Св. ап. Онисим. Преп. Евсевий, пустинник Сирийски
Житие на св. деятел Онисим
Във Фригия, област в Мала Азия, живеел един богат и благороден човек, на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон повярвал и по-късно бил присъединен към седемдесетте апостоли.
Филимон, още до обръщането си, имал плебей на име Онисим. Като се провинил в нещо пред господаря си, Онисим се побоял от наказване и избягал от него в Рим, където тогава проповядвал св. деятел Павел. Множество римляни, като чули словото на светия деятел, се обръщали към Господа. И Онисим чул проповедта на деятел Павел. Думите му възбудили в него откровено разкайване и пламенна религия. Той последвал апостола. Когато Павел бил подложен на гонения и заточения, Онисим не се отделил от него, приел св. Кръщение и продължавал старателно да му служи.
Павел обикнал Онисима и желаел вечно да го задържи при себе си. Като разбрал, че Онисим принадлежи на Филимон, той намерил, че няма право да го остави при себе си без волята на господаря. Павел пратил Онисима при Филимон с писмо, в което молил за него прощение и увещавал Филимона милостиво да одобри своя плебей - като брат в Христа. Това писмо - обръщение до Филимон - е поместено сред другите послания на деятел Павел в Новия Завет на Светата Библия.
Филимон освен дал прошка на Онисим, само че и му дарувал независимост. Онисим се върнал при св. деятел Павел и му служел с ревнивост и лоялност. Той самичък, теоретичен от Павел, станал един от апостолите и след гибелта на своя преподавател, отишъл да проповядва Словото Божие в далечни страни. Той проповядвал в Испания, в доста градове на Гърция и Мала Азия, и към този момент в дълбока напреднала възраст бил подложен свещеник в Ефес, след Тимотей и Йоан Богослов. Св. Игнатий Богоносец загатва за него в едно от своите послания като за човек благоверен и трудолюбив, ревниво изпълняващ отговорностите си.
Няколко години Онисим бил ефески свещеник, обръщал езичници към Христа, укрепявал вярващите посредством поуки и образец на благодетелен живот.
В царуването на Траян (98-117 г.) почнало гонение срещу християните и Онисим бил извикан в Рим. Доведен на съд при шефа Тертил, Онисим с неотстъпчивост изповядал Името на Христа. На въпроса, кой е и от какъв жанр е, той дал отговор:
- Аз съм християнин. В младостта си бях плебей на човек, а в този момент съм правилен плебей на Господа Иисуса Христа!
- За каква цена те е купил новият ти Господар? - запитал шефът.
- Синът Божий, Иисус Христос, със скъпоценната Си кръв ме е изкупил от крах - дал отговор Онисим.
На въпроса, какво се назовава суетлив живот, Онисим изброил пороците, които ни отдалечават от Бога: скъперничество, горделивост, злоба, клеветничество, неистина и двуличие, яд, прекаляване и пиене.
- Всичко това се назовава суетлив живот - споделил Онисим - и на всичко това източник и причина е поклонението на лъжливи богове. И теб уверявам, Тертиле, познай истината, остави краткотрайната суетност, приеми Закона на любовта към близък и се обърни с религия към Създателя и Спасителя! Той ще те одобри, тъй като не желае гибелта на грешниците, само че се радва на тяхното смирение и им прости предходните съгрешения.
Тия думи, цялостни с благост и обич, раздразнили шефа:
- Та значи ти освен сам упорстваш в заблужденията си - извикал той. - само че и нас желаеш да обърнеш към тях? Ти за това ще бъдеш подложен на мъчения.
- Мъченията не ме плашат - дал отговор Онисим, - измежду страданията вярата за предстоящ живот ще ме утеши и силата Христова ще ме укрепи.
Управителят заповядал да отведат Онисима в тъмницата, където светият деятел прекарал осемнадесет дни. Той бил утешаван от честите визити на християните и от тяхното състрадание. На невярващите той проповядвал Словото Божие и мнозина от тях обърнал към истината.
След осемнадесет дни шефът изгонил Онисима от Рим и го пратил на изгнание в Путеол. И там св. Онисим продължавал без боязън да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.
Като разбрал за това, Тертил още веднъж го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал грубо да го бият и по-късно го предал на гибел. Една християнка от царски жанр взела обезглавеното тяло на светия страдалец и го сложила в сребърен ковчег.
Във Фригия, област в Мала Азия, живеел един богат и благороден човек, на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон повярвал и по-късно бил присъединен към седемдесетте апостоли.
Филимон, още до обръщането си, имал плебей на име Онисим. Като се провинил в нещо пред господаря си, Онисим се побоял от наказване и избягал от него в Рим, където тогава проповядвал св. деятел Павел. Множество римляни, като чули словото на светия деятел, се обръщали към Господа. И Онисим чул проповедта на деятел Павел. Думите му възбудили в него откровено разкайване и пламенна религия. Той последвал апостола. Когато Павел бил подложен на гонения и заточения, Онисим не се отделил от него, приел св. Кръщение и продължавал старателно да му служи.
Павел обикнал Онисима и желаел вечно да го задържи при себе си. Като разбрал, че Онисим принадлежи на Филимон, той намерил, че няма право да го остави при себе си без волята на господаря. Павел пратил Онисима при Филимон с писмо, в което молил за него прощение и увещавал Филимона милостиво да одобри своя плебей - като брат в Христа. Това писмо - обръщение до Филимон - е поместено сред другите послания на деятел Павел в Новия Завет на Светата Библия.
Филимон освен дал прошка на Онисим, само че и му дарувал независимост. Онисим се върнал при св. деятел Павел и му служел с ревнивост и лоялност. Той самичък, теоретичен от Павел, станал един от апостолите и след гибелта на своя преподавател, отишъл да проповядва Словото Божие в далечни страни. Той проповядвал в Испания, в доста градове на Гърция и Мала Азия, и към този момент в дълбока напреднала възраст бил подложен свещеник в Ефес, след Тимотей и Йоан Богослов. Св. Игнатий Богоносец загатва за него в едно от своите послания като за човек благоверен и трудолюбив, ревниво изпълняващ отговорностите си.
Няколко години Онисим бил ефески свещеник, обръщал езичници към Христа, укрепявал вярващите посредством поуки и образец на благодетелен живот.
В царуването на Траян (98-117 г.) почнало гонение срещу християните и Онисим бил извикан в Рим. Доведен на съд при шефа Тертил, Онисим с неотстъпчивост изповядал Името на Христа. На въпроса, кой е и от какъв жанр е, той дал отговор:
- Аз съм християнин. В младостта си бях плебей на човек, а в този момент съм правилен плебей на Господа Иисуса Христа!
- За каква цена те е купил новият ти Господар? - запитал шефът.
- Синът Божий, Иисус Христос, със скъпоценната Си кръв ме е изкупил от крах - дал отговор Онисим.
На въпроса, какво се назовава суетлив живот, Онисим изброил пороците, които ни отдалечават от Бога: скъперничество, горделивост, злоба, клеветничество, неистина и двуличие, яд, прекаляване и пиене.
- Всичко това се назовава суетлив живот - споделил Онисим - и на всичко това източник и причина е поклонението на лъжливи богове. И теб уверявам, Тертиле, познай истината, остави краткотрайната суетност, приеми Закона на любовта към близък и се обърни с религия към Създателя и Спасителя! Той ще те одобри, тъй като не желае гибелта на грешниците, само че се радва на тяхното смирение и им прости предходните съгрешения.
Тия думи, цялостни с благост и обич, раздразнили шефа:
- Та значи ти освен сам упорстваш в заблужденията си - извикал той. - само че и нас желаеш да обърнеш към тях? Ти за това ще бъдеш подложен на мъчения.
- Мъченията не ме плашат - дал отговор Онисим, - измежду страданията вярата за предстоящ живот ще ме утеши и силата Христова ще ме укрепи.
Управителят заповядал да отведат Онисима в тъмницата, където светият деятел прекарал осемнадесет дни. Той бил утешаван от честите визити на християните и от тяхното състрадание. На невярващите той проповядвал Словото Божие и мнозина от тях обърнал към истината.
След осемнадесет дни шефът изгонил Онисима от Рим и го пратил на изгнание в Путеол. И там св. Онисим продължавал без боязън да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.
Като разбрал за това, Тертил още веднъж го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал грубо да го бият и по-късно го предал на гибел. Една християнка от царски жанр взела обезглавеното тяло на светия страдалец и го сложила в сребърен ковчег.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ