Представят новия роман на Христо Карастоянов в Пловдив
" Жанет 45 " и книжовен салон " Spirt and Spirit " показват романа " Животът няма втора половина " от Христо Карастоянов, оповестиха от издателството. Срещата е на 23 октомври, вторник от 19:00 в клуб " Петното на Роршах ".
Ето какво споделя за книгата Борис Минков:
„ Животът няма втора половина “ може да се мисли като „ продължение “ на „ Една и съща нощ “ („ Дъбът на Пенчо ”, премия „ Хеликон ” и Национална литературна премия „ Елиас Канети ”) като време, за което се споделя: фокусът тук е подложен върху годината след безследното изгубване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та).
Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките знания и изследвания, а на деликатното, само че мощно взаимно проникване сред документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно проникване документалното и фантасмагоричното ще останат вечно в една и съща нощ, само че в никакъв случай (вече) няма да са същите.
Откъс от книгата:
„ Бай Антоне – споделили, – кажи ни в този момент ти на нас. Ще ли може „ Пламък ” още веднъж да почне да излиза? Или „ Жар ”, съгласно както пишеше. ”
Антон Страшимиров се свил в кожухчето си на остарял дядо, навъсил се и отвърнал:
„ Не – отсякъл. – C`est fini!... ”
„ Ама за какво, бай Антоне! – развълнували се те. – Защото го няма Гео Милев ли, или какво?... Без Гео Милев няма по какъв начин – по този начин ли?!... ”
„ Казах към този момент! – изръмжал зло Антон Страшимиров – Свърши се към този момент и с пламъците, и с пушеците! Жар-мар, точка по въпроса! И в случай че още някой посмее да ме попита нещо такова, счупвам му дебелата глава с бастуна... ”
Ето какво споделя за книгата Борис Минков:
„ Животът няма втора половина “ може да се мисли като „ продължение “ на „ Една и съща нощ “ („ Дъбът на Пенчо ”, премия „ Хеликон ” и Национална литературна премия „ Елиас Канети ”) като време, за което се споделя: фокусът тук е подложен върху годината след безследното изгубване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та).
Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките знания и изследвания, а на деликатното, само че мощно взаимно проникване сред документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно проникване документалното и фантасмагоричното ще останат вечно в една и съща нощ, само че в никакъв случай (вече) няма да са същите.
Откъс от книгата:
„ Бай Антоне – споделили, – кажи ни в този момент ти на нас. Ще ли може „ Пламък ” още веднъж да почне да излиза? Или „ Жар ”, съгласно както пишеше. ”
Антон Страшимиров се свил в кожухчето си на остарял дядо, навъсил се и отвърнал:
„ Не – отсякъл. – C`est fini!... ”
„ Ама за какво, бай Антоне! – развълнували се те. – Защото го няма Гео Милев ли, или какво?... Без Гео Милев няма по какъв начин – по този начин ли?!... ”
„ Казах към този момент! – изръмжал зло Антон Страшимиров – Свърши се към този момент и с пламъците, и с пушеците! Жар-мар, точка по въпроса! И в случай че още някой посмее да ме попита нещо такова, счупвам му дебелата глава с бастуна... ”
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ