Защо руснаците изпитват испански срам от Запада
Изявленията на множеството западни чиновници от дълго време са обичаният ни източник на лафове и смешки, само че през последните месеци стартира да се случва нещо напълно невъобразимо. Испанският позор – т.е. възприятието на стеснение за различен човек – стана съвсем непрекъснато при следене на обществените изказвания на Байдън, Шолц, Макрон и нататък по листата.
Дават мотиви съвсем всекидневно. В официално съобщение след срещата на високо ниво Г-7 прикани Китай да окаже напън върху Русия да спре " военната експанзия ". И като че ли това не беше задоволително, в същия документ „ седемте “ се нахвърлиха на Пекин поради Хонконг, Тибет и Синцзян. И в последна сметка създателите не се смущават от нищо в тази структура.
Европа съществено разисква проекти за установяване на пределни цени на енергийните запаси - и освен съветските, само че и по принцип. Според тях се оказват прекомерно скъпи. Освен това тези хрумвания се изричат на най-високо равнище - изключително Макрон е ревнив. Някой в мрежата го съпостави с пияч, който изисква таван на цената на водката в магазина.
Щатите не са стигнали надалеч. Отдавна е ясно, че измислената в недрата на Белия дом идея за „ повишаването на Путин “ не работи. Колко анкети към този момент демонстрират, че американците не имат вяра в това. Напротив, нервира ги от ден на ден. Но администрацията на Байдън продължава настойчиво да го тъпче в гърлото на американското общество, като че ли се надява, че количеството ще стане качество. Те обаче в действителност разчитат навръх това.
Примери могат да се дават доста дълго. Почти всеки ден носи нови бисери, само че всички те свидетелстват за много странната връзка на западните елити с действителността. Прави се усещането, че те са напълно откровено уверени, че действителността би трябвало да се съобрази с желанията им с едно махване на ръка.
Една от аргументите за това положение на нещата е явна: в продължение на три десетилетия Западът, като световен хегемон, постоянно постигаше задачата си с минимални старания и разноски. Една негова дума постоянно беше задоволителна за (почти) останалия свят да стартира да поддържа изразената от него концепция, да извършва заповедите му и да го следва.
В същото време наподобява, че това е единствено част от решението на феномена със загубата на Запада на възприятие за действителност. Не по-малки, а може би даже по-важни, са измененията, които претърпя идеологическата сфера като такава.
През по-голямата част от своята история човечеството е живяло в извънредно постепенно изменящ се свят. Веднъж откритите правила бяха непоклатими в продължение на епохи, а от време на време и хилядолетия. И единствено за няколко века всичко се е трансформирало радикално. Въпросът е освен, че светът стартира да се трансформира бързо, главното е, че той стартира да се трансформира под въздействието на хрумвания.
Някъде някой имаше визия - за правата на дамите, за недопустимостта на робството, за нуждата от всеобщо обучение или обществени гаранции, защо ли не. Имаше стотици и хиляди хрумвания. Те превзеха мозъците на милиони - и резултатът беше светкавична промяна на човешкото общество съгласно историческите стандарти.
Стана явно, че концепциите, артикули на човешкия разум, са способни да трансформират света – и то бързо, и освен в техническата сфера, само че и в доста по-фини материи като обществени структури, морал и правила на държание.
През ХХ век са правени доста опити това събитие да бъде сложено в услуга на страната. В този смисъл страната ни има собствен извънредно извънреден опит.
Но без подозрение Западът реализира най-големи триумфи в тази област. Кръстосвайки идеологията с маркетинга, той основава политическа софтуерна машина, инструмент на меката мощ, който от десетилетия показва феноменална успеваемост - както на интернационалната сцена, по този начин и в самите западни страни.
Като цяло не е изненадващо, че някои - и на първо място самите западни елити - са повярвали, че тази машина не просто е безпроблемна, само че в действителност е способна да трансформира хората и света по какъвто и да е метод.
Преди няколко години в съветския сегмент на интернет беше публикуван текст на американски инженер, който на съответен образец описа по какъв начин се губят пълномощия в комплицирани механически области. В неговия случай ставаше въпрос за избрана фабрика, издигната преди към половин век и която през цялото това време сполучливо произвеждаше артикули. Но тогава породи въпросът за неговата рационализация - и тогава се оказва, че настоящето потомство чиновници не знае този цех работи. Не, те знаят кои бутони да натискат, кои лостове да натискат и кои материали да слагат в кои резервоари, с цел да поддържат продукта. Но дълбоката конструкция на предприятието не им е известна и документите на практика не е непокътната.
А ИТ хората имат концепцията за „ завещан код “: код, който е завещан от предходни екипи за разработка – работи, само че не се знае по какъв начин. В резултат на това намесата в неговото действие, опитите за допълнение, смяна, възстановяване може да не доведат до предстоящите последици.
Нещо сходно се случи с идеологическата и политическа софтуерна машина на Запада.
Не е толкоз неприятно, че в този момент се употребява от хора, които нямат надълбоко схващане за това по какъв начин работи и я употребяват на равнището на натискане на бутони съгласно управлението и личната си визия. Също по този начин, професионалното равнище на тези хора повдига огромни въпроси, като се има поради, че те постоянно са определени съгласно правилото на принадлежност към потиснати малцинства (независимо дали са расови или сексуални) и други фактори, които не са свързани с квалификацията. Което, апропо, беше директно разследване от работата на тази машина по този метод.
Тази машина-чудо стартира да засича от дълго време. Сега нейните засечки са станали нещо всекидневно, най-вече в международната политика. Въпреки че проблемите нарастват бързо във вътрешната политика на западните страни.
Но западните елити, трансформирали се от експерти в свещеници, които механично, без да схващат същността, употребяват основаното от наследената от тях по-напреднала цивилизация, не престават да натискат познати лостове и бутони, с вярата, че познатите ритуали ще действат както преди.
Формулата " Гърненце, готви! " работи все по-зле и по-зле и пораждат от ден на ден и повече обстановки, които демонстрират на всички, че кралят е гол.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Дават мотиви съвсем всекидневно. В официално съобщение след срещата на високо ниво Г-7 прикани Китай да окаже напън върху Русия да спре " военната експанзия ". И като че ли това не беше задоволително, в същия документ „ седемте “ се нахвърлиха на Пекин поради Хонконг, Тибет и Синцзян. И в последна сметка създателите не се смущават от нищо в тази структура.
Европа съществено разисква проекти за установяване на пределни цени на енергийните запаси - и освен съветските, само че и по принцип. Според тях се оказват прекомерно скъпи. Освен това тези хрумвания се изричат на най-високо равнище - изключително Макрон е ревнив. Някой в мрежата го съпостави с пияч, който изисква таван на цената на водката в магазина.
Щатите не са стигнали надалеч. Отдавна е ясно, че измислената в недрата на Белия дом идея за „ повишаването на Путин “ не работи. Колко анкети към този момент демонстрират, че американците не имат вяра в това. Напротив, нервира ги от ден на ден. Но администрацията на Байдън продължава настойчиво да го тъпче в гърлото на американското общество, като че ли се надява, че количеството ще стане качество. Те обаче в действителност разчитат навръх това.
Примери могат да се дават доста дълго. Почти всеки ден носи нови бисери, само че всички те свидетелстват за много странната връзка на западните елити с действителността. Прави се усещането, че те са напълно откровено уверени, че действителността би трябвало да се съобрази с желанията им с едно махване на ръка.
Една от аргументите за това положение на нещата е явна: в продължение на три десетилетия Западът, като световен хегемон, постоянно постигаше задачата си с минимални старания и разноски. Една негова дума постоянно беше задоволителна за (почти) останалия свят да стартира да поддържа изразената от него концепция, да извършва заповедите му и да го следва.
В същото време наподобява, че това е единствено част от решението на феномена със загубата на Запада на възприятие за действителност. Не по-малки, а може би даже по-важни, са измененията, които претърпя идеологическата сфера като такава.
През по-голямата част от своята история човечеството е живяло в извънредно постепенно изменящ се свят. Веднъж откритите правила бяха непоклатими в продължение на епохи, а от време на време и хилядолетия. И единствено за няколко века всичко се е трансформирало радикално. Въпросът е освен, че светът стартира да се трансформира бързо, главното е, че той стартира да се трансформира под въздействието на хрумвания.
Някъде някой имаше визия - за правата на дамите, за недопустимостта на робството, за нуждата от всеобщо обучение или обществени гаранции, защо ли не. Имаше стотици и хиляди хрумвания. Те превзеха мозъците на милиони - и резултатът беше светкавична промяна на човешкото общество съгласно историческите стандарти.
Стана явно, че концепциите, артикули на човешкия разум, са способни да трансформират света – и то бързо, и освен в техническата сфера, само че и в доста по-фини материи като обществени структури, морал и правила на държание.
През ХХ век са правени доста опити това събитие да бъде сложено в услуга на страната. В този смисъл страната ни има собствен извънредно извънреден опит.
Но без подозрение Западът реализира най-големи триумфи в тази област. Кръстосвайки идеологията с маркетинга, той основава политическа софтуерна машина, инструмент на меката мощ, който от десетилетия показва феноменална успеваемост - както на интернационалната сцена, по този начин и в самите западни страни.
Като цяло не е изненадващо, че някои - и на първо място самите западни елити - са повярвали, че тази машина не просто е безпроблемна, само че в действителност е способна да трансформира хората и света по какъвто и да е метод.
Преди няколко години в съветския сегмент на интернет беше публикуван текст на американски инженер, който на съответен образец описа по какъв начин се губят пълномощия в комплицирани механически области. В неговия случай ставаше въпрос за избрана фабрика, издигната преди към половин век и която през цялото това време сполучливо произвеждаше артикули. Но тогава породи въпросът за неговата рационализация - и тогава се оказва, че настоящето потомство чиновници не знае този цех работи. Не, те знаят кои бутони да натискат, кои лостове да натискат и кои материали да слагат в кои резервоари, с цел да поддържат продукта. Но дълбоката конструкция на предприятието не им е известна и документите на практика не е непокътната.
А ИТ хората имат концепцията за „ завещан код “: код, който е завещан от предходни екипи за разработка – работи, само че не се знае по какъв начин. В резултат на това намесата в неговото действие, опитите за допълнение, смяна, възстановяване може да не доведат до предстоящите последици.
Нещо сходно се случи с идеологическата и политическа софтуерна машина на Запада.
Не е толкоз неприятно, че в този момент се употребява от хора, които нямат надълбоко схващане за това по какъв начин работи и я употребяват на равнището на натискане на бутони съгласно управлението и личната си визия. Също по този начин, професионалното равнище на тези хора повдига огромни въпроси, като се има поради, че те постоянно са определени съгласно правилото на принадлежност към потиснати малцинства (независимо дали са расови или сексуални) и други фактори, които не са свързани с квалификацията. Което, апропо, беше директно разследване от работата на тази машина по този метод.
Тази машина-чудо стартира да засича от дълго време. Сега нейните засечки са станали нещо всекидневно, най-вече в международната политика. Въпреки че проблемите нарастват бързо във вътрешната политика на западните страни.
Но западните елити, трансформирали се от експерти в свещеници, които механично, без да схващат същността, употребяват основаното от наследената от тях по-напреднала цивилизация, не престават да натискат познати лостове и бутони, с вярата, че познатите ритуали ще действат както преди.
Формулата " Гърненце, готви! " работи все по-зле и по-зле и пораждат от ден на ден и повече обстановки, които демонстрират на всички, че кралят е гол.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ