Желанието на умерените империа­листиХаосът в днешната американска външна политика може

...
Желанието на умерените империа­листиХаосът в днешната американска външна политика може
Коментари Харесай

Демонтажът на американската империя

Желанието на умерените империа­листи


Хаосът в днешната американска външна политика може да се илюстрира превъзходно с две вестникарски заглавия. На “Уошингтън поуст ” от 14 декември: “Американските войски ще останат в Сирия още несигурно време и управляват една трета от страната ”. И на “Уолстрийт джърнъл ” от 19 декември: “Американските войски са подготвени за цялостно евакуиране от територията на североизточна Сирия ”.

С успеха на Тръмп над Хилари Клинтън, може да се каже, победи и външнополитическата линия на обичайния закостенял изолационизъм над псевдолибералния неоконсервативен империализъм. Но освен изолационистите, а и умерените американски империалисти – като именития външнополитически специалист Робърт Каплан – утвърждават най-малко частичния ремонт на империята и са да вземем за пример за евакуиране от Сирия и Афганистан.

Каплан е сдържан империалист – преди две години написа книгата “Да спечелим Скалистите планини ”, в която твърди, че самата физическа география на Северна Америка, даже и посоките, в които текат североамериканските реки, обричат Съединени американски щати на лидерска роля в света.

Светът в последно време стана неуместен и неясен за псевдолибералните неоконсерватори от лагера на Хилари. Не схващат какво се случи – за какво техният кумир, златното момиче на световните корпорации, по този начин зле се провали. Как можело популистите да харесват един екстравагантен милиардер, плуващ в медийните прожектори? Как можело набожните евангелисти да харесват един мръснословещ, блудствен дон Жуан? Как можело корпоративните медии да са така безпомощни против така наречен от хиларистите “фалшиви вести ” (т.е. справедливи новини)?

Как можело американската политическа система да е така безпомощна против злотворните (макар съвсем напълно въображаеми) козни на Кремъл? В техния преобърнат с главата надолу свят да вземем за пример решението на Тръмп да изтегли американските сили от Сирия е закононарушение, капитулация пред Путин, Асад, Ердоган, Иран. То разрушавало дълговечни политически правила, поставяло под въпрос дълготрайни световни съюзи.

Е, правилно е по изключение, дето споделят, че изтеглянето от североизточна Сирия е изменничество към кюрдите – само че те сами взеха неправилната страна в спора и в този момент нямат различен излаз с изключение на да се помирят с Асад и да вземат каквото им предложи против вливането си в сирийската постоянна войска против експанзията на Турция.

В първия ден на новата година “Ню Йорк таймс ” разгласява забавен коментар на Каплан, озаглавен “Време е да напуснем Афганистан ” с подзаглавие “САЩ харчат отвън мяра за задача, която може единствено да помогне на стратегическите им противници ”. Той освен утвърждава решението на Тръмп да върне до лятото половината от американския контингент в страната, само че е последовател на изцяло евакуиране. “Никоя друга страна, написа той, не символизира упадъка на американската империя колкото Афганистан ”.

Разбира се, анализът му е изцяло използван и за Сирия, и за Ирак. Самият Каплан признава, че е сбъркал, като поддържа американската експанзия против Ирак в 2003 година А също, с някои промени, анализът се отнася и за американската надмощие в постсоциалистическа Източна Европа.

В Афганистан съгласно Каплан Съединени американски щати към този момент нямат положителни цели, а седят там единствено от боязън от повтаряне на виетнамското им бягство от 1975 година, което държа влага на американските военни чак до войната в Персийския залив от 1991 година, пък и тогава те действаха оптимално благоразумно. Но дейностите, подбудени от боязън, написа Каплан, нямат смисъл – облагодетелстват единствено противниците на Съединени американски щати: Русия, а също Иран, Китай, Индия и Пакистан, които към този момент построяват бъдещите си енергийни и транспортни коридори, а Русия се защищава и от инфилтриране на терористи през южните си граници.

Същото съгласно мене може да се каже и за Сирия – Съединени американски щати на Обама и Хилари изтълкуваха преднамерено хлебните протести в Египет и Тунис при започване на десетилетието като сякаш начало на прозападна гражданска война в арабския свят и хвърлиха големи старания за промяна на режима на Асад, които претърпяха цялостен провал. Той освен остана на власт и е на път да си върне контрола над цялата територия на страната, само че Русия, с помощта на американската случка, се трансформира още веднъж в световна мощ, втората и единствена с изключение на Америка, с в действителност световни ползи и качества да ги отбрани.

Засилиха се и позициите на Иран в района и отслабнаха тези на Израел и Саудитска Арабия. Аналогичен резултат – усилването на Иран – в последна сметка донесе и експанзията на Съединени американски щати против Ирак, и очертаващият се провал на подкрепената от Вашингтон саудитска експанзия против Йемен.

Изтича времето, когато Тръмп към момента можеше да “дръпне шалтера ” на военните случки, стартирани от Обама, преди те да са станали и негова “собственост ”. И той го осъзнава и очевидно има предпочитание да работи уверено. В това отношение му оказва помощ и Конгресът с резолюцията си от предишния месец за преустановяване на присъединяване на Съединени американски щати във войната в Йемен. Тръмп пристигна на власт с ясната цел да избави страната и от поредицата кървави външнополитически бедствия, в които некомпетентният, безконтролен Обама – без подозрение най-жалкият от американските президенти във външнополитически проект от нашата ера – благодарение на Хилари и псевдолибералните неоконсерватори я бе тласнал. Само да си спомним по какъв начин преди четири години Обама обясняваше по какъв начин Русия е районна страна с парцалива стопанска система.

Изтеглянето от военнополитическите произшествия на Обама и Буш II освен ще помогне на сигурността и на репутацията на Съединени американски щати в света, да не приказваме за сигурността на засегнатите от войните други страни, само че и ще разреши да се понижи доста дефицитът на американския бюджет и растежът на държавния дълг, което ще е добра вест за американската и международната стопанска система. Американският държавен дълг е почти еднакъв на разноските за пагубните войни в Близкия изток през последните 15 година плюс известното офшорно благосъстояние на американските корпорации и малцината най-богати физически лица. А и Тръмп към този момент няколко пъти сподели, че трилионите, които Съединени американски щати на Буш II и Обама похарчи за войни в Близкия изток, можеха да се употребяват за развиване вкъщи и да се построи Америка още един път.

И в Източна Европа, най-малко в България, само че освен, американската надмощие при Обама стана фактор за неразвитие и неустановеност, което автоматизирано ускори неимоверно обичайните позиции на Русия. Да си спомним, че през лятото на 2007 година в резиденция “Бояна ” Буш II сподели, че България не би трябвало да избира сред Съединени американски щати и Русия, а може да бъде другар и с двете. Това беше и лятото, в което бяха озвучени и проектите за “Южен поток ”. Сега няма останали хора в България, даже измежду най-тъмносините, да оспорват изгодата от този мегапроект, провален под натиска на Съединени американски щати по времето на Обама и вторично и от Брюксел под американски напън. Това беше годината, когато България безусловно преливаше от непознати вложения, в това число и в индустриални и транспортни планове. Сега количеството им е намаляло повече от десетократно.

Робърт Каплан приключва коментара си за Афганистан с думите: “Нека сме почтени пред себе си. Афганистан е като големите, ужасно скъпи самолетоносачи, които продължаваме да строим, само че които са все по-нелепи в ерата на хиперзвуковите ракети. Той е като недоразвит член на тялото на империята и е време да бъде отсечен ”.

Амбицията на исторически невежи, безразсъдни, корупционно подвластни от световните корпорации американски политици Съединени американски щати да господстват във всяка точка на света с физическа мощ и да постановат американските корпоративни ползи, както те ги схващат, се провали. По доста справедливи аргументи, измежду които намаляващата относителна тежест на Съединени американски щати в международната стопанска система и връщането на след перестроечна Русия към статуса на суверенна велика мощ – към все по-решителна политика в отбрана на националните си ползи, подплатена с непреодолима от никого защитна мощност.

Но от това не следва, че Съединени американски щати ще изгубят ролята си на международен водач – не, американските университети, лаборатории и новаторски компании ще продължат да лидират в множеството области на техниката, американската бизнес и всеобща просвета, както и младежката контракултура, американският британски език ще си останат световни. Измененията в американското общество, включително и бавното му и трудно развиване към просоциални промени и към по-екологична стопанска система ще продължат да въздействат по целия свят. Съединени американски щати няма да се разпаднат и американците няма да обеднеят доста, в случай че и когато доларът един ден загуби ролята си на международни пари. Америка няма да стане доста по-малко мечтана за предприемчивите хора от целия свят. Поне в обозримо бъдеще. Във военно отношение мирна Америка е непревземаем остров и никой в никакъв случай няма да повтори грешката на Япония от 1941 година

Просто ще бъде демонтиран американският империализъм, от който от дълго време няма изгода за никого, с изключение на за шепа световни корпорации, супербогати олигарси и подвластни от тях елити, а има голяма щета за всички нации, в това число за елементарните американци. Процесът към този момент стартира.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР