Защо хората в малките градчета са по-щастливи от онези в мегаполисите?
Жителите на дребни градчета се усещат доста по-щастливи от хората, които живеят в шумни мегаполиси. Това демонстрират резултатите от ново изследване, извършено измежду 400 хиляди канадци.
И по-конкретно - изследователският екип от университета "Макгил " в Монреал открил, че животът на хората от провинциалните градчета е 8 пъти по-радостен от този на жителите в огромните, препълнени градове.
Изследователите регистрират преимуществата на огромните градове — в тях безработицата е доста по-малка, заплатите са по-високи, а образованието е по-качествено - само че макар тях, жителите им не са по-щастливи, даже в противен случай.
Причината за това се крие във обстоятелството, че в мегаполисите общественото отчуждение е доста по-голямо, което снижава показателя на човешко благополучие. Това обаче не се отнася до по-малките провинциални общности, където хората живеят доста по-задружно и сплотено, поради близостта и обществения контакт.
По време на проучването учените употребявали одобрена "скала на щастието ". Респондентите трябвало да отговорят какъв брой са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси удостоверили заключението.
Оказало се, че хората от огромните градове са 800 % по-нещастни от сънародниците си в дълбоката провинция.
Жителите в градските зони имат доста по-малко контакти с родственици и другари. Учените от дълго време предизвестяват, че обществената изолираност трансформира човешкия мозък, който се зарежда със съставна част, която генерира боязън и експанзия.
Жителите на огромните градове харчат към 30 % от приходите си за усъвършенствания в дома, което е спомагателен стресиращ фактор.
Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безвредна, даже и на подсъзнателно равнище. Хората си имат по-малко доверие, защото градската човешка маса не е хомогенна, а доста по-хетерогенна, в сравнение с в дълбоката провинция.
И по-конкретно - изследователският екип от университета "Макгил " в Монреал открил, че животът на хората от провинциалните градчета е 8 пъти по-радостен от този на жителите в огромните, препълнени градове.
Изследователите регистрират преимуществата на огромните градове — в тях безработицата е доста по-малка, заплатите са по-високи, а образованието е по-качествено - само че макар тях, жителите им не са по-щастливи, даже в противен случай.
Причината за това се крие във обстоятелството, че в мегаполисите общественото отчуждение е доста по-голямо, което снижава показателя на човешко благополучие. Това обаче не се отнася до по-малките провинциални общности, където хората живеят доста по-задружно и сплотено, поради близостта и обществения контакт.
По време на проучването учените употребявали одобрена "скала на щастието ". Респондентите трябвало да отговорят какъв брой са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси удостоверили заключението.
Оказало се, че хората от огромните градове са 800 % по-нещастни от сънародниците си в дълбоката провинция.
Жителите в градските зони имат доста по-малко контакти с родственици и другари. Учените от дълго време предизвестяват, че обществената изолираност трансформира човешкия мозък, който се зарежда със съставна част, която генерира боязън и експанзия.
Жителите на огромните градове харчат към 30 % от приходите си за усъвършенствания в дома, което е спомагателен стресиращ фактор.
Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безвредна, даже и на подсъзнателно равнище. Хората си имат по-малко доверие, защото градската човешка маса не е хомогенна, а доста по-хетерогенна, в сравнение с в дълбоката провинция.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ