Шапката на Jimi Sobara
Jimi Sobara е роден през 1979 година в Стара Загора, откъдето е родом майка му. След като се ражда, фамилията се мести в Казанлък. И историята стартира – в това малко индустриално градче, където обаче постоянно е имало лирика и музика, Jimi става едно от запаметяващите се лица.
Запалва се по музиката на пет или шестгодишна възраст, когато по-големият му братовчед, който има няколко акустични китари, му подава една от тях в ръцете. Jimi я хваща назад.
Ти левичар като Jimi Hendrix ли си,
пита братовчед му и не щеш ли псевдонимът Jimi е роден. Братовчедът демонстрира разнообразни акомпанименти на дребния Jimi, който към този момент изявява своя усет: вместо Rolling Stones и Led Zeppelin, той избира AC/DC и Metallica.
Sobara идва доста по-късно, чак през 2008-а година, когато Jimi пресича светофара на „ Сливница “ и „ Опълченска “ късно през нощта. Чакайки да светне зелено, той си споделя: до момента в който светне, ще измисля псевдонима си и ще бъде единствено той! Пресичайки, в мозъка му изскача Sobara и музикантът става различим точно с този псевдоним.
Завършва Хуманитарната гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “ в Казанлък в паралелка с интензивно проучване на история и литература – предмети, които тогава го увличат. Помни, че приемният изпит е бил есе и той се е справил добре и на драго сърце. Паралелно със междинното си обучение Jimi изкарва и градската музикална школа, където четири години учи солфеж. Приблизително по същото време стартира и уроци по китара при различен китарист, който тогава се обучавал в Консерваторията, понастоящем живеещ в Германия. При него учи класическа музика.
Тогава някъде във времето се ражда и група Авангард, в която Jimi Sobara свири на китара. Останалите от състава са Бончо Бонев (вокали), Паисий Петков (бас) и Пламен „ Помпата “ (барабани). Авангард свирят авторски песни на българки език. Jimi си спомня с усмивка по какъв начин с групата са подгрявали Остава на протест на Съюз на демократичните сили в Казанлък, а купонът е траял в паметния бар „ Стъргалото “. „ Тогава времето беше такова “, споделя китаристът.
Следва казармата в Карлово, където служи в Корпус за бързо реагиране. След уволняването му, Jimi и Авангард записват албума „ Пулс “ с девет рок части на български език. „ Посвирихме малко и аз видях, че почнаха да дърпат към комерсиалния живот. Семейство, работа… И почнаха да изоставят музиката. Не идваха на подготовки, закъсняваха… Видях накъде отиват нещата и си споделих, че по този начин няма да стане “.
И отпътува за Франция, където живее сестра му и където той прекарва времето си като махленски музикант. Незабравимо, въпреки и малко поради визовия режим време.
Jimi свири по улиците на Екс ан Прованс –
родното място на Пол Сезан – и се любува на старинните здания в дребните потайни улички, където на всеки ъгъл има свирещ актьор. Оттогава датира и познанството му със ZAZ, която в това време дружно с триото си също е пяла на улицата.
След като се връща в България, музикантът се открива в София и нуждата от средства за живот го водят до кухнята на един порядъчен ресторант в кв. Лозенец, където влиза като мияч на марули и с времето се трансформира в помощник-готвач, а най-после и в основен готвач. „ Не можех да си изхарча парите “, смее се Jimi.
И когато става на 28 години, записва първия си независим албум.
Пътят пред него към този момент е начертан и той води само към музиката.
Всичко става като насън. Jimi посещава софийския клуб „ Библиотеката “, където е покорен от един китарист-перуанец – Рикардо Уачия. Сприятелява се с него и му изпраща своите части от Авангард. Рикардо, който е доста добър sound engineer, също е очарован от Jimi Sobara и му предлага да му запише солов албум. Jimi е в потрес. Не има вяра на шанса си и е леко обезпокоен дали ще успее да съчини 10 части. Но не щеш ли стартира и се възпламенява да работи по този план – в домашното си студио композира, а записва при Рикардо Уачия, който му прави мастеринга. Албумът се споделя „ Midnight Motel ” и е от 2009 година
И по този начин, следват общо шест албума: “Midnight Motel ” – 2009, “Velvet ” – 2011, “The Pearls ” – 2012, “Fight of the Beauty ” – 2013, “Taboo ” – 2015, “Infinite Soul ” – 2016.
„ Всеки албум е безусловно друг. “Midnight Motel ” и “Velvet ” имат метъл звучене, има и акустични части, до момента в който “The Pearls ” е комбинация от chill out и blues, в него няма рок, клубен албум е. Добавям нови стилове в моя жанр. Когато имаш собствен личен жанр, почваш да го разкостваш… Във всеки жанр правиш своя. Някои тъкмо избрани елементи излизат незабавно, други мисля доста време. Това не е импровизация, тези неща съм ги мислил доста детайлно “, споделя музикантът, който изпитва същинска признателност към Рикардо Уачия и споделя за него:
Той повярва в мен. Много е значимо някой да повярва в теб и да ти подаде ръка.
Албумите на Jimi Sobara са звучали в ефира на Z-Rock, радио Тангра и БНР. Давал е изявление на Тома Спространов. И е осъществявал турнета из цялата страна, които са му донесли незабравими мигове. За всичко това се е преборил съвсем самичък.
Следва на стр.2
Страница на публикацията: 0102
Запалва се по музиката на пет или шестгодишна възраст, когато по-големият му братовчед, който има няколко акустични китари, му подава една от тях в ръцете. Jimi я хваща назад.
Ти левичар като Jimi Hendrix ли си,
пита братовчед му и не щеш ли псевдонимът Jimi е роден. Братовчедът демонстрира разнообразни акомпанименти на дребния Jimi, който към този момент изявява своя усет: вместо Rolling Stones и Led Zeppelin, той избира AC/DC и Metallica.
Sobara идва доста по-късно, чак през 2008-а година, когато Jimi пресича светофара на „ Сливница “ и „ Опълченска “ късно през нощта. Чакайки да светне зелено, той си споделя: до момента в който светне, ще измисля псевдонима си и ще бъде единствено той! Пресичайки, в мозъка му изскача Sobara и музикантът става различим точно с този псевдоним.
Завършва Хуманитарната гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “ в Казанлък в паралелка с интензивно проучване на история и литература – предмети, които тогава го увличат. Помни, че приемният изпит е бил есе и той се е справил добре и на драго сърце. Паралелно със междинното си обучение Jimi изкарва и градската музикална школа, където четири години учи солфеж. Приблизително по същото време стартира и уроци по китара при различен китарист, който тогава се обучавал в Консерваторията, понастоящем живеещ в Германия. При него учи класическа музика.
Тогава някъде във времето се ражда и група Авангард, в която Jimi Sobara свири на китара. Останалите от състава са Бончо Бонев (вокали), Паисий Петков (бас) и Пламен „ Помпата “ (барабани). Авангард свирят авторски песни на българки език. Jimi си спомня с усмивка по какъв начин с групата са подгрявали Остава на протест на Съюз на демократичните сили в Казанлък, а купонът е траял в паметния бар „ Стъргалото “. „ Тогава времето беше такова “, споделя китаристът.
Следва казармата в Карлово, където служи в Корпус за бързо реагиране. След уволняването му, Jimi и Авангард записват албума „ Пулс “ с девет рок части на български език. „ Посвирихме малко и аз видях, че почнаха да дърпат към комерсиалния живот. Семейство, работа… И почнаха да изоставят музиката. Не идваха на подготовки, закъсняваха… Видях накъде отиват нещата и си споделих, че по този начин няма да стане “.
И отпътува за Франция, където живее сестра му и където той прекарва времето си като махленски музикант. Незабравимо, въпреки и малко поради визовия режим време.
Jimi свири по улиците на Екс ан Прованс –
родното място на Пол Сезан – и се любува на старинните здания в дребните потайни улички, където на всеки ъгъл има свирещ актьор. Оттогава датира и познанството му със ZAZ, която в това време дружно с триото си също е пяла на улицата.
След като се връща в България, музикантът се открива в София и нуждата от средства за живот го водят до кухнята на един порядъчен ресторант в кв. Лозенец, където влиза като мияч на марули и с времето се трансформира в помощник-готвач, а най-после и в основен готвач. „ Не можех да си изхарча парите “, смее се Jimi.
И когато става на 28 години, записва първия си независим албум.
Пътят пред него към този момент е начертан и той води само към музиката.
Всичко става като насън. Jimi посещава софийския клуб „ Библиотеката “, където е покорен от един китарист-перуанец – Рикардо Уачия. Сприятелява се с него и му изпраща своите части от Авангард. Рикардо, който е доста добър sound engineer, също е очарован от Jimi Sobara и му предлага да му запише солов албум. Jimi е в потрес. Не има вяра на шанса си и е леко обезпокоен дали ще успее да съчини 10 части. Но не щеш ли стартира и се възпламенява да работи по този план – в домашното си студио композира, а записва при Рикардо Уачия, който му прави мастеринга. Албумът се споделя „ Midnight Motel ” и е от 2009 година
И по този начин, следват общо шест албума: “Midnight Motel ” – 2009, “Velvet ” – 2011, “The Pearls ” – 2012, “Fight of the Beauty ” – 2013, “Taboo ” – 2015, “Infinite Soul ” – 2016.
„ Всеки албум е безусловно друг. “Midnight Motel ” и “Velvet ” имат метъл звучене, има и акустични части, до момента в който “The Pearls ” е комбинация от chill out и blues, в него няма рок, клубен албум е. Добавям нови стилове в моя жанр. Когато имаш собствен личен жанр, почваш да го разкостваш… Във всеки жанр правиш своя. Някои тъкмо избрани елементи излизат незабавно, други мисля доста време. Това не е импровизация, тези неща съм ги мислил доста детайлно “, споделя музикантът, който изпитва същинска признателност към Рикардо Уачия и споделя за него:
Той повярва в мен. Много е значимо някой да повярва в теб и да ти подаде ръка.
Албумите на Jimi Sobara са звучали в ефира на Z-Rock, радио Тангра и БНР. Давал е изявление на Тома Спространов. И е осъществявал турнета из цялата страна, които са му донесли незабравими мигове. За всичко това се е преборил съвсем самичък.
Следва на стр.2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ