Фридрих Мерц – кандидат за канцлер от… САЩ
Изявлението на Ангела Меркел за края на нейната политическа кариера беше признато сензационно. Но какво става зад кулисите на немската политика? Макар че, канцлерката дефинира окончателното си отдръпване за 2021 година, следствията от нейния ход имат своето въздействие в този момент. Около бъдещия курс на Германия се разгоряха разногласия. На напред във времето излиза въпросът за „ трансатлантическите връзки “, който в последно време е подложен на тествания.
За немските политици е явно, че „ доброволното отдръпване “ на Меркел не е толкоз непринудено. Кръговете на „ световния хайлайф “ имаха опасения, че Меркел не е в положение да ограничи растежа на антиамериканските настроения в Германия. Десните консерватори и антиимигрантската партия „ Алтернатива за Германия “ са в положение да догонят и изпреварят водената от ХДС „ огромна коалиция “. И това ще промени освен вътрешнополитическата обстановка, само че ще се наложи поправяне на атлантическия курс на Германия.
Видимо е желанието на „ световния хайлайф “ да замести изтощения немски водач със пресен проамерикански бранител. От тримата най-вероятни претенденти за поста й, най-голямо внимание притегля Фридрих Мерц. Този професионален юрист стартира своята политическа кариера през 1989 година като народен представител в Европейския парламент от партията на ХДС. През 1994 година е определен за народен представител в Бундестага и печели известност със своите законодателни начинания по финансови и стопански въпроси.
През 2002 година, след неуспеха на ХДС на парламентарните избори, Мерц напуща поста си. Той е заменен от самата Меркел, поради неговите рецензии на препоръчаната от нея промяна в опазването на здравето, както и нейната самодейност за обща европейска фискална политика и общ пазар на труда. През 2009 година Фридрих Мерц напуща политиката и стартира работа като юрист на редица огромни корпорации. Той е ръководител на немския контролен съвет на американския капиталов колос BlackRock. Според някогашния ръководител на Федералния запас Пол Волкър BlackRock е най-мощната финансова корпорация на планетата.
Един от най-опитните политици в Германия, Вили Вимер разяснява по този начин номинацията на Мерц: „ Кандидатурата на Фридрих Мерц за поста ръководител на партията е квалифициран от „ дългата ръка “, само че в този момент излиза на финалната права. Хора, на които вярвам, ми споделиха, че две седмици преди изборите в Хесен, той се е самопредложил за поста. Той е ръководител на „ Атлантическия мост “ и ръководител на немския надзорния съвет на американския тръст BlackRock… Меркел оставя след себе си „ изгорена земя “ в редовете на ХДС/ХСС и тази партия няма да оздравее, както не съумя да оздравее СдПГ след отдръпването на Шрьодер. Германия може да бъде изумена от политическа отпадналост “.
Главният редактор на онлайн списанието „ Страници за размисъл “ Албрехт Мюлер добавя това: „ Към заявката на Вили Вимер за заплахата на поста канцлер да пристигна Фридрих Мерц, ще прибавя следния факт: шефът на BlackRock Лари Финк изиска тази пролет във Франкфурт да се отстранен държавните пенсии в Европа и да се даде шир на частния капитал в общественото обезпечаване. Това значи, че огромният интернационален капитал желае да вземе под собствен надзор Европейски Съюз и техните шефовете ще вземат решение по какъв начин би трябвало да организираме пенсионното си обезпечаване. Това е нулева народна власт. BlackRock от дълго време има мераци да приватизира европейските пенсии, а Еврокомисията ще се трансформира в потребен асистент. Представителят на този тръст в Германия Фридрих Мерц желае да завладее най-влиятелните политически позиции у нас. Така той ще обезпечи пробив в приватизацията на общественото обезпечаване “.
В актуалната история на Германия за пръв път претендент на финансовия капитал на Съединени американски щати е предлаган за поста канцлер толкоз намерено. Тежест има и неговото председателство на организацията „ Атлантически мост “. Известният немски журналист Удо Улфкот назова тази съвсем незнайна на необятната общност организация, „ тайната ложа “, близка до Централно разузнавателно управление на САЩ.
Фридрих Мерц е също член на Тристранната комисия, основана от Дейвид Рокфелер. Заместник на Мерц в „ тайната ложа “ е зам.-председателят на Бундестага Еделгард Булман, който също е член на Тристранната комисия. Втори зам.-председател на „ Атлантическия мост “ е бизнес консултантът Буркхард Швенкер, а ковчежник е Андреас Р. Домбер, сътрудник на Ротшилд, преди този момент е заемал водеща позиция в Bank of America и през днешния ден е в борда на немската федерална банка.
„ Атлантическият мост “ е основан през 1952 година като частна организация от някогашния президент на Световната банка Джон МакКлой, който по това време съставлява ползите на американските окупационни управляващи в Западна Германия. Официално организацията преследва „ просветителни, научни, културни и благотворителни цели, както и развиването на взаимно съгласие сред народите “. Но в действителност тя е заета да основава мрежа от управителни фрагменти, които да оказват въздействие върху образуването на публичното мнение в духа на поддръжката на дейностите на НАТО и Съединени американски щати.
„ Атлантическия мост “ – метод на приложимост
В годишните отчети за личния състав на „ Атлантическия мост “ се загатват към 100 огромни немски публицисти, „ свързани “ с организацията, т.е. те работят за нея. Удо Улфкот разкри, че Централно разузнавателно управление на САЩ им заплаща, с цел да създават измислени и провокативни материали. Естеството на работата на „ Атлантическия мост “ бе разказана по този начин от нейния някогашен ръководител Аренд Еткер: „ Съединени американски щати се ръководят от 200 фамилии, с които желаеме да поддържаме положителни връзки “.
След появяването на книгата на Удо Улфкот „ Продажни публицисти. Истината за Вашите пари “ (2014 г.) бе блокиран акаунтът на журналиста във фейсбук, а при започване на 2017 година той бе открит мъртъв в дома му. Експертите са установили отравяне.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
За немските политици е явно, че „ доброволното отдръпване “ на Меркел не е толкоз непринудено. Кръговете на „ световния хайлайф “ имаха опасения, че Меркел не е в положение да ограничи растежа на антиамериканските настроения в Германия. Десните консерватори и антиимигрантската партия „ Алтернатива за Германия “ са в положение да догонят и изпреварят водената от ХДС „ огромна коалиция “. И това ще промени освен вътрешнополитическата обстановка, само че ще се наложи поправяне на атлантическия курс на Германия.
Видимо е желанието на „ световния хайлайф “ да замести изтощения немски водач със пресен проамерикански бранител. От тримата най-вероятни претенденти за поста й, най-голямо внимание притегля Фридрих Мерц. Този професионален юрист стартира своята политическа кариера през 1989 година като народен представител в Европейския парламент от партията на ХДС. През 1994 година е определен за народен представител в Бундестага и печели известност със своите законодателни начинания по финансови и стопански въпроси.
През 2002 година, след неуспеха на ХДС на парламентарните избори, Мерц напуща поста си. Той е заменен от самата Меркел, поради неговите рецензии на препоръчаната от нея промяна в опазването на здравето, както и нейната самодейност за обща европейска фискална политика и общ пазар на труда. През 2009 година Фридрих Мерц напуща политиката и стартира работа като юрист на редица огромни корпорации. Той е ръководител на немския контролен съвет на американския капиталов колос BlackRock. Според някогашния ръководител на Федералния запас Пол Волкър BlackRock е най-мощната финансова корпорация на планетата.
Един от най-опитните политици в Германия, Вили Вимер разяснява по този начин номинацията на Мерц: „ Кандидатурата на Фридрих Мерц за поста ръководител на партията е квалифициран от „ дългата ръка “, само че в този момент излиза на финалната права. Хора, на които вярвам, ми споделиха, че две седмици преди изборите в Хесен, той се е самопредложил за поста. Той е ръководител на „ Атлантическия мост “ и ръководител на немския надзорния съвет на американския тръст BlackRock… Меркел оставя след себе си „ изгорена земя “ в редовете на ХДС/ХСС и тази партия няма да оздравее, както не съумя да оздравее СдПГ след отдръпването на Шрьодер. Германия може да бъде изумена от политическа отпадналост “.
Главният редактор на онлайн списанието „ Страници за размисъл “ Албрехт Мюлер добавя това: „ Към заявката на Вили Вимер за заплахата на поста канцлер да пристигна Фридрих Мерц, ще прибавя следния факт: шефът на BlackRock Лари Финк изиска тази пролет във Франкфурт да се отстранен държавните пенсии в Европа и да се даде шир на частния капитал в общественото обезпечаване. Това значи, че огромният интернационален капитал желае да вземе под собствен надзор Европейски Съюз и техните шефовете ще вземат решение по какъв начин би трябвало да организираме пенсионното си обезпечаване. Това е нулева народна власт. BlackRock от дълго време има мераци да приватизира европейските пенсии, а Еврокомисията ще се трансформира в потребен асистент. Представителят на този тръст в Германия Фридрих Мерц желае да завладее най-влиятелните политически позиции у нас. Така той ще обезпечи пробив в приватизацията на общественото обезпечаване “.
В актуалната история на Германия за пръв път претендент на финансовия капитал на Съединени американски щати е предлаган за поста канцлер толкоз намерено. Тежест има и неговото председателство на организацията „ Атлантически мост “. Известният немски журналист Удо Улфкот назова тази съвсем незнайна на необятната общност организация, „ тайната ложа “, близка до Централно разузнавателно управление на САЩ.
Фридрих Мерц е също член на Тристранната комисия, основана от Дейвид Рокфелер. Заместник на Мерц в „ тайната ложа “ е зам.-председателят на Бундестага Еделгард Булман, който също е член на Тристранната комисия. Втори зам.-председател на „ Атлантическия мост “ е бизнес консултантът Буркхард Швенкер, а ковчежник е Андреас Р. Домбер, сътрудник на Ротшилд, преди този момент е заемал водеща позиция в Bank of America и през днешния ден е в борда на немската федерална банка.
„ Атлантическият мост “ е основан през 1952 година като частна организация от някогашния президент на Световната банка Джон МакКлой, който по това време съставлява ползите на американските окупационни управляващи в Западна Германия. Официално организацията преследва „ просветителни, научни, културни и благотворителни цели, както и развиването на взаимно съгласие сред народите “. Но в действителност тя е заета да основава мрежа от управителни фрагменти, които да оказват въздействие върху образуването на публичното мнение в духа на поддръжката на дейностите на НАТО и Съединени американски щати.
„ Атлантическия мост “ – метод на приложимост
В годишните отчети за личния състав на „ Атлантическия мост “ се загатват към 100 огромни немски публицисти, „ свързани “ с организацията, т.е. те работят за нея. Удо Улфкот разкри, че Централно разузнавателно управление на САЩ им заплаща, с цел да създават измислени и провокативни материали. Естеството на работата на „ Атлантическия мост “ бе разказана по този начин от нейния някогашен ръководител Аренд Еткер: „ Съединени американски щати се ръководят от 200 фамилии, с които желаеме да поддържаме положителни връзки “.
След появяването на книгата на Удо Улфкот „ Продажни публицисти. Истината за Вашите пари “ (2014 г.) бе блокиран акаунтът на журналиста във фейсбук, а при започване на 2017 година той бе открит мъртъв в дома му. Експертите са установили отравяне.
Превод за „ Труд “ Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ