Изявлението, че държавата ще влезе, не беше решение, а по-скоро

" Изявлението, че страната ще влезе, не беше решение, а по-скоро реакция на създалото се публично напрежение към договорката. Напрежение, което бе изцяло ненужно, само че по този начин или другояче се случи. Министър-председателят Борисов взе реактивно решение да разгласи, че страната ще влезе, с цел да успокои пристрастеностите ", счита Александрова.

Според нея, разборът на обстановката по-късно е посочил, че сходно деяние е безусловно безсмислено, и от икономическа позиция, и от обществена позиция, и от позиция на публичния интерес.

" Защитниците на позицията, че страната би трябвало да взе участие в договорката робуват на разбирането, че страната, посредством директното си присъединяване, е единственият поръчител за положителното действие на сдружението. Това не е правилно и е задоволително да си напомним каква беше обстановката с електроснабдяването, когато сдруженията бяха държавни. Нека напомним, че откакто бяха купени тези сдружения, в тях всяка година се влагат десетки, в случай че не стотици милиони лв. в рехабилитация на мрежата, в рационализация, в създаване на потребителски центрове, в възстановяване на услугата като цяло, нещо, което страната не бе правила повече от 20 години ", сподели още Александрова.

Тя добави, че особено в ЧЕЗ в действителност са вложени доста средства и това покачва цената на сдружението. Затова не е необичайно, че в този момент цената е друга от тази при договорката по приватизиране на ЕРП-то.

" Не може да чакаме нов поврат, тъй като страната ще заплати едни пари, а няма да получава никакъв дял. Да, страната ще има някакъв надзор, само че сдружението излиза на пазара на електрическа енергия, а той до пет години ще бъде изцяло либерализиран. Т.е. и битовите консуматори ще излязат там. А и сега страната има механизми за надзор и това са КЕВР, Комисията за защита на конкуренцията и самият пазар, който стартира да действа действително ", сподели Александрова.

Според нея, позицията на КЕВР е вярна, комисията не може да се намесва в частна договорка, първо тъй като няма законови учредения и второ, няма право да ревизира финансовото положение на частни компании.

" Една такава интервенция би била изтълкувана отрицателно от Европа в интервенция на връзки на частни сдружения, като реквизиция на активи на частен външен вложител ", разясни Александрова.

Тя бе безапелационна, че въпросът какъв брой огромна е компанията, която купува сдружението не е значителен, тъй като тази компания може да е от пет индивида, само че купува функционираща друга компания със съответните екипи и със съответния пазарен модел на държание, обичаи и финансови потоци.

" Тази компания, която купува ЧЕЗ, би трябвало да има добър мениджмънт, който да ръководи всички тези сдружения. Инерком съобщи, че ще употребява мениджмънта на ЧЕЗ, който е доста добър. Според мен не в това е казусът. А колкото и да коства, то е преценено, когато една финансова организация финансира една такава договорка тя желае да види бизнес-план и да види паричните потоци ".

Според Александрова, когато се възстановяват дадените средства, това става въз основата на модел на възвращаемост, т.е. парите не се взимат от електрическата енергия, а от облагата, която осъществя сдружението.

" Това значи, че тази цена по никакъв метод няма да се отрази на клиентите на сдружението, тя няма да увеличи техните сметки, каквито страхове бяха насаждани. Освен това, тази цена се контролира още от КЕВР. Това не е инвестиция, която КЕВР признава като основателна за сдружението. Инерком се е обосновал, че може да купи активите ", сподели Александрова.

Тя напомни, че до 9 месеца ще бъде платена сумата и ще бъде финализирана договорката. Засега Инерком са платили 5 милиона лв. гаранция.

" За мен главния въпрос е не кой купува ЧЕЗ, тъй като такава договорка към този момент имаме при договорката, когато EON продаде активите на Енерго про. Видя се, че една доста по-малка компания може да ръководи доста добре този вид активи. Енерго Про се показва отлично на пазара, допускам, че по този начин ще бъде и с Инерком. За мен огромният въпрос е за какво огромните вложители излизат от България, уточни журналистката.

Александрова уточни, че е нечиста сделка изказванието,, че договорката ще се отрази на цената на тока.

" Според мен това е чисто политическа нечиста сделка, от дълго време цената на тока е дъвка за политиците и това е неприятно, тъй като скапва средата за бизнес, не могат да се възнамеряват паричните потоци на фирмите и това е една от аргументите за отдръпване на вложители от енергетиката. Защо не може да се отрази на цената на тока? Ако страната влезе в сдружението потребителите ще заплащат, само че не като консуматори, а като данъкоплатци, тъй като страната ще заплати със средства от налозите на хората. Ако страната не влезе компанията заплаща с заеми. След като получи тези заеми, тя възвръща тези заеми, а инвестицията не е от приходите, а от облагата. Т.е. това, което получи като последна облага от него, тя си изплаща отговорностите по заема, само че това не се регистрира като инвестиция за самото сдружение и не влиза в цената на електрическата енергия. Цената на електрическата енергия се утвърждава от КЕВР въз основата на възвращаемост на вложените средства, а те са вложения, които са разрешени и то единствено за рехабилитация на мрежата, за възстановяване на услугата, само че никога не са свързани с заплащания на отговорности ", разясни Александрова.

Финансовият министър Владислав Горанов изясни както финансовия аспект, по този начин и правния и публичния интерес и това, което акцентира е, че би трябвало доста добре да се дефинира границата на публичния интерес, която сега е много по-ниско, защото договорката към момента не е осъществена. Общественият интерес по никакъв метод не се визира от тази договорка, безапелационна бе Александрова.