Повече български храни или повече празни щандове?
Желанието на министър Танева да ускори наличието на българско локално произвеждане по рафтовете на огромните вериги супермаркети наподобява изключително благородно в днешните времена на рецесия. Икономическата обсада от последния месец сътвори непредвидени провокации пред веригата на доставки и не закъсня да удари производството на храни. Търсенето от ХоРеКа бранша изчезна за една нощ, а потреблението на семействата претърпя стесняване и промени структурата си.
В стремежа си да подкрепя родните производители непременно МЗХГ предлага ограничения, които освен няма да доведат до търсения резултат, само че ще имат редица отрицателни последствия с капацитет да задълбочат компликациите по веригата на доставки. Но да стартираме изначало.
Във всяка развита страна комерсиалните вериги обслужват голямата част от популацията, което работи и живее в огромните градове. Те извършват една съществена функционалност: да дават необятен избор от артикули като подсигуряват непрекъснатото качество на всеки продукти и то на допустима цена. Затова огромните търговски вериги имат избрани условия към своите снабдители. Тези условия постоянно надвишават националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции на нас – потребителите. Гаранции, че когато си купуваме домат, да вземем за пример, той с изключение на корав и червен е също по този начин почистен, съхранен и превозен по този начин, че нищо да не му се случи до момента в който стигне до щанда. Че равнищата на пестициди в него са под допустимите граници и още куп други неща, които са значими за консуматора.
Тъжната истина е, че част от българската продукция (в някои браншове повече, в други по-малко) не може да отговори и на най-малък брой условия. Защо в земеделска България развъждането на зеленчуци, плодове и животни към момента е неконкурентно е обособена тематика.
Другата тъжна истина е, че в тези неконкурентни браншове на селското стопанство външнотърговският баланс на България е негативен.
В стремежа си да подкрепя родните производители непременно МЗХГ предлага ограничения, които освен няма да доведат до търсения резултат, само че ще имат редица отрицателни последствия с капацитет да задълбочат компликациите по веригата на доставки. Но да стартираме изначало.
Във всяка развита страна комерсиалните вериги обслужват голямата част от популацията, което работи и живее в огромните градове. Те извършват една съществена функционалност: да дават необятен избор от артикули като подсигуряват непрекъснатото качество на всеки продукти и то на допустима цена. Затова огромните търговски вериги имат избрани условия към своите снабдители. Тези условия постоянно надвишават националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции на нас – потребителите. Гаранции, че когато си купуваме домат, да вземем за пример, той с изключение на корав и червен е също по този начин почистен, съхранен и превозен по този начин, че нищо да не му се случи до момента в който стигне до щанда. Че равнищата на пестициди в него са под допустимите граници и още куп други неща, които са значими за консуматора.
Тъжната истина е, че част от българската продукция (в някои браншове повече, в други по-малко) не може да отговори и на най-малък брой условия. Защо в земеделска България развъждането на зеленчуци, плодове и животни към момента е неконкурентно е обособена тематика.
Другата тъжна истина е, че в тези неконкурентни браншове на селското стопанство външнотърговският баланс на България е негативен.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ