораснало, родителите намислили да го оженят и го сгодили за красивата девственица Анна. Но преди този момент на Конон във тип на ярък мъж се явил свети архистратиг Михаил. След като поучил Конон в истинната религия, архистратигът го завел на реката, кръстил го в името на Пресвета Троица, причастил го с Божествените Тайни, а по-късно го осенил с кръстното предсказание и станал незабележим. Оттогава момчето се изпълнило със Светия Дух, а архистратиг Михаил постоянно невидимо обитавал с него.
В деня на сватбата женихът и невестата при общо забавление били отведени в брачния чертог. Тук Конон покрил с един съд запалената свещ и попитал девицата:
- Кое е по-добро, тъмнината или светлината?
Девицата дала отговор:
- Светлината, несъмнено, е по-добра от тъмнината.
Тогава Конон отворил своите изпълнени с Божествена берекет уста и почнал да убеждава невестата да резервира своето девство и непорочност на живота и да повярва в Христа, Истинния Бог.
- И това е - казвал той - непомръкващата светлина, а плътският живот и езическата нечестива религия е мрачевина.
Девицата имала положително сърце, семената на словото Божие паднали на добра почва и невестата скоро се съгласила със своя младоженец във всичко. Тя повярвала в Христа и дала обет вечно да резервира своето девство. Така тази свята двойка живяла в девствена непорочност, като брат и сестра, или, по-точно казано, като два ангела Божии, сходно на серафимите, горейки от обич към Бога и угаждайки на Него Единия. След не доста време на блажения Конон се удало да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се извърнат към Христа. Конон кръстил своите татко, майка и булка и всички те, наставлявани и поучавани от него, угаждали на Бога. Бащата на Конон, блаженият Нестор, се удостоил и с страдалчески венец, бивайки убит от идолопоклонниците за изобличаване на техните заблуждения. След не доста време и майката на светеца, блажената Нада, отишла с мир при Господа, а след нея и светата дева Анна, обручницата на Конон, се преселила в нетленния чертог на небесния младоженец Христа. Всички тях Конон с чест погребал на едно място.
Останал самичък, Конон продължавал да живее за Бога, упражнявайки се в Богомислие, умъртвявайки тялото си с пост, писания и всенощни молебствия. За своите подвизи той се удостоил с благодатта на Светия Дух, която, като някакво богатство дълго се таяла в него и се разкрила едвам в дните на старостта му. Това станало по този начин.
В тази страна, на пустинно място, в непроходимите планини имало пещера, страшна и тъмна. В пещерата имало идолско капище, където стоял колосален каменен кумир на нечестивия господ Аполон*, който изключително почитали в исаврийската страна. Исавряните имали бит всяка година да се събират там в деня на Аполон за жертвоприношение и за честване на богомерзкия празник.
* Аполон - господ на античните гърци и римляни; бил уважаван като господ на светлината, а също и на умственото просвещение, поезията и музиката, господ прорицател, врач на заболявания и страж на гражданския ред. Бел.ред.
Когато пристигнал денят на този празник и всички поданици на града се приготвили да отидат в капището, намиращо се в пещерата, Конон, подтикнат от Божия Дух, пристигнал в града. Като видял голям брой въоръжен народ, на коне и пешком, като приготвили се за стълкновение, той с висок глас извикал към тях:
- Мъже исаврийски, почакайте малко, желая да ви кажа нещо. Защо сте въоръжени? Нима вражески войски са нападнали страната ви и ви приканват за борба?
Народът дал отговор на Конон:
- Не, само че отиваме да принесем жертва на господ Аполон и да почетем празника му.
Конон още веднъж ги попитал:
- Искам да узная от вас кой е този Аполон и каква е неговата власт?
Хората дали отговор:
- Той е наш промислител, подарява ни всички блага; той е укрепявал и нашите татковци, от които и ние сме възприели обичая да го честваме.
Тогава светецът, надсмивайки им се, им задал подобен въпрос:
- Чули ли сте в миналото глас или някакво слово от своя господ?
Те дали отговор:
- Не! Но нашите татковци са ни заповядали да имаме вяра в него.
На това Конон им дал отговор:
- Вашите татковци, като безсловесни животни, сами са се намирали в хубост, не познавайки Истинния Бог; тъй като, в случай че те Го познаваха, не биха отдавали респект на един ням, глух и непристоен кумир. Дайте ми власт над вашите богове и аз ще ви покажа кого почитате и кой е вашият господ. Ако го намажа с багра, той ще може ли да се измие? Ако го разбия с стоманен чук, ще може ли още веднъж да стане цялостен? Ако му дам да яде, ще протегне ли ръка, с цел да вземе храната и да стартира да яде?! Докога ще безумствате? Послушайте ме, тъй като и аз съм от вашия град, само че съм непознат на вашите дела; оставете идолопоклонството и аз ще ви науча по какъв начин би трябвало да почитате Истинния Бог и да се покланяте на Седящия във висините. Той е Бог незабележим, само че всевиждащ, Творец на небето и земята, и морето, и на всичко, което е в тях, Цар як и всесилен, спасяващ Своите раби и разрушителен Своите врагове, тези, които се покланят на идоли и принасят жертва на бесовете. Този Бог не желае кървави жертвоприношения, само че желае идващите при Него да Го познават без завист и коварство и да имат вяра, че Той е Истинният Бог, Отец на Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, неразделящ се от Отца, Който посредством Него е сътворил вековете; с Тях царства и безконечният Свети Дух, изхождащ от Отца. Тези три лица всъщност са Един Бог, горящ с огън ненавиждащите Го идолослужители, само че обичащ обичащите Го; Неговото състрадание няма лимит, тъй като Той е милосърден към всички, възлагащи вярата си на Него и с религия призоваващи името Му.
Народът се развълнувал от думите на светеца и измежду него се вдигнал огромен звук: едни се нахвърлили върху светеца да го убият, други ги удържали и не им давали да вдигнат ръце върху него, тъй като желали да чуят още нещо от него. Когато националното неспокойствие поутихнало, някои от народа попитали светеца:
- С какво можеш да ни убедиш, че има Бог, по-велик от нашия господ Аполон, който ние почитаме повече от всички други богове; покажи ни някакво предсказание от твоя Бог, с цел да повярваме и ние в Него.
Конон, като чул, че желаят предсказание, упълномощил своето очакване на Бога и споделил на народа:
- Ето, доста от вас са на коне и значително хора са пристигнали пешком, млади и мощни юноши. Да тръгнем всички към пещерата на Аполон, на мястото на вашето заседание, вие напред, а аз, като дъртак, ще ви последвам, и ще си дадем един на различен дума, че който от нас стигне по-рано, неговият Бог е популярен и истинен, и на Него прилича да се има вяра. Ако едни от вас на коне, а други, мощни и млади, пешком ме изпреварите, мене, остарелия и слабия по тяло, и стигнете до Аполоновото капище преди мен, то вашият господ е истинен Бог. А в случай че аз, старецът, пешком стигна там по-бързо от вас, то моят Бог е по-велик от вашия господ и вие би трябвало да повярвате в Него.
Всички одобрили думите му и се съгласили на препоръчаното от него изискване, говорейки между тях:
- Този дъртак за четири дни не може да пристигна до тук: пътят е дълъг и неуместен, защото минава през високи планини и дълбоки долини, покрити с гъст буренак.
След това всички побързали към пещерата - едни надявайки се на своите коне, други - на своите нозе, а Конон тръгнал след тях, придвижвайки се с труд. По пътя той горещо се помолил на Бога и незабавно пред него застанал свети архистратиг Михаил, взел го и за един момент го пренесъл на мястото, към което всички се били устремили. А хората, бързащи на коне и пешком, архангелът с невидима мощ довел до разстройване и те блуждаели по планини и глъбини и хората и конете падали от планинските височини и се пребивали, и през целия ден и цяла нощ не могли да се доберат до Аполоновата пещера и дори не били уверени по този път ли вървят. На сутринта ненадейно за тях отсреща им излязъл свети Конон. Като го видял, народът изпаднал в огромно учудване. Светецът, усмихвайки се, попитал:
- Защо не можахте да дойдете по-бързо? Аз дълго ви чаках и взех решение да потегли отсреща ви.
Хората, мощно измъчени, разказали на светеца всичко, което се случило с тях, и го умолявали да им покаже пътя към Аполоновото капище. Тогава свети Конон тръгнал пред тях и откакто ги довел до пещерата, им споделил:
- Ето, аз изпълних своето изискване и пристигнах тук преди вас. Сега вие би трябвало да признаете, че моят Бог е популярен и да повярвате в Него, а вашия господ предайте в моите ръце и аз ще му въздам за това, че до момента ви е прелъстявал.
Но те крещели на светеца:
- Не, не хвърляй виновността върху нашия господ и не му отмъщавай: ние сами сме отговорни, че се забавихме да дойдем: загубихме се по пътя и по тази причина не можахме да осъществим изискването.
Такъв отговор мощно разгневил светеца и той им споделил:
- Ако вие и в този момент не повярвате в моя Бог и продължавате да вярвате на своя кумир, то ще извършите ли това, което той самичък ви възвести?
Всички те дали отговор:
- Ако ние в действителност чуем гласа на нашия господ, то неотложно ще осъществим словото му, тъй като без подозрение имаме вяра в него.
И още веднъж сключили спогодба със светеца и дали дума, по-твърда от първата, че ще повярват на всичко, което им каже техният господ. Тогава светецът, застанал пред пещерата, където се намирало капището на Аполон, с висок глас извикал към идола:
- Идоле! На тебе приказвам: по този начин заповядва моят Господ Иисус Христос, излез от капището и ела тук при мен.
И в този момент бездушният истукан се заклатил като жив, паднал от мястото си и търкаляйки се по земята, стигнал до светеца, и като станал от земята, се изправил пред него. Цялото голям брой народ изпаднало в мощен смут и с крясъци се втурнало да бяга. Конон им махал с ръка, уговарял ги да не се боят и едвам съумял да ги спре. Като ги успокоил, той още веднъж се обърнал към идола и всички почнали деликатно да гледат какво още ще се случи. А светецът попитал идола:
- Кажи ни, бездушни истукане, кой е Истинният Бог, ти ли, или проповядваният от мен мой Господ Иисус Христос?
В този момент каменният кумир с боязън издигнал ръцете си към небето и гръмко, с човешки глас произнесъл:
- Един е Истинният Бог, проповядваният от тебе Христос.
Като споделил това, идолът паднал и се счупил. Като видял това знамение, целият народ възкликнал:
- Един е Истинният Бог, Богът на Конон: Той победи.
И доста хора повярвали в Христа и като разрушили идолите, приели свето Кръщение. А други, яростни, останали в предходното обезверение и мощно скърбели за гибелта на Аполоновия кумир. Но след това, виждайки многото разнообразни чудеса, осъществявани от свети Конон, повярвали в Христа и останалите езичници на тази земя.
В същата Исаврийска страна, в друга пещера, намираща се също на пустинно място, обитавал заплашителен бяс. Той, като боец или бандит, нападал минаващите хора и животни и ги умъртвявал. Исавряните му принасяли голям брой жертви, умолявайки го да не им предизвиква щета и да не ги умъртвява, само че молбите не им донасяли никаква изгода, а служели за още по-голяма погибел. Тогава се събрали доста хора, вярващи и езичници, и всички те тръгнали към Конон и старателно го молели да прогони беса от тяхната страна. Вярващите го молели, без ни минимум да се съмняват в Христовата мощ, съдействаща на Конон; а езичниците подло го изкушавали, тъй като мислели, че той не може да изгони свирепия бяс, а в противен случай, бесът ще го умъртви. Благоволявайки към молбите на исавряните, Конон се отправил нататък, придружаван от голям брой народ. Той се доближил до самата пещера, където обитавал бесът, а народът с боязън стоял надалече. Обръщайки се с лице към пещерата, светият в името Христово заповядал на нечистия дух да излезе от нея, пред погледа на целия народ. Бесът от вътрешната страна извикал към светия, молейки го да му позволи да излезе невидимо, с цел да не виждат хората мерзкия облик. Но той заплашително му заповядал да се яви пред всички. Тогава бесът пред очите на целия народ излязъл от пещерата във тип на страшна, тресяща се жена. Светецът, забранявайки на беса да предизвиква щета на който и да е, го отпратил в геената*.
* Геена е гръцкият превод на еврейската дума, означаваща: котловина на Енома или " синове на Енома " ; под тази котловина се схваща дълбока, тясна дупка, където иудеите в миналото принасяли децата си в жертва на Молох (4 Цар. 10, 24); Иерем. 7, 11). В по-късно време тя служела за място за изхвърляне на всевъзможен тип нечистотии, за унищожаването на които непрекъснато се поддържал огън: по тази причина долината на Еном станала знак на място на безконечните страдания. Именно в този смисъл, на пъкъл, думата геена се използва в Новия Завет (Мат. 5, 24-40; 10, 28; 18, 9; 23, 15; Лук. 9, 43, 45; Лук. 12, 5; Иак. 3, 6). Бел.ред.
В момент бесът станал незабележим, а целият народ възкликнал:
- Велик е Богът на Конон!
Множество езичници повярвали в Христа. А свети Конон, откакто добре поучил народа във вярата в Истинния Бог, се върнал в града. Народът го придружавал с радостно пение; светецът самичък започвал пението, а народът пригласял, прославяйки Христа, Истинния Бог. Като се върнал, свети Конон се поселил в своето село, в дома на татко си, вършейки чудеса, изцелявайки от всевъзможни заболявания идващите при него с религия и изгонвайки бесове, над които му била дадена власт от Бога.
Един от най-знатните поданици на Исаврия бил ограбен от крадци, които отнесли със себе си доста злато. Мнозина били оклеветени за тази кражба и предадени на мъчения: почтените държали в окови и в тюрма, само че златото не се намирало. Тогава при свети Конон пристигнал този, чието злато било откраднато, и роднините на почтено оклеветените и измъчвани в тюрма, и падайки пред нозете на светеца, го умолявали да се помоли Бог да помогне да се откри откраднатото злато. Светецът, съжалявайки за оклеветените и почтено страдащи, се съгласил да извърши молбата на жителите. Той се отправил към града. Тук, застанал на площада, той вдигнал ръцете си към небето и старателно се молел на Бога до тогава, до момента в който Бог не му разкрил къде е прикрито откраднатото злато. Свети Конон взел мнозина от народа и тръгнал с тях отвън града и преминавайки много дълго разстояние в пустинята, се доближил до един камък. Под камъка се оказало скритото от крадците злато; свети Конон заповядал на пристигналите с него да вземат златото и да го отнесат в града. Целият исаврийски народ мощно се удивлявал и прославял Бога. Когато този, чието злато било откраднато, изискал да узнае кои са били крадците и попитал за това свети Конон, светецът му дал отговор:
- Вземи си златото и бъди удовлетворен с това, че то ти е върнато без загуба, а измъчващите се в пандиза освободи.
Той по този начин и постъпил. Вестта за това знамение се разнесла из цялата страна, мнозина се обърнали към Бога и от ден дневно Христовата Църква растяла и се умножавала.
След известно време свети Конон, пребивавайки в своя дом в мълчание, видял голям брой бесове, опълчили се против него. Всички бесове, живели на острова и изгонени от хората и от идолските капища, се въоръжили срещу светеца. Като видял бесовете, светецът ги вързал в името Иисусово, тъй че те не можели да помръднат. Тогава бесовете почнали да молят Конон да не ги отпраща в бездната, само че да им заповяда да създадат това, което му е угодно. Светецът, като им забранил да предизвикват щета на хората, ги изпратил на разнообразни работи: на едни споделил да прекопават градината и да изкореняват плевелите, тръните, копривата, на други да орат нивите и да ги засяват, на трети да пазят плодовете, на четвърти да пасат стадата и да ги пазят от зверовете, на пети да цепят дърва и да носят вода и да правят всякаква домашна работа. Бесовете служели на блажения Конон като плебеи и пленници до тогава, до момента в който му било угодно, изпълнявайки с старание всяко предоставено им дело, тъй като, свързани от непобедимата Божия мощ, те били покорни на Божия ласкател.
Една нощ се случило домът на светеца да бъде атакуван от разбойници, които се надявали да намерят богата плячка, защото той бил прочут по цялата страна.
Като вързали светеца, разбойниците желали посредством изтезания да го принуждават да им уточни мястото, където е прикрито златото. Те към този момент почнали да го изтезават, когато внезапно, по Божия заповед, се явили служещите на светеца бесове, хванали разбойниците и безмилостно ги били; по-късно запалили огън и почнали да обгарят телата им, а светеца освободили от веригите. Светецът, като се смилил над разбойниците, запретил на бесовете и те престанали да изтезават разбойниците, които били едвам живи. По молитвите па светеца те пристигнали на себе си и блаженият ги отпуснал с мир, като им дал заповед да оставят злодействието си. Бесовете освен освободили свети Конон от разбойниците, само че по Божия воля дори начели достойнството на името му. Защото, в случай че някой от невярващите исавряни дръзвал да ругатни Конон, такива тутакси били нападани и бити от бесовете, и по този начин името на Конон станало за всички предмет па респект и боязън.
Една нощ се случило домът на светеца да бъде атакуван от разбойници, които се надявали да намерят богата плячка, защото той бил прочут по цялата страна.
Като вързали светеца, разбойниците желали посредством изтезания да го принуждават да им уточни мястото, където е прикрито златото. Те към този момент почнали да го изтезават, когато внезапно, по Божия заповед, се явили служещите на светеца бесове, хванали разбойниците и безмилостно ги били; по-късно запалили огън и почнали да обгарят телата им, а светеца освободили от веригите. Светецът, като се смилил над разбойниците, запретил на бесовете и те престанали да изтезават разбойниците, които били едвам живи. По молитвите на светеца те пристигнали на себе си и блаженият ги отпуснал с мир, като им дал заповед да оставят злодействието си. Бесовете освен освободили свети Конон от разбойниците, само че по Божия воля дори пазели достойнството на името му. Защото, в случай че някой от невярващите исавряни дръзвал да ругатни Конон, такива тутакси били нападани и бити от бесовете, и по този начин името на Конон станало за всички предмет на респект и боязън. Веднъж двама идолопоклонници си спомнили за Конон и почнали да го ругаят с хулни думи. Бесовете тутакси ги нападнали, били ги и ги влачили по пътя за косите и хвърлили хулителите в нозете на светеца. След това всички невярващи имали подобен мощен боязън пред Конон, че дори не дръзвали да си помислят нещо неприятно за него. Веднъж някакъв човек се вмъкнал в градината на Конон с желание да открадне ябълки. Но невидимите стражи го хванали, набили го и дружно с магарето и чувала му, запълнен с плодове, го довели при светеца. Светецът му дал напътствие и като му заповядал повече да не краде, го пуснал с мир.
Една бедна вдовица по време на беритба пристигнала на полето, ходела след жътварите и събирала останалите след тях класове. В ръцете си държала единствения си невръстен наследник. Изведнъж от гората изскочил един вълк, измъкнал детето от ръцете на майката и го отнесъл в пустинята. Народът се втурнал да го гони, само че не съумял да го настигне и да освободи детето от устата на вълка. Опечалената жена пристигнала при светия, плакала и паднала в нозете му, му разкрила тъгата си. Той незабавно дал заповед на своите невидими прислужници и те в същия момент хванали вълка, държащ детето в зъбите си, и сложили детето пред светеца. Той върнал на майката сина й жив и незасегнат, а на вълка заповядал да си отиде, откъдето е пристигнал.
Но не всички бесове били свързани от думата на светеца; и ето, някои от тях почнали да изпращат на жителите на тази страна разнообразни заболявания, и най-много шарка. Светецът, като схванал бесовските козни, се помолил на Бога и тутакси получил власт и над тези бесове. Той ги събрал всички и им запретил, едни прогонил в пустинята, други отпратил в бездната, а трети вързал и затворил в тридесет залети с олово глинени гърнета и като ги запечатал с кръстното предсказание, ги заровил в земята под къщата си.
По това време се надигнало гонение против християните, а в Исаврия с царски декрет служел един воевода, на име Магдон. Воеводата на първо време измъчил до гибел свети Онисий в селището Усорово. След това бил заловен и свети Конон. Подложили го на доста и жестоки мъчения, принуждавайки го да принесе жертва на идолите.
Исавряните, като чули, че воеводата е предал на страдания свети Конон, се събрали с оръжие и се отправили към селището Усорово, с цел да умъртвят воеводата. Като разбрал за желанието им, воеводата дружно със прислужниците си се качил на конете и избягал от рамките на тази страна. Исавряните го гонели, само че не могли да го настигнат.
Като намерили свети страдалец Конон вързан, затрупан с рани по тялото и оцапан с кръв, те го развързали и плакали за него. Избърсвайки кръвта му, те мажели с нея телата си, искайки да получат освещение от кръвта на светеца, и с трогване целували язвите, получени от него за Христа. Светият страдалец мощно скърбял и страдал в душата си, че не са му дали да пострада до дъно, тъй като той желаел да почине в страдания за своя Христос.
След това вярващите отвели светеца в дома на татко му, в село Витания, и положили всички грижи, с цел да излекуват раните му.
Две години след страданията свети Конон се преставил в Бога. Жителите на цялата Исаврийска страна се събрали и плакали за светеца. Погребали го при блажените му родители и неговата свята булка, до края на живота си запазила своето непорочно девство.
След погребението на свети Конон исавряните замислили да преустроят дома на мъченика в черква. Когато почнали да копаят земята за основите, намерили тридесет глинени съда, в които свети Конон бил затворил бесовете. Като не знаели какво има в тези съдове, само че предполагали, че в тях е прикрито злато или сребро, намерилите ги се зарадвали и счупили един съд.
На часа от него излезли бесовете във тип на гъст и зловонен пушек и като помрачили въздуха, провокирали заплашителен ураган. Всички хора се ужасили - някои паднали от боязън, а други избягали. Бесовете летели из въздуха и вдигайки мощен звук, се викали един различен по име. Всички в това населено място изпаднали в подобен мощен смут, че след залез слънце никой не се осмелявал да излиза от вкъщи си, тъй като нощем се явявали доста бесовски страшилища и плашели хората и животните, което краткотрайно било позволено от Бога за наказване на сребролюбивите хора, очакващи да намерят богатство в съдовете.
По молитвите на свети Конон бесовските привидения били прогонени. Останалите двадесет и девет съда, в които били затворени бесовете, били зарити под църквата на свети Конон. По неговите свети молебствия постоянно да пребъдем и ние невредими от бесовете, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица във безконечни епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ