На протест срещу насекомите със спринцовки
Жители на квартал " Младост " - мястото, на което живееш или тъй като от дълго време живееш, или тъй като последователно си мигрирал към обетованата земя на бизнес парка, стачкуват против център за наркомании, неотдавна открит там. Причината: почнали да изчезват някакви неща, намирали спринцовки на места и като цяло никой не ги уведомил, че ще отворят центъра точно в близост. Сред всички причини на протестиращите има един доста благ - споделят, че " нямаме нищо срещу тези хора да се лекуват, само че мястото на центъра не е тук ". Това изречение е удивително и симпатично. То съчетава едно прекомерно занимателно великодушие (нямаме нищо срещу тези хора да се лекуват), подкрепено с решаващо и назад на първичната хуманистична поръчка конкретизиране (да се лекуват но...да не е тука).
Тук е мястото да се попитаме допустимо ли е изобщо да се построи сходен център за лекуване в градска среда. Например управляващите решат да реалокират центъра в " Люлин ". Тогава жителите на " Младост " облекчено въздъхват, че тези хора, против които нямат нищо срещу да се лекуват, хем отново ще се лекуват, хем към този момент на пичка си лелина, и удовлетворени се завръщат към необезпокоявания си живот, в който страдат единствено от липса на паркове, претъпканост и замърсен въздух; до момента в който жителите на " Люлин ", от своя страна страдайки от същата липса на паркове, претъпканост и замърсен въздух, към този момент им се повдига като схванат, че в близост ще се размотават и наркомани на метадонова стратегия, стига нелепости. Разбира се, отива се на митинг (какво друго да те изкара на митинг, няма да е нещо от порядъка на нереални полезности като обществена правдивост, борба против корупцията и съмнителни назначения) и войнствено подвигат плакати и лозунги, канят се огромните малките екрани и произнасят съкровеното:
- Нямаме нищо срещу да се лекуват, само че мястото на центъра не е тук.
Бех да ти е́ба и наркоманите, не може ли тия хора да се лекуват някъде другаде? Останалите квартали си мълчат, тъй като не желаят да провокират хазартното систематизиране на боговете и току-виж центърът цъфнал баш пред тяхната градинка. За да не заподозрат управляващите във враждебно и особено отношение в умишлен наркосаботаж на избран квартал, се постанова управляващите да изпълнят една сфера с бели топки и в нея кьорав и глухоням човек да бръкне и да извади идващия печеливш. Ще го дават по малкия екран пред затаила мирис от боязън столична аудитория и злорадстваща провинция. Но какъв да е кварталът? " Изток "? Абсурд - баш пред Цветанов не може да има друсалки. " Лозенец " - айде стига нелепости, гордостта на София. " Хаджи Димитър "? Не, не, работен квартал с метро вероятност, скоро ще стане значим състезател. " Манастирски ливади "? Да бе, да излязат брокерите с имотния балон и с цялостни с хелий дробове на фалцет да разгласят, че на тия спринцовките ще спукат същия балон и тогава ще получат единствено 80 % от изцяло непотребната им специалност, вместо сегашните 250 % от изцяло непотребната им специалност. Иначе, да, всички мълвят с еснафска взаимност: нямаме нищо срещу да се лекуват. Хора сме въпреки всичко, разбираме ги. Нека се лекуват, дай боже да се излекуват, ще се помолим за тях с цялата си душа дееба и гадните наркомани, не могат ли като всички нас да вървят на работа, да гледат деца, концентрирано да вадят от портмонето карта за понижение в огромните хранителни вериги и да изплащат ипотеки (кратка въздишка, единствено още 34 години и сте мои красиво-тесни и към този момент като че ли леко омразни 60 квадрата.)
Накрая се взема решение: разногласието е сред пандиза в " Банишора " или гробището в " Орландовци " - местата, към които тези хора така и така са се запътили. Ще получат спомагателна скорост, вярна обществена среда и тъкмо благозвучие сред житейска обстановка и житейска вероятност. А и доста добре се получава, че общо взето няма кой да ги отбрани, не спадат към избрани малцинствени групи, от офанзивата против които избрани политици да натрупат електорат, а избрани организации да усвоят капитал, и в равновесието на везните посред им капиталите им да се възпроизвеждат и порастват за всеобщото богатство.
Когато преди повече от 100 години Кафка написа " Преображението ", споделя по какъв начин една заран един човек се събудил като голямо насекомо и по какъв начин фамилията му последователно се отхвърля от него, тъй като никой не желае буболечката в къщата, макар, че става дума за личния им наследник. Щях да помоля тази история да бъде припомнена. Но и не виждам смисъл, тъй като я дават по малкия екран - всеки шибан супер готин ден.
Автор: Райко Байчев
Тук е мястото да се попитаме допустимо ли е изобщо да се построи сходен център за лекуване в градска среда. Например управляващите решат да реалокират центъра в " Люлин ". Тогава жителите на " Младост " облекчено въздъхват, че тези хора, против които нямат нищо срещу да се лекуват, хем отново ще се лекуват, хем към този момент на пичка си лелина, и удовлетворени се завръщат към необезпокоявания си живот, в който страдат единствено от липса на паркове, претъпканост и замърсен въздух; до момента в който жителите на " Люлин ", от своя страна страдайки от същата липса на паркове, претъпканост и замърсен въздух, към този момент им се повдига като схванат, че в близост ще се размотават и наркомани на метадонова стратегия, стига нелепости. Разбира се, отива се на митинг (какво друго да те изкара на митинг, няма да е нещо от порядъка на нереални полезности като обществена правдивост, борба против корупцията и съмнителни назначения) и войнствено подвигат плакати и лозунги, канят се огромните малките екрани и произнасят съкровеното:
- Нямаме нищо срещу да се лекуват, само че мястото на центъра не е тук.
Бех да ти е́ба и наркоманите, не може ли тия хора да се лекуват някъде другаде? Останалите квартали си мълчат, тъй като не желаят да провокират хазартното систематизиране на боговете и току-виж центърът цъфнал баш пред тяхната градинка. За да не заподозрат управляващите във враждебно и особено отношение в умишлен наркосаботаж на избран квартал, се постанова управляващите да изпълнят една сфера с бели топки и в нея кьорав и глухоням човек да бръкне и да извади идващия печеливш. Ще го дават по малкия екран пред затаила мирис от боязън столична аудитория и злорадстваща провинция. Но какъв да е кварталът? " Изток "? Абсурд - баш пред Цветанов не може да има друсалки. " Лозенец " - айде стига нелепости, гордостта на София. " Хаджи Димитър "? Не, не, работен квартал с метро вероятност, скоро ще стане значим състезател. " Манастирски ливади "? Да бе, да излязат брокерите с имотния балон и с цялостни с хелий дробове на фалцет да разгласят, че на тия спринцовките ще спукат същия балон и тогава ще получат единствено 80 % от изцяло непотребната им специалност, вместо сегашните 250 % от изцяло непотребната им специалност. Иначе, да, всички мълвят с еснафска взаимност: нямаме нищо срещу да се лекуват. Хора сме въпреки всичко, разбираме ги. Нека се лекуват, дай боже да се излекуват, ще се помолим за тях с цялата си душа дееба и гадните наркомани, не могат ли като всички нас да вървят на работа, да гледат деца, концентрирано да вадят от портмонето карта за понижение в огромните хранителни вериги и да изплащат ипотеки (кратка въздишка, единствено още 34 години и сте мои красиво-тесни и към този момент като че ли леко омразни 60 квадрата.)
Накрая се взема решение: разногласието е сред пандиза в " Банишора " или гробището в " Орландовци " - местата, към които тези хора така и така са се запътили. Ще получат спомагателна скорост, вярна обществена среда и тъкмо благозвучие сред житейска обстановка и житейска вероятност. А и доста добре се получава, че общо взето няма кой да ги отбрани, не спадат към избрани малцинствени групи, от офанзивата против които избрани политици да натрупат електорат, а избрани организации да усвоят капитал, и в равновесието на везните посред им капиталите им да се възпроизвеждат и порастват за всеобщото богатство.
Когато преди повече от 100 години Кафка написа " Преображението ", споделя по какъв начин една заран един човек се събудил като голямо насекомо и по какъв начин фамилията му последователно се отхвърля от него, тъй като никой не желае буболечката в къщата, макар, че става дума за личния им наследник. Щях да помоля тази история да бъде припомнена. Но и не виждам смисъл, тъй като я дават по малкия екран - всеки шибан супер готин ден.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ