Жените изработвали по 35 млрд. лв. от домакинска работа
Жените изработвали по 35 милиарда лева посредством къщната работа, която била техен приоритет. “Ако този труд се регистрира, щяхме да имаме с 20% по-висок Брутният вътрешен продукт, само че това няма по какъв начин да се случи ”, сподели основният икономист на КНСБ Любослав Костов.
По този метод синдикалистът мощно впечатли освен водещата по телевизия НоваНюз, само че и феновете.
Как е сметнал тези числа ли?
Костов изясни, че е умножил отработените часове на дамите у дома по минималната часова ставка, изчислена съгласно минималната работна заплата сега и по-късно по 1.4 млн. дами, колкото бил броят им. При близо 200 милиарда лева Брутен вътрешен артикул това правело към 20% от него.
Главният икономист-синдикалист може би не прави разлика сред публично потребен труд и труд в границите на фамилията като претакането на кисело зеле и изработката на педикюр. А и за какво са изключени мъжете, които все по-активно се включват в типично женската работа вкъщи?
Трудът съгласно класическото определение е осъществяването на потребна активност и е естествена нужда за индивида. Тази активност като потребна и нужна за обществото се заплаща съгласно осъществената работа и цените на продукцията.
Още изпадналият в този момент в недружелюбност Маркс написа, че всички артикули (и публични услуги) имат едно общо свойство – те са артикул на човешкия труд. Въплътеният, кристализираният в стоката труд образува нейната стойност. Самият труд “създава стойност тогава, когато се създава не за персонални потребности, а за пазара. Размяната на стоките по стойност, т.е. съгласно с количеството публично нужен труд, изразходван за изработването им, е стопански закон на стоковото произвеждане ”.
Интересно, къде видя Костов в доброволния домакински труд по пране, почистване и готвене полза и нужда за обществото? То не се интересува какъв брой мръсно е жилището, дали има гозба за брачна половинка и дали децата вървят с изпрани дрешки.
Костов наподобява не прави разлика сред скубането на трева в личния двор и плевенето на троскот на централния селски площад, заплащано от общината.
Ей по този начин избуяват псевдонаучните бурени, които радват плевещите по дворовете.
По този метод синдикалистът мощно впечатли освен водещата по телевизия НоваНюз, само че и феновете.
Как е сметнал тези числа ли?
Костов изясни, че е умножил отработените часове на дамите у дома по минималната часова ставка, изчислена съгласно минималната работна заплата сега и по-късно по 1.4 млн. дами, колкото бил броят им. При близо 200 милиарда лева Брутен вътрешен артикул това правело към 20% от него.
Главният икономист-синдикалист може би не прави разлика сред публично потребен труд и труд в границите на фамилията като претакането на кисело зеле и изработката на педикюр. А и за какво са изключени мъжете, които все по-активно се включват в типично женската работа вкъщи?
Трудът съгласно класическото определение е осъществяването на потребна активност и е естествена нужда за индивида. Тази активност като потребна и нужна за обществото се заплаща съгласно осъществената работа и цените на продукцията.
Още изпадналият в този момент в недружелюбност Маркс написа, че всички артикули (и публични услуги) имат едно общо свойство – те са артикул на човешкия труд. Въплътеният, кристализираният в стоката труд образува нейната стойност. Самият труд “създава стойност тогава, когато се създава не за персонални потребности, а за пазара. Размяната на стоките по стойност, т.е. съгласно с количеството публично нужен труд, изразходван за изработването им, е стопански закон на стоковото произвеждане ”.
Интересно, къде видя Костов в доброволния домакински труд по пране, почистване и готвене полза и нужда за обществото? То не се интересува какъв брой мръсно е жилището, дали има гозба за брачна половинка и дали децата вървят с изпрани дрешки.
Костов наподобява не прави разлика сред скубането на трева в личния двор и плевенето на троскот на централния селски площад, заплащано от общината.
Ей по този начин избуяват псевдонаучните бурени, които радват плевещите по дворовете.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ