Морето знае да прощава, другото ще го мислим наесен
Жегавият август въпреки всичко не може да изсмуче до дъно сантименталната ни настройка за света.
Животът продължава и в рекламните паузи, и нищо не е в положение да постави кол в спиците на колелото му.
А и какво толкоз му би трябвало на човек?
Да има заслон над главата си, да е сит и да споделя с някого леглото си. Тези три неща ни дефинират като човешки същества, останалото е пожелателно.
Инстинктите са в основата на възприятията, разсъдъкът ни трансформира в най-опасните хищници.
В любовта пък не прощаваме даже на себе си.
Парите не обезпечават наложително хубави мемоари. В конкуренцията за първото място сме подготвени на доста жертви и взаимни отстъпки. Мъжкият би трябвало да се хареса на женската, да се съобщи като единствения образец, на който може да се разчита.
Женската би трябвало да си обезпечи грижата на мъжкия, по тази причина внимава в преценката си за неговите достолепия.
В наше време постоянно е и противоположното. Смисълът, обаче, остава същият – покривът над главата, приличната храна и размножаването нормално зависят от двама.
Thinkstock
В края на краищата животът е оцеляване. Търсим, лутаме се, упражняваме право на избор, само че надълбоко в нас постоянно остава подозрението, че пропущаме нещо по-добро. По себична хипотеза считаме, че заслужаваме доста повече.
Егоизмът има свойството да надвива, а това оказва въздействие на решенията, които взимаме. Да делиш живота си с човек, който не обичаш, е наказване. Не е наложително да си направил закононарушение, задоволително да е да не си бил почтен със самия себе си.
Часовете се нижат прекомерно бързо, с цел да си разрешаваме взаимни отстъпки, които не можем да преглътнем. Да, светът е джунгла и всеки намира своя метод да оцелява и да продължи напред, само че насладата от живота е допустима единствено посредством любовта. Тя ни прави хора.
Thinkstock
Освен че парите не купуват мемоари, в никакъв случай не са задоволителни, с цел да се сдобием с елементарно благополучие. Ако са единственото съображение да бъдем с някого, ние към този момент сме избирали да съществуваме в положение на горест. А с тъгата не се живее елементарно. Рано или късно тя изважда на показ най-отрицателните ни черти и всички очаквания за наслада отиват право в кошчето за отпадък.
Измамният разкош ни отдалечава един от различен. Безценни са моментите, които поделяме. Дори август не може да ни отнеме вярата, че е допустима втора огромна обич, в случай че първата се е стопила като топка сладолед, изложена на безпощадното слънце.
Thinkstock
Нищо не е постоянно, „ вечно “ е дума, която отива повече на лиричните стихотворения. В разгара на лятото могат да се вършат обещания, тъй като морето знае прости.
Другото ще го мислим наесен...
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК. За още потребни публикации изтеглете нашето мобилно приложение ТУК
Животът продължава и в рекламните паузи, и нищо не е в положение да постави кол в спиците на колелото му.
А и какво толкоз му би трябвало на човек?
Да има заслон над главата си, да е сит и да споделя с някого леглото си. Тези три неща ни дефинират като човешки същества, останалото е пожелателно.
Инстинктите са в основата на възприятията, разсъдъкът ни трансформира в най-опасните хищници.
В любовта пък не прощаваме даже на себе си.
Парите не обезпечават наложително хубави мемоари. В конкуренцията за първото място сме подготвени на доста жертви и взаимни отстъпки. Мъжкият би трябвало да се хареса на женската, да се съобщи като единствения образец, на който може да се разчита.
Женската би трябвало да си обезпечи грижата на мъжкия, по тази причина внимава в преценката си за неговите достолепия.
В наше време постоянно е и противоположното. Смисълът, обаче, остава същият – покривът над главата, приличната храна и размножаването нормално зависят от двама.
Thinkstock В края на краищата животът е оцеляване. Търсим, лутаме се, упражняваме право на избор, само че надълбоко в нас постоянно остава подозрението, че пропущаме нещо по-добро. По себична хипотеза считаме, че заслужаваме доста повече.
Егоизмът има свойството да надвива, а това оказва въздействие на решенията, които взимаме. Да делиш живота си с човек, който не обичаш, е наказване. Не е наложително да си направил закононарушение, задоволително да е да не си бил почтен със самия себе си.
Часовете се нижат прекомерно бързо, с цел да си разрешаваме взаимни отстъпки, които не можем да преглътнем. Да, светът е джунгла и всеки намира своя метод да оцелява и да продължи напред, само че насладата от живота е допустима единствено посредством любовта. Тя ни прави хора.
Thinkstock Освен че парите не купуват мемоари, в никакъв случай не са задоволителни, с цел да се сдобием с елементарно благополучие. Ако са единственото съображение да бъдем с някого, ние към този момент сме избирали да съществуваме в положение на горест. А с тъгата не се живее елементарно. Рано или късно тя изважда на показ най-отрицателните ни черти и всички очаквания за наслада отиват право в кошчето за отпадък.
Измамният разкош ни отдалечава един от различен. Безценни са моментите, които поделяме. Дори август не може да ни отнеме вярата, че е допустима втора огромна обич, в случай че първата се е стопила като топка сладолед, изложена на безпощадното слънце.
Thinkstock Нищо не е постоянно, „ вечно “ е дума, която отива повече на лиричните стихотворения. В разгара на лятото могат да се вършат обещания, тъй като морето знае прости.
Другото ще го мислим наесен...
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК. За още потребни публикации изтеглете нашето мобилно приложение ТУК
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ