Bloomberg: Как едно селце по поречието на Волга вся хаос на петролния пазар?
Жителите на село Николаевка не са имали доста защо да клюкарстват, откогато притежателят на Музея на водката, намиращ се на улица Дружба на народите, умря, след което единствената локална туристическа атракция беше затворена.
Сега обаче, откакто това отрудено село в Централна Русия се оказва в епицентъра на интернационален петролен скандал, локалните настояват, че от самото начало са знаели, че следва да се случи нещо неприятно.
Точно от там, източно от извивката на река Волга при Самара, в дългата над 65 000 мрежа от съветски нефтопроводи попадат корозивни хлориди, които станаха причина за първото затваряне на главната експортна артерия на суровината за Европа.
Президентът на Русия Владимир Путин бързо разкритикува националния оператор Транснефт, заявявайки на 30 април, че рецесията предизвиква “огромни” вреди. Осем дни по-късно проверяващите управляващи упрекнаха група черноборсаджии, които работят дружно с локална компания, която има достъп до системата на Транснефт в Николаевка.
72-годишната Валя Мартиненко декларира пред Bloomberg, че от двора на дребната си къщурка, в която е живяла през целия си живот, може да види ясно депото, от което се твърди, че е станало замърсяването. Тя споделя, че трафикът на цистерните, който я будел когато и да е на денонощието, мистериозно спрял преди повече от месец.
Разследващите управляващи упрекват групировката в това, че е откраднала минимум 1 млн. рубли (15 400 долара) под формата на петрол, подготвен за нефтопровода. Те прикрили кражбата, като го подменили със сходно количество течна примес от недопечен нефт и органични хлориди.
Схемата траяла към 10 дни и завършила със замърсяването на 5 млн. тона експорт през нефтопровода Дружба за Беларус и оттатък някогашната република, засягайки рафинерии в Източна Европа. Това включва и минимум 1.6 млн. тона, потеглили от пристанище Уст-Луга в Балтийско море, по-голяма част от които към момента са в морето, сочат данни на Bloomberg.
Връзката на нефтопровода в Николаевка, която в този момент е място на престъпление, е била с потенциал от към 40 000 тона на месец, или към 1 300 тона дневно. Това значи, че всеки звук мръсно гориво, в последна сметка, може да е замърсил близо 400 тона нефт, които към този момент са били в нефтопровода.
“Това е история за лакомия и измами на дребно, сблъскващи се с непросветеност и липса на надзор над това какво се случва в нефтопровода,” споделя петролният анализатор на Bloomberg Джулиан Лий.
Говорител на Транснефт е отказал коментар пред медията.
Най-малко четирима от шестте обвинени, които се търсят, са били хванати. Сред тях е и жена, която е формалният притежател на компанията, която управлява депото в Николаевка.
Бившият притежател на оборудването Роман Трушев твърди, че го е продал предходната година, съгласно Коммерсант. Трушев, който е търсен за разпит в Русия, споделя пред изданието, че бил в Германия, когато избухнал абсурда, и отменил проектите си да се завърне в Москва.
Главният изпълнителен шеф на Транснефт Николай Токарев, който е служил в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с Путин в Дрезден по време на Студената война, съобщи по време на срещата си с президента, че компанията разполага с към 150 депа в страната, като това в Николаевка. Повечето от тях се ръководят от огромни петролни компании, съгласно него.
Разреждането на нечистия нефт може да отнеме няколко месеца и да коства на Транснефт над 370 млн. $, съгласно Роналд Смит, анализатор в Citigroup Inc. Може да се наложи нечистият нефт да бъде разбъркан с чиста суровина, с цел да се избегнат вреди по рафинериите.
Вицепремиерът на Русия Дмитрий Козак съобщи, че Транснефт ще заплати сметката за възможни физически вреди, понесени от сътрудниците на компанията в Беларус, Полша и на на всички места другаде, които са били породени от нечистия нефт.
Крайната сума евентуално ще е под 100 млн. $, съгласно енергийния министър Александър Новак.
Според някогашния притежател Трушев, депото в Николаевка е прекомерно малко, с цел да аргументи цялото това замърсяване. Транснефт прави проби за замърсители на всеки 10 дни, тъй че в случай че Николаевка е била единственият източник на дихлорид, тогава концетрацията е трябвало да бъде извънредно висока, съгласно Рустам Танкаев, началник на консултантската компания Инфотек-Терминал в Москва.
“По-големите петролни компании даже не се допират до това, тъй като е технология от каменната епоха, а дребните производители, които я употребяват, не разполагат с потенциала да причинят такива провали,” споделя Танкаев. “Така че, в случай че това не е било случай, наподобява като че ли е било предумишлено.”
Обратно в селото, Елена и Валери, двойка на по над 50 години, настояват, че знаели, че нещо не е наред, когато собствеността на депото се сменила, а новите притежатели спрели да поддържат връзка с локалните. Старото управление било обилно, като построило черква и раздавало дарове в локалното учебно заведение по празниците.
“От новото управление обаче не получихме нищо,” споделят те.
Освен това, съгласно Мартиненко, активността, обвързвана с петрола, е безобидна, спрямо същинската заплаха — заводът за преработване на батерии в края на селото.
“Не може да се диша, когато вятърът духа насам,” споделя тя. “Опитвали сме всичко, с цел да бъде затворен, само че без триумф. Защо това не е интернационален скандал?”
Сега обаче, откакто това отрудено село в Централна Русия се оказва в епицентъра на интернационален петролен скандал, локалните настояват, че от самото начало са знаели, че следва да се случи нещо неприятно.
Точно от там, източно от извивката на река Волга при Самара, в дългата над 65 000 мрежа от съветски нефтопроводи попадат корозивни хлориди, които станаха причина за първото затваряне на главната експортна артерия на суровината за Европа.
Президентът на Русия Владимир Путин бързо разкритикува националния оператор Транснефт, заявявайки на 30 април, че рецесията предизвиква “огромни” вреди. Осем дни по-късно проверяващите управляващи упрекнаха група черноборсаджии, които работят дружно с локална компания, която има достъп до системата на Транснефт в Николаевка.
72-годишната Валя Мартиненко декларира пред Bloomberg, че от двора на дребната си къщурка, в която е живяла през целия си живот, може да види ясно депото, от което се твърди, че е станало замърсяването. Тя споделя, че трафикът на цистерните, който я будел когато и да е на денонощието, мистериозно спрял преди повече от месец.
Разследващите управляващи упрекват групировката в това, че е откраднала минимум 1 млн. рубли (15 400 долара) под формата на петрол, подготвен за нефтопровода. Те прикрили кражбата, като го подменили със сходно количество течна примес от недопечен нефт и органични хлориди.
Схемата траяла към 10 дни и завършила със замърсяването на 5 млн. тона експорт през нефтопровода Дружба за Беларус и оттатък някогашната република, засягайки рафинерии в Източна Европа. Това включва и минимум 1.6 млн. тона, потеглили от пристанище Уст-Луга в Балтийско море, по-голяма част от които към момента са в морето, сочат данни на Bloomberg.
Връзката на нефтопровода в Николаевка, която в този момент е място на престъпление, е била с потенциал от към 40 000 тона на месец, или към 1 300 тона дневно. Това значи, че всеки звук мръсно гориво, в последна сметка, може да е замърсил близо 400 тона нефт, които към този момент са били в нефтопровода.
“Това е история за лакомия и измами на дребно, сблъскващи се с непросветеност и липса на надзор над това какво се случва в нефтопровода,” споделя петролният анализатор на Bloomberg Джулиан Лий.
Говорител на Транснефт е отказал коментар пред медията.
Най-малко четирима от шестте обвинени, които се търсят, са били хванати. Сред тях е и жена, която е формалният притежател на компанията, която управлява депото в Николаевка.
Бившият притежател на оборудването Роман Трушев твърди, че го е продал предходната година, съгласно Коммерсант. Трушев, който е търсен за разпит в Русия, споделя пред изданието, че бил в Германия, когато избухнал абсурда, и отменил проектите си да се завърне в Москва.
Главният изпълнителен шеф на Транснефт Николай Токарев, който е служил в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с Путин в Дрезден по време на Студената война, съобщи по време на срещата си с президента, че компанията разполага с към 150 депа в страната, като това в Николаевка. Повечето от тях се ръководят от огромни петролни компании, съгласно него.
Разреждането на нечистия нефт може да отнеме няколко месеца и да коства на Транснефт над 370 млн. $, съгласно Роналд Смит, анализатор в Citigroup Inc. Може да се наложи нечистият нефт да бъде разбъркан с чиста суровина, с цел да се избегнат вреди по рафинериите.
Вицепремиерът на Русия Дмитрий Козак съобщи, че Транснефт ще заплати сметката за възможни физически вреди, понесени от сътрудниците на компанията в Беларус, Полша и на на всички места другаде, които са били породени от нечистия нефт.
Крайната сума евентуално ще е под 100 млн. $, съгласно енергийния министър Александър Новак.
Според някогашния притежател Трушев, депото в Николаевка е прекомерно малко, с цел да аргументи цялото това замърсяване. Транснефт прави проби за замърсители на всеки 10 дни, тъй че в случай че Николаевка е била единственият източник на дихлорид, тогава концетрацията е трябвало да бъде извънредно висока, съгласно Рустам Танкаев, началник на консултантската компания Инфотек-Терминал в Москва.
“По-големите петролни компании даже не се допират до това, тъй като е технология от каменната епоха, а дребните производители, които я употребяват, не разполагат с потенциала да причинят такива провали,” споделя Танкаев. “Така че, в случай че това не е било случай, наподобява като че ли е било предумишлено.”
Обратно в селото, Елена и Валери, двойка на по над 50 години, настояват, че знаели, че нещо не е наред, когато собствеността на депото се сменила, а новите притежатели спрели да поддържат връзка с локалните. Старото управление било обилно, като построило черква и раздавало дарове в локалното учебно заведение по празниците.
“От новото управление обаче не получихме нищо,” споделят те.
Освен това, съгласно Мартиненко, активността, обвързвана с петрола, е безобидна, спрямо същинската заплаха — заводът за преработване на батерии в края на селото.
“Не може да се диша, когато вятърът духа насам,” споделя тя. “Опитвали сме всичко, с цел да бъде затворен, само че без триумф. Защо това не е интернационален скандал?”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ