Кратка история на някои популярни жестове
Жестовете – от време на време осъществявани с ръка, в някои случаи с други елементи на тялото или с цялото тяло – образуват алегоричен, невербален език, който е елементарен метод за изпращане на някакво обръщение, без нуждата от използването на думи. Много жестове, които използваме през днешния ден, имат дълга история, а за някои от тях се допуска, че са свързани с съответни исторически събития.
Ръкостискане
Ръкостискането стартира още от Древна Гърция. В Пергамския музей в Берлин е изложен надгробен камък, датиращ от 5 век пр.н.е, на който са изобразени двама бойци, които се поздравяват с здрависване. Основната колона в Музея на Акропола в Атина пък изобразява по какъв начин Хера (съпругата на Зевс) и Атина (богинята на мъдростта, смелостта и вдъхновението) се ръкуват. Чрез този жест двете страни демонстрират, че са равни между тях и се усещат задоволително удобно в наличието на другия, с цел да не носят със себе си оръжия.
На картината „ Мирът в Мюнстер “ на живописеца Бартоломеус ван дер Хелст (от 1648) е изобразено по какъв начин капитан се ръкува със собствен другар лейтенант. В същото време, ръкуването сред мъж и жена е изобразено на голям брой портрети от 17 век. На самата сватбена гала този жест показвал свещеното обвързване сред влюбените.
Палец нагоре
Вярва се, че този жестът е използван за първи път в Колизея, когато гладиаторите са се сражавали един против различен пред очите на императора и хиляди хора от публиката. Ако гладиаторът направи положително шоу, тълпата показвала своята признателност с вдигнат нагоре палец. След това, в случай че жестът е изработен и от императорa, той можел да пощади живота на гладиатора. Палец надолу означавал екзекуция.
Съществува обаче и друга доктрина за този жест. Онези, които желали гладиаторът на бъде пощаден, просто прикривали палеца си и го скривали от взор ( “police compresso ”). Те го показвали единствено в случаите, в които желали гладиаторът да бъде погубен. Така на императора не му се налагало да оглежда целия Колизей, с цел да разбере какъв брой хора са с вдигнат нагоре палец и какъв брой не.
Знакът V
Според известното поверие преди повече от 600 години в борбата при Аженкур (25.10.1415) французите отрязвали показалците и междинните пръсти на дясната ръка на британските стрелци, с цел да се защитят от стрелите им. Онези от тях, които успявали да се измъкнат от тази орис, вдигали двата си пръста под формата на „ V ”, показвайки че техните пръсти не са отрязани и те към момента могат да стрелят.
За страдание всички други доказателства, установяващи същинския генезис на знака “V ” наподобява са изгубени, само че жестът е използван и до през днешния ден.
Отдаване на чест
Според една от теориите поздравът произлиза от средновековието, когато бойците носели „ sallet ” – или железен шлем с козирка. По време на инспекция те повдигали козирката нагоре, с цел да може проверяващият да откри самоличността на боеца.
Каквато и да е истината, наподобява отдаването на чест – такова, каквото го познаваме ние през днешния ден, се е развило доста по-късно – едвам през 18 век, когато плоските шапки, носени от бойците, били сменени с други – по-обемни. Новите шапки се повдигали по-трудно, а и нямали толкоз огромни козирки, тъй че бойците единствено повдигали ръка и докосвали линията на косата – като че имат намерение да издигнат козирката си.
Докосване на задачите ръце („ дай пет “/ „ хай-файв “ и др.)
Днес този жест се употребява по целия свят като щастлив привет. Съществуват диспути обаче, по отношение на кой американски бейзболен тим е измислил жеста – „ The Los Angeles Dodgers ” през 1977 или “Louisville Cardinals ” през 1978.
Независимо кой от двата тима е бил (а евентуално нито един от тях, тъй като има данни, че брокерите на фондовата борса употребявали този привет в продължение на години) – не е загадка, че жестът е извънредно известен през днешния ден.
