Примабалерината Катерина Петрова: цената на щастието на сцената и в живота
Изящен, хубав и прочувствен, за мнозина балетът е същинска приказка. Но колкото и безупречно да наподобява всичко на сцената, зад кулисите компликациите, с които се оправят балетистите, не са по никакъв начин малко.
Нов прочит на класическата " Ана Каренина "
Руската класика, която ще оживее на българска сцена
Потвърждава го и Катерина Петрова - примабалерина от Софийската опера и балет, която взе участие в съвсем целия ѝ репертоар от представления, в това число и в последната премиера - балетът " Ана Каренина ".
Но пътят до достойнството да бъдеш примабалерина минава през доста компликации. В този случай минава и през художествената гимнастика - действително тя е повода даже и за нашия диалог с Катерина. Защото преди да се запознае с балета, тя тренира точно художествена гимнастика. Една от треньорките обаче вижда, че момичето има гений за балет и я насочва към него. В четвърти клас е призната в Балетното учебно заведение, а по този начин последователно се заражда и любовта ѝ към балета.
В балетното изкуство младата Катерина харесва най-много опцията да построи роля, да пресъздаде облик и да танцува доста по-дълго, в сравнение с в художествената гимнастика. Затова и когато е към този момент в десети клас, е сигурна, че ще се занимава с балет професионално.
" Първата роля, за която си мечтаех, беше в " Лебедово езеро ", още от учебно заведение. Мечтаех да стана и примабалерина. " И желанието ѝ в действителност се сбъдва - през 2010 година то я води до първата ѝ премиерска партия - тази в " Спящата хубавица ", където танцува принцеса Аврора.
" Преди да изляза пред публиката, не можех да си поема мирис от терзание. Но за благополучие сега, в който стъпих на сцената, възприятието изчезна, а аз съумях да се потопя в спектакъла и да опиша приказката ", спомня си Катерина.
Днес неспокойствие преди театър към момента има, само че то не е чак дотам завладяващо. Въпреки това преди зрелище Катерина избира да резервира концентрацията си и да не приказва доста. Разбира се, като на всеки експерт, и на нея ѝ се случва да има сложни моменти на сцената.
Първият е премиерата на " Лебедово езеро ", когато танцува за първи път с колегата си и в балета, и в живота Цецо Иванов. Тогава, още с появяването на сцената, се подхлъзва и пада. " Нямам избор, ставам и не преставам ", споделя Катерина. В трето деяние обаче още веднъж пада - от скок и по стомах.
" Спомням си яда в мен сега на рухването. Но пък тъкмо той ми даде сили да се изправя. Станах и продължих - с повече сили и с повече убеденост. "
Но историята не свършва тук. При финалните поклони тя не пада, само че се подхлъзва.
" Когато в един театър си паднал не един път, а два или три пъти, би трябвало да си стоманен. Трябва и доста здрава душeвност, с цел да продължиш напред, и то по този начин, че все едно нищо не е станало. "
Но Катерина знае, че тъкмо тази преживелица ѝ е помогнала да стане това, което е през днешния ден. Също както и връщането ѝ от майчинство преди две години. Оттогава тя се усеща по-спокойна, по-улегнала и с изменени цели. Приема всичко по-леко, тъй като знае, че синът ѝ е у дома и я чака, с цел да прекарат време дружно в игри. Разбира се, времето с него не ѝ стига, защото работата ѝ е тежка и ангажираща, само че в това отношение Цецо Иванов ѝ оказва помощ доста.
Когато не пътуват в чужбина по работа и им е останало някакво време за отмора сред представленията, двамата избират да излизат на въздух, да се разхождат и да се видят с другари. За Катерина планината е място, което харесва и което я кара да " презареди батериите " и с нови сили да се върне в залата да репетира.
В момента примабалерината не може да каже, че има роля, която мечтае да изтанцува в бъдеще, тъй като всеки нов театър ѝ става обичан. Точно както и последният на Софийска опера и балет " Ана Каренина ", в който тя е на сцена още веднъж с Цецо. Хореограф на постановката Лео Муич - извънреден експерт, образован, толерантен, изискващ и перфекционист. Човек с задоволително възприятие за комизъм, който съгласно Катерина елементарно може да разведри напрежението преди премиера и от който може да се научи доста.
Не може да пропуснем и обстоятелството, че с изключение на с Операта, Катерина е тясно обвързвана и с Музикалната академия " Панчо Владигеров ". Там тя преподава балетна педагогика, там вижда и своето бъдеще, откакто спре да танцува професионално.
Кое е най-голямото предизвикателство пред една професионална балерина?
Трябва да се борим със себе си, с това, че има физическа болежка, която да преодоляваме, че има моменти, в които ни е тежко, даже за нещо, което е отвън балета. Но би трябвало да оставим всичко извън и да влезем в залата. Затова пък балетът оказва помощ доста, тъй като когато влезем в залата, се откъсваме от света. Но е и мъчно - нямаме доста персонално време, би трябвало да сме отдадени на изкуството, с цел да се получи. Изисква и доста време, по тази причина започваме от ранна детска възраст, учим го девет години, а по-късно продължаваме професионално и не стопираме да работим над себе си и да се учим.
Защо би трябвало да гледаме " Ана Каренина "?
Първо, тъй като е класика. Второ, тъй като се добавя прелестно с музиката на Чайковски. Спектакълът е извънредно танцувален, а и е друг - съвременен и ужасно прочувствен. И би трябвало да се съпреживее, тъй като кара човек да се замисли за толкоз неща... Историята е житейска и напълно човешка - и в този момент има изневери, и в този момент има неразбирателства в фамилиите. Затова и е безусловно близо до хората. В спектакъла няма и празни моменти - хваща от началото и държи до края.
Лесно ли се дели сцена с колегата и в живота?
За мен да. За нас да сме дружно, ни оказва помощ. И тъй като се познаваме доста добре, можем да разчитаме един на различен напълно и в залата, и отвън нея. Той е индивидът, който най-добре ще разбере моята натовареност, моята отмалялост, моите трепети и безредици, тъй като той претърпява същото. С Цецо, несъмнено, се усещам най-спокойна. Защото точно в това, че се познаваме и сме толкоз близки, има някаква химия, която с изключение на в живота, се предава и на сцената.
" Ана Каренина " е в Софийската опера и балет на 30, 31 март и 9 април. Цялата информация за балета е.
Нов прочит на класическата " Ана Каренина "
Руската класика, която ще оживее на българска сцена
Потвърждава го и Катерина Петрова - примабалерина от Софийската опера и балет, която взе участие в съвсем целия ѝ репертоар от представления, в това число и в последната премиера - балетът " Ана Каренина ".
Но пътят до достойнството да бъдеш примабалерина минава през доста компликации. В този случай минава и през художествената гимнастика - действително тя е повода даже и за нашия диалог с Катерина. Защото преди да се запознае с балета, тя тренира точно художествена гимнастика. Една от треньорките обаче вижда, че момичето има гений за балет и я насочва към него. В четвърти клас е призната в Балетното учебно заведение, а по този начин последователно се заражда и любовта ѝ към балета.
В балетното изкуство младата Катерина харесва най-много опцията да построи роля, да пресъздаде облик и да танцува доста по-дълго, в сравнение с в художествената гимнастика. Затова и когато е към този момент в десети клас, е сигурна, че ще се занимава с балет професионално.
" Първата роля, за която си мечтаех, беше в " Лебедово езеро ", още от учебно заведение. Мечтаех да стана и примабалерина. " И желанието ѝ в действителност се сбъдва - през 2010 година то я води до първата ѝ премиерска партия - тази в " Спящата хубавица ", където танцува принцеса Аврора.
" Преди да изляза пред публиката, не можех да си поема мирис от терзание. Но за благополучие сега, в който стъпих на сцената, възприятието изчезна, а аз съумях да се потопя в спектакъла и да опиша приказката ", спомня си Катерина.
Днес неспокойствие преди театър към момента има, само че то не е чак дотам завладяващо. Въпреки това преди зрелище Катерина избира да резервира концентрацията си и да не приказва доста. Разбира се, като на всеки експерт, и на нея ѝ се случва да има сложни моменти на сцената.
Първият е премиерата на " Лебедово езеро ", когато танцува за първи път с колегата си и в балета, и в живота Цецо Иванов. Тогава, още с появяването на сцената, се подхлъзва и пада. " Нямам избор, ставам и не преставам ", споделя Катерина. В трето деяние обаче още веднъж пада - от скок и по стомах.
" Спомням си яда в мен сега на рухването. Но пък тъкмо той ми даде сили да се изправя. Станах и продължих - с повече сили и с повече убеденост. "
Но историята не свършва тук. При финалните поклони тя не пада, само че се подхлъзва.
" Когато в един театър си паднал не един път, а два или три пъти, би трябвало да си стоманен. Трябва и доста здрава душeвност, с цел да продължиш напред, и то по този начин, че все едно нищо не е станало. "
Но Катерина знае, че тъкмо тази преживелица ѝ е помогнала да стане това, което е през днешния ден. Също както и връщането ѝ от майчинство преди две години. Оттогава тя се усеща по-спокойна, по-улегнала и с изменени цели. Приема всичко по-леко, тъй като знае, че синът ѝ е у дома и я чака, с цел да прекарат време дружно в игри. Разбира се, времето с него не ѝ стига, защото работата ѝ е тежка и ангажираща, само че в това отношение Цецо Иванов ѝ оказва помощ доста.
Когато не пътуват в чужбина по работа и им е останало някакво време за отмора сред представленията, двамата избират да излизат на въздух, да се разхождат и да се видят с другари. За Катерина планината е място, което харесва и което я кара да " презареди батериите " и с нови сили да се върне в залата да репетира.
В момента примабалерината не може да каже, че има роля, която мечтае да изтанцува в бъдеще, тъй като всеки нов театър ѝ става обичан. Точно както и последният на Софийска опера и балет " Ана Каренина ", в който тя е на сцена още веднъж с Цецо. Хореограф на постановката Лео Муич - извънреден експерт, образован, толерантен, изискващ и перфекционист. Човек с задоволително възприятие за комизъм, който съгласно Катерина елементарно може да разведри напрежението преди премиера и от който може да се научи доста.
Не може да пропуснем и обстоятелството, че с изключение на с Операта, Катерина е тясно обвързвана и с Музикалната академия " Панчо Владигеров ". Там тя преподава балетна педагогика, там вижда и своето бъдеще, откакто спре да танцува професионално.
Кое е най-голямото предизвикателство пред една професионална балерина?
Трябва да се борим със себе си, с това, че има физическа болежка, която да преодоляваме, че има моменти, в които ни е тежко, даже за нещо, което е отвън балета. Но би трябвало да оставим всичко извън и да влезем в залата. Затова пък балетът оказва помощ доста, тъй като когато влезем в залата, се откъсваме от света. Но е и мъчно - нямаме доста персонално време, би трябвало да сме отдадени на изкуството, с цел да се получи. Изисква и доста време, по тази причина започваме от ранна детска възраст, учим го девет години, а по-късно продължаваме професионално и не стопираме да работим над себе си и да се учим.
Защо би трябвало да гледаме " Ана Каренина "?
Първо, тъй като е класика. Второ, тъй като се добавя прелестно с музиката на Чайковски. Спектакълът е извънредно танцувален, а и е друг - съвременен и ужасно прочувствен. И би трябвало да се съпреживее, тъй като кара човек да се замисли за толкоз неща... Историята е житейска и напълно човешка - и в този момент има изневери, и в този момент има неразбирателства в фамилиите. Затова и е безусловно близо до хората. В спектакъла няма и празни моменти - хваща от началото и държи до края.
Лесно ли се дели сцена с колегата и в живота?
За мен да. За нас да сме дружно, ни оказва помощ. И тъй като се познаваме доста добре, можем да разчитаме един на различен напълно и в залата, и отвън нея. Той е индивидът, който най-добре ще разбере моята натовареност, моята отмалялост, моите трепети и безредици, тъй като той претърпява същото. С Цецо, несъмнено, се усещам най-спокойна. Защото точно в това, че се познаваме и сме толкоз близки, има някаква химия, която с изключение на в живота, се предава и на сцената.
" Ана Каренина " е в Софийската опера и балет на 30, 31 март и 9 април. Цялата информация за балета е.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ