5 от първите руски жени-писатели
Жените в Русия хващат перото още през XVIII в. – упражняват се в писането на лирика, преводи и белетристика (мистични и сантиментални повести).
Сестрата на Петър I царевна Наталия Алексеевна написа пиеси за личния си театър; необятно прочут е и публицистичният гений на Екатерина II. Ето и най-значимите имена измежду първите писателки в Русия.
Княгиня Наталия Долгорукова
Свободни източници
Тя се счита за една от първите писателки и мемоаристки. В нейната биография има същински възходи и падения – от доближена до двора на Петър II до позора на брачна половинка ѝ, изгнание в Сибир и подкастряне в монашество.
След себе си тя оставя „Собственоръчни мемоари на княгиня Наталия Борисовна Долгорукова, щерка на фелдмаршал граф Борис Петрович Шереметиев“. Литературоведът Дмитрий Святополк-Мирски хвали нейния текст за „искреността на разказа“ и „великолепния чист съветски език“.
Анна Бунина (1774-1829)
Александър Варнек
Първата професионална съветска поетеса и „Руската Сафо“ – по този начин назовават Анна Бунина (Иван Бунин също е от нейния род). Тя написа оди за прослава на героите, за което получава утвърждението на Карамзин и Дрежавин. А младите съвременници на „златния век на съветската поезия“ считат стиховете ѝ за старомодни и я назовават „поетичен труп“. Самият Александър Пушкин я иронизира във връзка на нейните „безсмислици“ и „глупави стихове“. Константин Батюшков също се майтапи злостно, като загатва за самоубийството на Сафо – „Но, к моему ты горю, / Пути не знаешь к морю“.
Надежда Дурова (1783-1866)
Свободни източници
Храбрата дама-кавалерист служи в армията и води война с Наполеон; избира да я назовават Александър Александров. Основният ѝ труд е „Записки на кавалериста-девица“ и е оповестен за първи път от А.С. Пушкин. Именно той разкрива самоличността ѝ и тайната ѝ, срещу нейната воля. Това провокира остро възмущение от страна на Дурова, само че Пушкин ѝ отвръща по този начин: „Бъдете смела – излезте на попрището на литературата също толкоз безстрашно, както и на попрището, което Ви прослави“.
Дурова написа за своя живот и за ужасното и обидно състояние на дамите по нейно време, родени „да живеят и да умрат в робство“. Тя споделя за своето твърдо решение „да се отдели от пола, който, както мислех аз, е прокълнат от Бога“. Описва и по какъв начин е прибягнала към машинация, с цел да бъде призната на работа в армията, и за първите борби, в които взе участие.
Екатерина Авдеева (1788-1865)
Свободни източници
За разлика от множеството писателки-дворянки, Авдеева произлиза от търговски жанр и не получава никакво (дори и домашно) обучение. Тя живее в Иркутск, пътува доста и написа една от първите съветски етнографски книги „Записки и бележки за Сибир“ (1837). В нея тя събира истории от бита и нравите на локалните поданици, като ползва и записи на локалния фолклор и старинни съветски песни.
По-късно Авдеева написа книги по какъв начин се върти семейството, както и творби, отдадени на националната медицина, готварска книга, алманах с песни, както и записани от нея национални приказки за деца. Фолклористите и събирачите на приказки ценят високо нейния труд. През 1859 година в Русия се появява „Литературен фонд“ за подкрепяне на писателите и Авдеева получава пенсия от него до края на живота си.
София Ковалевская (1850-1891)
Michael Nicholson/Corbis/Getty Images
Ковалевская е известна най-много, несъмнено, като първата в света жена-професор по математика. Гениалният човек, обаче, е талантлив във всичко, по тази причина нейните креативен сили стигат и за литература. Тя написа на съветски и на шведски език, защото прекарва част от живота си в Швеция. Интересите ѝ се простират върху свободомислието и вълненията на младежките среди през 1860-те (на тях е отдаден романът ѝ „Семейство Воронцови“) и народническото придвижване през 1870-те.
Едно от най-известните ѝ творби е повестта „Нихилистка“ от 1884 година. В основата ѝ е действителната история на племенницата на Пушкин Вера Гончарова, която взема решение да се омъжи за чужд човек, упрекнат и наказан революционер-народник (и Ковалевская приема да взе участие в дейностите за приемане на позволение за тази сватба). Повестта е оповестена на шведски и на съветски език, само че съвсем незабавно е неразрешена в Русия. Както написа цензорът, поради благосклонности към нихилизма, както и поради това, че в нея „участта на политическите нарушители и жестокостта на нашето държавно управление в отношението му към тях са обрисувани в ужасяващи краски“.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Сестрата на Петър I царевна Наталия Алексеевна написа пиеси за личния си театър; необятно прочут е и публицистичният гений на Екатерина II. Ето и най-значимите имена измежду първите писателки в Русия.
Княгиня Наталия Долгорукова
Свободни източници Тя се счита за една от първите писателки и мемоаристки. В нейната биография има същински възходи и падения – от доближена до двора на Петър II до позора на брачна половинка ѝ, изгнание в Сибир и подкастряне в монашество.
След себе си тя оставя „Собственоръчни мемоари на княгиня Наталия Борисовна Долгорукова, щерка на фелдмаршал граф Борис Петрович Шереметиев“. Литературоведът Дмитрий Святополк-Мирски хвали нейния текст за „искреността на разказа“ и „великолепния чист съветски език“.
Анна Бунина (1774-1829)
Александър Варнек Първата професионална съветска поетеса и „Руската Сафо“ – по този начин назовават Анна Бунина (Иван Бунин също е от нейния род). Тя написа оди за прослава на героите, за което получава утвърждението на Карамзин и Дрежавин. А младите съвременници на „златния век на съветската поезия“ считат стиховете ѝ за старомодни и я назовават „поетичен труп“. Самият Александър Пушкин я иронизира във връзка на нейните „безсмислици“ и „глупави стихове“. Константин Батюшков също се майтапи злостно, като загатва за самоубийството на Сафо – „Но, к моему ты горю, / Пути не знаешь к морю“.
Надежда Дурова (1783-1866)
Свободни източници Храбрата дама-кавалерист служи в армията и води война с Наполеон; избира да я назовават Александър Александров. Основният ѝ труд е „Записки на кавалериста-девица“ и е оповестен за първи път от А.С. Пушкин. Именно той разкрива самоличността ѝ и тайната ѝ, срещу нейната воля. Това провокира остро възмущение от страна на Дурова, само че Пушкин ѝ отвръща по този начин: „Бъдете смела – излезте на попрището на литературата също толкоз безстрашно, както и на попрището, което Ви прослави“.
Дурова написа за своя живот и за ужасното и обидно състояние на дамите по нейно време, родени „да живеят и да умрат в робство“. Тя споделя за своето твърдо решение „да се отдели от пола, който, както мислех аз, е прокълнат от Бога“. Описва и по какъв начин е прибягнала към машинация, с цел да бъде призната на работа в армията, и за първите борби, в които взе участие.
Екатерина Авдеева (1788-1865)
Свободни източници За разлика от множеството писателки-дворянки, Авдеева произлиза от търговски жанр и не получава никакво (дори и домашно) обучение. Тя живее в Иркутск, пътува доста и написа една от първите съветски етнографски книги „Записки и бележки за Сибир“ (1837). В нея тя събира истории от бита и нравите на локалните поданици, като ползва и записи на локалния фолклор и старинни съветски песни.
По-късно Авдеева написа книги по какъв начин се върти семейството, както и творби, отдадени на националната медицина, готварска книга, алманах с песни, както и записани от нея национални приказки за деца. Фолклористите и събирачите на приказки ценят високо нейния труд. През 1859 година в Русия се появява „Литературен фонд“ за подкрепяне на писателите и Авдеева получава пенсия от него до края на живота си.
София Ковалевская (1850-1891)
Michael Nicholson/Corbis/Getty Images Ковалевская е известна най-много, несъмнено, като първата в света жена-професор по математика. Гениалният човек, обаче, е талантлив във всичко, по тази причина нейните креативен сили стигат и за литература. Тя написа на съветски и на шведски език, защото прекарва част от живота си в Швеция. Интересите ѝ се простират върху свободомислието и вълненията на младежките среди през 1860-те (на тях е отдаден романът ѝ „Семейство Воронцови“) и народническото придвижване през 1870-те.
Едно от най-известните ѝ творби е повестта „Нихилистка“ от 1884 година. В основата ѝ е действителната история на племенницата на Пушкин Вера Гончарова, която взема решение да се омъжи за чужд човек, упрекнат и наказан революционер-народник (и Ковалевская приема да взе участие в дейностите за приемане на позволение за тази сватба). Повестта е оповестена на шведски и на съветски език, само че съвсем незабавно е неразрешена в Русия. Както написа цензорът, поради благосклонности към нихилизма, както и поради това, че в нея „участта на политическите нарушители и жестокостта на нашето държавно управление в отношението му към тях са обрисувани в ужасяващи краски“.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ