Жак-Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 година в

Жак-Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 година в Сент Андре дьо Кюбзак, департамент Жиронд, Франция.От дете морето го притегля и към този момент пораснал избира кариерата на морски офицер. Завършва Френската морска академия през 1933 година с чин лейтенант. Същата година се насочва на своето първо далечно корабоплаване на борда на крайцера „ Примож “. Корабът обаче му се коства прекомерно муден, тъй като има увлечение към високите скорости и Кусто се трансферира във Военноморската авиация. Но проектите му за боен водач са провалени от грубото вмешателство на ориста. През 1936 година взима спортната кола на татко си и претърпява тежка злополука. Счупва и двете си ръце и получава тежки контузии, по тази причина авиационната му кариера завършва.
Като част от дългия развой на рехабилитация Кусто стартира да плува в Средиземно море, където се среща и сближава с Филип Тайе, различен морски офицер, разпален по морето. Двамата се гмуркат край брега на Южна Франция, а Филип му дава първите очила за подводно плуване и по този начин отваря очите му за морския свят. Работата обаче е обвързвана с редица неудобства – очилата са несъвършени, тогава подводният дихателен уред още не е фиктивен и гмуркачът е заставен непрекъснато да изкача на повърхността, с цел да поеме въздух. Кусто освен се възпламенява по гмуркането, само че и се хваща да отстрани неудобствата. В резултат той усъвършенства подводните очила до днешния им тип и форма, а по-късно основава и днешния модел на акваланг в съдействие с приятеля си инженер Емил Гаян. Три години по-късно, през 1946 година, стартира промишленото произвеждане на акваланга, който става известна и налична спортна принадлежност
Увлечението на Кусто по подводното плуване и проучването на океанските дълбини го тласка към друго изобретение: „ подводна паница “ – дребна, маневрена подводна лодка, няколко типа камери за подводно снимане и някои други океанологически „ дреболии “.
Втората международна война и " Калипсо "
По време на Втората международна война Жак-Ив Кусто служи в артилерията като картечар, войник е от Френската опозиция и след края на войната е почетен с Ордена на почетния легион за интензивно присъединяване в антифашистката партизанска битка.
През 1948 година става капитан на корвет, а през 1950 година се снабдява с бракуван английски минен тралщик и го трансформира в плаваща изследователска лаборатория, която става световноизвестна като „ Калипсо “. Именно с този съд Кусто и неговият екип не един път правят околосветски пътешествия, изследват морската флора и фауна, вършат неповторими записи и фотоси.
Писателска и научна активност (1953 – 1997)
През 1953 година Кусто получава и международно самопризнание като публицист. Издава своята първа книга „ Светът на мълчанието “ („ Le Monde du silence “). Големият триумф на книгата оказва помощ на Кусто да реализира нови планове: да сътвори първия незначителен самостоятелен уред за проучване на подводния свят и да организира редица опити по плуване с подводен самостоятелен дихателен уред (при това хората дълго време стоят на подводни станции на морското дъно). След две години книгата е екранизирана и филмът получава две огромни кинематографски награди – Златна палмова клонка на фестивала в Кан през 1957 година и „ Оскар “. Втория „ Оскар “, през 1960 година, получава филмът „ Историята на една алена рибка “ (Histoire d`un poisson rouge), също сниман по творби на Кусто. Други негови книги са: „ Живото море “ (1963), „ Делфини “ (1975), „ Жак Кусто: светът на океана “ (1985).
През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнява от военноморските сили на Франция в чин капитан и заема поста шеф на Океанографския институт и музея в Монако.
В началото на 60-те години на 20 век той организира редица проучвания на континенталния шелф в подводни лаборатории. По време на опитите, носещи имена Коншелф 1, 2 и 3, хората дълготрайно време живеят и работят под водата на огромна дълбочина.
Кусто продължава да бъде кинопродуцент и воин на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал „ Подводният свят на Жак Кусто “. Хрониката на пътешествията и проучванията се радва на триумф измежду телевизионните фенове по целия свят.
Кусто счита, че е належащо за цялото човечество да се популяризират знанията за Световния океан и изиграва видна роля в битката за опазване на неговата непорочност. Той основава „ Общество Кусто “, чиято активност е ориентирана към отбрана на океана от замърсявания и необятно дебатиране на казуса със замърсяването на Световния океан измежду обществеността. Като откривател и еколог Кусто се обръща към държавните управления на доста страни и към политически дейци, като показва безпокойството си от замърсяването на океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посвещава на битката за запазване на околната среда.
Жак Ив Кусто умира на 25 юни 1997 година в Париж на 87-годишна възраст.