Жан-Клод Юнкер удържа на думата си: мониторингът над България по

Жан-Клод Юнкер удържа на думата си: мониторингът над България по правораздаване и вътрешен ред, с формалното име Механизъм за наблюдаване и съдействие, ще бъде преустановен и сменен с наблюдаване на национално равнище. С уточнението, че Европейската комисия, която си отива, предлага това решение, а то ще бъде официализирано от новата Еврокомисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен.

В отчета от ноември 2018 година липсваше стройна причинно-следствена връзка сред обстоятелства и оценки. В този отчет не можем да забележим не стройна, а никаква връзка. Брюкселският бюрократичен език по този начин е замазал всичко, че единственото изречение, в което има ясна и безапелационна оценка на обстановката в България, е навряно под линия с дребни букви чак на страница 11 от 13-страничния механически отчет. То гласи:

" Корупцията в България продължава да буди съществено безпокойствие,

както се показва в разнообразни изследвания и проучвания на самостоятелни наблюдаващи. "

Иначе на страница 11 по отношение на битката с корупцията във високите етажи на властта и съответно ролята на антикорупционната комисия ни твърдят,: " Нормално е прокарването на промените на другите стадии от следствието, наказателното гонене и възможното наказание да отнеме известно време, само че е належащо в бъдеще това да бъде главен акцент, с цел да могат да бъдат реализирани трайни съответни резултати. Неотдавнашните изказвания по отношение на лица, заемащи висши обществени длъжности, и политици акцентираха провокациите, пред които е изправена България в тази област. " По същия метод още в първото изречение след увода в техническия отчет се показва абсурдът с евтините жилища и други парцели на властта. Но какво от това?

Щом Еврокомисията прави изводи за прогрес на България и въз основа на това предлага отпадане на мониторинга; и веднага като всички кавги, които през последната година станаха мотив за публични и политически диспути и влязоха във фокуса на медиите, нямат значение за създателите на отчета и те означават прогрес на българското държавно управление – следва един извод: Докладът за 2019 година прилича по-скоро упражнение по покваряване на езика като средство за логическа връзка сред хората, в сравнение с документ, заслужаващ сериозен анализ.

И това е по този начин, тъй като

без подозрение решението за отпадане на мониторинга е договорка

както беше договорка и въвеждането му, с цел да бъде призната България в Европейски Съюз през 2007 година Този път беше напълно официално – даже еврокомисарят по правораздаване го нямаше през вчерашния ден, когато Юнкер разгласи решението, т.е. към този момент няма потребност и от ритуалност за пред света.

А когато има договорка, какво да чакаме, с изключение на още от същото?

Видео от 1 юли 2019 година сподели по какъв начин министър председателят Бойко Борисов се пазари със зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс (надяващ се тогава към момента да наследи Юнкер) и го подтиква " да не се инатим ", а да се решат българските проблеми с мониторинга и алената светлина за Шенген. Подтекстът е – прегръдките с ЕНП в лицето на Юнкер и Меркел може да не стигнат. Разговорът е прелюбопитен и провокира възторг измежду европейските медии, изключително поради финала си – на третата минута Тимерманс споделя, че не е сигурен, че " това би трябвало да бъде предавано ". И записът стопира.

От договорката не следва нищо като практическа смяна в България, защото и досегашните мониторингови отчети

не доведоха до заличаване на зависимостите сред сенчестите кръгове

и прокуратурата и Министерство на вътрешните работи. Точно противоположното – зависимостите се заздравиха, Висшият правосъден съвет абдикира все по-откровено от задължението си да брани независимостта на правораздаването и преследва посредством инспектората си неуместните, които надигат глас. Благодарение на този " вътрешен механизъм ", на който за в бъдеще Брюксел ще разчита, изпълнителите на поръчките на действително ръководещата тайфа зад завесата остават ненаказани. За това оказа помощ и фактът, че механичното повторение в евродокладите, че има прогрес, изцяло легитимира тази порочна действителност.

Е, в този момент към този момент няма да има отчети. Практически продължаването на мониторинга в досегашния му тип е не просто безсмислено, то е нездравословно. Ако искаше да внесе смисъл и резултат, Европейската комисия щеше да промени механизма на наблюдението, да го направи дейно,

като го обвърже с финансовите потоци, в които са се вкопчили ръководещите у нас.

От казаното от Юнкер във вторник не проличава Брюксел да е имал такива планове, макар че настойчиво се приказва за бъдещо всеобщо наблюдаване на всички страни в Европейски Съюз по индикатор господство на правото. Чак не е за поверие, че е вероятен нов механизъм през 2020 година, привързан със прекъсване на евросредства при нарушавания, които в България са непрекъсната процедура.

И по какъв начин въобще да има доверие в Еврокомисията, откакто в продължение на 11 години ролята на мониторинга й се изчерпваше да следи обикалянето на " вълка " към кошарата на правораздаването и да залива ефира с увъртени до вербален парадокс умозаключения във връзка така наречен битка с корупцията по високите етажи, която още никой не е усетил да съществува. Сега към този момент " вълкът " даже няма да е следен – той публично е вкаран в кошарата, с цел да " бди " над агнетата. А помним какво беше споделил сегашният министър председател, когато беше в съпротива: Достатъчно е да държиш правосъдната власт и да имаш медийна империя, с цел да управляваш, даже да си трета политическа мощ.

Та – с две думи – Брюксел най-накрая постави венеца на своето историческо творчество. И се освободи от досадата да се занимава с нашата реалност и с контрола по какъв начин ръководещите харчат парите на европейските данъкоплатци.

Оттук нататък сме ние, няма кой различен.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Евродоклад 2019 (16)