Жилищата стават недостъпни – и под наем, и за покупка.

Жилищата стават недостъпни – и чартърен, и за покупка. След десетилетието със суперниски лихви по ипотечните заеми, което разреши на милиони семейства в Европа да си купят жилище, идва ледена ера. В опита си да обуздае инфлацията Европейската централна банка (ЕЦБ) стартира още през юли м.г. да подвига лихвите и
наподобява, ще продължи да го прави.
Но последствията към този момент стартират да се усещат на имотния пазар, с цел да се стигне до състояние самата ЕЦБ да предизвести преди дни, че може да се чака “хаотичен спад ” на пазара.
“В бъдеще спадът на цените може да стане безреден,
защото растящите лихви по новото ипотечно кредитиране от ден на ден компрометират достъпността и покачват лихвеното задължение върху съществуващите ипотечни заеми ”, означи ЕЦБ в постоянния си обзор на финансовата непоклатимост.
На пръв взор спадът на цените на жилищата
звучи като добра вест. Лошото е, че самите жилища най-често се купуват с заеми, а тяхното оскъпяване прави придобиването все по-недостъпно – както в цяла Европа, по този начин и в България.
У нас единствено за последната година
достъпността на жилищата, измерена през междинната работна заплата, се намали с 12%. В средата на 2022 година с една междинна за столицата заплата можеше да се купят 0,8 квадратни метра от ново жилище. Според последните данни със междинната заплата към този момент може да се купят 0,65 квадрата.
При това у нас няма кой знае какво повдигане на лихвите.
Независимо че в опит да затегне кредитирането Българска народна банка подвигна главната рента, а от 1 юни банките би трябвало да заделят към този момент по 12% от всеки новоотпуснат заем в запасите си, междинният лихвен % продължава да се движи към минималните 2,54%, а ГПР – към 2,8%.

Има изстудяване, щом растежът на новите заеми се е забавил по последни данни до 14,7% на годишна база,
само че това изстудяване е алегорично
За съпоставяне, по данни на Австрийската централна банка размерът на новоотпуснатите ипотечни заеми в страната през март т.г. безусловно се е сринал, намалявайки с 60% спрямо март м.г. А междинната цена на квадратен метър жилище във Виена е намаляла с 12,2% за последната година,
ставайки 7084 евро.
Виена е почти в златната среда на западноевропейските градове по стойност на жилищата. 1 квадратен метър в Берлин по последни данни коства 5143 евро, в Лондон е 8346 евро, а в Париж – 11 134 евро. (Виж инфографиката.)

Достъпността на жилищата в тези градове е много по-ниска от тази в България – в Берлин и в Лондон да вземем за пример тя се мери с 0,1, т.е. с една междинна заплата в тези столици
може да се купи едвам една десета от квадратния метър
Положението към момента не може да се съпостави с това в супернедостъпния заможен пазар на Канада, само че трендът несъмнено е ориентиран натам.
В Канада цените на парцелите са към този момент толкоз
високи, че неотдавна държавното управление на Джъстин Трюдо се принуди да одобри двугодишна възбрана чужденци да купуват жилища в страната.
Все отново цените на парцелите на всички места
стартират да понижават, въпреки че процесът е прекомерно муден.
От инфографиката се вижда, че като се изключи
Виена спадът на цените е по-скоро алегоричен, а има и столици, в които те не престават да порастват.

На този декор обаче по-обезпокоителното е, че наемите на всички места не престават да порастват.