Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна

...
Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна
Коментари Харесай

Тихият опит за преврат на ВАС срещу отварянето на досиетата на Държавна сигурност

Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска е непроменлива константа през годините на прехода още от самото му начало до момента, само че процесът на осветляването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е обект на нескончаеми опити за блокиране.

През последните осем години минимум една дузина са сериозните офанзиви против закона за досиетата и против самостоятелната държавна Комисията, която го извършва. Противниците на отварянето на архивите на репресивния уред на Българската комунистическа партия пробваха всевъзможни способи да спрат осветяването на голямата мрежа от сътрудници, които са заемали или заемат управителни постове в другите управляващи и редица браншове на цялото общество след краха на комунистическия режим през 1989 година

И няма по какъв начин да е другояче, откакто през последните 11 години Комисията освен оцеля, само че вследствие на ефикасната ѝ работа тя разкри над 12 000 сътрудници на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия в другите управляващи (законодателна, изпълнителна, правосъдна, в локалната власт, в медиите – четвъртата власт), както и в съвсем всички браншове на обществото.

На фона на неуспеха на предходните три опита за отваряне на досиетата в България посредством Комисиите Тамбуев (1990), Бонев (1997) и Андреев (2001), това е неоспорим и даже непредвиден триумф предвид на занижените упования и публично съмнение, с която Комисията Костадинов започва своята работа през 2007 година

Политическите опити за въздържане на закона и Комисията за досиетата откриха почва в Българска социалистическа партия, която остана подвластна от авторитетните кръгове на някогашни сътрудници на тоталитарните служби (през 2006 година някогашните комунисти поддържа закона за досиетата, само че от 2013 година се върнаха на изходна позиция и без да поемат политическа отговорност за своите предходни дейности настояват, че законът и Комисията са неточност и би трябвало да бъдат отменени).

След Българска социалистическа партия най-податлив на пробиви се оказа съдът. Този съд, който по принцип би трябвало да прогласява върховенството на закона и да въздава правораздаване, както е във всяка една естествена демократична страна, само че в България това, за жалост не е по този начин (едно от последните социологически изследвания на проучвателен център „ Тренд” от февруари 2018 година демонстрира, че едвам 21% от хората имат доверие в правосъдната система, б.а.).

Първото безумно решение на съда от 2007 година

Още първото решение, с което български съд анулира решение на Комисията по досиетата, за оповестена принадлежността на помощник към Държавна сигурност, сложи въпроса за професионалния потенциал на избрани магистрати по тази материя и тяхната самостоятелност от външни фактори.

През есента на 2007 година това направи съдийката Ралица Романова от Софийския административен съд. Тя анулира решение на Комисията по досиетата, с което единствено четири месеца по-рано бе оповестена принадлежността към Държавна сигурност на някогашен щатен чиновник на Държавна сигурност – следователят Павел Димитров в качеството му на член на Висшия правосъден съвет (1991).

Към 2007 година Димитров бе регионален водач във Варна на новосъздадената от Бойко Борисов партия ГЕРБ (впоследствие бе определен за народен представител, само че напусна ГЕРБ през лятото на 2013 година, когато партията на Борисов се озова в съпротива, б.а.).

Романова, която стана известна точно с това решение, а след това се прочу и с още няколко каузи, беше пренебрегнала редица доказателства за принадлежността на Димитров към Държавна сигурност, в това число и служебната му карта от Държавна сигурност, с цел да заключи, че те не са „ достатъчни”.

Съдийката бе направила „ гениалния” извод, че „ не е посочено нормативно или друго съображение, което, от една страна, да свързва посоченото редуциране (ДС, б.а.) с Държавна сигурност и, от друга, да обоснове извода, че длъжността началник-отдел „ Следствен” в ОУ на Министерство на вътрешните работи – Варна, наложително е включена в структурата на Държавна сигурност”.

Да твърдиш, че абревиатурата Държавна сигурност не е едно и също с Държавна сигурност и да търсиш под вола теле в структурата на Държавна сигурност като мотив за анулация на решение на Комисията по досиетата, в действителност бе безумно, още повече да се прави от представител на българския съд.

Тогава Комисията апелира това решение пред Върховния административен съд (ВАС), където завоюва и това предотврати несъмнено блокиране на използването на закона и активността на Комисията през идващите години.

Тогавашният ръководител на Върховен административен съд Константин Пенчев, който го управлява в интервала 2004-2010 година, си спомня проблема в изявление за desebg.com:

„ Това делото [на Павел Димитров] пристигна при нас във Върховния административен съд и аз доста добре си припомням, че ние обсъждахме въпроса и главната цел на закона, а не съответното дело. Абсолютно единомислещо стигнахме до извода, че смисълът на закона, подобен какъвто той е като артикул на един значим публичен спор и законодателно решение на Народното събрание, е оповестяването на лицата, за които в Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия има документи. За нас тогава във Върховен административен съд нямаше подозрение по отношение на съществуването на документи. И беше общопризнат този метод.”

Ходовете на съперниците на отварянето на досиета

В идващите няколко години нямаше проблеми по използването на закона, само че дейната активност на Комисията провокира съперниците на отварянето на досиетата да се прицелят по-високо, а точно да намерят метод да торпилират закона като бъде анулирана една от главните разпореждания в закона.

Става въпрос за член 25, алинея 3 от закона за досиетата, която показва едно от основанията за определяне на принадлежност към тоталитарните комунистически служби. Според въпросната наредба установяването става:

„ Със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на действен отчет; документи от управлявалия го щатен или нещатен чиновник, както и съществуване на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за заличаване или други осведомителни носители.”

А кои бяха съперниците на отварянето на досиетата? Това бяха организациите на някогашните чиновници на Държавна сигурност и обособени фигури от репресивния уред на Българска комунистическа партия като последния шеф на Шести отдел на Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама Димитър Иванов, прочут с прякора Митьо Гестапото, и свързани с него лица като Светлана Шаренкова, представяща организацията Форум „ България-Русия”.

През 2010 година те се самоосветиха, откакто внесоха искане до тогавашния народен омбудсман Гиньо Ганев той да нападна пред Конституционния съд въпросната наредба от закона за досиетата.

Насочването им към омбудсмана не беше инцидентно скимване, а добре обмислен ход, тъй като омбудсманът беше една от дребното институции, които имаха правото да сезират Конституционния съд (КС).

Конституционен съд не можеше да бъде сезиран непосредствено от Българска социалистическа партия, защото социалистите бяха подкрепили приемането на закона и основаването на Комисията.

Гиньо Ганев обаче отклони мерака на Димитър Иванов и сие и отхвърли да сезира Конституционен съд. Така съперниците на отварянето на досиетата удариха на камък. За малко обаче.

Услужливият” правосъден състав на Върховен административен съд за сезиране на Конституционен съд

През 2011 година, четири години след Върховен административен съд потвърждаваше без изключение решенията на Комисията по досиетата по каузи, заведени по тъжби на оповестени лица с принадлежност към тоталитарните служби, внезапно се откри правосъден състав, който свърши това, което омбудсманът отхвърли да направи предната година – да сезира Конституционен съд с искане за оповестяване като опровержителен на конституцията същия основен текст от закона за досиетата, за който упорстваха Димитър Иванов и останалите от Държавна сигурност.

Важна детайлност бе, че въпросът, по който законът за досиетата бе нападнат пред Конституционен съд, бе по дело, заведено от някогашния министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски Стоян Сталев.

Агентурното минало на Сталев бе разкрито от Комисията по досиетата още през 2008 при инспекцията на Министерския съвет. Тогава той обаче не е подхванал обжалване на решението на Комисията, а подаде тъжба едвам през 2011 година, малко откакто Комисията го разгласи наново в качеството му на дипломат при инспекцията на дипломатите, оповестена през декември 2010 година

Стоян Сталев е наследник на известния правист проф. Живко Сталев, ръководител на Конституционния съд (1997-2000) и фамилията му е известно в юридическите среди.

Председателят на правосъдния състав на Върховен административен съд по делото на Стоян Сталев, който сезира Конституционния съд, бе арбитър Ваня Пунева, която през днешния ден е ръководител на Трето поделение на Върховен административен съд. Това е отделението, в което се гледат на втора инстанция всички каузи по обжалвания на решения на Комисията по досиета.

През 2011 година, когато правосъдният състав на Върховен административен съд по делото на Сталев, реши услужливо да сезира Конституционен съд, към този момент се бе случила една значима смяна във Върховния административен съд. През 2010 година за негов ръководител бе определен от Висшия правосъден съвет Георги Колев.

Ключовото решение на Конституционния съд

Противно на упованията на съперниците на закона за досиетата Конституционен съд излезе с безапелационно решение, с което с гласовете на всички 12 конституционни съдии бе отхвърлено настояването за оповестяване а основния текст, по който Комисията афишира хиляди сътрудници с прочистени досиета.

Конституционен съд подсети, че законът за досиетата от 2006 година е „ израз на консенсусната воля на всички парламентарно показани политически партии в 40-ото Народно заседание да се реализира в оптималната степен отварянето на всички документи и обявяване на принадлежността на всички лица, заемали и заемащи обществени длъжности или правили и извършващи обществени дейности”.

Конституционен съд акцентира, че законът планува оповестяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска, а не на действителната съответна активност на тези лица в интерес на посочените служби”.

Той означи и обстоятелството, че законодателят „ не разпорежда на Комисията пълномощие да прави оценка на лицата, за които открива принадлежност при осъществената инспекция по наличните документи. Комисията не прави оценъчна активност кое от лицата е работило в интерес на националната сигурност, в битката срещу тероризма и прочие или кое е правило активност по снабдяване на различен тип сведения”.

Конституционният съд одобри, че „ правото на отбрана против невмешателство в персоналния живот и посягане против достолепието и положителното име на жителите от главния закон не е нарушено от разгласяване на обстоятелства от обективната реалност за принадлежност на избрани лица към държавни структури. Дейността на жителите, които са сътрудничили на някогашната Държавна сигурност и разследващите служби на БНА”.

„ Не опонира на Конституцията да се открива принадлежност на лица към избрана общественост, орган, държавно институция, организация и прочие, с изключение на в случаите, когато се заплашва националната сигурност. Не е противоконституционно и принадлежността да се открива от избран орган по законово регламентиран ред въз основа на разнообразни по тип документи като източник на информация”, акцентира още Конституционният съд.

Конституционен съд означи и нещо извънредно значимо, което Върховен административен съд след това или не проучва задоволително задълбочено, или въобще пренебрегва, а точно, че при започване на прехода (1990) част от досиетата са унищожени.

Това става изцяло нелегално и е осъществено по време на ръководството на БКП/БСП от самата Държавна сигурност. Конституционен съд акцентира, че концепцията на законодателя е да уточни за задоволително законово съображение за оповестяване на принадлежност и съществуването на други документи от осведомителните масиви, „ когато персоналните и работни каузи и съдържащите се в тях собственоръчно написани от секретния помощник документи са унищожени, защото е общопризнат фактът на заличаване на досиета на част от секретните сътрудници”.

Конституционен съд обоснова и обстоятелството, че „ с включване на оспорените документи измежду доказателствата за определяне на принадлежност законодателят цели да избегне неравното отнасяне на жителите, които са сътрудничили на Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска и да не бъдат сложени в привилегировано състояние лицата, чиито документи по разнообразни аргументи са унищожени. Следва да се регистрира и събитието, че не постоянно е желано документално заричане (декларация) за съдействие при рекрутиране на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им”.

Всички конституирани по това дело страни в Конституционен съд дадоха мнения в поддръжка на закона за досиетата – Министерският съвет, самият ръководител на Върховен административен съд Георги Колев, министърът на вътрешните работи, неправителствените организации Български хелзинкски комитет и фондация „ Програма достъп до информация”, както и Комисията по досиетата.

Решението на Конституционен съд бе голям пестник против съперниците на отварянето на досиетата, а след неговото обширно и стимулирано решение би следвало никой арбитър във Върховен административен съд да няма проблеми с изясняването на законосъобразността на решенията на Комисията.

Прецедентите през 2013 година във Върховен административен съд

и отварянето на вратата към спорна правосъдна процедура

Вместо това през 2013 година обаче във Върховен административен съд анулираха две решения на Комисията. Абсурдното бе, че същите съдии, които направиха това, по антологични проблеми в предходни години неведнъж са потвърждавали решенията на Комисията (в общо 93 случаи за целия съд, б.а.).

Тези прецеденти съответстваха с смяна в политическата обстановка. През 2013 година на власт пристигна кабинетът Орешарски, върнал Българска социалистическа партия на власт, а левицата за първи път, откакто 7 години по-рано гласоподава за отварянето на досиетата, се обърна на 180 градуса и стартира да приказва за закриване на Комисията по досиетата.

Председателят на Комисията Евтим Костадинов сезира за казуса националния омбудсман Константин Пенчев, който се обърна до Върховен административен съд с искане да се вземе решение за уеднаквяване на практиката.

„ Омбудсманът има пълномощие да сезира съда при спорна процедура и аз това направих. Защото най-големият камшик и най-голямото подозрение за корупция и за липса на правдивост е, когато по аналогични случаи съдът излиза с разнообразни решения. Това е нездравословно. Трябва да има предвидимост в правосъдието”, съобщи в изявление за desebg.com Константин Пенчев.

След цяла година и половина забавяне, през 2015 година, Върховен административен съд отхвърли да извърши конституционното си задължени да уеднакви практиката по решения на Комисията с формалния претекст, че висшите съдии не са могли да се съберат и да се организира Общо заседание.

„ Върховен административен съд е изпаднал в неспособност да се произнесе, като по този метод моето искане е останало без разглеждане. Оттук нататък следва, че всеки състав на съда може да се произнася както си желае по тези разногласия. За едни случаи съдът ще удостовери решенията на Комисията, в други случаи при същите условия това няма да се случи”, предвижда през 2015 година Пенчев.

Съдебните залитания във Върховен административен съд от 2017 година

Прогнозата на някогашният омбудсман се оказа вярна. От 2017 година насам се следи увеличение на случаите във Върховен административен съд, по които съдът анулира решения на Комисията по досиетата.

Прави усещане, че всичките са проблеми на сътрудници с прочистени досиета, а главната теза на съда е, че Комисията по досиетата е задължена да събира спомагателни доказателства, в това число и за осъществена от сътрудниците активност. Нещо, което законодателят не ѝ е вменил и това е доказано от Конституционния съд като законосъобразно и непротиворечащо на главния закон през 2012 година

Справка в уеб страницата на Върховен административен съд демонстрира, забавна детайлност. Съдията с най-вече анулирани решения на Комисията е Пламен Петрунов. На сметката си има цели 6 анулирани решения на Комисията. В същото време е удостоверил 12 решения. Една от тезите му е, че Комисията не може да афишира наново помощник, който е открит от Комисията в друго му качество при следващи инспекции по други институции, когато към този момент съдът е отменил първото решение, с което той е оповестен. В същото време Комисията по закон е задължена да прави това.

Петрунов е един от 8-те нови съдии, които през 2015 година са назначени като титуляри във Върховен административен съд, определени измежду 33 претенденти.

Оценяването се прави от 5-членна комисия, за която тогава „ Съдебни репортажи” показва, че множеството ѝ членове са близки на ръководителя на Върховен административен съд по това време Георги Колев.

Сайтът dnevnik.bg написа през 2015 година, че както ръководителят Колев, по този начин и Петрунов е приключил школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново през 1990 година През 1991 година Петрунов е назначен за областен арбитър в Стара Загора. От 2007 година е ръководител на Административния съд в Стара Загора, а през април 2014 година е командирован във Върховен административен съд от Георги Колев.

Практиката на командироване е една от най-спорните в правосъдната система, тъй като разрешава да се вземат решение „ правилно” разнообразни кадрови маневри в третата власт.

Бившият омбудсман Константин Пенчев направи и друга прогноза, която се сбъдва. През 2015 година, когато Върховен административен съд отхвърли да се произнесе по настояването му за уеднаквяването на правосъдната процедура по решения на Комисията по досиетата той уточни:

„ Аз се запитвам, откакто по този начин ще се вземат решение тези проблеми, какво ще вършат съдиите в Административния съд София-град, където делата се гледат на първа инстанция? На един арбитър ще му бъде доказано решението във Върховен административен съд, а на различен не. Дори от тази позиция се получава разминаване.”

Без подозрение спорната процедура във Върховен административен съд дава отражение и в Административния съд София-град.

През юли 2017 година ръководителят на Административния съд в София Радостин Радков анулира едно решение на Комисията по досиетата, откакто преди този момент по 8 каузи по аналогични проблеми се произнася в употребява на Комисията по досиетата.

Прави усещане скорострелния период, в който арбитър Радков стига до анулацията на решението на Комисията по това дело – 8 дни, откакто е извършено последното съвещание по проблема. А някои споделят, че съдът работил постепенно.

Радостин Радков оглавява Софийския административен съд през 2012 година преди този момент е работил в Районния съд в Сливен и като административен арбитър в Стара Загора (2007). През 2017 година Висшият правосъден съвет го избра втори мандат за ръководител на Административния съд в София.

Мълчанието на ръководителя на Върховен административен съд

Сайтът desebg.com разполага с неофициална информация, че съдиите Пламен Петрунов и Радостин Радков за приключили школата на Министерство на вътрешните работи в Симеоново факултет „ ДС”. Това е детайлност, която слага въпроса за възможен спор на ползи при разглеждането на каузи, свързани с разкриването на сътрудници на Държавна сигурност.

За потвърждението на информацията на 11 май 2018 година desebg.com се обърна публично с покана за изявление към ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков, който от ноември 2017 година оглави съда.

След седмица безмълвие от страна на съда desebg.com се обърна за подпомагане към пресаташето на Върховен административен съд Марияна Цуцекова. На запитването по електронната поща не бе получен отговор. Потърсена по телефона тя съобщи, че ще се обади по-късно. Такова позвъняване не последва. Странно държание на институция като Върховен административен съд.

Затова уеб сайтът desebg.com разгласява по-долу въпросите, които бяха заложени в поканата за изявление към ръководителя на Върховен административен съд Георги Чолаков:

1. Какво е персоналното Ви мнение във връзка с
разкриването на архивите на тоталитарните
комунистически служби и оповестението на лица,
свързани с тях, заемали или заемащи управителни
постове в България след 10 ноември 1989 година?

2. Запознат ли сте с казуса с спорната
процедура на Върховен административен съд при разглеждането на тъжби на
лица, чиято принадлежност Комисията е оповестила по
закона от 2006 година?

3. Какво завещание заварихте по този проблем от
времето на ръководителя Георги Колев?

4. Възможно ли е да има спор на ползи от
избрани съдии при разглеждането на такива каузи
във Върховен административен съд?

5. Каква е технологията за премахване на
спорната процедура във Върховен административен съд, когато тя се
появи?

6. Веднъж при предходния ръководител Върховен административен съд не се
в профил този проблем макар, че особено по него
беше сезиран от националния омбудсман. Склонен ли
сте Вие да поставите този въпрос за разрешаването му
още веднъж пред Общото заседание на Върховен административен съд?

Мълчанието евентуално не е най-хубавото решение, когато става въпрос за проблем, по който Върховен административен съд демонстрира две лица и не желае да почисти.

В случая не може да се одобри правилото, че един съд приказва посредством своите решения, тъй като ще излезе, че съдът приказва на два разнообразни езика.

За разлика от българския съд наскоро Европейския съд за правата по индивида излезе при започване на годината с решение, директно засягащо процеса на отварянето на досиетата на комунистическите тоталитарни служби, с което отхвърли тъжби на някогашен сътрудник на Държавна сигурност (Хараламби Анчев, министър на правораздаването в служебния кабинет на Софиянски), че са му нарушени правата при определяне и оповестяване на неговата принадлежност при Държавна сигурност.

Решението на съда в Страсбург, ситуирано на над 80 страници, е пример за обективно правораздаване. За разлика от българския съд Европейският съд за правата на индивида е изследвал и най-малките елементи в този комплициран и сложен развой и се е произнесъл в интерес на обществото. Нито един български арбитър до момента не се е позовал в практиката си на това решение. Може би тъй като и то не е комфортно за продължаването на двойния стандарт, чиято цел не е правораздаване, а основаване на непрекъснати земетресения, които да доведат до блокиране на работата по закона за досиета.

*Текстът е оповестен на уеб страницата desebg.com.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР