Жената е съвършеното същество. Нищо, че не знае какво иска
Жената е съвършеното създание. Нищо, че не знае какво желае. Това си мисля в този миг, до момента в който си пуша цигарата в понеделник следобяд и зная какъв брой съм прав. В началото на любовния си живот, давах всичко от себе си да схвана дамите. С времето се уверих, че съм се захванал с задача невъзможна и престанах да върша опити.
Въпреки всичко са ми уязвимост. Колкото и да го отхвърляме, драги мъже, не сте ли съгласни, че без нежно наличие, ситуацията става най-малко два пъти по-кофти. Някои тук незабавно биха контрирали с изказванието, че самотата била хубаво нещо и даже била нужна надали не.
Съгласен съм, че от време на време това да си събереш мислите уединено оказва помощ в сериозни обстановки. Но от време на време ги утежнява също по този начин. Всеки път, щом някоя от партньорките ми е желала „ време “ или „ отмора “, съм се оказвал самичък в леглото за двама, заключен в буйна прегръдка с възглавницата си.
Ами това е – в случай че прекалиш – духаш супата. На нея никак не ѝ пука дали съжаляваш след това, дамите простят мъчно по начало. Камо ли невярност или нещо от този жанр. Имах една такава някогашна. Постоянно се пренавиваше като таймер на бомба. Дразнеше ми се за щяло и нещяло, правеше от мухата стадо слонове, непрестанно си мислеше, че не съм ѝ правилен, че мисля за други, че съм Дон Жуан и глупак, а аз в действителност ѝ бях лоялен като лебед и в последна сметка ми писна от нейните филми на ужасите и излетях през вратата с триста.
За същата дама написах горе-долу три книги . Парадоксът е, в никакъв случай не съм имал капчица разбиране от метода ѝ на мислене и не съм си правил труда да ѝ схвана схемите. В даден момент схванах, че няма смисъл.
Сещам се отново за оная реклама по радиото:
Кои сме ние? Жените!
Какво желаеме? Не знаем!
Thinkstock
Но са прелестни. И би трябвало да ги целуваме по-често и да ги обгрижваме повече. Защото те са като цветята. Ако не ги поливаш – увяхват. Красотата на розата се изгубва, в случай че не цъфти и не сияе. Тайната, коства ми се, в действителност се крие в следното – би било добре да внимаваме с думите. Защото те постоянно нараняват.
От своя страна дамите са нежни и в същото време разполагат с отлична памет. Затова дано да ги пазим, момчета. За свое и тяхно богатство, дано ги обичаме такива, каквито са. Нека бъдем почтени с тях, в случай че сме постъпили зле. Те може би ще ни простят. Или може би няма да ни простят. Нищо не се знае. Възможно е да последва скандал, а след него – секс за помиряване. Или овакантяване. Повтарям – нищо не се знае с дамите. Това им е привилегията. Това им е харизмата. Това им е чарът.
Как се чака да устоим?!
Въпреки всичко са ми уязвимост. Колкото и да го отхвърляме, драги мъже, не сте ли съгласни, че без нежно наличие, ситуацията става най-малко два пъти по-кофти. Някои тук незабавно биха контрирали с изказванието, че самотата била хубаво нещо и даже била нужна надали не.
Съгласен съм, че от време на време това да си събереш мислите уединено оказва помощ в сериозни обстановки. Но от време на време ги утежнява също по този начин. Всеки път, щом някоя от партньорките ми е желала „ време “ или „ отмора “, съм се оказвал самичък в леглото за двама, заключен в буйна прегръдка с възглавницата си.
Ами това е – в случай че прекалиш – духаш супата. На нея никак не ѝ пука дали съжаляваш след това, дамите простят мъчно по начало. Камо ли невярност или нещо от този жанр. Имах една такава някогашна. Постоянно се пренавиваше като таймер на бомба. Дразнеше ми се за щяло и нещяло, правеше от мухата стадо слонове, непрестанно си мислеше, че не съм ѝ правилен, че мисля за други, че съм Дон Жуан и глупак, а аз в действителност ѝ бях лоялен като лебед и в последна сметка ми писна от нейните филми на ужасите и излетях през вратата с триста.
За същата дама написах горе-долу три книги . Парадоксът е, в никакъв случай не съм имал капчица разбиране от метода ѝ на мислене и не съм си правил труда да ѝ схвана схемите. В даден момент схванах, че няма смисъл.
Сещам се отново за оная реклама по радиото:
Кои сме ние? Жените!
Какво желаеме? Не знаем!
Thinkstock Но са прелестни. И би трябвало да ги целуваме по-често и да ги обгрижваме повече. Защото те са като цветята. Ако не ги поливаш – увяхват. Красотата на розата се изгубва, в случай че не цъфти и не сияе. Тайната, коства ми се, в действителност се крие в следното – би било добре да внимаваме с думите. Защото те постоянно нараняват.
От своя страна дамите са нежни и в същото време разполагат с отлична памет. Затова дано да ги пазим, момчета. За свое и тяхно богатство, дано ги обичаме такива, каквито са. Нека бъдем почтени с тях, в случай че сме постъпили зле. Те може би ще ни простят. Или може би няма да ни простят. Нищо не се знае. Възможно е да последва скандал, а след него – секс за помиряване. Или овакантяване. Повтарям – нищо не се знае с дамите. Това им е привилегията. Това им е харизмата. Това им е чарът.
Как се чака да устоим?!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ