Как законът уби Кристина Благоева
Жертвите на душевен тормоз: губят им се мемоари, обзема ги възприятие за недействителност, няма поредност в минали моменти, не могат да се концентрират, имат даже мускулни болки, не усещат апетит
Насилниците са задължени да посещават психолог, само че такива стратегии в България почти няма, или се финансират отчасти по планове
*Интервю с Юлия Андонова - част от екипа на фондация “П.У.Л.С. ”. Тя работи с потърпевши от принуждение и наркозависими*
- Коя е малката врата в закона, която не класира убитата от Калоян Каймакчийски Кристина като жертва на домашно принуждение?
- Кристина Благоева не можеше да бъде предпазена по закона за домашното принуждение, тъй като там липсва изискването “интимна връзка ”. Тоест - дамата не е съжителствала с индивида, който я умъртви, не е била омъжена за него, не са живели на фамилни начала, не е споделяла и общо домакинство. Тази така наречен малка врата в закона беше обсъждана по доста противен метод от народните представители в предходния парламент, тъй като те се опасяват от това да слагат “интимната връзка ” в документите. Виждаме, че в случаи като този на Благоева и Калоян Каймакчийски пропускът е съдбовен. Това е незрелостта на политиците, които в този проблем си играят с човешки животи. Има тематики, които не би трябвало да се дискутират, а би трябвало да бъде даден незабавно безапелационен отговор. Такива са тематиките за човешкия живот, отбраната на потърпевшите от принуждение, отбраната на правото на децата да живеят в здравословна среда. Алогично е да се разискват тези неща толкоз време, без да се подхващат дейности.
- Колко заплашителен е психическият тормоз и какви са последствията от него спрямо физическия?
- Хората по-лесно разпознават физическите признаци на принуждение - синините, ударите, само че също толкоз заплашителен е психологическият детайл, в който индивидът живее в боязън, позор, изолираност, чува всекидневно думи, за които никой не си дава сметка, че са принуждение, до момента в който не се заприказва за тях обществено. Това нанася трайни последствия. Много постоянно вредите по никакъв метод не могат да се разграничат от ударите. Емоционалната експанзия има унищожителен резултат. Жертвите не могат да помолят за помощ, тъй като се усещат неспособни даже за това. Те са затворени, неуверени и с доста ниско самочувствие. В мозъчните структури, които дават отговор за нашето усещане към света, се нарушават естествените процеси, когато сме подложени на непрекъснат стрес. Появява се чувство за недействителност. Сякаш им се губят мемоари, няма поредност и съгласуваност в миналите моменти от живота им. Объркани са и не могат да се концентрират. Трудно вземат безапелационни решения. Дистанцирани са. Тормозът, въпреки и психически, се отразява и на организма - жертвата е непрекъснато изтощена, не може да спи, има извънредно главоболие, даже мускулни болки. Често не усеща апетит или респективно не може да се засити.
- Кои са ранните белези?
- Мога да дам съответни образци. В началото на връзката най-често мъжът/жената споделя: “Хайде да си останем двамата, не се виждай в този момент с тези другари, желая да сме си дружно ”. Така постепенно стартира първичната изолираност. След това минаваме на разискване на околните на жертвата - кой какъв е, какво прави или не прави, по какъв начин никой не е задоволително добър и въздействието му не е позитивно. Затваря се кръгът от хора. Идва моментът, в който се появява мощна ревнивост, само че тя още е маскирана зад думите: “Ти си толкоз красива, не желая никой да те отнеме от мен ”, “този там те погледна, харесва те, ти за какво го погледна? ”, “недей да приказваш с него, той не е добра компания за теб, има задни мисли ”. Ако двойката към този момент живее дружно, се стига до разискване на храната, която в никакъв случай не е приготвена добре - “Няма сол, прекалено много сол ”, “защо тъкмо през днешния ден сготви това? ”, “нямаше ли нещо друго? ”, “тук не е изчистено добре ”. Създава се чувството, че нищо не е както би трябвало. Всъщност казусът не е в дамата или мъжа, който прави тези дейности. На него просто му се вменява виновност. Това са тънки белези, които, в случай че се заловен в точния момент, може да има избавление.
- Промяната в закона ще спре ли насилниците и задължени ли са те да посещават психолог, в случай че жертвата им получи отбрана?
- В закона към сегашния миг и по-точно в ограниченията, които могат да бъдат подхванати от съда, съществува задължаване на лицето да употребява профилирани стратегии. Такива стратегии в България обаче съвсем няма или те се финансират отчасти по планове. Тоест - има го в закона, само че на практика в страната ни на доста малко места хората могат да потърсят сходна помощ. Друг е въпросът какъв брой от причинителите на принуждение могат да трансформират държанието си след терапия. Индивидуално е и само експертите, които им изготвят психологическа оценка, го знаят. Не мога да кажа, че всеки, който отиде на психолог, ще се научи да владее гнева си. Един лист хартия “ограничителна заповед ” не пази човешкия живот. Той не може да го избави. В някои случаи може да възпре индивида, който прави принуждение, само че по-големият проблем е, че в сегашния закон и методите, по които реагират органите на реда - в случай че насилникът, който има ограничаваща заповед, не бъде заловен сега, в който я нарушава, няма по какъв начин да бъде измамен под отговорност. Получава се един нескончаем тормоз, в който, макар че потърпевшото лице има ограничаваща заповед, нападателят може да стои на 100 метра и да тормози лицето, може непрестанно да нарушава спокойствието в жилището, където живее, само че да не бъде арестуван. Много постоянно се случва следният проблем - хората търсят подпомагане от полицията, която идва на място, но насилникът към този момент не е там, тоест не е задържан на мястото на престъплението и надлежно няма по какъв начин да реагират против него. Има моменти, в които жертви викат по няколко пъти управляващите за помощ на един и същи адрес. Това води до разубеждаване, защото могат да чуят думите: “Стига сте ни разигравали без причина ”. Важно е в страната ни да има обединен указател и ясно написан механизъм кой по какъв начин реагира, а не да си трансферира топката от институция на институция. Има задоволително експертиза, само че би трябвало предпочитание и воля за смяна. На второ място - трябват добре подготвени хора на терен. Веднъж в годината през април-май месец се приема националната стратегия, която в по-голямата си степен се базира на плановете на Неправителствени организации организации, които работят по тази тематика. Не е задоволително.
- Колко сигнала получавате, има ли растеж?
- Ежегодно ние оказваме помощ на над 300-400 индивида, които търсят поддръжка от организацията ни. Това, което виждаме, е, че нарастват позвъняванията към горещата ни линия, нарастват и известията във фейсбук страницата, както и в онлайн платформата ни. Няма по какъв начин да кажа, че насилието се е нараснало през последните години, само че сигурно ескалира. Зачестиха убийствата и това е видно. Важно е да се обърне внимание на психиатричната грижа, грижата за хората с ментални болести, тъй като това е нещо, което липсва в страната ни. Куцат системите за грижа на лицата в потребност и се употребяват от политици за привличане на гласоподаватели, което е в ущърб на жертвите.
Цветелина Танкинска,
Насилниците са задължени да посещават психолог, само че такива стратегии в България почти няма, или се финансират отчасти по планове
*Интервю с Юлия Андонова - част от екипа на фондация “П.У.Л.С. ”. Тя работи с потърпевши от принуждение и наркозависими*
- Коя е малката врата в закона, която не класира убитата от Калоян Каймакчийски Кристина като жертва на домашно принуждение?
- Кристина Благоева не можеше да бъде предпазена по закона за домашното принуждение, тъй като там липсва изискването “интимна връзка ”. Тоест - дамата не е съжителствала с индивида, който я умъртви, не е била омъжена за него, не са живели на фамилни начала, не е споделяла и общо домакинство. Тази така наречен малка врата в закона беше обсъждана по доста противен метод от народните представители в предходния парламент, тъй като те се опасяват от това да слагат “интимната връзка ” в документите. Виждаме, че в случаи като този на Благоева и Калоян Каймакчийски пропускът е съдбовен. Това е незрелостта на политиците, които в този проблем си играят с човешки животи. Има тематики, които не би трябвало да се дискутират, а би трябвало да бъде даден незабавно безапелационен отговор. Такива са тематиките за човешкия живот, отбраната на потърпевшите от принуждение, отбраната на правото на децата да живеят в здравословна среда. Алогично е да се разискват тези неща толкоз време, без да се подхващат дейности.
- Колко заплашителен е психическият тормоз и какви са последствията от него спрямо физическия?
- Хората по-лесно разпознават физическите признаци на принуждение - синините, ударите, само че също толкоз заплашителен е психологическият детайл, в който индивидът живее в боязън, позор, изолираност, чува всекидневно думи, за които никой не си дава сметка, че са принуждение, до момента в който не се заприказва за тях обществено. Това нанася трайни последствия. Много постоянно вредите по никакъв метод не могат да се разграничат от ударите. Емоционалната експанзия има унищожителен резултат. Жертвите не могат да помолят за помощ, тъй като се усещат неспособни даже за това. Те са затворени, неуверени и с доста ниско самочувствие. В мозъчните структури, които дават отговор за нашето усещане към света, се нарушават естествените процеси, когато сме подложени на непрекъснат стрес. Появява се чувство за недействителност. Сякаш им се губят мемоари, няма поредност и съгласуваност в миналите моменти от живота им. Объркани са и не могат да се концентрират. Трудно вземат безапелационни решения. Дистанцирани са. Тормозът, въпреки и психически, се отразява и на организма - жертвата е непрекъснато изтощена, не може да спи, има извънредно главоболие, даже мускулни болки. Често не усеща апетит или респективно не може да се засити.
- Кои са ранните белези?
- Мога да дам съответни образци. В началото на връзката най-често мъжът/жената споделя: “Хайде да си останем двамата, не се виждай в този момент с тези другари, желая да сме си дружно ”. Така постепенно стартира първичната изолираност. След това минаваме на разискване на околните на жертвата - кой какъв е, какво прави или не прави, по какъв начин никой не е задоволително добър и въздействието му не е позитивно. Затваря се кръгът от хора. Идва моментът, в който се появява мощна ревнивост, само че тя още е маскирана зад думите: “Ти си толкоз красива, не желая никой да те отнеме от мен ”, “този там те погледна, харесва те, ти за какво го погледна? ”, “недей да приказваш с него, той не е добра компания за теб, има задни мисли ”. Ако двойката към този момент живее дружно, се стига до разискване на храната, която в никакъв случай не е приготвена добре - “Няма сол, прекалено много сол ”, “защо тъкмо през днешния ден сготви това? ”, “нямаше ли нещо друго? ”, “тук не е изчистено добре ”. Създава се чувството, че нищо не е както би трябвало. Всъщност казусът не е в дамата или мъжа, който прави тези дейности. На него просто му се вменява виновност. Това са тънки белези, които, в случай че се заловен в точния момент, може да има избавление.
- Промяната в закона ще спре ли насилниците и задължени ли са те да посещават психолог, в случай че жертвата им получи отбрана?
- В закона към сегашния миг и по-точно в ограниченията, които могат да бъдат подхванати от съда, съществува задължаване на лицето да употребява профилирани стратегии. Такива стратегии в България обаче съвсем няма или те се финансират отчасти по планове. Тоест - има го в закона, само че на практика в страната ни на доста малко места хората могат да потърсят сходна помощ. Друг е въпросът какъв брой от причинителите на принуждение могат да трансформират държанието си след терапия. Индивидуално е и само експертите, които им изготвят психологическа оценка, го знаят. Не мога да кажа, че всеки, който отиде на психолог, ще се научи да владее гнева си. Един лист хартия “ограничителна заповед ” не пази човешкия живот. Той не може да го избави. В някои случаи може да възпре индивида, който прави принуждение, само че по-големият проблем е, че в сегашния закон и методите, по които реагират органите на реда - в случай че насилникът, който има ограничаваща заповед, не бъде заловен сега, в който я нарушава, няма по какъв начин да бъде измамен под отговорност. Получава се един нескончаем тормоз, в който, макар че потърпевшото лице има ограничаваща заповед, нападателят може да стои на 100 метра и да тормози лицето, може непрестанно да нарушава спокойствието в жилището, където живее, само че да не бъде арестуван. Много постоянно се случва следният проблем - хората търсят подпомагане от полицията, която идва на място, но насилникът към този момент не е там, тоест не е задържан на мястото на престъплението и надлежно няма по какъв начин да реагират против него. Има моменти, в които жертви викат по няколко пъти управляващите за помощ на един и същи адрес. Това води до разубеждаване, защото могат да чуят думите: “Стига сте ни разигравали без причина ”. Важно е в страната ни да има обединен указател и ясно написан механизъм кой по какъв начин реагира, а не да си трансферира топката от институция на институция. Има задоволително експертиза, само че би трябвало предпочитание и воля за смяна. На второ място - трябват добре подготвени хора на терен. Веднъж в годината през април-май месец се приема националната стратегия, която в по-голямата си степен се базира на плановете на Неправителствени организации организации, които работят по тази тематика. Не е задоволително.
- Колко сигнала получавате, има ли растеж?
- Ежегодно ние оказваме помощ на над 300-400 индивида, които търсят поддръжка от организацията ни. Това, което виждаме, е, че нарастват позвъняванията към горещата ни линия, нарастват и известията във фейсбук страницата, както и в онлайн платформата ни. Няма по какъв начин да кажа, че насилието се е нараснало през последните години, само че сигурно ескалира. Зачестиха убийствата и това е видно. Важно е да се обърне внимание на психиатричната грижа, грижата за хората с ментални болести, тъй като това е нещо, което липсва в страната ни. Куцат системите за грижа на лицата в потребност и се употребяват от политици за привличане на гласоподаватели, което е в ущърб на жертвите.
Цветелина Танкинска,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ