Жан Сибелиус (в български източници по-известен като Ян Сибелиус) е

Жан Сибелиус (в български източници по-известен като Ян Сибелиус) е един от великите финландски композитори, считан за създател на финската национална музикална школа. Автор е на 7 симфонии, симфоничните поеми „ Финландия “ (1899), „ Дъщерята на Севера “ (1906), „ Тапиола “ (1926); концерт за цигулка и оркестър (1903). Автор е и на 4 митове от финландския национален епос Калевала (между тях „ Туонелският лебед “, 1893 г.), на сюити, песни и други В негова чест в Хелзинки има повдигнат монумент. 
Сибелиус е най-известен със симфониите си и симфоничните си поеми. Репутацията му във Финландия нараства през 90-те години на XIX в., с хоровата симфония Кулерво, която, като доста тогавашни творби, е построена върху епическата поема на Елиас Лъонрот, " Калевала ". Първата му симфония проехтява премиерно през 1899, когато стартира да се развива финландският шовинизъм.
Освен още 6 симфонии, известност на Сибелиус в родината му и в чужбина носят и симфоничните му поеми. Пише още и произедения за цигулка и оркестър, за хор, песни, пиеси за оркестър, камерна музика, музика за цигулка и пиано и една опера – " Девица в кулата " През средата на 20-те години на XX век той композира " Тапиола ". До 1957, когато умира, не разгласява нищо повече. Работи върху 8-мата си симфония, само че изгаря нотите и тя не съществува на книжен притежател.
Присъствието на Чайковски се усеща в ранните му творби, като Първата му симфония и Концерта му за Цигулка и оркестър. За прочут интервал той е под голямо въздействие на Вагнер, изключително когато композира операта си. В музикалния му жанр трайна диря остават Бузони и Брукнер. За симфоничните си поеми е повлиян основно от Лист.
Сибелиус последователно се отклонява от сонатната форма в творчеството си. Вместо няколко контрастни тематики, той се концентрира върху концепцията за фрагменти от тематичен материал, които се развиват във времето и доближават кулминационна точка посредством цялостното реализиране на музикалната концепция. По-късните му творби са забележителни поради присъщото възприятие на непрестанно развиване, което се реализира посредством тематични промени, прерастващи в отклонения. Някои считат, че тази целокупност е резултат от композиционна назадничавост – започване от точката, до която се цели да се доближи – от края към началото. Анализи демонстрират, че развиването на въпросните тематични фрагменти, състоящи се най-често от три или четири ноти, до цялостни тематики, потвърждава противното.
Негов основен съперник в композирането в симфоничен жанр е Малер. Двамата създатели имат разнообразни хрумвания за оформлението на творбите – до момента в който Малер употребява внезапно сменящи се, контрастиращи тематики и счита, че симфонията е като света – би трябвало да погълне всичко, Сибелиус деликатно развива детайлите на тематиката и се възхищава на вътрешната връзка на всички претекстове, основана от дълбоката логичност на развиването.
След 7-те симфонии и Концертът за Цигулка и оркестър, 13-те симфонични поеми са едни от най-значителните в творчеството на композитора, и дружно с тези на Щраус, са едни от най-големите достижения в този род след тези на Лист. Като години те обгръщат цялата кариера на Жан – първата е написана 1892, а последната – 1925. В тях се показват възхищението му към природата и финландската митология.
En saga – Фея – за първи път е показана през 1893, като е дирижирана от самия композитор. Тя е поема от една част. Въпреки че съгласно някои тя е въодушевена от митологичното произведение Едда, Сибелиус я разказва като положение на съзнанието си.
Дървесната русалка, още веднъж едночастна, е написана през 1894. Премиерата и е през април 1895 в Хелзинки, като диригент още веднъж е Сибелиус. Инспирирана е от произведение на шведския стихотворец Виктор Ридберг, носещо същото име. Изгладена е от 4-тири огромни елементи, с преобладаващи настроения – героична жизнеспособност, превъзвбуденост, третото – задушевна обич и четвъртото – неутешима тъга.
Сюитата на Lemminkäinen е композирана при започване на 1890. Замислена е като митологична опера, само че по-късно, под въздействие на Вагнер, Сибелиус я прави симфонична поема в 4-тири елементи. Посветена е на героя от финландския епос " Калевала " – Леминкейнен. Смята се, че в самата поема има още няколко поеми – Лебедът на Туонела – 2-3 част, се извършва и настрана.
Финландия, най-известната му поема, е мощно патриотична пиеса, която за първи път е изпълнена през 1899. Премиерата за аудитория се състои през юли 1901. Въпреки че Сибелиус държи творбата да е оркестрово, то се трансформира в обичано хорово такова, поради епизода с химн.
Океаниди, Нимфата на морето (Дъщерята на океана – Гръцка митология), е едночастна поема, композирана през 1913-1914. Премиерата ѝ е през 1914 в Конектикум, като Сибелиус я дирижира.
Тапиола, последното произведение на Сибелиус за оркестър, е поръчано от Уолтър Дамрош за Нюйорската филхармония, където се състои и премиерата му през декември 1926. Вдъхновена е от Тапио, елф от епоса " Калевала ". Тази поема е възхвалена от доста критици, като композиторът и биограф Сесил Грей споделя че " даже Сибелиус да не беше написал нищо друго през живота си, това произведение щеше да го прогласи като един от най-великите майстори на всички времена ".
Valse triste – малко оркестрово творби, което е композирано за пиесата " Куолема " – " Смърт ", написана от доведения му брат.
Концертът за цигулка и оркестър, ре минор.
Кулерво – от време на време наричано хорова симфония, е сюита от пет симфонични елементи. Премиерата ѝ е на 28 април 1892. През живота на композитора творбата е изпълнявано единствено пет път, само че след гибелта му става доста известно.