Боряна Узунова: Понякога жертвата не може без насилника
Жертвата на домашно принуждение приема брачна половинка си за стопанин Семейните кавги нанасят вреди за 10 млн. евро Адвокат Милена Кадиева: От домашно принуждение страдат и мъже Как да разпознаем унизените вкъщи
Боряна Узунова е шеф на Кризисния център за дами, жертви на домашно принуждение в Пловдив. Центърът обезпечава заслон, храна, психо-социална поддръжка, юридическа помощ и подпомагане за работа с институции на дамите, станали жертва на домашно принуждение, както и на децата им.
- Г-жо Узунова, какви дами се обръщат за протекция към спешния център?
- При нас идват тези, които осъзнават, че имат проблем. Работим с жертви на главните типове принуждение - физическо, прочувствено, икономическо, полово. Предлагаме опция за настаняване, само че в случай че дамата има близки хора или родители, може да реши да идва при нас единствено на съвещания. Оказваме поддръжка както на дамите, станали жертви на принуждение, по този начин и на децата им.
- Цяла България настръхна, когато Викторио простреля приятелката си Дарина и едногодишната им дъщеричка. Как може да се разпознае жертва на домашно принуждение, с цел да не се стига до покруса?
- Близките могат да виждат смяна в държанието на дамата. В случая с убитата Дарина нейни познати описват, че тя е станала затворена, спряла да приказва с другите, да излиза. Това са все индикатори, че има проблем, и хората, които ни познават отдавна, могат елементарно да ги виждат.
- А какви са главните аргументи, които водят до домашно принуждение и експанзия?
- Насилници могат да бъдат съпрузи, сътрудници, деца, внуци. Изключително висок е процентът на ревнивците, които лимитират обществения живот на дамите. Особено тежки са случаите на дами, страдащи от своите синове или внуци. Там връзката е доста по-различна и съвсем в никакъв случай жертвите не вършат нищо против насилника. Майката е подложена на всекидневен душевен и физически тормоз, само че не подхваща дейности против сина или внука си. Често жертвата идва при нас, плачейки, и ние излагаме разновидностите - заповед за отбрана или наложително извеждане от общото жилище. Майката споделя: „ Не, къде ще отиде детето ми? ". Става дума за жертва, която е безусловно прочувствено обвързана с насилника. Връзката тук е кръвна, което изяснява за какво такива дами съвсем в никакъв случай не водят каузи. Ние само можем да откъснем жертвата от нападателната среда и да намерим заслон.
Обикновено тези случаи пораждат поради алкохол или опиати, т.е. става дума за взаимозависимост. Зависимите стартират да издевателстват над майките и бабите си, да им желаят пари за дрога, да им взимат заплатите или пенсиите. След това стартират да ги атакуват, да ги наскърбяват. Въпреки всичко майката е безапелационна: „ Дете ми е, не мога да подхваща нищо! ". В фамилните връзки обстановката е друга и не всеки път има физическо принуждение. Дори да се стигне до такава степен, първо години наред е имало душевен тормоз. При случаите на принуждение от страна на наследник или внук обаче, може би поради зависимостта, физическата експанзия е доста по-честа.
- А ревността рискова ли е?
- Много е значимо младежите - възпитаници и деца, в ранна възраст да схванат какво е ревнивост. Грешна е визията, че ревността демонстрира любовта. Нужно е на младежите да се приказва за здравословната обич и за това къде е нейната граница. Ревността постоянно става причина за тормоз, защото насилникът желае да има цялостен надзор над жертвата.
- Какво стопира жертвите да потърсят отбрана?
- Основен фактор е страхът от насилника и какво ще стане, когато той научи, че жертвата е потърсила помощ. Жената обаче е длъжна да преодолее страха си, тъй като този метод на живот не е живот. От друга страна, тя би трябвало да предприеме дейности в името на децата си, другояче ги обрича да бъдат осакатени. Винаги насилието оставя диря в детската душeвност и такива деца след време стават или насилници, или жертви. Всички се опасяваме от нещо, само че в името на това дамата и децата да получат по-добър живот, жертвата на домашно принуждение би трябвало да предприеме дейности.
- Как тъкмо да работят пострадалите от принуждение в дома си?
- Те първо би трябвало да знаят, че побоят постоянно се повтаря. Всички оправдания, извинения и обещания са безусловно лишени от тежест. Както не поносим улични и учебни боеве, по този начин не трябва да поносим и багра в дома. Агресията в никакъв случай не води до нищо позитивно и извинението след побой не е меродавно.
Второ, в никакъв случай не би трябвало дамата да си мисли, че виновността е нейна, като е предизвикала мъжа по някакъв метод. Както дамите ядосваме мъжете, по този начин и те ядосват нас от време на време, само че това в никакъв случай не е мотив да има експанзия - нито физическа, нито психическа. Когато има обич, прошката се дава доста по-бързо, само че за експанзията няма опрощение.
- Има ли модел, който следват жертвите? Как се вземат решение да се извърнат към спешния център?
- Всеки случай е самостоятелен, само че може да се каже, че има два съществени модела. Единият е дамата да реши, че повече не може да търпи издевателството, и макар мощния си боязън сама да се обърне към нас. Другият е тя да показа с другарка, която стартира да изследва въпроса вместо нея. Има и трети вид, при който близки и съседи виждат какво се случва, само че не подхващат нищо.
Проблемът тук е, че ние не можем да помогнем на някого без личното му предпочитание. За да има развиване в позитивна тенденция за жертвата, самата тя би трябвало да изиска да промени живота си. Имали сме случаи, в които близка другарка ни свързва с дамата и започваме в началото единствено връзка по телефона. Обясняваме и предразполагаме жертвата, с цел да осъзнае, че можем да помогнем.
Има и вид дами, които идват при нас, работим известно време и след това вземат решение, че не могат да се оправят сами, и се връщат при насилника. Слава богу, тези случаи не са доста, само че тук нещата опират до извънредно мощна взаимозависимост сред жертва и принудител. Самата жертва го търси, защото по този начин е привикнала да живее.
Другият вид, който съм следила, е, че жена, откъснала се от един принудител, попада в последваща сходна връзка. Това са редки случаи, само че за жалост ги има.
- Израстваме ли като общество по въпроса с домашното принуждение? Реагираме ли съответно?
- Българите са чувствителни на тази тематика и съгласно мен започваме да реагираме вярно. Учим се. Все повече хората знаят какво да вършат в такава обстановка и по какъв начин да потърсят помощ. Нашият център съществува от към шест години и в никакъв случай не сме оставали без клиенти. Поддържаме доста положителни връзки и с фондация „ Джендър други възможности ", която също работи в такава тенденция в града.
Тази година с помощта на Община Пловдив направихме ремонт на постройката на Кризисния център извън и от вътрешната страна. Сега изискванията за дамите, които идват в центъра, са отлични. Направи се саниране, сътвориха се улеснения, а е доста значимо дамата да се усеща уютно при нас, изключително когато идва с децата си. Целта ни е ситуацията да е оптимално близка до домашната, с цел да не претърпяват децата спомагателен стрес. Имаме детска стая и изцяло обзаведена кухня, спалните също са удобни и приятни. Създават се нужните условия и нещата вървят в вярната посока.
Остава един проблем - няма задоволително стратегии и работа с насилниците. Колкото и да се работи с жертвите, насилниците си остават същите и в бъдеще могат да открият друга жертва.
Боряна Узунова е шеф на Кризисния център за дами, жертви на домашно принуждение в Пловдив. Центърът обезпечава заслон, храна, психо-социална поддръжка, юридическа помощ и подпомагане за работа с институции на дамите, станали жертва на домашно принуждение, както и на децата им.
- Г-жо Узунова, какви дами се обръщат за протекция към спешния център?
- При нас идват тези, които осъзнават, че имат проблем. Работим с жертви на главните типове принуждение - физическо, прочувствено, икономическо, полово. Предлагаме опция за настаняване, само че в случай че дамата има близки хора или родители, може да реши да идва при нас единствено на съвещания. Оказваме поддръжка както на дамите, станали жертви на принуждение, по този начин и на децата им.
- Цяла България настръхна, когато Викторио простреля приятелката си Дарина и едногодишната им дъщеричка. Как може да се разпознае жертва на домашно принуждение, с цел да не се стига до покруса?
- Близките могат да виждат смяна в държанието на дамата. В случая с убитата Дарина нейни познати описват, че тя е станала затворена, спряла да приказва с другите, да излиза. Това са все индикатори, че има проблем, и хората, които ни познават отдавна, могат елементарно да ги виждат.
- А какви са главните аргументи, които водят до домашно принуждение и експанзия?
- Насилници могат да бъдат съпрузи, сътрудници, деца, внуци. Изключително висок е процентът на ревнивците, които лимитират обществения живот на дамите. Особено тежки са случаите на дами, страдащи от своите синове или внуци. Там връзката е доста по-различна и съвсем в никакъв случай жертвите не вършат нищо против насилника. Майката е подложена на всекидневен душевен и физически тормоз, само че не подхваща дейности против сина или внука си. Често жертвата идва при нас, плачейки, и ние излагаме разновидностите - заповед за отбрана или наложително извеждане от общото жилище. Майката споделя: „ Не, къде ще отиде детето ми? ". Става дума за жертва, която е безусловно прочувствено обвързана с насилника. Връзката тук е кръвна, което изяснява за какво такива дами съвсем в никакъв случай не водят каузи. Ние само можем да откъснем жертвата от нападателната среда и да намерим заслон.
Обикновено тези случаи пораждат поради алкохол или опиати, т.е. става дума за взаимозависимост. Зависимите стартират да издевателстват над майките и бабите си, да им желаят пари за дрога, да им взимат заплатите или пенсиите. След това стартират да ги атакуват, да ги наскърбяват. Въпреки всичко майката е безапелационна: „ Дете ми е, не мога да подхваща нищо! ". В фамилните връзки обстановката е друга и не всеки път има физическо принуждение. Дори да се стигне до такава степен, първо години наред е имало душевен тормоз. При случаите на принуждение от страна на наследник или внук обаче, може би поради зависимостта, физическата експанзия е доста по-честа.
- А ревността рискова ли е?
- Много е значимо младежите - възпитаници и деца, в ранна възраст да схванат какво е ревнивост. Грешна е визията, че ревността демонстрира любовта. Нужно е на младежите да се приказва за здравословната обич и за това къде е нейната граница. Ревността постоянно става причина за тормоз, защото насилникът желае да има цялостен надзор над жертвата.
- Какво стопира жертвите да потърсят отбрана?
- Основен фактор е страхът от насилника и какво ще стане, когато той научи, че жертвата е потърсила помощ. Жената обаче е длъжна да преодолее страха си, тъй като този метод на живот не е живот. От друга страна, тя би трябвало да предприеме дейности в името на децата си, другояче ги обрича да бъдат осакатени. Винаги насилието оставя диря в детската душeвност и такива деца след време стават или насилници, или жертви. Всички се опасяваме от нещо, само че в името на това дамата и децата да получат по-добър живот, жертвата на домашно принуждение би трябвало да предприеме дейности.
- Как тъкмо да работят пострадалите от принуждение в дома си?
- Те първо би трябвало да знаят, че побоят постоянно се повтаря. Всички оправдания, извинения и обещания са безусловно лишени от тежест. Както не поносим улични и учебни боеве, по този начин не трябва да поносим и багра в дома. Агресията в никакъв случай не води до нищо позитивно и извинението след побой не е меродавно.
Второ, в никакъв случай не би трябвало дамата да си мисли, че виновността е нейна, като е предизвикала мъжа по някакъв метод. Както дамите ядосваме мъжете, по този начин и те ядосват нас от време на време, само че това в никакъв случай не е мотив да има експанзия - нито физическа, нито психическа. Когато има обич, прошката се дава доста по-бързо, само че за експанзията няма опрощение.
- Има ли модел, който следват жертвите? Как се вземат решение да се извърнат към спешния център?
- Всеки случай е самостоятелен, само че може да се каже, че има два съществени модела. Единият е дамата да реши, че повече не може да търпи издевателството, и макар мощния си боязън сама да се обърне към нас. Другият е тя да показа с другарка, която стартира да изследва въпроса вместо нея. Има и трети вид, при който близки и съседи виждат какво се случва, само че не подхващат нищо.
Проблемът тук е, че ние не можем да помогнем на някого без личното му предпочитание. За да има развиване в позитивна тенденция за жертвата, самата тя би трябвало да изиска да промени живота си. Имали сме случаи, в които близка другарка ни свързва с дамата и започваме в началото единствено връзка по телефона. Обясняваме и предразполагаме жертвата, с цел да осъзнае, че можем да помогнем.
Има и вид дами, които идват при нас, работим известно време и след това вземат решение, че не могат да се оправят сами, и се връщат при насилника. Слава богу, тези случаи не са доста, само че тук нещата опират до извънредно мощна взаимозависимост сред жертва и принудител. Самата жертва го търси, защото по този начин е привикнала да живее.
Другият вид, който съм следила, е, че жена, откъснала се от един принудител, попада в последваща сходна връзка. Това са редки случаи, само че за жалост ги има.
- Израстваме ли като общество по въпроса с домашното принуждение? Реагираме ли съответно?
- Българите са чувствителни на тази тематика и съгласно мен започваме да реагираме вярно. Учим се. Все повече хората знаят какво да вършат в такава обстановка и по какъв начин да потърсят помощ. Нашият център съществува от към шест години и в никакъв случай не сме оставали без клиенти. Поддържаме доста положителни връзки и с фондация „ Джендър други възможности ", която също работи в такава тенденция в града.
Тази година с помощта на Община Пловдив направихме ремонт на постройката на Кризисния център извън и от вътрешната страна. Сега изискванията за дамите, които идват в центъра, са отлични. Направи се саниране, сътвориха се улеснения, а е доста значимо дамата да се усеща уютно при нас, изключително когато идва с децата си. Целта ни е ситуацията да е оптимално близка до домашната, с цел да не претърпяват децата спомагателен стрес. Имаме детска стая и изцяло обзаведена кухня, спалните също са удобни и приятни. Създават се нужните условия и нещата вървят в вярната посока.
Остава един проблем - няма задоволително стратегии и работа с насилниците. Колкото и да се работи с жертвите, насилниците си остават същите и в бъдеще могат да открият друга жертва.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ