Президентът: Очаквам партиите да заемат ясна позиция по съществено важните за бъдещето на България въпроси, преди гражданите да гласуват и да започнат преговори за съставяне на коалиция
Изявление на президента Румен Радев след консултативната среща, отдадена на последствията за сигурността, стопанската система и обществена сфера от ескалацията на войната в Украйна
Уважаеми сънародници,
На извършената през днешния ден консултативна среща, обсъдихме рисковете и заканите за България в резултат на евентуалната заплаха от ескалацията на войната в Украйна.
Още от първите часове на войната на 24 февруари свиках консултативна среща с държавното управление и тук, в тази зала, заклеймихме съветската експанзия против Украйна като изрично неприемлива.
От първия ден на тази война приканвам за преустановяване на бойните дейности и за спокойно споразумяване на спора със средствата на дипломацията. За страдание, стремежът към военна победа непременно заглушава апелите за мир. Разумът отстъпва на оръжията.
Решението на президента на Руската федерация за частична готовност ще увеличи интензитета на бойните дейности, ще ескалира спора и е опасност за сигурността с мъчно предвидими последствия. Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война още веднъж да се разиграва „ нуклеарната карта “. Но колкото и неуместно да звучи, тази опасност не може да бъде подценявана.
Референдуми в зона на бойни дейности, където до урните падат снаряди, са юридически парадокс и България няма да ги признае.
Наред с ескалацията на спора порастват и рисковете за нашия район, за Европа и за света. Въпреки че все още няма директна военна опасност за сигурността на страната, тези опасности се правят оценка и се набелязват ограничения за тяхното минимизиране. България работи интензивно за гарантиране на своята сигурност посредством подсилване на националния защитителен потенциал и осъществяване на своите задължения в груповата система за сигурност на Алианса.
Но би трябвало да е ясно, че рисковете от тази война не се изчерпват с военната сигурност. Като виновен член на Европейския съюз, България е част от общата външна политика и поддържа санкционния режим на съюза. Но Европа е длъжна, редом с налагането на наказания, да търси интензивно механизми за минимизиране на риска от тези наказания, тъй като по този метод тя сама заплашва своя промишлен потенциал и конкурентоспособност.
Расте и политическата, и икономическата неустойчивост. Цената на ескалацията още веднъж ще се заплати от жителите, които от ден на ден показват намерено своето безпокойствие и неодобрение от непостижимите цени. България е измежду най-засегнатите. Ескалацията на спора може да засегне освен доставките на газ, само че и доставките на нефт и производството на горива в България, работата на огромните електроцентрали, доставките по море. А всичко това взето дружно, знаем какво значи – последващо задълбочаване на икономическата и обществена рецесия.
Служебното държавно управление поставя всички старания, с цел да смекчи резултатите от тези рецесии в своите времеви и нормативни рамки, които постоянно изостават от динамичността на процесите, заради липса на работещ парламент. Затова е сериозно значимо България да има парламент и стабилно постоянно държавно управление.
Само след седмица ни следва да проведем извънредно значими избори и в този момент е времето да чуем партиите с упоритости да ръководят по какъв начин ще преодолеят политическата рецесия и към какво ще се сплотяват, с цел да реализиран управническо болшинство. Сега е моментът за обединяване пред лицето на рецесията и пред лицето на всички опасности и закани.
Сега е моментът партиите да привлекат жителите да гласоподават, с цел да се реализира такава изборна интензивност, която да даде задоволителна легитимност на идващия парламент и държавно управление да вземат тежки, само че значими стратегически решения с дълготраен небосвод.
Сега е моментът партиите да изразят по-ясно своите стратегии и ограничения за справяне с тежките рецесии и повишение на приходите, тъй че да надмогнат демагогията и персоналните нападки.
Сега е моментът да разберем по какъв начин новият парламент и постоянното държавно управление ще преведат българите през тежката рецесия изключително най-уязвимите обществени групи.
Сега е моментът да разберем ще продължат ли напъните за диверсификация на всички вероятни източници и направления и посредством продължение на започнатите от служебното държавно управление транспарантни и открити търгове за доставка на тези суровини; Ще продължи ли целенасочената политика към производителите и търговците на горива за понижаване на цената? Какви ще бъдат решенията, когато се вкара в действие ембаргото върху нефта и с какви средства ще ги реализираме?
Кога и по какъв начин ще се одобряват най-накрая нужните нормативни промени, които да дадат независимост и предсказуемост на българския бизнес и вложения?
Кога и по какъв начин най-накрая ще имаме енергийна тактика, която да даде предвидимост и солидна основа за българския бизнес?
Кога най-накрая ще имаме планова подготвеност за привличане на стратегически вложители?
Ще продължат ли напъните на служебното държавно управление за възобновяване на строителството на автомагистралите „ Хемус “, „ Струма “ и другите съществени пътни артерии, само че при прецизно съблюдаване на законодателството и нормативните разпореждания в строителство?
Кога и с какви механизми образованието ще стане стратегически народен приоритет, който дружно с вложения в науката и нововъведенията да ни води към резистентен, догонващ стопански растеж, който да е гаранция за стандарт и качество на живот? Как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература? Как ще се борим против тютюнопушенето, алкохола, опиатите и обездвижването измежду младежите, където сме заели едни от първите места в Европа?
Как ще подходим към един от най-важните проблеми пред нашето общество – дълбоката демографска рецесия?
Ще поддържа ли идващият парламент със свои решения признатата от служебното държавно управление стратегия за предпочитаните планове за модернизацията на Българската войска, които да водят към подсилване на нашия народен защитителен потенциал и повишение на оперативната съгласуемост със съдружниците? Ще допуснем ли България да загуби качества и национално достолепие и да не може да охранява личното си въздушно пространство в интегрираната система за Противовъздушна отбрана в Алианса?
Ще продължат ли напъните и подхванатите ограничения за запазване на българската граница – външна граница и на Европейски Съюз, и за приемането ни най-накрая в Шенген?
Ще продължат ли напъните да минимизираме риска България да остане в периферията на Европа?
Можем да изброяваме още доста нужни ограничения и въпроси, на които чакаме отговор, само че не на последно място – какви ще са параметрите на дълго чаканата правосъдна промяна, тъй че да се укрепи държавността, да се утвърди върховенството на правото, да се увеличи отчетността и отговорността на основния прокурор, с цел да има действителна битка с корупцията и престъпността?
Нека чуем ясни отговори по тези въпроси, преди жителите да са дали своя глас и да стартират договаряния и сделки за сформиране на коалиция, без да са ясни авансово поетите задължения.
Очаквам политическите партии да имат ясна позиция по тези и други значително значими за бъдещето на България въпроси. Очаквам да имат действителна мотивация за работа за сигурна, просперираща България с съвременно и европейско бъдеще.
Уважаеми сънародници,
На извършената през днешния ден консултативна среща, обсъдихме рисковете и заканите за България в резултат на евентуалната заплаха от ескалацията на войната в Украйна.
Още от първите часове на войната на 24 февруари свиках консултативна среща с държавното управление и тук, в тази зала, заклеймихме съветската експанзия против Украйна като изрично неприемлива.
От първия ден на тази война приканвам за преустановяване на бойните дейности и за спокойно споразумяване на спора със средствата на дипломацията. За страдание, стремежът към военна победа непременно заглушава апелите за мир. Разумът отстъпва на оръжията.
Решението на президента на Руската федерация за частична готовност ще увеличи интензитета на бойните дейности, ще ескалира спора и е опасност за сигурността с мъчно предвидими последствия. Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война още веднъж да се разиграва „ нуклеарната карта “. Но колкото и неуместно да звучи, тази опасност не може да бъде подценявана.
Референдуми в зона на бойни дейности, където до урните падат снаряди, са юридически парадокс и България няма да ги признае.
Наред с ескалацията на спора порастват и рисковете за нашия район, за Европа и за света. Въпреки че все още няма директна военна опасност за сигурността на страната, тези опасности се правят оценка и се набелязват ограничения за тяхното минимизиране. България работи интензивно за гарантиране на своята сигурност посредством подсилване на националния защитителен потенциал и осъществяване на своите задължения в груповата система за сигурност на Алианса.
Но би трябвало да е ясно, че рисковете от тази война не се изчерпват с военната сигурност. Като виновен член на Европейския съюз, България е част от общата външна политика и поддържа санкционния режим на съюза. Но Европа е длъжна, редом с налагането на наказания, да търси интензивно механизми за минимизиране на риска от тези наказания, тъй като по този метод тя сама заплашва своя промишлен потенциал и конкурентоспособност.
Расте и политическата, и икономическата неустойчивост. Цената на ескалацията още веднъж ще се заплати от жителите, които от ден на ден показват намерено своето безпокойствие и неодобрение от непостижимите цени. България е измежду най-засегнатите. Ескалацията на спора може да засегне освен доставките на газ, само че и доставките на нефт и производството на горива в България, работата на огромните електроцентрали, доставките по море. А всичко това взето дружно, знаем какво значи – последващо задълбочаване на икономическата и обществена рецесия.
Служебното държавно управление поставя всички старания, с цел да смекчи резултатите от тези рецесии в своите времеви и нормативни рамки, които постоянно изостават от динамичността на процесите, заради липса на работещ парламент. Затова е сериозно значимо България да има парламент и стабилно постоянно държавно управление.
Само след седмица ни следва да проведем извънредно значими избори и в този момент е времето да чуем партиите с упоритости да ръководят по какъв начин ще преодолеят политическата рецесия и към какво ще се сплотяват, с цел да реализиран управническо болшинство. Сега е моментът за обединяване пред лицето на рецесията и пред лицето на всички опасности и закани.
Сега е моментът партиите да привлекат жителите да гласоподават, с цел да се реализира такава изборна интензивност, която да даде задоволителна легитимност на идващия парламент и държавно управление да вземат тежки, само че значими стратегически решения с дълготраен небосвод.
Сега е моментът партиите да изразят по-ясно своите стратегии и ограничения за справяне с тежките рецесии и повишение на приходите, тъй че да надмогнат демагогията и персоналните нападки.
Сега е моментът да разберем по какъв начин новият парламент и постоянното държавно управление ще преведат българите през тежката рецесия изключително най-уязвимите обществени групи.
Сега е моментът да разберем ще продължат ли напъните за диверсификация на всички вероятни източници и направления и посредством продължение на започнатите от служебното държавно управление транспарантни и открити търгове за доставка на тези суровини; Ще продължи ли целенасочената политика към производителите и търговците на горива за понижаване на цената? Какви ще бъдат решенията, когато се вкара в действие ембаргото върху нефта и с какви средства ще ги реализираме?
Кога и по какъв начин ще се одобряват най-накрая нужните нормативни промени, които да дадат независимост и предсказуемост на българския бизнес и вложения?
Кога и по какъв начин най-накрая ще имаме енергийна тактика, която да даде предвидимост и солидна основа за българския бизнес?
Кога най-накрая ще имаме планова подготвеност за привличане на стратегически вложители?
Ще продължат ли напъните на служебното държавно управление за възобновяване на строителството на автомагистралите „ Хемус “, „ Струма “ и другите съществени пътни артерии, само че при прецизно съблюдаване на законодателството и нормативните разпореждания в строителство?
Кога и с какви механизми образованието ще стане стратегически народен приоритет, който дружно с вложения в науката и нововъведенията да ни води към резистентен, догонващ стопански растеж, който да е гаранция за стандарт и качество на живот? Как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература? Как ще се борим против тютюнопушенето, алкохола, опиатите и обездвижването измежду младежите, където сме заели едни от първите места в Европа?
Как ще подходим към един от най-важните проблеми пред нашето общество – дълбоката демографска рецесия?
Ще поддържа ли идващият парламент със свои решения признатата от служебното държавно управление стратегия за предпочитаните планове за модернизацията на Българската войска, които да водят към подсилване на нашия народен защитителен потенциал и повишение на оперативната съгласуемост със съдружниците? Ще допуснем ли България да загуби качества и национално достолепие и да не може да охранява личното си въздушно пространство в интегрираната система за Противовъздушна отбрана в Алианса?
Ще продължат ли напъните и подхванатите ограничения за запазване на българската граница – външна граница и на Европейски Съюз, и за приемането ни най-накрая в Шенген?
Ще продължат ли напъните да минимизираме риска България да остане в периферията на Европа?
Можем да изброяваме още доста нужни ограничения и въпроси, на които чакаме отговор, само че не на последно място – какви ще са параметрите на дълго чаканата правосъдна промяна, тъй че да се укрепи държавността, да се утвърди върховенството на правото, да се увеличи отчетността и отговорността на основния прокурор, с цел да има действителна битка с корупцията и престъпността?
Нека чуем ясни отговори по тези въпроси, преди жителите да са дали своя глас и да стартират договаряния и сделки за сформиране на коалиция, без да са ясни авансово поетите задължения.
Очаквам политическите партии да имат ясна позиция по тези и други значително значими за бъдещето на България въпроси. Очаквам да имат действителна мотивация за работа за сигурна, просперираща България с съвременно и европейско бъдеще.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ