ЖП проекти за над 3 млрд.лв. буксуват заради липсата на индексация
Железопътни инфраструктурни планове за близо 3,4 милиарда лева буксуват поради неналичието на индексация. Забавянето на всички законодателни и нормативни процедури носи опасности за най-големия размер строителство сега, както и за всички други обекти, предоставени от страната или общините.
По данни на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) сега в България се извършват 7 плана на обща стойност 3,399 милиарда лева, от които 2,172 милиарда лева са европейско финансиране, а 1,226 милиарда лева национално съфинансиране. До момента разплатени са едвам малко над 10 на 100 или 465 млн. лева
В проектите за развиване на железопътните трасета е планувано до 2024 година в България да има 525,82 км релси, по които влаковете да се движат със скорост от 160 км в час. До края на 2027 година дължината им би трябвало да стигне 583,99 км, а до 2031 година - 728 км.
НКЖИ има извоювано финансиране и от механизма “Свързана Европа”.
Изпълнителите на плановете споделят, че по всички планове има закъснение, а главните аргументи са актуалните цени на строителните материали и неналичието на индексация. През последната близо година от браншовите организации неведнъж са поставяли въпроса пред формалните управляващи, само че решениевсе още няма.
В частност за жп плановете главният възложител е НКЖИ. Предприятието, чието обвързване е да построява и поддържа железопътната инфраструктура, е предписание опити да реши казуса. Бившият министър на превоза Николай Събев е известен за зародилите съществени опасности при осъществяването на тези значими инфраструктурни обекти. Въпреки това обаче той съобщи в общественото пространство, че не е позволил индексация на цените в никой от настоящите контракти, че изпълнителите са оптимизирали активността си по отношение на това условие и плановете вървят с цялостна мощ.
Думите му не се поддържат от действителното положение на прокетите. Напротив, министърът е известен от НКЖИ, че не престават да постъпват уведомления от изпълнителите по подписани контракти за зародилите условия и разпознатите опасности. Приложени са и близо 30 писма, които са върнати с коментаръа, че всяко изменение или допълнение на контракт следва да се прави при съблюдаване на използваното законодателство.
Вярно е, че към оня миг нямаше законова опция цената на подписан контракт да се преразглежда. Законът за публичните поръчки дава опция за до 10% непредвидени разноски по всеки контракт, само че това в сегашната обстановка не е задоволително. Защото построяването на жп инфраструктура разумно изисква жп релси, а тяхната цена около скока на металите се усили със 110%, а междинното повишаване на материалите, които се употребяват в жп плановете, е 68%.
Реално законова опция няма и сега, без значение че през февруари бе основана междуведомствена работна група, отпред с специалистите от финансовото министерство, която трябваше да изготви и одобри методика за индексация на строителните контракти. Макар и закъсняла, работната група осигуряваше вяра измежду всички реализатори с оглед обстоятелството, че междинното повишаване на материалите още в края на предходната година беше към 50%, а за някои материали и доста повече.
В последна сметка от Камарата на строителите в България подкрепиха експертно изпълнителната власт в изготвянетона методика, която разделя строителството на 6 съществени категории и във всяка се оферираше да се вземат поради с друг дял цените на другите материали.
От Министерството на финансите обаче сложиха таван от 15% за нарастване на цената по договорите – ограничаване, което не се приема нито от строителите, нито от НСОРБ. Това предложение също не просъществува, поради разпада на обединението.
Освен това едвам в последния работен ден на 47-ото Народно събрание бяха признати промени в Закона за публичните поръчки, с които да се даде „ зелена светлина “ на държавното управление да одобри самата методика. Така явно служебното държавно управление, назначено от президента Румен Радев, ще има нелеката задача да утвърди методикатас разпореждане на Министерски съвет. Дали тя ще резервира своя направен тип или ще претърпи промени, следва да разберем. Едно обаче е несъмнено - доста е сериозен рискът планове за над 3 милиарда лева единствено в жп инфраструктурата да спрат, а на България да се наложи да връща на Европейски Съюз над 2 милиарда еврофинансиране.
По жп плановете, в консорциуми с български компании, работят и голям брой непознати компании, измежду които са турската “Дойгу”, гръцката “Терна”, австрийската “Щрабаг” и други.
Консултантите по жп строителство са безапелационни, че фирмите не желаят да приключват договорите си, а в противен случай, само че в сегашната обстановка, това става все по-трудно, даже и невероятно.
По данни на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) сега в България се извършват 7 плана на обща стойност 3,399 милиарда лева, от които 2,172 милиарда лева са европейско финансиране, а 1,226 милиарда лева национално съфинансиране. До момента разплатени са едвам малко над 10 на 100 или 465 млн. лева
В проектите за развиване на железопътните трасета е планувано до 2024 година в България да има 525,82 км релси, по които влаковете да се движат със скорост от 160 км в час. До края на 2027 година дължината им би трябвало да стигне 583,99 км, а до 2031 година - 728 км.
НКЖИ има извоювано финансиране и от механизма “Свързана Европа”.
Изпълнителите на плановете споделят, че по всички планове има закъснение, а главните аргументи са актуалните цени на строителните материали и неналичието на индексация. През последната близо година от браншовите организации неведнъж са поставяли въпроса пред формалните управляващи, само че решениевсе още няма.
В частност за жп плановете главният възложител е НКЖИ. Предприятието, чието обвързване е да построява и поддържа железопътната инфраструктура, е предписание опити да реши казуса. Бившият министър на превоза Николай Събев е известен за зародилите съществени опасности при осъществяването на тези значими инфраструктурни обекти. Въпреки това обаче той съобщи в общественото пространство, че не е позволил индексация на цените в никой от настоящите контракти, че изпълнителите са оптимизирали активността си по отношение на това условие и плановете вървят с цялостна мощ.
Думите му не се поддържат от действителното положение на прокетите. Напротив, министърът е известен от НКЖИ, че не престават да постъпват уведомления от изпълнителите по подписани контракти за зародилите условия и разпознатите опасности. Приложени са и близо 30 писма, които са върнати с коментаръа, че всяко изменение или допълнение на контракт следва да се прави при съблюдаване на използваното законодателство.
Вярно е, че към оня миг нямаше законова опция цената на подписан контракт да се преразглежда. Законът за публичните поръчки дава опция за до 10% непредвидени разноски по всеки контракт, само че това в сегашната обстановка не е задоволително. Защото построяването на жп инфраструктура разумно изисква жп релси, а тяхната цена около скока на металите се усили със 110%, а междинното повишаване на материалите, които се употребяват в жп плановете, е 68%.
Реално законова опция няма и сега, без значение че през февруари бе основана междуведомствена работна група, отпред с специалистите от финансовото министерство, която трябваше да изготви и одобри методика за индексация на строителните контракти. Макар и закъсняла, работната група осигуряваше вяра измежду всички реализатори с оглед обстоятелството, че междинното повишаване на материалите още в края на предходната година беше към 50%, а за някои материали и доста повече.
В последна сметка от Камарата на строителите в България подкрепиха експертно изпълнителната власт в изготвянетона методика, която разделя строителството на 6 съществени категории и във всяка се оферираше да се вземат поради с друг дял цените на другите материали.
От Министерството на финансите обаче сложиха таван от 15% за нарастване на цената по договорите – ограничаване, което не се приема нито от строителите, нито от НСОРБ. Това предложение също не просъществува, поради разпада на обединението.
Освен това едвам в последния работен ден на 47-ото Народно събрание бяха признати промени в Закона за публичните поръчки, с които да се даде „ зелена светлина “ на държавното управление да одобри самата методика. Така явно служебното държавно управление, назначено от президента Румен Радев, ще има нелеката задача да утвърди методикатас разпореждане на Министерски съвет. Дали тя ще резервира своя направен тип или ще претърпи промени, следва да разберем. Едно обаче е несъмнено - доста е сериозен рискът планове за над 3 милиарда лева единствено в жп инфраструктурата да спрат, а на България да се наложи да връща на Европейски Съюз над 2 милиарда еврофинансиране.
По жп плановете, в консорциуми с български компании, работят и голям брой непознати компании, измежду които са турската “Дойгу”, гръцката “Терна”, австрийската “Щрабаг” и други.
Консултантите по жп строителство са безапелационни, че фирмите не желаят да приключват договорите си, а в противен случай, само че в сегашната обстановка, това става все по-трудно, даже и невероятно.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ