Протест в Сопот: Не опростявайте словото! „Под игото” е нашата история
Жители на град Сопот, подкрепени от общинската администрация, стачкуват тази заран против “превода ” на романа „ Под игото “ на актуален български език. Протестът се организира покрай родната къща на патриарха на българската литература Иван Вазов, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
В ново издание на романа „ Под Игото “ са сменени 6000 думи и фрази. Архаичните думи са „ преведени “ на актуален български език, с цел да бъдат разбрани от младите читатели. Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „ Чемшир “ става постоянно зелено дърво, “чучурче ” – чешма, “глъчка ” – гласове и “ятаган ” – сабя.
„ Под игото ” е нашата история, обявиха протестиращите сопотчани, обкръжили паметника на Вазов в подбалканското градче.
„ Не редактирайте гения! Не опростявайте словото! Езикът е заветен и е на нашите предци! ”, гласи един от плакатите, повдигнат от жителите на родния град на Вазов.
Мотивът романът да бъде преведен на актуален български език е с цел да бъде свестен от по-малките възпитаници. Преводът обаче разбуни духовете в обществените мрежи и провокира яд и възмущения.
Според Нели Стефанова, издател, преводач на “Под игото ” на актуален български език: “Аз съм съгласна с тези обвинявания от страна на моите съперници. Но запитвам: Трябва ли да се отреже част, с цел да се резервира цялото? Трябва ли да се отреже крак, с цел да се резервира животът на индивида или животното? Трябва ли да се наруши сакралността на този текст, с цел да може информацията от него да стигне до днешните и идните генерации? Нашият отговор е “Да ”. Ние предлагаме два разновидността на решение на този въпрос. Вариантът децата сами да търсят в интернет смисъла на думите не работи, тъй като един път оказали се там, децата намират доста по-интересни неща там ”, съобщи тя пред Българска национална телевизия.
Родителите младежи също не биха могли да се оправят с този текст, сподели още Стефанова. И добави, че пред децата би трябвало да се слагат посилни задания.
Според литературния критик проф. Кирил Топалов няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език.
„ Произведението на Вазов е част от културната ни памет. Имаме доста турцизми в езика – един по един те отпадат, само че не са малко и през днешния ден. Те съществуват и в именната система. Например, моето име е турско. Топалов значи „ ранен в крайници, окуцял в борба “. Но това не значи, че би трябвало да се откажа от него. Да преведеш Вазов на новобългарски, актуален език, по-голямо светотатство от това няма “, съобщи проф. Топалов пред БГНЕС.
Писателят Здравка Евтимова също недоумява по какъв начин е допустимо някой да посегне на текстовете и дава образец с великия Шекспир, чийто език също съдържа доста архаични думи, само че никой не се пробва да го преведе. Според нея най-добре би било, в случай че всяка архаична дума се слага в края на страницата под линия или в речник в края на книгата. /БГНЕС
В ново издание на романа „ Под Игото “ са сменени 6000 думи и фрази. Архаичните думи са „ преведени “ на актуален български език, с цел да бъдат разбрани от младите читатели. Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „ Чемшир “ става постоянно зелено дърво, “чучурче ” – чешма, “глъчка ” – гласове и “ятаган ” – сабя.
„ Под игото ” е нашата история, обявиха протестиращите сопотчани, обкръжили паметника на Вазов в подбалканското градче.
„ Не редактирайте гения! Не опростявайте словото! Езикът е заветен и е на нашите предци! ”, гласи един от плакатите, повдигнат от жителите на родния град на Вазов.
Мотивът романът да бъде преведен на актуален български език е с цел да бъде свестен от по-малките възпитаници. Преводът обаче разбуни духовете в обществените мрежи и провокира яд и възмущения.
Според Нели Стефанова, издател, преводач на “Под игото ” на актуален български език: “Аз съм съгласна с тези обвинявания от страна на моите съперници. Но запитвам: Трябва ли да се отреже част, с цел да се резервира цялото? Трябва ли да се отреже крак, с цел да се резервира животът на индивида или животното? Трябва ли да се наруши сакралността на този текст, с цел да може информацията от него да стигне до днешните и идните генерации? Нашият отговор е “Да ”. Ние предлагаме два разновидността на решение на този въпрос. Вариантът децата сами да търсят в интернет смисъла на думите не работи, тъй като един път оказали се там, децата намират доста по-интересни неща там ”, съобщи тя пред Българска национална телевизия.
Родителите младежи също не биха могли да се оправят с този текст, сподели още Стефанова. И добави, че пред децата би трябвало да се слагат посилни задания.
Според литературния критик проф. Кирил Топалов няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език.
„ Произведението на Вазов е част от културната ни памет. Имаме доста турцизми в езика – един по един те отпадат, само че не са малко и през днешния ден. Те съществуват и в именната система. Например, моето име е турско. Топалов значи „ ранен в крайници, окуцял в борба “. Но това не значи, че би трябвало да се откажа от него. Да преведеш Вазов на новобългарски, актуален език, по-голямо светотатство от това няма “, съобщи проф. Топалов пред БГНЕС.
Писателят Здравка Евтимова също недоумява по какъв начин е допустимо някой да посегне на текстовете и дава образец с великия Шекспир, чийто език също съдържа доста архаични думи, само че никой не се пробва да го преведе. Според нея най-добре би било, в случай че всяка архаична дума се слага в края на страницата под линия или в речник в края на книгата. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ