Жаклина Симова и тайната на буквите
Жаклина Симова е калиграф, който се занимава също с графичен дизайн, снимка, живопис. Завършила е магистърска степен по „ Калиграфия “, допълнена с образованието по „ Плакат и образна връзка “ в Национална художествена академия. Буквите са нещото, което я въвличат към цялостна естетика със себе си и света. Тя бе и индивидът, който ни оказа помощ с логото и дизайна на плана " Мисия България ". Ето какво ни описа Жаклина за изкуството на красивите шрифтове.
Здравейте, Жаклина. Нека стартираме с унищожаване на клишетата - калиграфията постоянно участва в всеобщото схващане като " красиво писане ", а е доста повече от това. Какво те притегля най-вече в нея?
Привет и от мен! Калиграфията е мъчно изкуство, което дава доста благоприятни условия за изложение, било то откъм форми на буквите до материали за писане. В нереалната краснопис даже се доближава до подобен миг, в който става нечетимa и е като музика за окото, като един графичен танц, на който се наслаждаваш като страст и прекарване. Като хубав миг, който е застинал във времето. В буквите има доста страст и това е нещото, което одобрявам в тях. А тя по този начин или другояче не може да се опише тъкмо с думи и да е правдоподобна, би трябвало да се изживее някак. Всяка една линия в калиграфията е неповторима и в никакъв случай не може да се повтори изцяло тъкмо. Една дребна неточност може да скапе всичко и да се стартира изначало. Наскоро до момента в който пишех трябваше да изчакам малко да засъхне мастилото, с цел да продължа и да не се размаже. В желанието си да спомогна към процеса започнах да развявам ръката си, която към момента държеше писалката. Е, листът се опръска, само че това не всеки път е недостатък в калиграфията.
Как виждаш буквите?
Като прозорец, от който струи светлина, а видяно през него - страната на чудесата.
Тъй като дипломната ти работа се пробва да интерпретира по автентичен метод историята на калиграфията, присъщите й белези през епохите, какво би ни споделила в синтез за тази история и метода, по който я виждаш?
Преди калиграфията е имала най-вече осведомителна функционалност, до момента в който през днешния ден тя е надградена с това да носи и някакво въодушевление, както към този момент загатнах. Разбира се, развиването ѝ е тясно обвързвано с историята като цяло. Съществуват европейска, арабска, азиатска, еврейска краснопис, като всяка една от тях има своя естетическа еволюция. Харесва ми тематиката за благосъстоянието на буквени форми от предишното до през днешния ден и по какъв начин взаимодействат между тях. Как съвсем незабелязано или по-явно буквите минават в други форми заради разнообразни исторически събития.
А по какъв начин се е развивала калиграфията в България?
Разбира се, тази тематика не е доста къса, само че като цяло стартира още от зората на първите буквени знаци по нашите земи. Като един по-ранен и прочут артефакт е бронзовата седмолъча розета от Плиска, датирана към VIII век, която евентуално на множеството хора не им приказва доста като название, само че сигурно са виждали облика ѝ. Следва развиването на облите форми на глаголицата до появяването на кирилицата. Няма по какъв начин да не се означи и незаменимата роля на братята Кирил и Методий, а също и на техните възпитаници, които по-късно не престават делото им за културен напредък. По-ранните ръкописни форми на кирилицата, по-известни като правилник, в началото са взаимствали образния облик на тогавашните гръцки букви. Главната им специфичност е мощна изразителност и прави линии, формите са по-ъгловати и тежки. По-късно се появява по-олекотената им форма, наречена полуустав. Буквите са по-закръглени и дребни, изписани с по-голям обсег и с голям брой горни и долни дължини. Цялото развиване на калиграфията е обвързвано, несъмнено, с разнообразни исторически събития.
Докато през днешния ден към този момент калиграфията няма такова практическо значение, като единствен метод за предаване на информация. Наслаждаване на буквените форми, самият акт на писане, предаване на въодушевление и страст по метода на изписване, има достоверност на създателя и се свързва по-скоро с изкуството.
Кажи ни нещо за кирилицата, за което рядко си даваме сметка, само че го виждат очите на калиграфа?
Интересен факт, за който се приказва все по-често е, че има двe форми на кирилицата. Това по-скоро визира типографията. Не единствено очите на калиграфа, а и изобщо хората, които имат интерес от буквите знаят, че тя се дели на съветска и българска форма на кирилицата. Редовните или дребните букви, както множеството хора ги назовават, при съветската кирилица са умалени основни букви. Докато при българската постоянните букви са разнообразни от основните с съществуването на горни и долни дължини. Те като цяло имат по-обли форми и по този начин графичното благосъстояние е по-голямо, което спомага и за по-лесното четене. Това е и битката на българските типографи, калиграфи и дизайнери да се наложи тъкмо този вид форми на буквите, тъй като щом ги имаме, тогава за какво да не се употребяват?
Струва ли ти се, че има декаданс във връзка с езика, че той губи резолюция, че се " пикселизира " и отслабва безкрайните си благоприятни условия?
Езикът е обвързван с културата на хората. Днес се усеща декаданс в тази посока, само че все се намират и такива, които да бутат към положително развиване постепенно, само че се надявам, несъмнено. Опитвам се все пак да съм позитивно настроена.
Съвременният човек има най-често механично отношение към шрифответе. Обикновено спуска менюто с шрифтове в word, избира най-удобния и продължава нататък. Какво може да ни разкажеш за тях обаче, което е забавно и си коства да знаем?
Буквите са комплицирана материя, а избирането на верния шрифт е изкуство, както и изработката му, въпреки и по-логично. Масовото схващане е че щом се чете, значи прави работа. Но доста зависи от това къде ще стои този текст с съответния шрифт. Дали ще е на цифров притежател или ще е текст в книга, списание? Каква е тематиката и аудиторията? Хубаво е да се усеща какво е настроението на текста още преди той да бъде прочетен единствено от избора на шрифт. Неслучайно са основани толкоз доста от тях. Най-обикновен образец, който бих дала е, че не е добре за детско списание да се употребяват серифни букви, защото биха добавили ненужна съвестност.
Използваш интензивно Инстаграм, с цел да показваш калиграфското си изкуство - до каква степен обществените платформи са добър метод за популяризирането им?
Социалните мрежи са доста добър и елементарен метод за шерване на всевъзможен тип образни изкуства. Инстаграм е една от платформите, които употребявам. Мои неща има и в dribbble, както и неотдавна направих страница във facebook –, както и
Това са едни от най-посещаваните мрежи и доста хора споделят това, с което се занимават. По този метод доближават до огромен кръг от хора с разнообразни ползи по целия свят. Така те виждат какво правиш и стила ти на работа и може един ден да създадат поръчка към теб да изготвиш нещо. Разбира се, с цел да се успее в каквото и да е било е нужно доста работа и неизменност.
Би ли разказала повече за портретите на Борис Христов - едно от първите неща, които привлякоха вниманието към теб?
Радвам се, че се срещнах с този човек, въпреки и непряко. Всъщност на този свят сме живели с него тъкмо един месец. Аз съм родена на 28 май 1993г., а той си отива от него на 28 юни същата година, само че като че ли хора като него в никакъв случай не умират. Някак ми направи усещане, когато се честваше неговата 100-годишнина от рождението му. Дотогава не знаех нищо за него, както и че е бил доста надарен оперен артист приет по света. Покрай рисуването в гимназията, а по-късно и в Академията ми направи мощно усещане присъщите му черти на лицето и ми се стори забавна персона, за която по-късно започнах да диря информация. Гледала съм и изявленията на негови възпитаници, който приказват за него с огромна топлина. Също познавам такива учители и разбирам възприятието, което изпитват. Преди към 5 години направих няколко портрета и имах невероятната опция да ги показва в неговия роден дом в София, а в този момент къща-музей „ Борис Христов “. Това е и първата ми независима галерия. По някаква случайност, години по-късно, започнах работа в рекламна организация, чийто клиент беше Националната опера.
Как ние може да опазваме калиграфията като традиция и изкуство?
Като се демонстрира, че писането и буквите са изкуство. Някак множеството хора изпитват вътрешно наслаждение, когато видят красиво изписан текст или дума. Красивият почерк буди удивление и се отбелязва, когато някой го види. Макар, че калиграфията и почеркът имат допирни точки, въпреки всичко не са напълно едно и също. Много калиграфи имат ужасяващ почерк и за жалост аз не съм изключение. Все по-често се вършат калиграфски събития с практическа устременост и изложения. Всеки, който има интерес, може да прегледа и да опита какво е да пишеш с четка, калиграфско перо или всевъзможни други не толкоз общоприети принадлежности, само че пък водещи до добър резултат.
Жаклина Симова се посвети на логото и дизайна на плана ни " Мисия България ". Ето по какъв начин тя приложи калиграфските си умения.
За край - на какво се посвещаваш сега най-много и къде те води вдъхновнието?
Калиграфията е изкуство, което би трябвало да се поддържа непрестанно, защото като че ли ръката не написа по същия метод, в случай че се е отдала на дълга отмора. Затова се стремя всеки ден да пиша и да проучвам нови стилове и способи на изписване. По-често върша нещо друго, когато се срещнем с вдъхновението. Тогава се протягам до първото парче хартия покрай мен и нещо за писане, сякаш единствено да опитвам по какъв начин би изглеждало това, което си представям. Така след няколко минути виждам, че незабелязано са минали няколко часа.
Здравейте, Жаклина. Нека стартираме с унищожаване на клишетата - калиграфията постоянно участва в всеобщото схващане като " красиво писане ", а е доста повече от това. Какво те притегля най-вече в нея?
Привет и от мен! Калиграфията е мъчно изкуство, което дава доста благоприятни условия за изложение, било то откъм форми на буквите до материали за писане. В нереалната краснопис даже се доближава до подобен миг, в който става нечетимa и е като музика за окото, като един графичен танц, на който се наслаждаваш като страст и прекарване. Като хубав миг, който е застинал във времето. В буквите има доста страст и това е нещото, което одобрявам в тях. А тя по този начин или другояче не може да се опише тъкмо с думи и да е правдоподобна, би трябвало да се изживее някак. Всяка една линия в калиграфията е неповторима и в никакъв случай не може да се повтори изцяло тъкмо. Една дребна неточност може да скапе всичко и да се стартира изначало. Наскоро до момента в който пишех трябваше да изчакам малко да засъхне мастилото, с цел да продължа и да не се размаже. В желанието си да спомогна към процеса започнах да развявам ръката си, която към момента държеше писалката. Е, листът се опръска, само че това не всеки път е недостатък в калиграфията.
Как виждаш буквите?
Като прозорец, от който струи светлина, а видяно през него - страната на чудесата.
Тъй като дипломната ти работа се пробва да интерпретира по автентичен метод историята на калиграфията, присъщите й белези през епохите, какво би ни споделила в синтез за тази история и метода, по който я виждаш?
Преди калиграфията е имала най-вече осведомителна функционалност, до момента в който през днешния ден тя е надградена с това да носи и някакво въодушевление, както към този момент загатнах. Разбира се, развиването ѝ е тясно обвързвано с историята като цяло. Съществуват европейска, арабска, азиатска, еврейска краснопис, като всяка една от тях има своя естетическа еволюция. Харесва ми тематиката за благосъстоянието на буквени форми от предишното до през днешния ден и по какъв начин взаимодействат между тях. Как съвсем незабелязано или по-явно буквите минават в други форми заради разнообразни исторически събития.
А по какъв начин се е развивала калиграфията в България?
Разбира се, тази тематика не е доста къса, само че като цяло стартира още от зората на първите буквени знаци по нашите земи. Като един по-ранен и прочут артефакт е бронзовата седмолъча розета от Плиска, датирана към VIII век, която евентуално на множеството хора не им приказва доста като название, само че сигурно са виждали облика ѝ. Следва развиването на облите форми на глаголицата до появяването на кирилицата. Няма по какъв начин да не се означи и незаменимата роля на братята Кирил и Методий, а също и на техните възпитаници, които по-късно не престават делото им за културен напредък. По-ранните ръкописни форми на кирилицата, по-известни като правилник, в началото са взаимствали образния облик на тогавашните гръцки букви. Главната им специфичност е мощна изразителност и прави линии, формите са по-ъгловати и тежки. По-късно се появява по-олекотената им форма, наречена полуустав. Буквите са по-закръглени и дребни, изписани с по-голям обсег и с голям брой горни и долни дължини. Цялото развиване на калиграфията е обвързвано, несъмнено, с разнообразни исторически събития.
Докато през днешния ден към този момент калиграфията няма такова практическо значение, като единствен метод за предаване на информация. Наслаждаване на буквените форми, самият акт на писане, предаване на въодушевление и страст по метода на изписване, има достоверност на създателя и се свързва по-скоро с изкуството.
Кажи ни нещо за кирилицата, за което рядко си даваме сметка, само че го виждат очите на калиграфа?
Интересен факт, за който се приказва все по-често е, че има двe форми на кирилицата. Това по-скоро визира типографията. Не единствено очите на калиграфа, а и изобщо хората, които имат интерес от буквите знаят, че тя се дели на съветска и българска форма на кирилицата. Редовните или дребните букви, както множеството хора ги назовават, при съветската кирилица са умалени основни букви. Докато при българската постоянните букви са разнообразни от основните с съществуването на горни и долни дължини. Те като цяло имат по-обли форми и по този начин графичното благосъстояние е по-голямо, което спомага и за по-лесното четене. Това е и битката на българските типографи, калиграфи и дизайнери да се наложи тъкмо този вид форми на буквите, тъй като щом ги имаме, тогава за какво да не се употребяват?
Струва ли ти се, че има декаданс във връзка с езика, че той губи резолюция, че се " пикселизира " и отслабва безкрайните си благоприятни условия?
Езикът е обвързван с културата на хората. Днес се усеща декаданс в тази посока, само че все се намират и такива, които да бутат към положително развиване постепенно, само че се надявам, несъмнено. Опитвам се все пак да съм позитивно настроена.
Съвременният човек има най-често механично отношение към шрифответе. Обикновено спуска менюто с шрифтове в word, избира най-удобния и продължава нататък. Какво може да ни разкажеш за тях обаче, което е забавно и си коства да знаем?
Буквите са комплицирана материя, а избирането на верния шрифт е изкуство, както и изработката му, въпреки и по-логично. Масовото схващане е че щом се чете, значи прави работа. Но доста зависи от това къде ще стои този текст с съответния шрифт. Дали ще е на цифров притежател или ще е текст в книга, списание? Каква е тематиката и аудиторията? Хубаво е да се усеща какво е настроението на текста още преди той да бъде прочетен единствено от избора на шрифт. Неслучайно са основани толкоз доста от тях. Най-обикновен образец, който бих дала е, че не е добре за детско списание да се употребяват серифни букви, защото биха добавили ненужна съвестност.
Използваш интензивно Инстаграм, с цел да показваш калиграфското си изкуство - до каква степен обществените платформи са добър метод за популяризирането им?
Социалните мрежи са доста добър и елементарен метод за шерване на всевъзможен тип образни изкуства. Инстаграм е една от платформите, които употребявам. Мои неща има и в dribbble, както и неотдавна направих страница във facebook –, както и
Това са едни от най-посещаваните мрежи и доста хора споделят това, с което се занимават. По този метод доближават до огромен кръг от хора с разнообразни ползи по целия свят. Така те виждат какво правиш и стила ти на работа и може един ден да създадат поръчка към теб да изготвиш нещо. Разбира се, с цел да се успее в каквото и да е било е нужно доста работа и неизменност.
Би ли разказала повече за портретите на Борис Христов - едно от първите неща, които привлякоха вниманието към теб?
Радвам се, че се срещнах с този човек, въпреки и непряко. Всъщност на този свят сме живели с него тъкмо един месец. Аз съм родена на 28 май 1993г., а той си отива от него на 28 юни същата година, само че като че ли хора като него в никакъв случай не умират. Някак ми направи усещане, когато се честваше неговата 100-годишнина от рождението му. Дотогава не знаех нищо за него, както и че е бил доста надарен оперен артист приет по света. Покрай рисуването в гимназията, а по-късно и в Академията ми направи мощно усещане присъщите му черти на лицето и ми се стори забавна персона, за която по-късно започнах да диря информация. Гледала съм и изявленията на негови възпитаници, който приказват за него с огромна топлина. Също познавам такива учители и разбирам възприятието, което изпитват. Преди към 5 години направих няколко портрета и имах невероятната опция да ги показва в неговия роден дом в София, а в този момент къща-музей „ Борис Христов “. Това е и първата ми независима галерия. По някаква случайност, години по-късно, започнах работа в рекламна организация, чийто клиент беше Националната опера.
Как ние може да опазваме калиграфията като традиция и изкуство?
Като се демонстрира, че писането и буквите са изкуство. Някак множеството хора изпитват вътрешно наслаждение, когато видят красиво изписан текст или дума. Красивият почерк буди удивление и се отбелязва, когато някой го види. Макар, че калиграфията и почеркът имат допирни точки, въпреки всичко не са напълно едно и също. Много калиграфи имат ужасяващ почерк и за жалост аз не съм изключение. Все по-често се вършат калиграфски събития с практическа устременост и изложения. Всеки, който има интерес, може да прегледа и да опита какво е да пишеш с четка, калиграфско перо или всевъзможни други не толкоз общоприети принадлежности, само че пък водещи до добър резултат.
Жаклина Симова се посвети на логото и дизайна на плана ни " Мисия България ". Ето по какъв начин тя приложи калиграфските си умения.
За край - на какво се посвещаваш сега най-много и къде те води вдъхновнието?
Калиграфията е изкуство, което би трябвало да се поддържа непрестанно, защото като че ли ръката не написа по същия метод, в случай че се е отдала на дълга отмора. Затова се стремя всеки ден да пиша и да проучвам нови стилове и способи на изписване. По-често върша нещо друго, когато се срещнем с вдъхновението. Тогава се протягам до първото парче хартия покрай мен и нещо за писане, сякаш единствено да опитвам по какъв начин би изглеждало това, което си представям. Така след няколко минути виждам, че незабелязано са минали няколко часа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ