Изящна рукатка, изписана с цветовете на дъгата, краси дома ми

...
Изящна рукатка, изписана с цветовете на дъгата, краси дома ми
Коментари Харесай

Цветовете на дъгата преливат в писани гърнета

Изящна рукатка, изписана с цветовете на дъгата, краси дома ми повече от 30 години. Тя постоянно ме връща във времето, когато като прохождащ публицист се допрях до златните ръце, гений и въображението на бусинския занаятчия на глинени уникати Петър Гигов. Той от дълго време е в по-добрия свят, само че изделията му описват за страната ни из целия свят. Лувъра, Музеят на индивида в Париж, Бритиш мюзиум в Лондон, вернисажи в Япония, Китай и Индия, Италия, Австралия, Русия, частни сбирки в Съединени американски щати, Канарските острови имат творби на надарения занаятчия на глината.

Преди дни се върнах по пътеката на времето, която ме докара още веднъж в Бусинци. В китното трънско селце в този момент живеят към 30-ина души. Отдавна са отминали годините на Възраждането, когато в съвсем всяко семейство са се въртели над 300 грънчарски колела, задвижвани от към 1500 майстори. Но славата на бусинската керамика още е жива. Чудатите глинени форми на павурчета, рукатки, стомни и чаши греят от лавиците на Музея на бусинската керамика в трънското селце.

Още когато прекрачиш прага му, те сграбчва духът и страстта на предишното, допира те магията на античния поминък. В просторните одаи е същинско царство на 1500 стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и други трапезни съдове от глина. Само тук могат да се видят така наречен оканичета. Това са ритуални дребни стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури, които са се употребили при канене на кумове и посетители на женитба.

Зеленото, жълтото и виненочервеното са емблемата на бусинските грънци. Навремето майсторите оцветявали глазурата с локални руди и растения. Всеки от тях ревностно пазел тайната на боите си и по какъв начин ги добива. Всъщност няма нищо инцидентно, че грънчарството е процъфтявало в Бусинци. Местните описват, че на метър от къщите има голямо залежище от глина. Пластичният материал е с друг цвят - червен, наследник, бял. Хората тук правели от него какво ли не - от казани за варене на ракия до тръби за локалния тръбопровод. След като се изкопавала, глината се оставяла да презимува навън в продължение на една година. Ден преди да стартира ваенето, тя се внасяла на място, наричано " калник ", пръскала се с вода и се газела с крайници, до момента в който получи нужната текстура и компактност. После се месела с ръце и ставала подготвена за форматиране. Оформянето на съдовете ставало на грънчарско колело, само че най-важното били уменията на ръцете и пръстите. След източването на формата изделието се сваляло и се оставяло леко да изсъхне, преди да се залепят дръжките, лейките и украсите, които включвали розетки, фигури, щитове. При изпичането най-отдолу в пещта се поставяли по-големите, а върху тях - по-фините съдове. Най-отгоре се слагали гювечи и паници, които образували свод, запушван с бракувани или счупени плоски съдове. В продължение на 10-16 часа огънят последователно се засилвал, а температурата се определяла на око съгласно цвета на огъня в пещта. Съдовете се охлаждали, преди да се извадят. Нанасяла се глазурата, която още веднъж се изпичала.

Бусинските грънци се отличават от всички останали по звънливите тонове, които издават при блъскане. Те са се употребявали за хранене, предпазване на артикули и течности, подготвяне на ястия, само че и за декорация, купи за водосвет, надгробни фенери, кандилници. Декорацията им ставала с ангоба - фина, бяла или цветна измита глина, която добре е запълвала порите на съда и намалявала попиването на вода при потребление.

Сред бусинските грънци има уникати, които може да се видят единствено тук. Амфороподобни съдове, ниски гърнета с две дръжки като античния скифос, с филигранни цветя и плодове. Бягаща змия се промушва сред орнаментите, четирите стълба на света крепят чучура, пулсиращо слънце грее върху кръглата част, а до него се кипри равнобедрен кръст, вписан в кръг - знак на християнството. Всички скулптурни хрумки са запазена марка на месните майстори. Върху полиците на музея се кипри и емблемата на корифея - занаятчия Петър Гигов. Това е болярският стакан-геврек.

С навлизането на промишлените артикули в края на XIX век грънчарството в Бусинци запада. През 30-те години на ХХ век тук са останали към 120 грънчари. За възвръщане на блясъка му не оказва помощ и откриването на първото у нас керамично учебно заведение, което през 60-те години е преобразувано в завод на локалната занаятчийска кооперация. В Бусинци през днешния ден грънчарите се броят на пръсти. Те вършат серийни производства на съдове, които са надалеч от креативните мечти на дедите им.

Музеят на бусинската керамика е заслуга на Петър Гигов. Сградата му е открита през 1982 година, 9 десетилетия преди майсторът да се пресели в отвъдното. Редом с изложбените зали има работни ателиета и дребна хотелска част. Тук се организират национални и интернационалните пленери на художници керамици, които се въодушевяват от старинните бусински обичаи и ги развиват в модерно изкуство. В пространствата на тогавашното керамично учебно заведение, учредено в края на ХIХ век от австриеца Франц Урбан, в този момент се обитава работилница " Бусинска керамика ". До музея притегля взор старинна едноетажна къща, чиито външни стени са окичени с пъстрите керамични чинии. Писани арки от дървени греди покриват верандата. Къщата е построена от потомствения грънчар Константин Кожухаров. Това е бащата на Петър Гигов. Голямата изненада вътре в нея е голямата пещ в средата на стаята, където самобитният занаятчия е изпичал уникатите си.

Ако към момента не сте се докоснали до хубостта и цветната приказност на бусинската керамика, направете го. Ще се почувствате повече българи, повярвайте.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР